Правила на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: любов, обича, човек, може, обичаш, хора, всички, губи, предаде, има, всичко, мисли, жена, тебе, стар, казва, себе, обичам ,
Съборни беседи , Рилски беседи , Мусала, 23 Юли 1940г., (Вторик) 16:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада, никога не се изменя“.

Слушате някой да казва, че обича или е обикнал някого. Той мисли, че обича този човек от момента, когато го е срещнал. Щом мисли така, неговата любов е временна, преходна. Тази любов наричаме „любов на еднодневката“. Докато живее в любовта на еднодневката, човек всякога ще изпада в комични, драматични и трагични положения. За пример, като каже на някого, че го обича, възлюбеният му ще обикне друг. Щом забележи това нещо, той започва да ревнува. Ето едно комично и драматично положение. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарят на любовта му.

Съвременните хора се обичат едни други, въпреки това се мъчат. – Защо? – Съмняват се в Любовта. И който обича, и когото обичат, и двамата се съмняват. Щом дойде съмнението, с него заедно идва и мъчението. Съмнението показва, че любовта не е чиста, има нещо користно в нея. Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата, безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички. Ако твоята любов събужда любов и в другите хора, радвай се, че си станал причина за проява на Любовта. Любовта любов събужда. Невъзможно е да обичаш някого и той да не ти отговори. Могат да минат десетки и стотици години, но един ден той ще ти благодари за Любовта, която си имал към него. Любовта е единствената сила, която никога не губи. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от вас. Да мисли човек, че като люби, губи нещо, той е в голямо заблуждение. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в Любовта.

И тъй, щом обичаш едного, ще обичаш всички. Това е мярката в Любовта. Когато се грееш на огъня, едновременно с тебе могат да се греят много хора. Трябва ли да ревнуваш огъня, да искаш само ти да се топлиш на него? Ревността на човека има смисъл дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като подтик на другите хора и те да обичат като него. Ако обичаш някого, не изисквай от него да обича само тебе. Каже ли някой, че само тебе обича, знай, че той лъже и себе си, и тебе. Защо бащата да не обича и друга дъщеря като своята? Защо майката да не обича и друг син като своя? Щом не можеш да обичаш повече от един човек, това показва, че си още в първата степен на любовта. Значи любовта е на степени.

Коя е причината, че обичате някого? Все има някаква външна или вътрешна причина, поради която обичате някого или някакъв предмет. За пример, ти обичаш слънцето заради светлината, която дава. Ти обичаш диаманта заради способността му да пречупва силно слънчевите лъчи. Всяко нещо, което обичате, крие в себе си някакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите – в камъните, в растенията, в животните, в хората, вие го оценявате и обичате. Днес всички хора се оплакват, че са загубили любовта си. Какво трябва да правят, за да не я губят? Искате ли да не губите любовта си, не престъпвайте нейната свещена ограда. Ако застанеш до тази ограда по-близо, отколкото трябва, ще изгориш; ако се отдалечиш повече, отколкото трябва, ще замръзнеш. Не търсете вън от вас виновници за изгарянето или за замръзването си. Щом ви е много горещо, отдалечете се малко. Ако ви е много студено, приближете се. Благодарете, че имате огън, да се топлите на него. Благодарете на дърветата, които се жертват за вас.

Задачата на всеки човек е да прояви любовта си, да работи в това направление, да бъде до най-високата степен на Любовта. Жената трябва да обича и жената, и мъжа като себе си. И мъжът трябва да обича и мъжа, и жената като себе си. Любовта на жената носи мекота и топлина, а любовта на мъжа носи светлина. Топлината и светлината, съединени в едно, раждат силата. Като съедини топлината на сърцето си със светлината на ума си, човек става силен и красив. Така трябва да обича всеки човек. Някой казва, че не може да обича. Това не е вярно. – Защо? – Защото да обичаш, това значи да ядеш. Може ли човек да не яде? Не може. Следователно, както човек не може без ядене, така не може да живее и без обич. Ето защо, когато някой казва, че не може да обича, това означава, че не може да обича като Бога. Това вече е друг въпрос. Кой колкото може да възприеме от Любовта, толкова ще предаде. Комарът ще приеме Любовта като комар и ще я предаде като комар; мухата ще приеме Любовта като муха и ще я предаде като муха; човек ще приеме Любовта като човек и ще я предаде като човек. Който не разбира Любовта, казва, че умира от любов и за любов. Каква любов е тази, която уморява човека? Христос се пожертва за човечеството от Любов, но не умря, а възкръсна. Значи в Любовта няма смърт. Любовта възкресява хората, а не ги умъртвява. За да имате ясна представа за Любовта, не гледайте през дупчиците ѝ. Гледайте през прозорците и вратите ѝ, да я видите в нейната пълнота. Учете се от ония, които се обичат безкористно, за да се учат някога и от вас.

Много книги са писали хората за своята любов, но все още не са я разбрали. Много комедии, драми и трагедии са писани върху любовта, но и до днес още хората не са я приложили, както трябва. Хората се нуждаят от нови комедии, драми и трагедии, в които да не се осмива героят, но да се осмиват кривите прояви в него; да не страда Божественото в героя, но човешкото; да не умира доброто, но злото. Това значи нова комедия, нова драма и нова трагедия.

Казано е, че Любовта не търси своето право, но същевременно тя никога не го губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Всеки, който мисли, че се е излъгал в любовта си, в края на краищата ще получи вложения си капитал с лихвите заедно. Както животът се освобождава от огъня и се връща към своя източник, така и капиталите, вложени в Любовта, никога не се губят. Те се връщат към своя източник.

Често се говори за великата Божия Любов, но всички не я разбирате. Докато я разберете, дръжте старата си любов. Стремете се към новата любов, но не се отказвайте от старата. Новата любов е дъщерята, а старата – майката. Старата любов изгаря, а новата възкресява. По какво познавате, че някой човек е изгорял? Външно той има изглед на уплашен човек. Каквото да му говорите за Любовта, той не вярва, изгубил е вярата си. За да не губите вяра в Любовта, избягвайте онази неестествена любов, която изгаря човека. Натъкнете ли се на тази любов, гледайте на нея тъй, както актьорите представят на сцената скръбта, без да скърбят. Те умират на сцената, но пак остават живи. Какво придобиват от сцената? Учат се. Следователно бъдете и вие актьори в своя живот: скърбете, без да се разрушавате; любете, без да изгаряте; радвайте се, без да се забравяте в радостта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щом сте дошли на земята да се учите, ползвайте се еднакво от преходните и от непреходните неща. Не се привързвайте към преходните неща, за да не страдате. Защо трябва да се привързвате към виното, което всеки момент може да ферментира? Трябва ли да се стремите към любовта на хората, която изгаря всичко, каквото срещне на пътя си?

Като на ученици, които търсите великата Любов, казвам: Търсете Любовта през деня, на слънчевата светлина, за да не прелеете, когато я сипвате в шишето си. Не разливайте Любовта си по кални, нечисти места.

Беседа от Учителя, държана на връх Мусала, на 23 юли 1940 г.

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

СТАР ПРАВОПИС

НАГОРЕ

Вход

Правила на Любовта

Правила на Любовта

Правила на Любовта

Активност