Jump to content

09 - 262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА


Recommended Posts

262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА

Бях 14-15-годишна, когато, заедно с братовчедка ми Банда, бяхме изпратени в гр. Ямбол да учим занаят - плетачество. Едва бяха изминали две седмици и желанието ни да учим занаят се изпари поради това, че майсторката искаше много да печели от нашия труд: Работехме вечер до късно, а сутрин почвахме рано. Понеже не бяхме свикнали на такъв режим, не можехме да се помирим и решихме да си отидем. Един ден, вместо на работа, озовахме се на гарата, без да знаем защо. Искахме да посрещнем влака, но защо, не знаехме. По пътя и там през цялото време пяхме песента „фир-фюр-фен". Защо пяхме тази песен, а не друга, не знаехме, но пяхме тъй, както никога друг път. Пяхме с цялата си душа. Влакът пристигна. Поглеждам и виждам леля - майката на Ванда и викам: „Ваня, майка ти." И тя в същия миг вика на мене: „Доне, майка ти." Аз й викам: „Майка ти" и тя ми вика: „Майка ти". А майките ни вървят заедно. Зарадвахме се и двете, че видяхме майките си. Радостта беше още по-голяма, когато казахме на майките си, че не искаме да останем и те се съгласиха да ни вземат. Ние хвърчахме от радост. Отидохме в квартирата, стегнахме си багажа и хайде на път с бохчичките през рамо. По пътя някои хора ни питаха какво продаваме, а аз на шега им казах: „Тантели маркизетени" и си отминахме. Този мой импровизиран отговор събуди общ смях. Качихме се на влака и отпътувахме за родния ни град, където всичко ни се виждаше хубаво. Отидохме си при мама и татко. Там всичко е приятно, всичко е сладко,

Из спомените на Донка Куртева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...