Jump to content

Recommended Posts

53. ЗАКЛЮЧЕНАТА ВРАТА

Съпругът ми бе особен. Поведението му към мене не се подчиняваше на никакви правила. Каквото и да направех, все не беше доволен. Аз постоянно живеех под гнет и тормоз, а не се съгласявах да се разтрогне нашия брак, защото считах, че имам някаква карма с него, която трябва да се ликвидира.
Един ден, отивайки на работа, той ме заключи в горния етаж и ме остави без човек наоколо. Ужас ме обземаше като си помислех как ще прекарам цял ден в заключена стая. Излизането през заключената врата беше невъзможно. Трудна беше задачата ми през този ден. Аз трябваше да мисля и да намеря изход. Вратата трябваше да се отвори. Като стоях и мислех какво да правя, сетих се, че вратата е двукрилна, вдигнах сюрменцето и тя се отвори. Светна ми на очите. Излязох вън и дръпнах вратата по инерция, и тя се затвори. Сега друга беля. Вратата пак се заключи, но сега бях вече навън. Свърших си външната работа и се върнах, и застанах отново пред заключената врата права, и мислех какво да правя. Дърпах я навън, тласках я навътре, но нищо не помагаше. Вратата не се отваряше.
Най-после ми дойде наум да се помоля на Учителя. Помолих се и тутакси натиснах вратата и тя се отвори. Тогава зарадвана от това, аз извиках с глас: „Благодаря ти, Учителю, че в този тежък момент ми помогна да отворя заключената врата."

Разказала: Ташка Касабова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...