Jump to content
Hristo Vatev

1925_08_26 Наряд и упътвания / Чистота и святост

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Чистота и святост (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство,

при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г.,

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.

Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

съборна беседа

Нарядъ и упътвания (срѣда)

Срѣда

5 ч.с.

26 августъ.

Утринна молитва.

1.Добрата молитва.

2.Духътъ Божий

3.Пѫтьтъ на живота.

4.Благославяй, душе моя, Господа!

5. Молитва на Духа – на Царството.

6.Богъ е Любовь.

7.Плодоветѣ на Духа.

8.Въ начало бѣ Словото.

9.Отче нашъ

Лозинка за прѣзъ деня: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ“. Съвършенството на Любовьта ще бѫде смисълътъ на моя животъ. Съвършената Любовь изпѫжда всѣки страхъ отъ душата и внася миръ и веселие въ Духа. „Никой нѣма по-голѣма Любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си“. Когато Любовьта прониква въ сърдцето ви, скърбьта се прѣвръща на радость. Който побѣждава, ще наслѣди всичко. Побѣда, добита чрѣзъ Истината, е придобивка велика.

Днесъ за четиво ще имате: 16 глава отъ Матея; 3 глава отъ Марка; 20 глава отъ Лука; 7 глава отъ Иоана; 12 глава отъ Послание къ Римляномъ; 5 глава отъ 1-во Послание къ Коринтяномъ; 4 глава 2-ро Послание къ Коринтяномъ; 2 глава 1-во Петрово Послание; 75 Псаломъ.

Сега ще ви дамъ едно важно правило: Като се събудите сутринь, прѣди да се измиете, направете едно добро дѣло. Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето си и кажи му първата дума на любовьта! Извикай най-красивата мисъль отъ ума си и покажи и най-хубавата свѣтлина!

Това като сторите, ще произнесете слѣдната свещена формула: Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Свѣтлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Едно отъ правилата при изговарянето на тази формула е да бѫдете много положителни и да имате дѣтински духъ. Нѣкой може да каже „многомилостиви“ вмѣсто „милостиви“. Не, нѣма по-силни думи отъ „Милостиви, Святи и Благи Господи“. Когато произнасяте тия думи, Господь ще ви слуша. Милостьта е качество на Бога. Всѣки, който призовава Бога въ Неговата Милость, Той му се изявява. И всѣки, който Го призовава въ Неговата Свѣтлина, Той пакъ му се изявява. Свѣтлината е Неговата святость. Святостьта Божия носи свѣтлина. Само святиятъ човѣкъ може да има знание. Чистиятъ човѣкъ може да има знание. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде святъ. Чистота и святость вървятъ заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие нѣкой пѫть се плашите отъ чистотата и святостьта, но тѣ сѫ най-красивата дреха, съ която душата може да се облѣче. Като се произнесатъ думитѣ чистота и святость, нѣкой пѫть ви е страхъ, вие почвате да треперите. Че кой отъ васъ би се отказалъ отъ тази хубава дреха? Кой отъ васъ може да се облѣче съ по-хубава дреха отъ тази? Чистота и святость – това е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може нѣкога да се облѣче. И всѣки отъ васъ трѣбва да я желае. У нѣкои отъ васъ се е вмъкнала мисъльта, че като станатъ чисти и святи, хората ще ги избѣгватъ. Това не е вѣрно. Тогава именно ще се привличатъ хората отъ васъ. Чистотата и святостьта, това сѫ качества, който привличатъ тѣ сѫ качества, който даватъ благородство на душата. Душата се разширява и става привлѣкателна, нѣжна, блага, разумна. И онзи човѣкъ, който носи чистотата и святостьта, той е великъ човѣкъ въ всѣко отношение. Той и въ малкитѣ нѣща е великъ, и въ голѣмитѣ нѣща е великъ.

Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стѣснявате. Да добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо. Най-естественото нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ! Че това е тъй, ще ви го прѣдставя картинно. Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя? Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма радость ще ви допринесе.

