Jump to content

1926_04_18 Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек


Recommended Posts

Аудио - чете Ангелина Михайлова

Архивна единица

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

КАЧЕСТВАТА НА ЗДРАВИЯ ЧОВЕК

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Четоха се темите „Едно от качествата на идеалния човек".

Нека вземем тема за разискване тази вечер „Качествата на здравия човек". По какво се отличава здравият човек от болния? При всички обяснения ще имате положителните и отрицателните качества на здравото и болезнено състояние. Има две обяснения. Първото обяснение – че болният човек не яде, а здравият яде повече. Болният няма апетит. Но някой път и апетитът на здравия човек – и това е едно болезнено състояние. Българите казват: „Когато ядеш, да ти пращи стомахът." Всякога здравият човек се отличава по следното нещо. Щом яде, има пълна хармония в стомаха му, не се образува никаква тежест. Щом яде, намира се в приятно разположение на духа и стомахът му е нормален. Здравият човек никога не преяжда, всякога ще остави място за двайсет хапки, всякога свършва, преди да е преял. Един природен инстинкт има. А щом преяде човек, има едно болестно състояние. Щом започне да преяжда човек, клони към ненормално състояние – апетитът е възбуден повече, туря повече храна, отколкото стомахът в дадения случай може да смели. После в здравия човек има пълен ритмус в него и от дишане и приятно е да слушаш онзи здравия човек как диша. Няма никакво хъркане, никакво запушване на носа или стягане на дробовете. При това здравият човек не знае какво нещо е главоболие. Мозъкът му с тъй свеж, той може да работи без голямо напъване. Ние говорим за нормално здравия човек.

Сега приложението – да знаете качествата на здравия човек какво приложение може да има. Кой от вас по този начин е здрав? Всички сте здрави вие. Вие сте всички здрави, но имате зародиши на болести, може някой след година, две, три, четири, някой след няколко месеца, някой след няколко седмици, такива малки болести може да имате. Ще ви дам един признак да изучаване, да знаете кога сте в болестно и кога в здраво състояние. То е само за вас. Само за себе си ще го имате. Щом почнат да се появяват бели петна на ноктите – на лявата имат едно значение, на дясната друго, то е един симптом на едно болестно състояние. Българите смятат – късмет. Какъв ти късмет. Късмет на изгубените пари. Туй всякога показва едно пресилено състояние на нервната система, което води към заболяване. В такъв случай ще гледате туй напрежение да го измените, да внесете някоя хубава идея и да се премахнат тези петна. Ноктите ви да бъдат чисти. Тези петна се явяват някой път при големи душевни сътресения. Те са предупредителни знаци. Те не са нещо лошо – който разбира тези симптоми, ще вземе мерки. Има други симптоми. На охтичавите има на ноктите отбелязано, има симптоми, по които може да се определи в коя фаза са, колко ще живеят. Ако ви се каже един симптом за охтиката, вие ще я създадете у вас.

Само на вас казвам. Тези петна, те са ветропоказатели. Щом се появяват тези петна на ноктите, показват, че скоро ще се яви буря у вас и вие трябва да вземете мерки. Ще претърпите някоя криза, ще станете нервен, упорит, не може да ви се угоди, казвате: „Не съм разположен духом." Не духом не си разположен, но в нервната система има натрупана излишна нервна енергия, която трябва да се освободи. Тъй ще клякаш с левия, с десния крак, докато се освободи. Славяните играят от зор казачок, другояче ще се пръснат, от зор играят. Те са песимисти, това е едно качество вътре. Затуй играят. Българите играят на ръченица. Някой път вие употребявате свиването или изтягането. Ако тази енергия се приема повече отгоре, приемете я, а излишната трябва да я дадете.

