10. СЕАНСИ

[Ани]

10. СЕАНСИ

Друг един момент на преживяване в Княжево беше следният: дойде у нас моя вуйчо Георги, брат на майка ми, който е бил учител по фрески и български език в Делиормана. Много хубав човек беше. Той вярваше в задгробния живот. Веднъж решихме с брат ми, Крум Въжаров и той да направят сеанс. Те хващаха една заострена, кръгла пръчка и я задвижваха върху една кръгла дъска с азбука. Те ни казаха да гледаме спокойно и да не се смеем, защото ние се смеехме. А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката. По наше желание беше, те да си затворят очите, защото не им вярвахме. Така, че това, което се записваше се движеше с друга сила, а не от тях, както ние смятахме, че те го движат, което малцина вярват, Поиска и се на Сашка да викаме духа на майка ни. Помня, че голям плач имаше тогава. Особено от нейна страна, защото думите, които се изглеждаха бяха отправени към нея. Сашка е безверна. Тя не вярва в това. Много ще страда през целия живот. Тя плачеше и пишеше. После каза за всеки от нас поотделно. За мене каза, че Пежото ще стане голяма балерина и трябва да работи с музиката и изкуството. После повикаха Буда. Но не можа да се свърже, защото толкова силно чукаше по дъската, че не можеха да измъкнат дръжката от дупката. И те се помолиха да се преустанови сеанса. Но това направи голямо впечатление на Сашка и тя много се замисли.

Един подобен случай се случи със Славчо, който спеше на верандата. той после ни го разказа. Било вечер. Прозорецът бил отворен над лозята и както той си седял на леглото, изведнъж нещо като пара навлязло през прозореца, застанало пред него, постепенно започнало да се оформя като фигура и да се сгъстява и продължава да се оформя. Но Славчо така се разтреперил и уплашил, че като замахал с ръце напред и казал: „Не искам, не искам, не искам, махни се" и образувалото се се разпръснало, формата постепенно изчезнала. Доста време живяхме в тази къща на Бачеви, но тук Линчето ни гонеше с чаша черна бира за закуска, защото бях слабичка и трябвало да се оправя. Но аз скачах от прозореца втория навънка, за да не пия това нещо горчиво. Земята на двора беше издигната висока и аз можех да скачам от втория етаж без опасност.