35. На екскурзия с едните и другите

[Ани]

35. НА ЕКСКУРЗИЯ С ЕДНИТЕ И С ДРУГИТЕ

Един ден Учителят предал на брат Борис Дряновски да съобщи на мен, на брат Боян Боев и на Цеко Матов Етугов, да се приготвим и сутринта на другия ден, в три часа през нощта да бъдем пред салона готови да отидем на Витоша с Учителя. И действително на уреченото време ние бяхме там, Учителят слезе от Неговата стая и потеглихме за Витоша. Беше през пролетта и времето бе хубаво. Пристигнахме на Бивака, накладохме огън, направихме чай и започнахме да закусваме. След два-три часа, към 10 часа започнаха да пристигат и други наши хора. Събрахме се около 20 души, като бяха дошли на 4-5 групи. Прекарахме денят добре, а на другия ден имаше беседа в 5 часа сутринта. Измежду другото Учителят спомена за тази екскурзия: „Аз вчера отидох на Витоша и поканих четирима братя. След тях дойдоха и други братя и сестри. Ще каже някой, защо избрах тия четирима братя. Тях поканих, защото те са се жертвали на времето за Мен. А пък тия, които дойдоха отпосле, освен, че не са се жертвали за Мен, но е било време, когато са работили и против Мене. А и сега някои от тях работят срещу Мене. Аз трябваше да благодаря на едните, но дойдоха и другите и те взеха половината от благодатта“.

През 1942 г. Учителят отива на Черни връх на екскурзия с Борис Николов, Любомир Лулчев и Неделчо Попов. Доколкото си спомням бяха само тези трима братя. На другия ден ние тръгнахме с Тодора Йорданова и след обед пристигнахме горе при групата на хижа „Алеко“. Някои по-рано, някои по-късно бяха тръгнали, и пристигнаха горе две-три групи. След като се върнахме на Изгрева, на другия ден Учителят спомена пак за екскурзията си до Черни връх. Започна да разказва с колко човека първоначално са се качили на Черни връх и че на следния ден пристигнали две-три групи и споменава едната група колко човека има, във втората група колко братя и сестри има и в третата група имаше външни хора, туристи, с които дойде една наша сестра. И после като продължи добави: „Измежду всички тези дойдоха един брат и една сестра, с които беше Господ“. Единствената група от двама души, които се качихме горе, това бяхме ние със сестра Тодора. През цялото време на изкачване ние бяхме въодушевени при едно приповдигнато настроение и непрекъснато пеехме песни, а на почивките произнасяхме молитви.