XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

[Ани]

XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

Величка Няголова

Здравей Вергилий,

Наистина сестрите в Париж, които работиха за Учителя са три, а не две. Писах за Ярмила Менцлова и за Ана Бертоли. Но нищо не написах за третата- Мария Христова. Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено.

Какво зная аз за тази сестра Мария Христова? Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник. Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла. Слушах всичко това от нея и се чудех на акъла й. После разбрах, че тя не беше съвсем нормална. И намерихме с нея една такава лъжица паднала зад печката й. Отначало не я познавах тази сестра. Живеехме с детето ми няколко месеца у нея, горе в таванската й стаичка. Помагах й за това с каквото мога. Беше много богата - мъжът й беше лекар, тя също казваше, че е такава. Имаха огромен, скъп апартамент в Париж, много богато беше уредено. Говореше се, че с хитрост и подлост, спечелила много пари. Беше голяма материалистка и парите и бяха все в главата, като голяма необходимост. Спирала ме е пред църква в Париж и просто ми заповядваше: „ Ще влезеш вътре и ще се молиш да спечеля пари, защото много ми трябват, аз зная за какво." Чудех се на акъла й. Но още не бях я опознала добре. Аз сама, с малко дете, без пари, без работа и дом, без никаква подкрепа в чужда страна, тя се молеше все за себе си - да има пари, и да има. Една българка, не от Братството, ми беше разказвала, как тази Мария е ходила при царя в Испания да му иска пари за Братството и че имала имот за Братството. Уж, царят й бил дал и тя всичко използувала за себе си. Служеше си с изнуди и измами, с лъжи. Имаше извън Париж огромен терен с къща, която все строеше. Казваше, че този терен е за Братството и кого ли не е използувала да й работи там. Нали е братско - всеки отива да й помага. Че и Грива (когато е бил тук, че и Крум Въжаров, като дойде, че и Никол Филасие /сега жена на Павел Желязков/) и всеки българин, който дойде и я потърси. Да не говорим за мене и за сина ми Благовест, колко много сме й работили там. А всъщност това място си беше нейно и на никакво Братство не беше го завещала. Искаше уж да го остави на Жан Луи Гобо - не се хванаха на въдицата й. После искаше да го продава, но все нечестно си служеше. Говорила с мъжа на Росица Янчева - Грабер, уж да им го остави на тях, а като се срещнали тя му го предложила да го купи. Той й отговорил: „Аз нямам нужда да купувам място". И на мене по телефона все ми говореше за „Братското място". Аз веднъж й казах: „Ти, толкова вече години никога не си го дала на Братството, че сега ли ще го дадеш". Тя се разсърди. А беше вече много възрастна. Накрая чух, че била дала някакви суми пари на някои българи, те знаят кои са, да не казвам имена. И с тези „непочтени пари" били закупени места край Витоша в Бистрица. Тежко и горко им. Особено, ако са купили „Братско място" с тези пари. Защото тази сестра не ги печелеше почтенно. И Учителят няма нужда от такива пари и места. Но нека се знае, за тези купени места, и да се проверят тези мои думи, дали са напълно верни. Знайте, че тя и да ви е дала парите, те за тук са много малко, в сравнение с нейното богатство и този и огромен терен.

Още, тя веднъж извика полиция за мене, наклевети ме нещо. Хората дойдоха, видяха майка сама с дете и си отидоха. Всъщност цялата полиция там, в квартала и я познаваха. Писмото срещу мене написа Пиер /предишният приятел на Никол Филасие - възрастен брат, които работеше по превода на беседите с Мария), заедно с Мария Христова. По-късно, през лятото тя ни изгони окончателно, с детето, буквално на улицата. Веднъж дойде и ми поиска пари назаем. Аз нямах много, но току-що бях получила за детето. Дадох й ги. Тя много ме молеше, като й казах да ми ги върне бързо, защото те са ни парите за храна с детето. Тя ги грабна и каза: „Каква хубава работа ще ми свършат тези пари." И така минаха много години и тя никога не връщаше парите, просто ме изигра тогава. След 7-8 години, веднъж ми ги върна, аз ги бях окончателно забравила. Като ни изгони от къщата си, аз не можех да получавам писмата си. Стояла съм като „крадец" и съм бъркала в пощенската и кутия с гребена си, за да проверя имам ли писма. Взема си моите, и оставя нейните. Веднъж трябваше да получа запис - пари за детето. Знаех деня, но адресът ми е при нея. Застанах долу пред блока и чаках с часове пощаджията, да дойде и така успях да си получа парите. Много ме е измъчвала, Бог да й прости. Дойде Крум Въжаров, тя го прие сърдечно, с ласки, и разбира се го води на мястото си. Казах й, че искам да видя брата. Тя ми отговори така: „Ти ще отидеш в София и ще го видиш". Ето такъв е нейният образ.

 

Сега да кажа положителното за нея. За мене тя беше прераждане на някакъв „пират" или „разбойник". Но тази сестра много обичаше и уважаваше Учителя.

 

Беше готова да тича и работи за Него. На мене лично ми е казвала: „Ако искаш да ти се оправят материалните ти работи, то издай една беседа на Учителя." И тя работеше много, с този възрастен брат Пиер, приятел на Никол Филасие. Той отдавна си замина. Превеждаха заедно, и бяха издали някои книги, като „Свещените думи на Учителя" и др. Тази сестра имаше и голяма широта и топлина към българите от Братството. Приемаше ги, даваше винаги по някоя пара, щедра беше иначе, водеше ги на мястото си. Просто ги купуваше с любезността си. Но не всичко в нея беше искренно, тя си правеше и тънки сметки, как ще ги използува, за да работят на мястото и, уж ги питаше за съвета им. На кого да го остави и как да направи. Все с това се занимаваше. Но беше алчна и непочтенна. И много опасна! Изведнъж, така хитро и умело, те поставяше в „клопка", че ти не знаеш сам как си се поддал и как си и повярвал.

Положителното за нея си остава това, че този безкрупулен мошенник и лъжец, обичаше безкрайно Учителя и делото Му. Не зная дали е още жива. Беше много възрастна и болна.