Сега, знаете ли защо по нѣкой пѫть вие изгубвате любовьта си? Наблюдавайте цвѣтята и ще намѣрите отговоръ на това нѣщо. Когато нѣкой цвѣтъ цъвне, случва се отгорѣ му да има нѣколко листа, които го засѣнчватъ, тъй че слънчевата свѣтлина не може да го огрѣва. Когато цъввашъ, гледай да нѣма листа отгорѣ ти, за да можешъ направо да възприемашъ свѣтлината. Цъвни надъ листата отгорѣ! Листата нека останатъ настрана. Не ви трѣбватъ никакви листа отгорѣ. Ще гледате да цъвнете надъ листата. И тамъ, като цвѣтъ, разтворете душата си. Това е едно състояние, което всѣки човѣкъ трѣбва да има. Сега, кои сѫ тѣзи листа? Ти цъвнешъ, но имашъ нѣкакъвъ споръ съ нѣкой твой братъ, или съ нѣкоя сестра. Тѣ сѫ листата, които сѫ се качили отгорѣ ти. Надъ тѣхъ цъвни, за да приемешъ Любовьта, която ще ти даде смисълъ въ живота. Тѣзи листа сѫ хубави, но отдолу да бѫдатъ, а не отгорѣ ти. Че имашъ споръ съ тѣхъ, това нищо не значи, но всичко да е на мѣсто. Не спирай Любовьта, която трѣбва да влѣзе въ душата ти! Листата нека стоятъ отстрани, само за сѣнка, тамъ тѣ сѫ на мѣстото си. Какво ще кажешъ на тия двамата братъ и сестра, съ които имашъ споръ? Ще имъ се молишъ ли да ти отворятъ малко пѫть? Какво ще имъ кажешъ? Нѣма да имъ се молишъ, нѣма да имъ казвашъ нищо, а ще продължишъ дръжката си нагорѣ. Ще се промъкнешъ прѣзъ нѣкоя дупка, ще се издигнешъ нагорѣ и тамъ, подъ прямитѣ слънчеви лѫчи, ще се разцъвтишъ. Вие често казвате: какво ще стане съ свѣта? Всичко, което става въ свѣта, да ви не смущава. Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива дума – и това да ви не смущава. Вие сте чудни! Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива дума? Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хининъ ви дава, горчивъ хапъ. Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него. Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ. Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине. Пъкъ ако нѣмате треска, турете този хапъ въ джеба си и намѣрете другъ нѣкой вашъ братъ, който има треска и му го дайте. Да си давате единъ на другъ горчиви хапове, на това поне сте майстори. Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате. Рациновитѣ хапове, които взимате, трѣбва да сѫ малки, за да прѣминатъ лесно прѣзъ гърлото ви. Така също трѣбва да сѫ малки и горчивитѣ хапове, които взаимно си размѣняте. Ако сѫ голѣми, не можете да ги прѣглъщате. Както и да е, но този хапъ все трѣбва да се даде. Питамъ ви: ако имате кирь, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате? Каль, кирь имате отгорѣ, затвърдѣла е тази кирь, трѣбва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирьта, и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но то е масажиране. Умниятъ човѣкъ на всичкитѣ нѣща трѣбва да гледа разумно. Има нѣща, за които нѣма защо да се тревожишъ. Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога. Тревоженето не е лошо нѣщо. Дѣтето ти се разплакало, ти се тревожишъ. Ами че кое е по-хубаво: да умрѣ дѣтето ти, или да плаче, а ти да се разтревожишъ малко? Ако Господь те попита: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да поплаче, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? Кое отъ двѣтѣ ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?