После като ученици – сега ви давам този метод – винаги когато ходите на екскурзия, не сядайте на какво да е място, научно е тъй, не от суеверие. Тези южните места, които са обърнати към слънцето, светлината пада под особен ъгъл. Северните склонове и южните склонове – там се намират две различни енергии. Повече заболяват хората, които сядат да си почиват на северните склонове. Където и да сте, избирайте южните склонове, които много хубаво да са огрети от слънцето. И после, като се спирате, гледайте мястото, на което спрете, да ви е приятно, да чувствате едно разположение. Като седнете на земята, не се захласвайте, съзнанието ви да бъде будно. Защото всички болестни състояния се явяват в прекъсване на съзнанието. Съмнението е прекъсване на съзнанието. Или съзнанието трябва съвършено да бъде прекъснато, или съвсем будно. Хора има, които не мислят, те не заболяват. Или съвършено трябва да бъде съзнанието ви будно, или съвсем трябва да се абстрахирате. Природата не търпи средно състояние – едното или другото. Когато съзнанието е будно, ти си на бойното поле, чакаш неприятеля. Когато рече да те нападне, ти всякога можеш да го отблъснеш.

Сега може да направите опит (в април или май) доколко съзнанието ви е концентрирано. Излезнете навън и се постарайте да прочетете някоя книга, да видите доколко сте в състояние да се противопоставите на външните влияния – съзнанието ви будно ли е, или се разсейва. Колцина от вас, ако дойдете на една разходка, бихте написали едно стихотворение или бихте решили някоя математическа задача, или от геометрията. При сегашните условия човек трябва да го затвориш в някоя стая, да го заставиш да учи. И колкото стаята е по-проста, никакви украшения, по-добре учи. Който иска добре да учи, стаята му трябва да бъде най-просто мебелирана, най-скромна обстановка – един стол, една бедничка соба, маса, шише с вода, книга, стените бели. Най-хубаво се учи, идеално се учи, щом погледнеш, няма какво да те отвлече, а щом имаш някоя картина, погледнеш натам, разсейваш се. И за музикантите е тъй, и за когото и да е. Някой от вас се считате нещастни, че стаята ви не е хубаво мебелирана. Може да е хубаво мебелирана, но не може да учите. То е за тези, които искат да учат. Ексцентричност да няма. Простота, но в тази простота да има известна красота.

Каква е разликата между тези две дроби?

MOK-05J-23-1.gif

От чисто материалистично гледище кои частици са по-дребни! Десет-милионните! Защо са по-дребни? Коя е причината, която е заставила хората да делят нещата? Запример делите сто лева за трима души, остава ви единица, след това и нея ще разделите на стотинки. Защо хората се занимават с дребните работи? Запример остават петдесет стотинки, искаш да делиш лева, защо не оставиш петдесет стотинки, а искаш да ги вземеш. Ако имаме едно цяло число, да кажем един килограм жито, ако житото е едро и хубаво, то има 16 000 зрънца. Една шестнайсет хилядна част ли е от килото? (Като величина, да.) Но туй едното една шестнайсет хилядна съдържа всички зрънца в себе си. Имате една мисъл, трябва да знаете цяло число ли е тя, или дроб? Когато дойдете да изучавате психологическите закони на тази наука, която сега изучавате, дробта, този знаменател отдолу 16 000, колко години се изисква на едно семенце, за да даде 16 000 зрънца? Следователно 16 000 е по-силно по време от числото едно. Допуснете сега колко зърна дава едно житно зрънце за година? Значи за това зрънце се изискват две години, за да се увеличи колкото 16 000 зрънца. Има закон, годината от триста шейсет и пет дена – всеки един ден представя условия за всяко едно житно зърно. Тези две години по триста шейсет и пет дена – седемстотин и трийсет дена, всеки един ден е допринесъл нещо за тези хиляди зрънца.

Следователно, ако вие искате да реализирате една ваша мисъл след две години, ще вземете в съображение всеки един ден. Той ще упражни известно влияние – и не само това, но и всеки един час вътре в деня, и той ще упражни влияние. И като вземете туй съчетание в природата, ще бъдете в много близко общение с нейните закони.

Сега някой разрешава изведнъж. Вий искате да наложите на природата. Туй, казва, тъй да стане! Да кажем, искате да отидете във Варна. Колко пари ви трябват? Четиристотин лева, но нямате, отивате при един приятел, той няма, при друг – той има само петдесет лева, дава ви ги, колко време ще ви вземе, докато съберете парите, колко енергии ще изхабиш. Ще трябва да разправяш на всякого защо ви трябват пари, после ще обещаеш, че ще ги върнеш, а после я изпълниш, я не. Но ако не изпълниш, втори път, като идеш, вратата ще бъде затворена.

