11. Изповедта на Любомир Лулчев

[Ани]

11. ИЗПОВЕДТА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

И: Когато ходих при Лулчев, той ми даваше книги и аз чета неговите книги. Аз си зададох въпроса: Тоя човек го познавам като честен човек. Ако той наистина е честен, тия работи, които върши с Учителя, той трябва да осъзнае един ден грешките си и да направи своята изповед. Защо исках тая изповед аз не знаех. Защо мислех така също не знаех. И най-накрая на живота на Учителя, близко, в последните дни, когато идвам веднъж в София и посещавам Лулчев. Чукам на вратата му. Той седи на бюрото си и не ми обръща внимание. Почуках настоятелно, стана, дойде, отвори вратата, беше разсеян някъде другаде, мисли. Викам: „Не сме чужди, ако не съм улучил удобно време, да не ви преча да ми кажете да дойда друг път?“ Той ми даде знак да чакам. Отиде назад, бръкна в един рафт, извади ми една малка книжка. Няма време значи да ме приеме, а ми пъхна книжката в ръцете. Защо няма време? Той е разбрал сигурно, че вече никога няма да се видим. Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах. Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват. Книжката беше неговата изповед.

В: Как се казваше тази книжка?

И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил. В нея той разправя и предава разказа с един старец, а стареца му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си. Често пъти, когато Лулчев е бивал изпращан от Учителя да си отиде, е поискал да се връща, да върви по една посока, а Учителят му е попречвал и го е превеждал по друг път.И след туй той е узнавал, че на този път и на едно място са го очаквали да го убият.

В: И това се случвало много пъти.

И: Да, случвало се е много пъти. И даже ако не се лъжа дори изпратените убийци после разказвали, че този Лулчев имал голям късмет, понеже върви, но не се връща по един и същи път.

В: Аз знам, че са му правили атентат.

И: Да. Най-после стареца от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и стареца го пита, къде? „Отивам да целуна нозете на Учителя.“

В: Това е към книжката, така ли?

И: Това е към книжката.

В: Значи, отива да целуне нозете на Учителя.

И: Това е една изповед, това е едно разкаяние.

В: Значи в тази книжка се съобщава, че винаги когато го е изпровождал, превеждал го не по същи я път, а Той му е давал друг път.

И: Друг път, а той след това узнава, че там са го чакали да го убият.

В: Това е в самата книжка.

И: Да, в самата книжка. Ако се намери тая книжка, тя е много ценна.

В: Да. Аз имам такива напечатани негови неща, трябва да проверя за тази книжка.

И: Слушал съм да казват, че когато Лулчев е бил в една килия с друг един приятел.

В: С Методи Константинов, защото били в една килия.

И: С Методи Константинов е бил по-късно. А той с някого е бил в една килия?

В: Отначало бил с Методи Константинов.

И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек. Той говорил така с него, от което личи, че той е голям комунист по идея, че не е против комунистите, напротив, в тяхна полза е, симпатизирал е.

В: Когато е бил в една килия с някого.

И: Казал на своя другар (съквартирант) по килия, че ще има духовна среща с Учителя в 10 часа. В 10 часа Лулчев става, прави няколко крачки, кланя се, говори. Тоя нищо не вижда, ама се сетил. Смушкал го: „Питай за мене“. След свършване на разговора Лулчев казал на съквартиранта: „Учителю ми каза, че мога да бъда свободен, че няма да бъда осъден, обаче по тоя начин аз оставам в кармична връзка с комунистите. Ако искам да скъсам с тях, трябва да приема разстрел“. И Лулчев приема, че трябва да мине през разстрел.

В: Сега тоя съквартирант кой е?

И: Не го знам, мен ми е разправял това друг. Кой ми го е казвал? Ами същият, който е бил в килията с него и който бил освободен. Нали е искал да узнае чрез Лулчев какво ще стане с него, на което Учителя казал: „Другият е свободен“.