2. Методистката мисия в България

[Ани]

2. Методистката мисия в България

Протестантската мисия в България се възприема като "съставна част от общия идеен процес на българското Възраждане - заместване на средновековния религиозен мироглед с модерен рационално-позитивистичен. Освен мисионери протестантските деятели са учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес." [4-62]

Двете течения на протестантизма си поделят територията за работа в страната - Северна България става район на действие на методистката мисия, а Южна България - на конгреционалистката - съборянска църква.

Методистката църква, действала в Северна България води началото си от сбирките на група преподаватели и студенти от Оксфордския университет в Англия през 1720 г. известна като "Оксфордските методисти". Тя си поставила за цел пробуждане и засилване на вярата. На Общото събрание на методистката църква в САЩ през 1852 г при разглеждане на въпроса за източните църкви в Турция се отделя особено внимание на българите, "тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. Тези хора ...за разлика от другите... не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи".

Практически българите са без библия на новобългарски език и са лишени от Божието слово поради недостъпност на езика - гръцки или старославянски еднакво затрудняват разбирането на Светото писание. Именно това е една от целите заради които след петгодишни преговори с турското правителство през 1857 година в България са изпратени Д-р Лонг и Уесли Притиман да основат методистка мисия. [3-38]

В това се изразява протестантската мисия от онова време в България - чрез участието, организирането и подкрепата на превода на библията на новобългарски език да се помогне на българите, които са "много жадни за Божието слово". Тази потребност е отразена в доклада на инспектора на българските методистки мисии Фредерик Флокен от 1873 година:" На места Библията вместо на гръцки се чете на черковно-славянски език, който за повечето българи е напълно непознат език." [3-67]