Добрѣ, ще ви дамъ другъ примѣръ. Вие пѫтувате съ единъ братъ, който е много сприхавъ, говори, плещи навсѣкѫдѣ и за всичко, но като му турите на гърба нѣщо – носи. Имате и другъ братъ, който е сдържанъ, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нѣщо на гърба – нищо не носи. Да, но по пѫтя все ще трѣбва да се носи нѣщо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това сѫ крайности, разбира се, но крайности, който се срѣщатъ въ живота. Какво ще правишъ? Господъ ти е опрѣдѣлилъ да вървишъ съ този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държишъ въ ума си товара, който човѣка носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажешъ: този братъ е много добъръ. Той говори, но и товаръ носи на гърба си. Това е истинската философия на живота. Само по този практически начинъ вие ще можете да трансформирате енергиитѣ отъ едно състояние въ друго. Има и други, по-скѫпи, начини за разглеждане на нѣщата, но този начинъ е най-добъръ. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля ти се, снеми тоя товаръ отъ сърдцето ми“. Че се молишъ на Бога, това е много добрѣ, но Господь ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко отъ паритѣ си!“ Ти казвашъ: Господи, не зная кой е бѣденъ. Проводи Ти нѣкой при мене! Господь ти изпрати нѣкой бѣденъ, но ти го погледнешъ, казвашъ: ти не си отъ тѣхъ. Какво прави най-послѣ Господь? Изпраща ти нѣколко души разбойници, обератъ ти цѣлата каса, ти избѣгашъ и казвашъ: обраха ме! По-прѣди казваше: азъ не мога да дамъ. Не можешъ да дадешъ, но когато дойде неприятельтъ, оставяшъ касата и бѣгашъ. Питамъ: ако можешъ на неприятелитѣ да дадешъ всичко, защо на приятелитѣ си да не можешъ да дадешъ нищо? Туй е до разбирането на нѣщата. Щомъ дойде Божественото въ васъ, всички вие, който искате да имате Божието благословение, трѣбва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: отъ дѣ да зная, дали Господь ми казва да дамъ, или нѣкой дяволъ. Дяволътъ винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за тебъ“. Щомъ дойде Господь, Той казва: „Отвори кесията си и, каквото имашъ вѫтрѣ, давай!“ Божественото не може да се свърши. То е като нѣкой изворъ – постоянно избира, извира и не се свършва. Ти давашъ и никога не се свършва, все тече. Ти давай, и то ще си тече. Е, ще те е страхъ ли като давашъ отъ Божията вода, че ще се свърши? Нѣма да се страхувашъ, защото тази вода никога нѣма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиитѣ блага сѫ велики и неизчерпаеми. Казвате: ако давамъ тъй много, все ще дойде день, когато водата ще се свърши. Ти не разбирашъ Божиитѣ закони. Щомъ се страхувашъ, това показва, че дяволътъ е влѣзълъ вѫтрѣ и е турилъ печата си. Затворилъ е крана. Дяволътъ седналъ отгорѣ на крана, а ти казвашъ: нищо не давамъ! Но недоволенъ си. Отвори сърдцето си! Отвори чучура си, развърти крана, давай, давай, всѣки день давай! Пъкъ като се уморишъ, повикай единъ братъ, и той да дава. Кажи му: братко, давай сега ти. Послѣ повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредятъ стотина души и все даватъ, другитѣ ще кажатъ: този човѣкъ е много богатъ, всѣкога дава. Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?

(Запитватъ: когато нѣкой ти каже да пазишъ нѣщо въ тайна, Господь ли ти казва, или дяволътъ?) Кога се пази тайна? – Когато искашъ да кажешъ нѣщо лошо, пази тайна. Божиитѣ работи сѫ всѣкога явни. Когато Богъ направи небето, скри ли Той работитѣ си? – Не, изяви ги. Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна. Тъмнината е за онѣзи, който не сѫ готови. Когато нѣкой човѣкъ прѣслѣдва нѣкого, ти имашъ право да затворишъ свѣтлината си, за да не могатъ да го прѣслѣдватъ. Пъкъ като отива нѣкой човѣкъ да прави добро, дай му най-голѣмата свѣтлина. Това е практическо правило.

Прѣзъ тази година ще приложите и още едно правило. Щомъ станешъ сутринъ и се лѣнишъ да направишъ едно добро, ще си наложишъ глоба, ще платишъ 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземешъ тѣзи пари, ще ги туришъ въ специална за тази цѣль каса и ще си запишешъ: за неизпълнение на еди-какво си, азъ се глобявамъ. Всѣки отъ васъ ще си има една такава каса за глоба, и ще видите, колко деня прѣзъ годината ще се глобите. Може да кажете: за какво ще се употрѣбятъ тия пари? – Ще имъ намѣрите мѣсто. Хайде да видимъ колко лева ще донесете идущата година. Когато почнешъ да глобявашъ дявола, той става уменъ. Като станешъ сутринь и не направишъ туй добро дѣло, веднага ще си наложишъ глобата, нѣма да седнешъ да мислишъ, колко да туришъ. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имашъ, 20 лева ще туришъ: 100 лева имашъ, 100 лева ще туришъ. И нѣма да мислишъ, отъ дѣ ще ги намѣришъ. Като се глобишъ 4–5 дена и платишъ 100-ина лева, ще почнешъ да се замисляшъ. Така правятъ и най-възвишенитѣ духове. Когато единъ възвишенъ духъ направи една погрѣшка, знаете ли какво прави? – Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да поправи грѣшката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ. Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове? Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава животътъ ви щѣше да бѫде красивъ.

Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ. Той е слѣдниятъ: прави добро най-първо на този, когото обичашъ. Сутринь, като станешъ, направи добро на този, когото обичашъ, защото къмъ него ти имашъ естествено разположение. Направишъ ли на него доброто, ти ще можешъ да го направишъ и на този, когото не обичашъ.

Тази каса ние ще я наречемъ „каса на доброто“. Всички пари, които ще се събератъ отъ глобата за добритѣ дѣла, отъ тѣхъ ще се плащатъ билетитѣ на бѣднитѣ братя, които искатъ да дойдатъ тукъ, а нѣматъ пари. Ние ще кажемъ: нека дойдатъ и тѣ, ние ще имъ платимъ билетитѣ отъ касата на добродѣтелитѣ. Щомъ не знаете, какъ да правите добро, ще внасяте глобитѣ си въ тази каса на добродѣтелитѣ. Тѣзи пари ще се използуватъ за такива случаи. Азъ бихъ желалъ да правите повече погрѣшки. Тъй, поне по двѣ–три погрѣшки въ седмицата. И когато направите нѣкоя погрѣшка, да ви е приятно, да се зарадвате, че туряте нѣщо въ касата на добродѣтелитѣ, а не да се тюхкате прѣзъ цѣлия день: отидоха 20-тѣ лева!

10.Гимнастически упражнения.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Свещеният огън", Съборно Слово, 1925 –1926

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

 

От книгата "Наряди и упътвания", дадени от Учителя на учениците от Всемирното Бяло Братство,

при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1925 г.,

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Чистота и святост4

1. Добрата молитва

2. Духът Божий

3. Пътят на живота

4. Благославяй, душе моя, Господа!

5. Молитва на Духа на Царството

6. Бог е Любов

7. Молитва за плодовете на Духа

8. В начало бе Словото

9. Отче наш

Лозинка за през деня:

● Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш.

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си.“ Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика.

Днес за четиво ще имате: 16-а глава от Матея, 3-та глава от Марка, 20-а глава от Лука, 7-а глава от Йоана; 12-а глава от Послание към римляните; 5-а глава от Първо послание към коринтяните, 4-та глава от Второ послание към коринтяните; 2-ра глава от Първо съборно послание на апостол Петър, Псалом 75.

Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи ѝ най-хубавата светлина!

Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула:

● Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля.

Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже многомилостиви вместо милостиви. Не, няма по-силни думи от Милостиви, Святи и Благи Господи. Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Светостта Божия носи светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и светостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите чистота и святост, някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост – това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличат хората от вас. Чистотата и светостта – това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и светостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.

Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святост, сърцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стеснявате. Да добиете чистотата – това е най-лесното нещо. Най-естественото нещо е да бъде човек чист! Че това е тъй, ще ви го представя картинно. Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадат една кърпичка за нос, не искате ли и тя да бъде чиста? Ако тръгнете вечерно време на път, не искате ли най-силната светлина да ви показва пътя? Следователно колкото светлината е по-ярка, толкова по-голяма радост ще ви допринесе тя.

