09 - 211. ТИ НАЛИ ЗНАЕШ ПЪТЯ, ЗАЩО ТЪРСИШ ДРУГАР

[Ани]

211. ТИ НАЛИ ЗНАЕШ ПЪТЯ, ЗАЩО ТЪРСИШ ДРУГАР

До 1945 година служих в армията. При мене служеше инженер Кадиев като запасняк. След като мина известно време и ние се поопознахме, аз взех да споделям някои мисли от Учителя. Той проявяваше интерес, ето защо аз от време на време му казвах по нещо, което радваше и двама ни. След известно време му се случи да отиде на служба в София. След като си свършил служебната работа, намислил да се възползва от идването си в София, за да се види с Учителя, да се срещне и запознае. Както идеите, така и личността на Учителя го интересуваше. Но инженер Кадиев беше доста стеснителен, ето защо търсел някой да го заведе и представи на Учителя, но след като не намерил такъв, тръгва и отива сам.

Учителят още като го видял, му казал: „Ти защо търсиш другар, нали знаеш пътя? Ти, като беше още ученик в VI клас взе да четеш една моя беседа, защо не я довърши?" Инженер Кадиев се опитал да се оправдае и какво бе му казал, не помнил, но това, което му направило силно впечатление било онова, което Учителят му бил казал. Когато Кадиев се връщал за града, из целия път си мислел за личността на Учителя, която колкото и да се мъчел, не можел да обгърне и обхване със своя ум.

„Откъде знаеше Учителят, че аз съм търсил другар да ме заведе при него?" - казваше после Кадиев и второ: „Отгде знаеше той, че аз някога, като ученик, съм взел да чета негова беседа и че не съм я довършил?" Тези два въпроса дълго време изпълвали ума и съзнанието на Кадиев и той дошъл до извода, че Учителят е необикновен човек, който с никого другиго не може да се сравнява, освен с Христос.

Разказал: Ал. Петров.

3 януари 1966 година, Шумен.