09 - 325. МОЕТО ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

[Ани]

325. МОЕТО ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

Преди години страдах от сърдечна невроза, но на никого не казах цели пет години. Бях безверница. Времето си вървеше, а аз не оздравявах. Един ден отидох при една стара жена от петдесятната църква. Тя почна да ми говори за вярата в Бога. Говори ми дълго, което аз слушах, без да го възприема. Но дълбоко в душата ми се породи надежда, че все някак може да ми се помогне. След няколко месеца се свързах с друг вярващ, който се казваше Цочо Шошков. И той почна да ми говори за вярата в Бога. Тогава той ми каза: „Ти си от избраните и определена да бъдеш полезна на целия си род." Този човек бе благороден и високо морален. Може би имаше духовно виждане, за което аз нямах никакво понятие. Шошков принадлежеше към православната църква, така предполагам, без да съм сигурна.

Около 9 септември 1944 година имах едно особено преживяване, посещение свише, както се казва. То се изразяваше в една любвеобилност. която изключва всякаква омраза към когото и да е. Отношенията ми със свекървата и етървата бяха резервирани дотогава. Промених се. Вярата ми се усили. Почнах да търся да чета книги за лечение, сама да се лекувам. Почнах по метода на Луи Куне, правя опити да се лекувам сама. После книгата на М. Платен. Прочетох и нея. След това намерих сборника „Природно лекуване" от Петър Димков. Опитах много лечебни средства и положението ми отиваше към подобрение. По-късно почнах да чета Л. Н. Толстой, а след това - книгите на д-р Георги Ефремов. Случайно се запознах с Тодор Чаушев и Димитър Станев, и чрез тях се свързах със Словото на Учителя и намерих общество Бяло Братство.

Болестта ми се стопи и изчезна незабелязано в търсене на моя духовен път. Болестта ме принуди да търся начин да се лекувам, като навсякъде намирах по нещо ново, което ме радваше, но все още не ме задоволяваше. Чак когато намерих Словото на Учителя, изпитах пълно удовлетворение за моя най-голяма радост,

Разказано от Мария Кочева - Троян.