09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

[Ани]

124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

Камбаните тревожно биеха. Това беше в есента на 1918 година. Мобилизация. Войната обявена. Всеки войник в най-къс срок трябва да иде на местоназначението си. Всички бързаха сериозни, замислени, да поуредят домашните си работи и да отпътуват. Бързаше и бай Желязко, кротък и добър човечец. Искаше да се разплати тук, там, към близки и познати, на които дължеше по някой лев.

„Жена, война е. Всичко става. Нека да се разплатиме, докато имаме пари", казваше бай Желязко на съпругата си, а дребните им дечица слушаха и не разбираха защо бе това бързане, защо беше тая тревога. Когато бай Желязко се върна привечер, каза на жена си, че се разплатил на попа, на даскала и на бакалина. Доволен, че благополучно бе свършил работата си, легнали да спят. Сутринта станал рано, приготвил се за път, ръкува се с майката, прегръща и целува децата и отпътува. Отдалечавайки се, той на два пъти се обърнал, за да ги види още веднъж, като че за последен път.

Тогава, по време на Балканската война, ние живеехме в с. Кичево /Кичовла/ . Не се мина и един месец от датата на мобилизацията, дойде съобщение, че баща ни бил убит. Голяма скръб попари сърцата ни. Майка ни много плака. Но въпреки голямата скръб по обичния ни татко, нещата не се измениха. В другите домове имаше смях и радост, но в нашия дом скръб и печал, като че ранна слана бе попарила цветята в градината на нашите души.

Около два месеца след получаване съобщението за кончината на баща ни, срещнал майка ни Аседур - бакалинът и й казал, че има да му дължи. В отговор майка ми му казала: „Мъжът ми преди да замине взе пари и се разплати, а като се върна ми каза имената на хората, на които е платил. Той спомена и твоето име." - „Не, не ми е платено", твърдял бай Аседур. Не минало две-три недели и той пак й поискал да си плати дълга. Това я огорчило. Казала за този случай на една стара жена, а тя я посъветвала 40 нощи непрекъснато да се моли и покойникът ще й се яви и ще й каже истината. Майка ни направила този опит и на четиридесетата нощ й се явил на сън и й казал: „Жена, защо си тъй кахърна и угрижена?" - „Как да не съм кахърна, като бакалинът, дето ме срещне, все пари ми иска." - „Виж го ти" - казал баща - магарето му с магаре. Ами аз нали му платих?" И зацъкал с уста. Събудила се тя и отива право при бакалина бай Аседур и му разказала подробно за своите молитви в продължение на 40 дни и как баща ми й се явил насън и какво й казал. Като чул това, бакалинът бай Аседур се смутил, опитал се да каже нещо, но езикът му се оплел и нищо не му се разбрало.

От този ден той вече не правил въпрос за тия пари нито пред майка ми, нито пред децата, които вече отраснахме.

„Да се разплатиме, че всичко става", беше казал баща ми, преди да замине, защото по всяка вероятност той е предчувствал, че няма да се върне.

Разказал: Никола Желязков от

с. Кичево, сега ул. Ем. Манолов 9

гр. Варна.

10.01.1965.-Варна.