Нишки - Димитрина Антонова

Приятели,

Преди няколко дни излезе стихосбирката на една от поетесите на Изгрева - Димитрина Антонова. Можете да намерите книгата в холистичен център "Авир", ул. "Г. Вашингтон" 23.

Димитрина е родена на 25 октомври 1898 г. в Сливен, в интелигентно семейство. Започва да пише стихове още като ученичка и това продължава през целия ѝ живот. Завършва успешно гимназия и впоследствие – славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1922 г. семейството ѝ се премества в София и тя се свързва с Бялото братство на „Изгрева“. Става предана ученичка на Учителя Петър Дънов, с когото се съветва в най-трудни и решаващи моменти. Участва в Младежкия окултен клас.

Дълги години Димитрина Антонова учителства по софийските села и работи като възпитателка. Сътрудничи за издаване на „Български тълковен речник“ на БАН. Високо ерудирана, тя ползва свободно немски, френски и руски, а към края на живота си изучава и италиански език. Умира на 30 октомври 1976 г. в София. Последното ѝ желание е неиздадените ѝ стихове да бъдат публикувани.

Димитрина Антонова оставя голямо по обем поетично творчество, в което всеки стих е изпълнен с любов и преклонение пред най-големия Творец, Бога, и Неговото велико Творение – Природата. На пръв поглед съвсем обикновени, героите на нейните стихотворения – кокичето и теменужката, лозата и дъба, скалите, преспите, върховете и езерата на Рила – излъчват любов и преклонение пред красотата и могъществото на Природата. В облаците и звездите, в сезоните, в деня и нощта, в радостта и скръбта, в живота и смъртта – красотата е навсякъде около нас, стига да съумеем да я видим и почувстваме, да ѝ се възхитим.

Тъй като след 9 септември 1944 г. е невъзможно да се публикуват стихове за Бога, по съвет на Учителя Димитрина се отдава изключително на работа за децата, които безкрайно обича. По-възрастните читатели навярно си спомнят детските книжки – „Хей, горице“ (1938), „Кибритената клечица“ (1943), „Чучулига“ (1945), „Песни на труда и красотата“ (1947), „По горската пътечка“ (1959), „Всичко вижда дядо Мраз“ (1962), „Люлю, люлю, люлчица“ (1963), „Родни плодове“ (1967), „Горски плодове“ (1967).

Нашата цел е да възкресим забравената поезия на Димитрина Антонова и да припомним на читателите красивото в живота, духовните ценности, които ни тласкат нагоре към звездите. Настоящото издание, в което поместваме публикуваните в списание „Житно зърно“ и вестник „Братство“ нейни творби (1933–1943 г.), е първият сборник от поредицата. Надяваме се в бъдеще да доведем до широката публика и неиздаваните ѝ стихове, запазени в архива ѝ, както и да съберем на едно място нейните очарователни детски стихотворения, гатанки, песнички и приказки.