12 - 30. НЕБЕСНИЯТ ХОР

[Ани]

30. НЕБЕСНИЯТ ХОР

         В.К.: После един случай, за небесния хор ще разкажете. То в Айтос е било.

         Надка: В Айтос, в Айтос, нали в Айтос сме си живели. Ние още не сме били родени тогава. Да. И веднъж, понеже тати много се молеше, искате да ви кажа нещо за неговия живот, много се молеше, той ставаше всяка вечер в 12 часа и като вземе да се моли, така се е молил, по два-три часа и минавайки всяка нощ в 12 часа ще стане и после два-три часа ще спи, пет часа е пак на молитва. Една заран, Иринка ми разправя, ние отивахме някога така на градината вечер, поседяваме, тя знае, при тях, отиваме горе и влизаме пак в стаичката, правим си молитва всички. И една случка такава, Иринка го разправя, станала сред нощ и чувам аз, каза, чувам в стаичката на брат Георги свети и цял хор от песни при него. И помислих, че вие от Айтос сте дошли и не сте ни се обадили и влизате при него на молитва и ни става мъчно, защо, че не сте ни извикали. Заранта, като ставам, казвам: Бай Георге, ти снощи имаше гости. Така ли? Тати все едно, че не знае. Ами чух като се пеят, каза, там песни духовни във време на молитва, на твоята молитва.

         В.К.: Колко часа е било това?

         Надка: Ами след 12 часа. Точно в колко часа тя е излязла, не знам. Казала, нали, сигурно Добриви, Велчови са дошли и не ни се обадиха. А пеели. Толкова хубаво се чуваше у нас. Ами ти чу ли ги, къзъм? - Чух ги. - Е, много хубаво. И заранта го казала тя. След туй, след някои ден се разбира що е било. Повече нищо не й казал тати. След някой ден се срещаме. Тя идва в Айтос. Казва: ..Наде, аз съм ти сърдита." - „Защо?" -" Да дойдете ида не ми обадите." - „Кога, викам, бе?" - „Еди коя нощ, дошли сте, каза, аз чух като пейте, пък на мен не се обадихте." А, рекох, от другаде е бил тоз хор, ние не сме били."

         В.К.: Не е бил от земята. Ха-ха-ха. Тя не разбрала, обаче чула.

         Надка: Чула. да.

         В.К." Значи, тя е слухар.

         Надка: Чула, ама излязла навън от себе си и гледа в стаичката свети и се чува песен.

         В.К.: Чула хора. Сега, думата, дума отваря. Сега бабата и лелята на Марийка Марашлиева, тази, която беше на Изгрева, са чували, сутрин са чували русалките като пеели и отивали в Търговище към гората или там някъде. Щото те накрая са живеели.

         Надка: Чудно хубав живот беше.