Природата обича във вземането и даването да се балансират нейните сили. Каквото тури от едната страна, ще дойде и от другата. Всякога има едно преливане вътре. Сега този закон навсякъде действа, във всички разумни същества действа. Запример вий искате да станете знаменит поет. Знаете ли колко ще платите? После искате да станете знаменит музикант, но знаете ли колко плаща знаменитият виртуоз? Вие ще платите толкова скъпо, че кървава пот ще потече от вас. Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на публиката – и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на публиката. Казват, този иска да ни занимава с тези работи. Той го чувства това вътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голяма мъка. Ще минат ден, два, три, седмица, докато се съвземе и почне да изправи погрешката. Великите неща в света всеки иска да ги придобие – ще платите съответстващата цена. Даром няма, не се дава. Ще платиш десетократно. Един прост цигулар евтино ще плати, но онзи, гениалният цигулар, десет пъти повече ще плати.

Затуй аз говоря за страданията. Природата оценява гениалните хора според страданията, които могат да носят. И ако някой определя гения по друг начин, нищо не разбира. Гениален човек е, който може да носи страдания. При най-големите мъчнотии и страдания, които среща в живота, той ги изнася, неговият ум, неговите гърди, казва: „Турете, още турете." И най-после хората, като няма какво да турят, казват: „Хайде, върви си." Туй е вътрешният смисъл на живота. Другояче вие ще се заблудите. Вие мислите, че страданията са едно пренебрежение в природата и че само глупавите хора страдат. Само гениалното дете, чистият, гениалният, възвишеният, разумният човек, само той може да страда. Аз давам на страданието неговото разумно изяснение. Затуй, щом дойдат страданията, ще кажете – да покажа своята гениалност, че и в мене има гениалност. А вие тогава какво казвате: „Защо се родих, защо да живея", мъчите се. Това не е никакво обяснение на живота. Щом един човек иска да тури своите страдания на гърба на другите, той не е гениален човек. Това е един закон. Вие искате да придобиете някои качества – ще използвате този метод. Този е правилният път. Има и други методи, но този е един от най-добрите методи при сегашните условия. Не да се дразните.

Трябва да знаете, че бурите в живота ще дойдат. Те засягат всички хора. Но туй ще помнете – само гениалните хора страдат. Може да ви съблазнява думата гениален. Тогава – само високо организираните хора могат да страдат. Страданието е един добър признак за организиране на нервната система. Такъв високо организиран човек не може да се умопобърка. Не смесвайте умопобъркването, изгубване на самообладание, те са анормални състояния. Високо организираният човек никога не изгубва присъствие на духа си. Онзи, който страда, има в него мекота и благородство, по туй се отличава. Онзи, който се ожесточава, вий питайте всички психиатри, които се занимават с лудите, колко са лукави, хитри и толкова находчиви, че всякога могат да те изненадат, всякога са готови да се разправят с побой. Туй състояние се дължи на отминалото. То не е отсега. Хора, които полудяват, това се дължи на далечни причини в техните минали съществувания. То само сега се изразява. Аз ще ви дам едно такова обяснение. Да кажем, на сто километра валял силен дъжд, минава се ден, два, а тук придойде реката, завлече къщите. Идете горе, реката си е нормална, но този дъжд отдавна е паднал там. Тези болестни състояния, които сега хората претърпяват, те не са отсега. Сега само повод се дава. Мислите ли вий – онова снесеното, мирното яйце, което седи, тези качества на орела или на змията сега се образуват? Те са образувани далеч в миналото. Само на туй яйце като се дадат условия, проявяват се неговите качества. Тъй и у човека, всяка една негова мисъл, всяко едно негово чувство си има далечен произход.

