20. Последният влак

[Ани]

20. ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК

Сестра ми Весела Ангелова беше хубава и имаше много кандидати, които искаха да се оженят за нея. Беше сексапилна. Беше много разглезена от многото ухажори и кандидати. Съдба ли беше какво ли беше, но не можеше да се ожени. Като стана на 40 години беше много отчаяна и отива при Учителя и му плаче, че не е могла да се ожени. А Той й казва: „Ех, ти си изпуснала всички влакове". Тогава тя много се натъжила, че ще остане самичка. Тогава Учителя я погледнал съжалително: „Е, рекох, има още един закъснял влак. Гледай и него да не го изпуснеш". А тя взе, че го изпусна и него. И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две студентки, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота".

Долу при нас седеше, разговаряхме, но после се качваше в своята стая на самотата. Беше се разкаяла накрая. А на млади години бе много красива. Нямаше мъж, който да я види и да не хлътне по нея. Веднага тръгваха след нея. Нейната красота привличаше, беше магнетична, жива, приятна. По начало беше добра по характер, с тях спореше и се караше по съвсем друга причина. Намираше кусури на мъжете. Този имал таквоз, онзи имал онаквоз. Последният влак беше един вдовец с едно дете. Не го взе и него. Остана на перона. А сега плаче.

През 1930 г. Весела през лятото отива при Учителя и му казва, че не може да се ожени за този, който обича. Учителят й казва: „Както сте си мислили - така трябвало да бъде. Щом не е станало - така е по-добро". Но премина през големи страдания. Оплакваше се, че кара тежка карма с рода си и че това не е било по съдба, защото ако е било по съдба по-леко щяла да го мине страданието. Весела Ангелова е родена на 30 декември 1899 г., заминава си на 15 ноември 1976 г.