09 - 235. С ЦАРСКИЯ ВЛАК

[Ани]

235. С ЦАРСКИЯ ВЛАК

Едно братско семейство от южна България много искали да отидат на Рилските езера, да летуват заедно с Учителя. Това било през 1939 година. Да отидат, но как може да стане това, когато жетвата е готова, а още не е прибрана. Внезапно им хрумнало да съберат приятелите от селото на обща вечеря. Багажът им готов. След като вечерята привършила, те споделили с приятелите идеята си за отиване на Езерата, понеже жетвата им не била още прибрана,

„Какво да направим, братя и сестри? Какво вие ще ни посъветвате?" - „Утре всички, които сме тук, ще дойдем да ви пожънем нивата."

„Ще направим бригада и утре ще ви пожънем нивата", предложил един брат. Всички били единодушни. На следния ден нивата била пожъната и вечерта братът и сестрата се качили на влака и заминали за София. Когато на утрото пристигнали на гара София, влакът за Дупница /сега Станке Димитрово/ бил заминал. Чудели се гласно какво да правят с толкова багаж. Чува ги един от влаковия персонал, който им казал: „Ето този влак е специален за Дупница. С него царят ще пътува. Качвайте се!" - „Нямаме билети.,, - „Не ви трябват. Няма кой да ги проверява. На гара Дупница чакало такси други пътници, но тъй като те не пристигнали, взели нашите хора до с. Сапарева баня. Там намерили един селянин, когато убедили да ги заведе, т.е. с кон да им пренесе багажа до езерата, /седемтях/.

„Но аз никога не съм ходил там", казал селянинът. - „Нищо, ние знаем пътя."

Привечер пристигнали на Езерата. Те били му благодарни, че им пренесъл багажа, а той им бил благодарен, че заради тях и той дошъл да види тия хубави места и се запознал с тия прекрасни хора, които летували там. Давали му пари за пренасянето на багажа, но той не приел. Слагали ги в джобовете му, но той пак ги връщал. Тогава някой ги посъветвал да дадат тия пари в кухнята за общи нужди. И така станало.

Нощували в една палатка за приходящи. На другия ден, когато след молитва се срещнали с Учителя, той се усмихнал и им казал: „Нивата пожъната. С царски влак до Дупница и багажът до Езерата без пари." От това се подразбирало кой им бе съдействал, че всичко се нареждало леко, бързо и удобно.

Разказала: Ст. А-ва.