Само гениалните хора, високо организираните хора могат да страдат. Аз бих желал вие да страдате, а не да се мъчите. Който се мъчи, гризе дъските. Тези хапещите мухи защо хапят? На острието на хоботите им се набира електричество, хоботите им ги дразнят. Тяхната вековна опитност ги е научила, че човек е добър проводник на електричеството, и по този начин, като хапят, оставят енергиите си в кръвта му, и тям е приятно. А когато времето се оправя, не хапят. И вие сега, когато времето се разваля, на върха на езика се събира енергия, по същия закон. И в такъв случай направете следния опит (ако вашето съзнание е будно). Като се набере туй електричество на устата ви, вие почнете да хапете с езика си. Спрете се, направете упражнението.

Дясната ръка нагоре изопната, лявата надолу, клякане бавно и със сила, концентрирано. Казваш: „Ти готов ли си да говориш още?" Повториш упражнението. Лявата ръка нагоре, дясната надолу (пусната), пак произнасяш: „Ти готов..." Три пъти като клекнеш, ще ти мине. По-добре е да говориш на себе си, отколкото да се караш на срещния. Тъй ще клекнете, пак ще му кажете: „Имам си упражнение, набира се електричество на края на езика ми, искам да направя опит дали може да премине електричеството през ръката ми и крака ми в земята, надолу." Той ще каже: „Как, на езика ли се набира енергия, кажи и на мене, и аз да го направя." Лековерен е. Даже учени хора, професори и лекари, каквото му кажеш, едно разположение има в него, готов е да вярва, и то е хубаво. В природата се балансира, той е държал едно отрицателно качество, болестта идва, за да въдвори естественото състояние на човека – и идва лековерието. Затуй безверниците могат да бъдат лековерни. Но един вярващ не може да бъде лековерен. Крайните състояния се сменят. Когато някога се набира електричество на устата ви, това не е лошо, но кажете: „Сериозна работа имам сега. Професорът казва, че между туй електричество и моите думи, които ще изговоря, има съответствие." Тогава изведнъж направете упражнението. Част от тази енергия като произнесеш думите „Ти ще говориш ли още?", ще се асимилира, част от тази енергия ще се препрати в земята. Като произнесеш, ще дойде едно успокоение, ще се яви една трезва мисъл вътре в ума ви. Ще видим от целия клас онези доброволци, които са набрали електричество до следующата седмица, до в неделя вечер. Десет души искам да направят опита, ако им дойде електричество в езика, направете този опит, да видим дали е сполучлив, или не.

Това са методи за възпитание на децата и на вашите приятели. Те са методи, които дават отлични резултати. Има някои хора, на които, ако поверите някое упражнение, ще си намерите бела на главата. Не на всички хора могат да се дадат едни и същи упражнения. (Коляното ще опре до земята, три пъти като направите упражнението, стига.) То е по-хубаво, отколкото да ти турят инжекция за сърцето или да ти отворят някой абсцес – с малко може да се освободите. Сега на езика ви се събира често електричество. По някой път се събира и на носа. Много лошо е, когато се събере на носа, да го не бутнеш – повече се събира на пръстите. Затова и при здрависването разните хора различно се здрависват. Най-първо ще вземем за езика.

Упражнението. 1. Лявата ръка – изопната надолу, дясната – право нагоре, при туй тежестта на тялото остава на левия крак (освобождава се десният). Спущане на коляно (лявото коляно опира до земята) със сила, съсредоточено, бавно, волево, вдигане.

2. Лявата ръка нагоре, освобождава се левият крак, същото.

Упражнението се прави три пъти.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Двадесет и трета лекция

на Младежкия окултен клас

18 април 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

Начало: 19:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Жива реч", 19-32 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.III, (1926 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

КАЧЕСТВА НА ЗДРАВИЯ ЧОВЕК

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се темата „Качества на идеалния човек".

Тази вечер ще говоря върху темата „Качества на здравето, или качества на здравия човек". По какво се отличава здравият човек от болния? - Болният не яде, понеже няма апетит; здравият яде някога повече, някога по-малко. Когато апетитът на здравия е много голям, това показва някаква болезненост. Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му всякога е в изправност. Здравият никога не преяжда. Колкото и сладко да му е яденето, щом дойде до момента, когато изпитва най-голяма приятност, той спира - винаги оставя място в стомаха си поне за още двайсет хапки. Който преяжда, той се намира в болезнено състояние. Здравият човек се отличава от болния още и по дишането си. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане или задушаване, каквото се чува в болния. Той може дълго време да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие, той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежения. Умствено той може да работи продължително, без умора.