Сега знаете ли защо по някой път вие изгубвате любов¬та си? Наблюдавайте цветята и ще намерите отговор на това нещо. Когато някой цвят цъфне, случва се отгоре му да има няколко листа, които го засенчват, тъй че слънчевата светлина не може да го огрява. Когато цъфваш, гледай да няма листа отгоре ти, за да можеш направо да възприемаш светлината. Цъфни над листата отгоре! Листата нека останат настрани. Не ви трябват никакви листа отгоре. Ще гледате да цъфнете над листата. И там, като цвят, разтворете душата си. Това е едно състояние, което всеки човек трябва да има. Сега кои са тези листа? Ти цъфнеш, но имаш някакъв спор с някой твой брат или с някоя сестра. Те са листата, които са се качили отгоре ти. Над тях цъфни, за да приемеш Любовта, която ще ти даде смисъл в живота. Тези листа са хубави, но отдолу да бъдат, а не отгоре ти. Че имаш спор с тях, това нищо не значи, но всичко да е на място. Не спирай Любов¬та, която трябва да влезе в душата ти! Листата нека стоят отстрани само за сянка, там те са на мястото си.

Какво ще кажеш на тия двамата – брат и сестра, с които имаш спор? Ще им се молиш ли да ти отворят малко път? Какво ще им кажеш? Няма да им се молиш, няма да им казваш нищо, а ще продължиш дръжката, стъблото си нагоре. Ще се промъкнеш през някоя дупка, ще се издигнеш нагоре и там, под преките слънчеви лъчи, ще се разцъфтиш. Вие често казвате: „Какво ще стане със света?“ Всичко, което става в света, да не ви смущава. Дошъл някой брат и ви казал някоя горчива дума – и това да не ви смущава. Вие сте чудни! Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя горчива дума? Когато страдате от треска и лекарят дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хинин ви дава, горчив хап. Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него. Същото нещо е и по отношение на обидата от този ваш брат. Вие имате духовна треска, този брат ви е дал един горчив хап – хапнете го и треската ви ще премине. Пък ако нямате треска, турете този хап в джоба си и намерете друг някой ваш брат, който има треска, и му го дайте. Да си давате един на друг горчиви хапове – на това поне сте майстори. Аз ви похвалвам, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповете ви са много големи, та не можете лесно да ги преглъщате. Рициновите хапове, които вземате, трябва да са малки, за да преминат лесно през гърлото ви. Така също трябва да са малки и горчивите хапове, които взаимно си разменяте. Ако са големи, не можете да ги преглъщате. Както и да е, но този хап все трябва да се даде. Питам ви: ако имате кир, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате? Кал, кир имате отгоре – затвърдила се е тази кир, трябва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирта и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но това е масажиране. Умният човек на всичките неща трябва да гледа разумно. Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко? Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?“ Кое от двете ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?

Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си!“ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене!“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме!“ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!“

Божественото не може да се свърши. То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!“ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?

Въпрос: Когато някой ти каже да пазиш нещо в тайна, Господ ли ти казва, или дяволът?

Кога се пази тайна? – Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина. Това е практическо правило.

През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите. Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари?“ – Ще им намерите място. Хайде да видим колко лева ще донесете идущата година. Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като станеш сутрин и не направиш туй добро дело, веднага ще си наложиш глобата, няма да седнеш да мислиш колко да туриш. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имаш – 20 лева ще туриш; 100 лева имаш – 100 лева ще туриш. И няма да мислиш отде ще ги намериш. Като се глобиш 4-5 дена и платиш стотина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? – Той решава да слезе на Земята, да се въплъти и цял живот да прекара на Земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та виждате ли какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако у всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив.

Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: прави Добро най-първо на този, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш.

Тази каса ние ще я наречем каса на Доброто. Всички пари, които ще се съберат от глобата за добрите дела, от тях ще се плащат билетите на бедните братя, които искат да дойдат тук, а нямат пари. Ние ще кажем: „Нека дойдат и те, ние ще им платим билетите от касата на добродетелите.“ Щом не знаете как да правите добро, ще внасяте глобите си в тази каса на добродетелите. Тези пари ще се използват за такива случаи. Аз бих желал да правите повече погрешки. Тъй, поне по две-три погрешки в седмицата. И когато направите някоя погрешка, да ви е приятно, да се зарадвате, че туряте нещо в касата на добродетелите, а не да се тюхкате през целия ден: „Отидоха 20-те лева!“

10. Гимнастически упражнения

26 август, сряда, 5 ч.

---------------------------------

4 В първото издание от 1925 г. беседата е публикувана без заглавие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×