28. Провиненията на ученичките и наказанията им

[Ани]

28. Провиненията на ученичките и наказанията им

В малкия, покрит с плочки двор, имаше баскетболно игрище. Винаги след обяд преди да започнат следобедните часове, мис Пери, пазач на футболна топка - изтичваше с нея и ни извикваше на игра. Играехме до умора. Тя играеше център или гард и щеше да ни избие. Но ние нямахме много време за игра. Програмата бе следната: сутрин след закуска имахме един час занимание и молитва с песни; след часовете - обяд, а след обяд още два часа училище. След училище неизменно един час разходка, след която вечеряхме и пак отивахме на занимание до осем и тридесет вечерта. След занимание идваха учителите и директорката за вечерна молитва. Пеехме хубави английски песни и директорката четеше Библията и се молеше на глас. Но преди молитвата имаше една крайно неприятно процедура, която всички очаквахме с настръхнали коси. Директорката влизаше с голям списък на провинили се ученички през деня и четеше наказанията. Но това бе най- чудноватото нещо в света! Откъде събираше тя всичките сведения, да знае кой какво е правил през деня: коя е пресекла улицата, без да я гледа някоя учителка, коя е пускала писъмце през високата китайска стена, коя е избягала от занимание или не е отишла да бие млякото за масло, или пък е оставила недоизтрити вилиците и лъжиците и т.н. и т.н., а провиненията винаги бяха безброй! Но най-дълги бяха списъците на онези, които не са говорили английски през деня. Изглежда, че е имало цяла мрежа от слухтари, който тайно са записвали имената ни. Никога не ги открихме кои са. За този случай мис Пери носеше една пръстена паница с газ, в която бяха киснали тиквени семки през целия ден, като повикваше провинената, слагаше в устата й с лъжичка семки с газ. Последната нямаше право да ги плюе, а ги ядеше в присъствието на съдия-изпълнителя. Понякога семките с газ отстъпваха пред ролката с лепенки. Кафява амбалажна лента с тежко лепило бе проклетата ролка. Мис Пери откъсваше парче от ролката, колкото да ти залепи устата от ухо до ухо. Така залепена ти трябваше да спиш и да стоиш през другия ден, докато те извика да те разлепи. Разлепянето бе страшно болезнено. Но най- ужасното наказание бяха плакатите и качулката. Виновната беше извикана пред целия персонал и й се окачваше на гърдите плакат, който обявяваше провинението й. Тя го носеше през целия ден за назидание на другите. А качулката бе върха на всичко! Шарена, палячовска качулка щръкваше на някоя нещастна глава и горкото момиче трябваше да ходи и на часове с нея. Не можех да изпитам това щастие, но приех прилична доза семки с газ и опитах сладостта на лепенките не един път.