Jump to content
  • [[Template blog/front/view/coverPhotoOverlay is throwing an error. This theme may be out of date. Run the support tool in the AdminCP to restore the default theme.]]

Значението на отстраненитѣ букви отъ правописа прѣди правописната реформа


Hristo Vatev

506 views

Значението на отстраненитѣ букви отъ правописа прѣди правописната реформа

по материалъ на братъ Свѣтозаръ Нѣголовъ, прѣработено

Въ сегашната епоха на развитие на човѣчеството и въ частность на славянството на българитѣ е отредена важна роля. Учительтъ казва, че българскиятъ народъ отъ 5400 години е подготвянъ и духовно просвѣщаванъ, за да може да изпълни задачата си. Въ книгата „Призвание къмъ народа ми, български синове на сѣмейството славянско“ нашиятъ върховенъ покровитель ангелъ Елохилъ казва чрѣзъ Учителя: „Затова благоволихъ да извикамъ отдалечъ, открай Небесата, двамата братя, свѣтила на славянский родъ, и да имъ врѫча Словото на Живота, да ви го донесатъ и ви научатъ Пѫтя Ми, по който да възлѣзете въ Вѣчната Видѣлина, въ която обитавамъ.“

Буквитѣ въ глаголицата и въ кирилицата сѫ носители на духовни сили и иматъ скритъ, таенъ смисълъ.

Учительтъ казва: „Най-важната буква, или знаменосецътъ на славянската азбука, е буквата ѣ , която е съставена отъ числата 1 и 7. Това е Сатурновъ знакъ. Когато има съвпадъ на Слънцето съ Сатурнъ, образува се „ѣ“. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./

„Буквитѣ не сѫ произлезли произволно. Има си особенъ пѫть, по който езикътъ е дошълъ въ свѣта. Езицитѣ не сѫ създадени на Земята. Тѣ сѫ копие на нѣщата отъ Невидимия свѣтъ. И езикътъ на всѣки народъ е нареденъ споредъ неговото развитие. "Е" двойно (ятъ - ѣ) е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохиль. Тази буква е Небесниятъ знакъ на славянското войнство и на славянството. Ако българитѣ изхвърлятъ този знакъ, всичко ще забатачатъ.“ /„Пророчества за България, Спомени на ученици“/

„Ако напишешъ ѣ, ще си създадешъ много материални спѫнки: приятельтъ ти ще те обиди, господарьтъ нѣма да ти плати. Ако си студентъ, ще пропаднешъ на изпита си. Ето защо, докато си студентъ, не пиши ѣ . Щомъ свършишъ университета, може да пишешъ ѣ, колкото искашъ./“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./.

„Въ българския езикъ има е, ъ и ѣ. Е е гласна буква, която показва разширение и повишение. Разширяватъ се нѣщата и се повишаватъ. ѣ  разширение има, но има една права линия, една мѣрка, съ която се мѣри, стойность има. ѣ го пишатъ съ една черта. ѣ не можешъ да пишешъ, ако не можешъ да носишъ страдание. Само човѣкъ, който се е научилъ да носи страдание, той може да пише ѣ. Който не се е научилъ да носи страдание, той може да тури само тази линия.“ /бесѣдата „Милиятъ погледъ“, Извънредни бесѣди, Послѣдно Слово, 22. Октомври, 1944г., недѣля, 10ч., София/

„Буквата ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣбление, българитѣ ще закѫсатъ. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./

„В буквата ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ сричката „ава“ означава Богъ, Баща. Значи Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата ѣ: двата принципа, свързани въ едно. Никой не може да оправи свѣта освенъ славянитѣ и българитѣ. Това се дължи на буквата ѣ: кръста, търпѣнието. Тази буква означава още събиране и примиряване на Доброто и злото. Българинътъ казва: Азъ знамъ да събера Доброто и злото, да ги примиря. Нѣкои пишатъ тази буква по два начина: ѣ и iь. Както и да се пише, означава едно и сѫщо нѣщо. Значи ѣ е на Сърдцето, а iь на Ума. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./

