09 - 26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ! /КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/

[Ани]

26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ!

/КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/

Беше краят на месец май, когато сестра Тодорка от село Лясково окопаваше царевица на кооперативния блок, заедно с жените от тяхното звено. Тодорка бе най-възрастната жена между всички жени в звеното. Кой знае защо днес работата не й спореше и тя взе да изостава все повече и повече. Да оставим закачките и подмятанията на младите, но на нея й тежеше това. За първи път ли копаеше, но на, днес изоставаше. Срамно й беше да бъде така назад от другарките си, а сили не й достигаха. Взе да изпитва мъка. Пък не беше и млада като другите. Вече навлизаше в шестдесетях. Мотиката искаше сила, а на нея сила не й достигаше. Взе да се моли. След като тя се помоли вътрешно, без да спира работата, ето, че й дойде наум да почне да пее една стара и отдавна забравена духовна песен. Тази песен беше: „Господи, с тебе леко се живей. Като пойна птичка, тук фръкне тя, там кацне тя ... Господи, с тебе леко се живей..." Като почна да пее, тя забрави умората, забрави старостта и безсилието и под такта на песента тя махаше мотиката. Ръцете й станаха силни. Мотиката олекна. Като че не тя, а друг вдигаше и слагаше мотиката, същата мотика, която само преди малко едва я вдигаше. Мотиката като че сама копаеше, а Тодорка само се държеше здраво за дръжката й, за да не остане назад от нея. Като че някаква сила влезе в ръцете й, като че някакъв невидим мотор движеше мотиката под такта на музиката, на песента. Тя не забеляза как стигна другарките си.

„Буле Тодорке, какво става с тебе? Ти копаеш като млада." Но тя не отговорила на техните закачки. Тъй продължила тя целия ден, с мотика и песен.

Един ден тя дойде на братската градина и ме помоли да изпеем тази песен, след което тя ми разказа своята опитност. Тази песен беше й помогнала в тежък момент, ето защо тя я бе възлюбила. От този ден аз я нарекох „любимата песен на сестра Тодорка" и от тогава вече всички така я знаят.