192 в. Люба Чакалова - племеница на Учителя

[Ани]

192 в. Люба Чакалова - племеница на Учителя

Весела: И Учителят, неговата племенница Люба Чакалова, дъщеря на сестра му Мария, по-старата му сестра, дъщерята беше моя съседка. Много години живя тука и бяхме много близки. Един ден Люба ме извика и каза: Ела да отидем при вуйчо. Искам да го питам нещо. В.К.: Вуйчо, тоест, Учителя. Весела: Учителят, да. И изглежда майка ми я накарала да отиде да пита Учителя за мен, за какво са тези слухове, които се носят за мен. Откъде идват. И сега, тя отишла с мен, аз стоя вън и я чакам. Тя излиза от Учителя, идва при мен, прегръща ме и казва: Веса, знаеш ли какво каза Учителят за теб? Учителят каза: "Тя е била дева, дева е и дева ще бъде." Значи, разкрива нещо. "Кажете на майка й, че има такава чиста дъщеря, с която трябва да се гордее." Чиста. Чистотата подчертава. Щото майка ми се усъмнила в мен, като почнали тези слухове. В.К.: Аз като гледам снимките от 1938-39 години, вие сте била много красива, хубава жена и сте голяма красавица била. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 34.) Весела: Не знам. В.К.: Да. Весела: Аз бях много скромен човек, никога не разбирах какво съм. Аз нямах чувство и нямах самочувствие. Напротив, така се самоунижавах, имах толкова ниско самочувствие, че просто на интерьорски комплекс приличаше. (Забележка:Интериор-изображение на вътрешността на някое помещение, а комплекса означава, че се движи без видима следа наоколо.) Никога. И като ми каже някой, че е влюбен в мен, аз казвам това е невъзможно, въобразявате си. Не вярвах, че някой може да ме обича изобщо. Такова мнение имах за себе си. Но Учителят това каза, Люба дойде и каза на майка ми.

В.К.: Сега, понеже тука споменахме за Учителя и неговите родственици, колко родственици вие заварихте? Колко деца са били? Весела: Той имаше сестра Мария. Първото дете. В.К.: Тя е първото дете. Весела: Да, първото дете. В.К.: Тя е Мария. Весела: Да. Тя имаше дъщеря Люба, която живееше тука близо, Люба Чакалова. В.К.: Други наследници? Весела: Аз не знам други. Той имал някакви други роднини. В.К.:Тази Люба, вие да си спомните още от нея, Люба Чакалова? Весела: Ами тя беше една много енергична, много жизнена, енергична жена. Но беше осиновила един син, Славчо, който изнасяше и продаваше от къщи вещи, и тя беше много уплашена. И Учителят ми каза: "Вие трябва да си купите пиано." Защото нямах пиано и аз казах на Люба, знаеш ли Люба, че Учителят каза да си купя пиано. И тя каза: Ах, ами аз имам пиано, но съм го скрила у сестра ми, скрила съм го от Славчо. Ще ти го продам. И в 1942 г. ми го продаде за 30,000 лева. И това е пианото на Люба Чакалова, на племенницата на Учителя, което е пред мен

В.К.: Тя как приемаше и възприемаше Учителя. Весела: Много добре го възприемаше. В.К.: Като Учител ли го възприемаше или като вуйчо? Весела: Тя все за вуйчо си го имаше. Тя като роднина си го имаше. В.К.: Тя го възприема като роднина, а не като Учител. Весела: Като роднина, а не като Учител. Да, да. В.К.: Много интересно.