Сега какъв смисъл има за вас, че знаете качествата на здравия човек? - Когато човек знае нещо, той може да се освободи от известни заблуждения в себе си. Някой мисли, че е абсолютно здрав, но след няколко месеца или години заболява. Той се чуди отде му дойде тази болест. - Много просто. Тази болест е била в него в зародишно състояние. Тя е чакала най-малкия повод, за да се прояви. Нормално развитият човек няма никакви зародиши от болести в себе си. Ако искате да знаете дали ви предстои някаква болест или някакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите някакво бяло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болест. Ако петната се явяват на лявата ръка, те имат едно значение; ако се явяват на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо най-малкото бяло петно на ноктите е признак за някакво болезнено състояние. На тези петна българите гледат точно обратно: те мислят, че белите петна носят щастие на човека. - Никакво щастие не носят. Ако в изгубването на парите има щастие, тогава и белите петна носят щастие. Те представляват щастие на изгубените пари. Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система, което води към заболяване. Щом забележите едно бяло петно на ноктите си, веднага вземете мерки: внесете в ума си някаква велика, възвишена идея, която успокоява нервната система. Ноктите ви трябва да бъдат чисти, без никакви бели петна. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения. Няма нищо страшно в появяването на белите петна. Те са предупредителни белези, които карат човека да вземе мерки срещу тях, т.е. срещу болезненото състояние, което предстои да дойде. Ние наричаме белите петна ветропоказатели. Те показват, че предстои буря, срещу която трябва да се вземат известни мерки. Като не знаете какво става в организма ви, вие казвате: „Не съм разположен нещо. Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек." Причината за това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си. Как ще се освободи? - Чрез ред упражнения. Ще кляка, ще става ту с левия, ту с десния крак. Славяните са до известна степен песимисти, но за да се освободят от този песимизъм, те употребяват ред игри. Казачокът на руснаците, ръченицата на в българите не са нищо друго освен методи за освобождаване от този вътрешен песимизъм.

Като ученици вие трябва да бъдете будни, да се стремите към запазване на здравото състояние на организма си. За тази цел, като ходите на екскурзии, избирайте ония места, които са добре огрявани от Слънцето. Това са южните склонове на планината. Почивате ли на северните склонове, има опасност от простуда. Изобщо, седнете ли някъде на почивка, избирайте такива места, които да ви разполагат приятно, да чувствате разположение. Когато сядате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението например, макар и да има психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно, или никак. Забелязано е, че хора, които не мислят, които не се безпокоят, не заболяват. Значи във всички случаи на живота си човек трябва да бъде или със съвършено будно съзнание, или съвършено да се абстрахира от онова, което върши. Природата не търпи средни положения. Когато съзнанието на човека е будно, той е на бойното поле, на първа линия, дето очаква неприятеля си. Ако неприятелят му го нападне, той веднага е готов да го отблъсне.

За да разберете дали можете да се концентрирате, или дали съзнанието ви е будно, направете следния опит: като отидете на екскурзия сред планината, вземете със себе си някоя книга за четене или задачи по алгебра и геометрия и вижте ще можете ли да прочетете нещо от книгата или да решите една-две задачи спокойно, без да се поддавате на външните условия. За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста, скромна обстановка, която да не го разсейва, да не отвлича вниманието му. Ученикът най-добре учи в стая, просто мебелирана: със стол, маса, печка, с шише вода и с книги. Ако в стаята има картини, украшения, вниманието му се отклонява от тях и той не може да учи добре. Същата обстановка се налага и на музикантите: да имат скромна стая, без украшения. Който иска да учи, той трябва да бъде доволен от най-простата обстановка. Обстановката трябва да бъде проста, но красива. Красотата се изисква навсякъде в живота.

Сега напишете дробите 1/2 и 2/10 000 000. Коя от двете дроби е по-малка?

Отговор: Дробта 2/10 000 000 е по-малка от 1/2.

