Двадесет правила от Учителя към ученика
Двадесет правила от Учителя към ученика
СТАР ПРАВОПИС 
7 юли, 6 ч. с.
1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта.
2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.
3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.
4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.
5. Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.
6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата.
7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите и.
8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.
9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.
10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.
11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.
12. Ученикът на окултната школа не бива да допуща никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че пътят, в който е влязъл, е прав.
13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.
14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовьта - там съмнение няма. Усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. В Любовта няма съмнение.
15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи.
16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине до край. Там той ще се намери в една северо-полярна нощ - шест месеца нощ, но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлия ден, ще дойде Посвещението.
17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстъпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!
18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината в света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази.
19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.
20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!
III Младежки събор (Младежки събор (1925). София, 1925)
5 беседи от 5 юли 1925 г. до 7 юли 1925 г.
1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта.
2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.
3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.
4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.
5. Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.
6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата.
7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите и.
8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.
9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.
10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.
11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.
12. Ученикът на окултната школа не бива да допуща никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че пътят, в който е влязъл, е прав.
13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.
14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовьта - там съмнение няма. Усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. В Любовта няма съмнение.
15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи.
16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине до край. Там той ще се намери в една северо-полярна нощ - шест месеца нощ, но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлия ден, ще дойде Посвещението.
17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстъпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!
18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината в света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази.
19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.
20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!
III Младежки събор (Младежки събор (1925). София, 1925)
5 беседи от 5 юли 1925 г. до 7 юли 1925 г.
СТАР ПРАВОПИС