Писма до Пеньо Киров 238

139. Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.

140. Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов). Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ, автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.

Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян. 1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год. абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7 ян. – септ. 1910.

Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът?“, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.

Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“, прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В. Граблашов,1908, 56 с.

Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

141. Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.