Защо?

Отговор: Защото единицата е разделена на много дребни частици, десетомилионни, от които са взети само две.

Кое е заставило хората да делят числата на по-малки от тях? Например трима души трябва да разделят сто лева помежду си. По колко лева ще получи всеки от тях?

Отговор: По 33 лева и ще остане един лев.

Като разделят и последния лев, всеки трябва да получи по 33 стотинки, но пак ще остане една стотинка. Кое е направило хората толкова дребнави, че да делят и стотинките? Защо трябва да ги делят на дребни частици? Не може ли останалите стотинки да се дадат на един човек? Ако претеглите един килограм жито и преброите зрънцата, ще видите, че те са на брой около 16 000. Значи всяко житно зрънце представлява 1/1600 от килограма. Обаче тази 1/1600 част от килограма съдържа всички зрънца в себе си. Защо? - Защото тя е получена от жива единица, която може да расте и да намалява. Както числата в математиката биват цели и дробни, така и мислите биват цели и дробни. Следователно човек трябва да знае всяка мисъл, с която в даден момент си служи, цяло число ли е, или е дроб. Като изучавате този въпрос, вие ще знаете колко време е нужно на дадена мисъл, за да се превърне от дроб в цяло число. Така човек може да изчисли колко време е нужно на дробта 1/16 000, за да се превърне в цяло число 16 000? За колко време едно житно зрънце ще даде 16 000 зрънца? - За две години. В две години има 730 дни. Всеки ден от двете години е допринесъл нещо от себе си за придобиване на 16 000 зрънца.

Тъй щото, ако искате да реализирате една ваша идея в продължение на две години, вие трябва да вземете под внимание всеки ден. Не само дните трябва да се използват разумно, но и всеки час от деня. Ако в продължение на две години човек използва разумно всеки ден и всеки час, той ще реализира идеята, която желае. Затова обаче не се изисква бързане, а постоянство, непреривност в работата. Съвременните хора обичат работите им да се уреждат изведнъж, почти без усилия. Като не успяват в нещо, те роптаят, протестират, искат да се наложат на Природата. Обаче каквото и да правят, в края на краищата виждат, че нещата не стават така, както ги желаят. Например някой иска да замине за Варна. Какво по-лесно от това? Ще извади 400 лева от джоба си и ще замине. Тръгва той от приятел на приятел да иска пари назаем, но те нямат да му услужат с цялата сума. Един му дава 50 лева, друг - 20 лева, трети - 30 лева и т.н. Той се принуждава да събира тия пари на части, на всекиго да разправя защо трябва да отива във Варна, кога ще върне парите им и т.н. Както виждате, работата не става, както той я желае. Не само това, но ако не изплати задълженията си според обещанията, които е дал на приятелите си, Природата ще го държи отговорен. Природата обича да балансира взиманията и даванията си: каквото тури от едната страна на везните си, да балансира с това, което е поставила на другата страна. Тя обича да уравновесява силите си.

Този закон се прилага в живота на всеки човек, на всяко разумно същество. Например някой иска да стане виден поет или виден музикант. Знаете ли колко и какви усилия трябва да направи той, докато постигне своето желание? Каква пот трябва да потече от челото му, докато той стане виден поет или музикант. Скъпо се плаща за едно голямо постижение. При това този музикант развива в себе си голяма чувствителност, вследствие на което преживява тежки страдания. Излезе да свири пред публика, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си. И тук трябва да прилага волята си, да преодолее тези енергии, за да може да свири добре. Не може ли да се справи с тях, той трябва да изразходва много вътрешна енергия от себе си, да се освободи от всичко отрицателно, което се е наслоило върху него. Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябва да го изплати със съответна на него цена. Природата не дава нищо даром. Обикновеният цигулар малко плаща, а гениалният - десетократно. Плащането, за което говоря, не е нищо друго, освен страданията, които човек преживява на Земята. Колкото по-велик е човек, толкова повече страда. Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Степента на страданията определят величието на човека. Като дойде някой велик, гениален човек на Земята, хората започват да го товарят: те го товарят, той носи; увеличават товара му, той пак носи. И най-после, като няма с какво повече да го товарят, те казват: „Сега вече можеш да си вървиш."

