12 - 14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ

[Ани]

14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ

         В.К.: Имаше един случай, сега си спомням, той отива в някаква турска къща и носи хляб.

         Надка: А, не хляб, а пари. В молитвената си стая у нас, той ставаше нощем и се молеше, както ви казах. Това е било към полунощ, към три часа. Изпада отгоре една виолетова светлина, в стаята си чува гласа на една монахиня, която се моли, чува й гласа в молитвата си, монахиня, туркиня значи и казва: „Господи, като ходиш", щото той е бил в турски села и знае турски. Тя на турски казва: „Господи, като ходиш и обикаляш всички бедни хора, недей забравя и мене." И баща ми веднага там в чекмедженцето си парите държал, изважда в един плик, слага известна сума, вали снега, ние никой не го знае, ни майка ми, никой не го усеща, тихичко се изнизва той и по гласа, чува гласа през всичкото време. Над Чортлена, горе в баира, в една къщичка бедна отива, тя се моли още, туркинята. Той почакал, после почукал малко, тя отваря, той искал да не го види кой е. подава й плика, „Заповядай тук една сума", там каквото й е казал. Тя казва: „Мюфтията ли ви изпрати?" Щото турският кмет на техните от време на време изглежда са й донасяли нещо. Той казва: „Не, Тоз, на Когото се молиш, Той ти поднася това." - „Аллах те изпрати." Значи, от Господа е, и си тръгва. Искала да го види. Казал: „Няма нужда." И си отива.

         Друг един случай. Като се изселват турците, не му стигало на някого от турците известна сума и не може да замине. Там 120 ли, 200 лева ли било. Баща ми изважда и му дава да си свърши работата. Минават много години. Получава се едно писмо до Айтоското кметство. Тати вече възрастен беше и до нас има един ветеринарен фелдшер. А пък тати е това, през няколко къщи са и приятели, близки ни са. Получават писмо, че еди-кой си турчин е казал на турските там власти, че в Айтос, когато се изселвах, един фелдшер ми даде 200 лева и аз искам чрез тях да му ги върна. Как се казва? Ами фелдшер беше, не знам вече по-нататък как е било. Викат бай Никола, фелдшера, ветеринарния, казва: „Не съм аз. Това е бай Георги." Викат тати и му казва: „Бай Георги, да имаш такъв случай?" Казва; „Да бе едно време дадох там някой лев на един познат турчин се изселва, човекът няма, не му стигаха парите." - „Ето ти парите", казват. То минало 20 години оттогава. Но оня човек ги връща и тогава тати, името светна в града на баща ми, че как е действал, как е помагал на хората. Тоз човек се случил такъв, че е благодарен, издириха го и му дадоха парите. Такива опитности имаше навсякъде.