09 - 121. ГЛЕДАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ

[Ани]

121. ГЛЕДАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ

През 1960 година група приятели от Братството бяхме на екскурзия към Белия връх. Беше китна пролет. Свежа зеленина се усмихваше от всички страни. Дъхави теменуги като срамежливи девойки се гушеха из храстите и крадешком ни поглеждаха изпод разлистилите се вейки. Прекрасни великденчета ни се усмихваха, пръснати като мъниста по зеления пухкав килим.

От време на време птички подхвръкваха край нас, гонейки се пред погледа ни. Ние почивахме на една полянка, обърната към юг. Всички седяхме мълчаливи, опиянени от тази красота. Аз бях няколко крачки встрани. Мислех си нещо за

Учителя, за Словото и ето изведнъж ме завладя силно желание да видя Учителя. В същия миг Учителят се яви недалеч от мен, но само до гърдите. Както го гледах, той ми каза: „Гледай и размишлявай!" Аз стоях като прикован и омаян от тази картина. Но ето че образът на Учителя взе да расте и ставаше все по-голям и по-голям и изпълни простора. Приятелите се раздвижиха и картината изчезна. Вървя и размишлявам върху картината. С всеки изминат ден влиянието на Учителя ще расте и ще се увеличава, докато един ден не ще има място на земята, където да не познават Учителя.

Опитност на Т. Кралев 27.12.1964г.-Бургас.