И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. - Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи. Какво нещо е страдание, той не знае. Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен човек, който не е дошъл още до положението да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. Следователно при сегашните условия на живота страданията представляват един от добрите методи за развиване на човека. Помнете: бурите на живота неизбежно ще дойдат и ще засегнат всички хора. При това ще знаете, че само гениалните, само високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана. Високоорганизираният човек никога не може да се умопобърка от страдания, колкото големи и да са те. Да се умопобърка човек, да не може да се владее - това говори за някакви анормални състояния в него. Всички аномалии в живота на човека водят към умопобъркване. Високоорганизираният човек не губи присъствие на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира.

Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях. Както малката искра може да причини голям пожар, така и един малък повод в живота на човека може да причини големи катастрофи. Представете си, че на сто километра разстояние от вас е валял силен дъжд. Два-три дни след това близката река до града ви приижда. Коя е причината за това? - Силният дъжд. Той е валял и превалял, но прииждането на реката е последствие на силния дъжд. Тя изкоренява дървета, завлича къщи и т.н. Вие не виждате и не знаете причината за тия нещастия, но се намирате пред последствията на някаква незнайна за вас причина. Тъй щото болестите, от които съвременните хора страдат, не се явяват сега. Те крият своите зародиши в човека и чакат само най-малкия повод, за да се проявят. Ако вземете яйца от орел и от змия, вие не можете да се произнесете какви качества се крият в тях. Обаче те като се излюпят, вие ще видите орела с неговите характерни качества и змията - с нейните. Качествата на орела и на змията отпосле ли се създадоха? - Не, те бяха в яйцата. Достатъчно беше да се дадат условия на тия яйца, за да се излюпят такива, каквито ние ги познаваме. Същото може да се каже и за човека: всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие на човека не са нищо друго, освен измътени яйца, които са чакали да се проявят. Техният произход се крие някъде в далечното минало на човека.

Като ученици вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи се и в това положение е подобен на мухи, които хапят. Когато времето се разваля, по хоботчетата на мухите се събира повече електричество и те започват силно да хапят. Като знаят, че човек е добър проводник на електричеството, те го хапят, за да се освободят от излишната енергия в себе си. Когато времето е добро, мухите не хапят. Езикът на човека представлява острието, хоботчето на мухата. Когато времето започва да се разваля, т.е. когато човек се мъчи, на езика му се натрупва повече електричество, от което той започва да се дразни и търси начин да се освободи от него. Ако някой го предизвика, той веднага се нахвърля с езика си върху него и по този начин се освобождава от насъбралото се излишно електричество.

Упражнение: Щом забележите в себе си готовност да хапете с езика си, направете следното упражнение: Дясната ръка вдигнете нагоре, силно изпъната, а лявата спуснете надолу. Бавно клекнете с допиране на лявото коляно до земята. С голямо съсредоточаване на мисълта изговорете думите, отправени към себе си: „Готов ли си още да говориш?" После вдигнете лявата ръка нагоре, а дясната спуснете надолу. Бавно клекнете с допиране на дясното коляно до земята и изговорете същите думи. Като клекнете и станете няколко пъти, мъката и дразненето ви ще изчезнат. Чрез това упражнение, чрез клякане и ставане, чрез докосване на ръцете до земята, вие ще прекарате електричеството в земята и ще се освободите от него.

И тъй, болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. Като им дойде някаква болест, даже и учените хора и безбожниците изпадат в лековерие. За да се излекуват, те започват да вярват на всички: кой каквото ги съветва, те са готови да изпълняват. Безверникът лесно става лековерен, но вярващият - никога. За следния път искам десет ученици да направят упражнението, да видят какъв резултат ще имат. Това упражнение внася успокояване в нервната система. Щом се раздразните, веднага направете упражнението. То ще даде по-добри резултати, отколкото инжекциите и лекарствата, с които лекарите си служат. Тъй щото, когато се набере много електричество на езика, на носа или на ръцете ви, правете упражнението по три пъти наред. По този начин именно ще се освободите от излишната енергия в организма си.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...