%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%

                                   На Сърдцето          На Ума

„Едно писмо си писалъ, не си турилъ нѣкѫдѣ „малъкъ ерь“ /ь/. Дойде ти на умъ, стани, тури. Казвашъ: И без „ер малък“ ще мине. Не, нѣма да мине. Малкиятъ ерь ще ти причини голѣма врѣда. Пишешъ, не си турилъ нѣкѫдѣ е двойно /ѣ/. Стани и го тури. Казвашъ: И без „е двойно“ може. Не може. Двѣ е-та иматъ българитѣ. Едното „е“ е да се разширявашъ, „е двойно“ /ѣ/ е да побѣждавашъ. Ако пишешъ „е двойно“ - „Ѣ“, побѣждавашъ. Ако не пишешъ „е двойно“, не побеждаваш. Ако пишеш „е“, просто само ще се разширявашъ. Българинътъ е много уменъ, казва: Освенъ че трѣбва да се разширявашъ, но трѣбва и да побѣждавашъ.“ /бесѣдата „Настана деньтъ“, Недѣлни бесѣди, 1942г.

Затова руснацитѣ въ миналото на всичкитѣ си бойни знамена въ лѣвия горенъ ѫгълъ изтъкавали този свещенъ знакъ ѣ : символъ и носитель на побѣдата въ сраженията.

Учительтъ пояснява: „ Буквитѣ ь и ъ не се произнасятъ накрая. Въ такъвъ случай те не сѫ на почеть. Ако не напишешъ ь на мѣстото му, ще ти причини голѣма врѣда. Буквата ь, това е плодътъ, сѣмето, което е посѣто, израства и минава прѣзъ два свѣта. „Ь“ въ българския езикъ означава кракътъ: лѣвиятъ“ /“Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г./

Ъ означава равновѣсие на човѣшкия Умъ, който иска да даде на Хората да разбератъ основнитѣ закони. Послѣдната буква /накрая/ означава законъ на Божествената хармония.“ /бесѣдата „Явлението на Духътъ“, Недѣлни бесѣди, 1914г./

Ъ означава сѫщо и бременность.“ /бесѣдата „Явлението на Духътъ“, Недѣлни бесѣди, 1914г./

Ъ значи добриятъ пазитель. Той е добриятъ стражарь, който пази кѫщата и съкровището да не се изгуби. „ /бесѣдата „Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г.

Ъ е човѣшката рѫка, свита на юмрукъ.“ „Ъ е човѣшкиятъ кракъ: дѣсниятъ.“ /бесѣдата „Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г./

„Буквата ѫ казва, че прѣди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Буквата ѫ сѫществува само въ българския езикъ. Тя внася свѣтлина въ Ума. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ не могатъ да си служатъ съ него.“ /бесѣдата “Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./.

Врѣме е да се възстанови пѫлната азбука, заедно съ небеснитѣ знаци ѣ  и ѫ за единение на славянството и за благото на човѣчеството.

 

 

Нѣкои правила за писане по новия правописъ

Като пръвъ документъ въ историята на новобългарския правописъ трѣбва да се смѣта една творба на Ан. Кипиловски отъ 1825г. Своя приносъ  въ изграждане на новия книжовенъ езикъ иматъ „Рибниятъ букварь“ на Петъръ Беронъ, Георги Сава Раковски, Любенъ Каравеловъ, Йоакимъ Груевъ, Никола Първановъ, Маринъ Дриновъ и много други. Процесътъ на избистряне на становищата и създаването на новобългарския правописъ е дѫлъгъ и мѫчителенъ, съпроводенъ съ спорове, отхвърлѣния и борби.  Годинитѣ 1878-1899 сѫ особено важни за установяване на новитѣ правописни правила. Въ полемиката съ свои становища много живо се включватъ А. Т. Баланъ, Пенчо Славейковъ, Иванъ Вазовъ.

 Особено важно е името на министъръ Тодоръ Иванчевъ. Той смѣня на поста „министър на Просвѣщението“ Иванъ Вазовъ и въвежда новитѣ правила, основани на Дриновския правописъ, подобрени въ нѣкои отношения отъ езика, на който пише всѣкидневниятъ печатъ. Дриновско-Иванчевскиятъ правописъ се въвежда като задължителенъ не само за училищата, но и се възприема отъ останалитѣ учреждения и отъ книжнината. Това е най-дѫлго сѫществувалиятъ официаленъ правописъ: отъ февруари 1899г. до февруари 1945г., съ едно прѣкѫсване отъ 1921г. до 1923г., когато по врѣме на правителството на Александъръ Стамболийски е въ сила т. н. Омарчевски правописъ.

