91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14

[Ани]

91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14

Погълнати от този чар на бликащият, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище" N 14. Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах.

Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява.

Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка. Всичко това, явно е било с користна цел, за да предизвика доверието на братята и сестрите към себе си. С него имах случая да имам допир два пъти. Първият път Учителят и аз сме на Изгревската поляна и нещо разговаряхме по братските, Изгревски работи. Идва този човек към нас и без да изчака да свършим нашият разговор, се вмъква и започва да разправя някакви грандиозни планове, за строежи и обзавеждане на Братството. Учителят слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая, когато свърши, Учителят ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?" При вторият случай - бях поканен от него да посетя домът му, може би за да спечели и мене в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му най-обикновен апартамент, доколкото разбрах от две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев". Моето хладно и сдържано държание му подсказа, че не ще може да ме има на своя страна в своите планове и за това нито даже ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери отзивчивост в мене разговора бързо привърши, извиних се и си излязох.

Стенографката Елена Андреева ми разказа за него. също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.*

Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов.

Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечели пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите.

Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача". Така, ние загубихме това свято за нас място, нашият салон на улица „Оборище" N 14, строен с такава любов и радост.

Загубихме и отзад бараките, където братята печатари набираха беседите.*

Малко преди това, къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се използуват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя пода на столовата, естествено трябваше греди и дъски. Направих сметка за стойността им и отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме. На излизане, ето го Учителят пред мене, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща?"

Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене?"

Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан.

Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.**

Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" №14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня. Накрая банката взе имотите и направи там жилищни блокове.

Мнозина навярно биха запитали, защо Учителят не се намесил за да предотврати тази измама. Ние вече мисля казахме, че Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато те не търсеха неговият съвет и помощ.

-----------------

*Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422.

**Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422; том III, стр. 24-26, 28; том V, стр. 474- 477.