Дванадесет положения - съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика
Дванадесет положения - съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика
СТАР ПРАВОПИС 
7 юли 1925
1. Ученикът трябва да разбира добре това, което ще направи и да гледа да е съобразно с великите принципи на живата Природа.
- Колко е отрадно, когато ученикът в своето невежество постъпи тъй, както малките деца, без предварително да обмисля, какво да направи, и дали трябва да го направи.
2. Ученикът не трябва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трябва да е сляп.
- Колко е хубаво, когато ученикът вижда всичко, което се върши около него и се ползва от всичко това за своето развитие!
- Колко е благородно, когато ученикът мълчи!
3. Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.
- Колко е сърдечно, когато ученикът разкрива душата си пред Учителя си!
4. Ученикът трябва да прави винаги това, което Учителят му казва.
- Колко е лазурно, ако ученикът изпълни волята на Учителя си, без Учителят да му е казал това!
5. Учителят сам извиква учениците си.
- Колко е Божествено, когато ученикът сам отиде при Учителя си!
6. При Учителя ще бъде само най-добрият ученик.
- Колко е покъртително, когато съзнаваш, че си лош и си при Учителя си!
7. Ученикът трябва да има винаги разположение в сърцето си и отзивчивост в душата си към Учителя си.
- Колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби!
8. Ученикът трябва да е много скромен и смирен.
- Колко е силно, когато ученикът постъпва смело!
9. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.
- Колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си.
10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е радостен.
- Колко е трогателно, когато ученикът скърби и плаче за несполуките си!
11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си.
- Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си.
12. Ученикът трябва винаги да мисли за Бога.
- Колко е богоугодно, когато ученикът и в най-малките неща в живота си вижда Бога в своето Величие и Слава.
Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!
Трептяще, е когато ученикът е радостен, че служи на Бога!
Съзнателно е; когато ученикът благодари и хвали Бога всякога и за всичко!
III Младежки събор (Младежки събор (1925). София, 1925)
5 беседи от 5 юли 1925 г. до 7 юли 1925 г.
1. Ученикът трябва да разбира добре това, което ще направи и да гледа да е съобразно с великите принципи на живата Природа.
- Колко е отрадно, когато ученикът в своето невежество постъпи тъй, както малките деца, без предварително да обмисля, какво да направи, и дали трябва да го направи.
2. Ученикът не трябва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трябва да е сляп.
- Колко е хубаво, когато ученикът вижда всичко, което се върши около него и се ползва от всичко това за своето развитие!
- Колко е благородно, когато ученикът мълчи!
3. Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.
- Колко е сърдечно, когато ученикът разкрива душата си пред Учителя си!
4. Ученикът трябва да прави винаги това, което Учителят му казва.
- Колко е лазурно, ако ученикът изпълни волята на Учителя си, без Учителят да му е казал това!
5. Учителят сам извиква учениците си.
- Колко е Божествено, когато ученикът сам отиде при Учителя си!
6. При Учителя ще бъде само най-добрият ученик.
- Колко е покъртително, когато съзнаваш, че си лош и си при Учителя си!
7. Ученикът трябва да има винаги разположение в сърцето си и отзивчивост в душата си към Учителя си.
- Колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби!
8. Ученикът трябва да е много скромен и смирен.
- Колко е силно, когато ученикът постъпва смело!
9. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.
- Колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си.
10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е радостен.
- Колко е трогателно, когато ученикът скърби и плаче за несполуките си!
11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си.
- Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си.
12. Ученикът трябва винаги да мисли за Бога.
- Колко е богоугодно, когато ученикът и в най-малките неща в живота си вижда Бога в своето Величие и Слава.
Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!
Трептяще, е когато ученикът е радостен, че служи на Бога!
Съзнателно е; когато ученикът благодари и хвали Бога всякога и за всичко!
III Младежки събор (Младежки събор (1925). София, 1925)
5 беседи от 5 юли 1925 г. до 7 юли 1925 г.
СТАР ПРАВОПИС