Слѣдъ възстановяването на Дриновско-Иванчевския правописъ на 11 августъ 1923г. се прѣдприема едно ограничаване на писане на ятовата гласна „ѣ“, като тя се замѣства съ „е“ въ думитѣ,  кѫдѣто никога не се чува като ІяІ, независимо, че по произходъ /етимология/ тя трѣбва да се пише тамъ. Затова въ редица издания /“Библия“, рѣчници и др./  има разминаване въ писането на нѣкои думи. Тукъ ще споменемъ само нѣколко думи: бѣлѣгъ >  белегъ, вѣстникъ > вестникъ, чрѣзъ > чрезъ, прѣзъ >презъ , прѣдъ > предъ, слѣдъ > следъ,  врѣме- време, дѣте- дете, прѣдставката „прѣ –пре“ и др.

Основниятъ недостатъкъ на Т. Иванчевото упѫтване за правописъ се вижда въ наредбитѣ за писане на буквата“ ѣ“. Въ упѫтването се казва, че ще бѫдѣ даденъ особенъ речникъ за думитѣ съ „ѣ“, но такъвъ не е подготвенъ и издаденъ. Освенъ това въ него липсватъ цѣли групи думи, въ които споредъ етимологията трѣбва да се пише „ѣ“.Отъ друга страна въ този списъкъ сѫ помѣстени думи, въ които отъ етимологично гледище няма „ѣ“.

Слѣдъ 9. септември 1944г. се създава комисия за правописа. Има много защитници на „стария“ правописъ, като срѣдъ най-горещитѣ е Елинъ Пелинъ, който държи особено да се запази буквата „ѫ“, но наддѣлява другото становище. На 25 октомври 1945г. е приетъ т. н. „новъ“ правописъ.

Може би на читателя ще му се стори много трудно да усвои правилата, които да му помогнатъ да се върне към истинския правописъ. Всѫщность не е толкова сложно. Достатъчно е човѣкъ да започне съ най-важнитѣ думи, които често се срѣщатъ и въ бесѣдитѣ на Учителя: Вѣра, трѣбва, нѣма, човѣкъ, Любовь, мѫжъ, Мѫдрость, пѫть, кѫща, не сѫдя, и др. и да слага „ъ“ в края на думитѣ слѣдъ съгласна. Споредъ насъ, достатъчно е като начало човѣкъ да напише на страница дори единъ пѫть „ѣ“ или „ѫ“, за да има полза. Още повече, ако вѣрва и съзнава, че съ това си действие спомага за подобряване  сѫдбата на България, на славянитѣ и на човѣчеството. Буквитѣ „ѣ“ и „ѫ“, както и другитѣ отъ старобългарската азбука сѫ сѫществували, защото сѫ съотвѣтствали на звуци, които за съжаление сѫ отпаднали от езика. Ятовата гласна „ѣ“ се е произнасяла като носовка „енъ“, а големиятъ юсъ „ѫ“ като носовка онъ“. Изключително важно е ясното произношение, ясното говорене, което допринася за развитие на Волята. Народи, които говорятъ ясно и енергично сѫ по-цѣлеустремени и рѣшителни.

Пишейки буквите „ѣ“ и „ѫ“, които сочатъ произхода отъ древнитѣ врѣмена на българскитѣ думи,  човѣкъ започва да се добира до дълбокия смисълъ на словата. Започва да открива самъ тези окултни истини, четейки този свещенъ езикъ. Примѣри: сѣме – сѣмейство, пролѣть -лѣто.

