233 б. Минералният извор в с. Рударци

[Ани]

233 б. Минералният извор в с. Рударци

В.К.: Вие сте ходили на този минерален извор на Рударци. Какво представляваше той ? (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 446 и снимки в т. XXIII, № 77, 78, 79, 80)

Весела: Той беше една тръба, от която течеше много силна вода, тя беше хладка вода, минерална, и там от селото ходеха да си перат дрехите селянките. Учителят много обичаше тази вода и винаги му носеха да пие от нея. Ходехме там и сядахме на полянката над извора много пъти, да си починем и да се върнем обратно. Този извор значи, е впрегнат сега в цяла инсталация там с баня, с плувен басейн, вече не е това, което беше. Но много ни харесваше.

Един ден през лятото Учителят ни накара всички да отидем да се облеем с тази хубава вода и ние ходихме и се обливахме с тази вода. Каза, че е много полезна и пиехме. Да. Той е на 2 км от селото. Една хубава разходка, една хубава дъбова гора над извора, където имаше огромни царски гъби. И веднъж цяла торба събрахме и сготвихме царски гъби. В.К.: Царски гъби? Весела: Да. Много големи. В.К.: Какво представляват? Весела: Те са много големи, просто повече от 10 см, може и 15 см в диаметър. И са тлъсти, просто като месо. В. К.: И тя е била лековита тази вода и Учителят е обичал да пие. Весела: Много лековита и той я обичаше и дори като беше в София някой път му донасяха от тази вода да пие.

В.К.: Сега, как се намери и как се построи "Изворът на здравето"? (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 443)

Весела: Да. Най-напред Учителят накара братята да изкопаят малко пръст, там видя, че е място където има вода. Изкопаха и бликна доста силна вода и напълни коритцето и тази вода изтичаше, и той нарече това изворче "Изворче на здравето". Много хубава вода избликна.

В.К.: Сега, продължаваме за "Изворът на здравето". Весела: Да. В.К.: Защо го нарече "Изворът на здравето"? Весела: Ами той като каза това, разбрахме, че водата му е лечебна, лековита. В.К.: Сега вие там ли, вие сте имали една опитност с тази "Извор на здравето"? Там ли е накарал Владо да направи кръст? Весела: Да. Беше Разпети петък. В.К.: Да. Весела: И Учителят извика Владо на извора, защото една отвесна скала беше срещу изворчето, и Учителят го накара с длето и чук да направи един отвесен улей. Владо почна да чука и вода избликваше от скалата. След това направи една хоризонтална линия и се получи един кръст. Аз събирах пръстта под този кръст и винаги на Разпети петък аз съм особено развълнувана и като изнасях пръстта от изворчето, където Владо направи кръста, аз започнах много дълбоко и сърдечно да плача, заридах направо. Като че ли си спомних разпятието, като че ли това чукане в скалата беше заковаването гвоздеите на Христовите ръце и нозе. И много силно заплаках. Изнесох пръстта. Учителят стоеше много сериозен и замислен край извора, имаше още един-двама други братя. Не мога да забравя този ден Разпети петък, много тежко преживях. В.К.: Вие казахте, че някакъв ангелски напев? Весела: Не, то беше на Великден. Това беше 16 април. Беше хубав слънчев ден. Небето беше ведро, синьо, ябълките в двора бяха разцъфтели. Аромат изпълваше цялото пространство. И аз отидох при "Изворчето на здравето" постоях малко, нямаше никой друг и тръгнах по пътечката, която бяхме направили към Темелковия двор. И както вървях изведнъж над главата си чух хор да пее, с много нежни, трептящи гласове и пееха "Майко Богородице, цъфнала ябълко". С една нежна мелодия, много странно нещо, гледам - никъде никой няма. Откъде идва това пеене в пространството? И чаках, чаках, нямаше, то спря. И тогава аз тръгнах нататък по пътечката. На пътечката стоеше Учителя с панамената шапка и с вестник в ръце и четеше. И аз се спрях край него и казах: Учителю, току-що чух да пеят някакви невидими същества: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Какво е това нещо? Той се обърна, само дълбоко ми се усмихна и не ми каза нито една дума. А той остави аз да разбера какво е, и аз тази песен я развих впоследствие в ораторията "Отец на Светлините", като духът на душата. Там, след Духа, за който говори в "Завета на цветните лъчи", направих оратория. И духът на душата пееше "Майко богородице". В.К.: Как беше мотива, спомняте ли си? Можели да го изпеете? Весела: Да. Весела пее: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Това пееха. В.К.: Да. Весела: Пяха това "Майко Богородице". Чудна работа! Защо слушах това "Майко Богородице", дали защото беше възкресение? В.К.: Сега, то е свързано може би с това разпятие, което сте го видяли, и което сте го усетили и което предварително Владо го е изчуквал на скалата. Весела: Да. В.К.: И понеже е Разпети петък, след това е Великден и те ви дават и другата страна на нещата, възкресението. Весела: Възкресението. В.К.: И фактически вие, след разпятието на Христа, ви дават и възкресението. И там вече идва ораторията, която вие правите като символ на Седемте Духа на изявата на Всемирния Дух. Весела: На Всемирния Дух. Седемте цвята, да. В.К.: Седемте цвята, седемте духове. Весела: Да, това е "Отец на Светлините", оратория. Писах я в течение на повече от 20 години. В.К.: Тя е завършена, нали? Весела: Да.