2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ

[Ани]

2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ

Кога се срещнах за пръв път с Учителя и как се добрах до Школата? Моят брат Славчо Печеников много рано излезе от къщи. Завърши гимназия, но не можа да следва. Той е роден през 1907 г. в Асеновград, но не зная точно кога. Вероятно Христина, съпругата му ще знае точно датата. Другата ми сестра, голямата Сашка - 1904 г. в София, Йлина - 1909 г. в Трън, брат ми -1908 г. в Станимъка, Милка в 1910 г. в София, аз - 1915 г. в Гюмюрджина. Брат ми е завършил II мъжка гимназия, отдели се от къщи и отиде да живее на Изгрева. Как и с кого е влязъл във връзка не зная. Той отиде и си направи къща там и остана там. Баща ми беше в ужас, че синът му е станал дъновист. Баща ми не беше съгласен, защото имаше разни приказки във връзка с това общество. И така той си направи къщичка и остана там. Мина доста време и той ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа". И аз една неделя отивам на беседа. А салона пълен, сядам и слушам, да чуя беседата. Учителят отвори Библията, прочете един стих и след това започна беседата. Аз като гледам и слушам си казвам, ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество, те ходят там в салона, после ходят на екскурзия на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: „Аз за такова общество мечтая отдавна". И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна. По едно време си махнах ръцете, а Учителят право ме гледаше и се усмихна, а аз още повече заревах. Мина малко време и аз се успокоих постепенно и после излязох. Това беше първото ми впечатление, че се разревах от беседата, замая ми се главата и затова излязох вънка. Това е било 1931 - 32 г. Още не бях омъжена. И тогава казах на брат ми: „Славчо, аз оставам при тебе! Кажи на баща ми, че аз вкъщи вече не се прибирам", защото баща ми беше голям гастроном, месища, патици вечер и т. н. Викам аз: „Вече край!" Славчо каза: „Добре, ще останеш при мене". А баща ми каза: „Дума да не става". Но аз останах. Брат ми издействува и ми направи една малка стаичка отделно с едно прозорче на запад. Така аз останах на Изгрева. Баща ми пощуря. Аз бях още ученичка, не бях завършила гимназия. Бях вече в търговската гимназия и от там ходех вече на училище. През 1936 г. аз завърших.