Учительтъ е казалъ:“Българскиятъ езикъ е най-точниятъ езикъ, на който могатъ да се прѣдадатъ окултнитѣ закони и Словото на Бога, защото българскиятъ народъ е най-древниятъ народъ на Земята.“  /„Българската Душа“, стр. 169/

Основни положения при Дриновско-Иванчевия правописъ

1.      Буквата „ѣ“ се пише споредъ етимологията /т. е. първоначалния произходъ на думата/: а/ въ корена на думитѣ, : Вѣра-вѣренъ, пѣя-пѣсень, млѣко -млѣченъ и др.;  б/ въ глаголи, завършващи на –ѣя: сѣя, пѣя, милѣя, сѫщо сѣеше, сѣ/мин. несв. и мин. св./ и др.;  в/ въ формитѣ за минало свършено и минало несвършено врѣме и въ произведенитѣ отъ тѣхъ причастия: видѣхъ-видѣ, ядѣхъ-ядѣше, видѣлъ,  и др.;  г/ въ края на наречията, завършващи на –е: горѣ, дѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ, нѣкѫдѣ и др., съ изключение на: „още“, „въобще“, „поне“, „пък“ и на частицата „не“;  д/ въ члена за мн. число за сѫществителни и прилагателни имена, но не и за глаголи:  пѣснитѣ, хубавитѣ, другитѣ, но не и „работите, ходите“ и пр.;  е/ въ формитѣ на мѣстоименията: тѣ, тѣхъ, тѣзи, онѣзи;  ж/ въ завършека на формитѣ отъ старото двойствено число: крилѣ, рѫцѣ, нозѣ. з/при числителното име: двѣ  и/ при повѣлително наклонение/заповѣдна форма/ за 2. л. мн. ч./: Отидѣте! Направѣте! Работѣте!

 

2.      Буквата „ѣ“ не  се пише слѣдъ: ж, ч, ш, слѣдъ гласната „и“ и въ началото на думитѣ.   Примѣри: жега, чедо, пия, шега.

3.      Буквата „ь“ се пише въ: а/ сѫществителни отъ ж. р., завършващи на съгласна: напр. „пѣсень“, Любовь, Мѫдрость. Членуването става съ запазване на „ь“- „пѣсеньта, Любовьта, Мѫдростьта;  б/ при дѣятелни сѫществителни отъ м. р., завършващи на „-арь“ и „тель“: господарь, овчарь, говедарь, учитель, водитель, вкл. и въ чужди дѣятелни сѫществителни отъ м. р.: секретарь, клисарь;  в/ въ края на нѣкои сѫществителни отъ м. р.: день, пѫть, огънь, царь, лакъть, нокъть, зеть, конь, Господь. Членува се –деньтъ, царьтъ, огъньтъ.  Най-лесниятъ начинъ да се провѣри, дали същ. отъ м. р. се пише съ „ь“ или съ „ъ“ накрая  е като се членува – ако се членува „-ятъ“ се пише с „ь“, ако се членува „ътъ“ се пише с „ъ“. Примѣръ: конь – конятъ, значи се пише съ „ь“. При членуването „ь“ се запазва: коньтъ, Учительтъ .;  г/  при прилагателното „синь“;  д/ въ края на числителнитѣ отъ ``петь до десеть``, включително и когато числото е втора съставна часть: шесть, седемь, осемь, деветь, десеть, петдесеть;  е/ при членуване на сѫществителнитѣ отъ мѫжки родъ, завършващи на „ь“ не се пише „я“, а остава „ь“, примѣръ: огъньтъ, пѫтьтъ, Учительтъ и др.

4.      Въвъ всички останали случай, когато думата завършва на съгласна, било то прѣдлогъ, глаголъ, сѫществително и др. се пише. „ъ“ Примѣри: отъ, съмъ, вънъ, кракъ, ходихъ, въвъ,  и др.

5.      Буквата „ѫ“ се пише вѫтрѣ въ думитѣ споредъ етимологията. Въпрѣки че днесъ се произнася като ІъІ, въ миналото се е произнасяла носово „он“.

Примѣри: всѫдѣ, мѫжъ, кѫща, пѫть, вѫгленъ, вѫдица, вѫже, кѫдѣ и др. Този юсъ е запазенъ само въ глаголната форма „сѫ“.

Справки могатъ да се правятъ в онлайнъ речникъ за стария правописъ bulold, въ срѣдновѣковенъ речникъ на Софийския университетъ, въ Библия, издадена прѣди 1945г., въ бесѣдитѣ на Учителя, въ „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината“ и др.

                                                                                                                                 

За историята на новобългарския старъ правописъ  и за правилата е ползувана книгата  „История на българския правописъ“ на Русинъ Русиновъ.

Значение на отстраненитѣ букви 4.bmp

Подготвила Елеонора Горанова

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...