12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

[Ани]

38. БРАТСКИ ЖИВОТ

         Надка: Неговата другарка /на Божил Иванов/, например, не обичаше много гости. А те имаха само една стаичка и салона. Аз, като дойдеш, ще те заведа да видиш. Тя много бе чиста, а брат Божил беше книжар, извънредно тежки бяха условията му и тя така, даже беше шивачка, малко поушиваше, но не й беше приятно да ходят при тях хора от селата. Както работеха по село, така идваха тогава, мръсни ходеха, бедни бяха хората, И той, за да посреща гости, имаше една гостилничка такава, отива на този столко познат, айтозлия, на име Нико. От Тополица приятелите отидоха там да се хранят. „Нико, като идват в града, всички наши приятели, които идват от Тополица, няма да им вземаш пари, ще си отбелязваш, аз плащам." По такъв начин приемаше гости. У дома идваха от цялата околия всеки ден по 20-30 души, защото тогава разучаваха песните, духовните песни, а ние с Верка пеехме. Бати Божил и бати Крум дойдат и ние първо научиме песните, идват после у дома по десет човека. Една група от едно село, друга група от друго село и ний с Вера по цели нощи предаваме песните. А пък пеехме хубаво. И така протече животът с многото гости. Брат Божил ще дойде: „Какво правите бе, братя? Бай Георги 7 деца има, вие сте седнали тука. Защо тъй правите? Така ще ги притеснявате." - „Ама ние само пеем, не им пречим." А в къщи бе тясно за толкоз хора.

         В.К.: Какво ги хранехте толкоз хора?

         Надка: На обед боб, сиренце.

         В.К.: Качамак.

         Надка: А, качамак не сме правили. Но боб, сготвен, картофи, гювечи, бъчва със зеле, сърми, нашите храни са били това.

         В.К.: И така се изхранваха на събора.

         Надка: И така си идваха.

         В.К.: И те са били по дванадесет дена.

         Надка: По десет дена седяха от село, но и те си донасяха от селата. Разбира се, те не идват празни. Продукти носеха или пък хляб ще донесат, но после донасяха, гозби си донасяха и така, това не е било проблем в нашата къща, за прехраната.

         В.К., Сега на този Петров връх защо се е казвало Паспалата?

         Надка: Паспалата е названието на самата местност, там.

         В.К.: Ходите ли, продължавате ли да ходите на този връх винаги?

         Надка: До градината, докато се направи братската градина всяка година на Петровски връх, Петровден, там празнуваха именния ден на Учителя. Никъде в България не се празнуваше именния ден, това беше почин на баща ми. И тогава, 1920 година, Учителят като идва в тяхната околия, вали дъжд, нали ви казах, но спира и тръгват. По едно време там, от чешмата се обръща Учителят назад и вижда брат Епитропов, той пък беше у брат Божилови. А Габровски им са съседи, комшулук имаха там двете семейства и брат Епитропов на гости. От София вземал един фенер и застанали на пруста с брат Божил. А тати минава през двора на бати Божил, където е Салонът и през комшулука отива за Габровски, защото пътната врата оттатък затворена, Учителят е там. И брат Епитропов така казал: „Брат Георги, не ни е писано да ходим на Петровски връх." Тати казал: „Брат Петко, като имаме Учител, може ли да се съмняваме?" И влизат. И тогава вече знаете. И тръгват и Учителят се обърнал и казал: „Кой там с един фенер се движи?" - „Той е брат Епитропов." - „А, той като старите попове, тъй носеха кандило." Обичаше да се шегува Учителят. И вижда приятели от селата с каруци, народ пристига. Казва: ..Какъв е този народ, Георге, тези каруци?" - „Ами наши приятели, Учителю, от нашия край, които идват за върха," - „Така ли? Виж ти!" И му стана приятно на Учителя. И там. Аз бях малка, вече в четвърто отделение бях тогава и по-нататък. Как е минал денят аз не знам.

         В.К.: Ами нали тогава, като валял дъждът след това като се отворило Небето, тогава са отишли.

         Надка: Ами да. тогава, то е същият ден.

         В.К.: То е същият ден. Това е на 12 юли 1920 година.

         Надка: Да, той Георги Събев го описва това.

         В.К.: Сега някои записвал ли е Словото на Учителя?

         Надка: Не го знам. Малка съм била.

         В.К.: Сега колко пъти Учителят е идвал в Айтос след този случай?

         Надка: Ами той преди това е идвал. Ние бяхме малки. В Салона за нас Габровски, щото е близко там, носеха малки столчета. Салонът беше голям. 100 - 200 души се събираха, много народ, Айтос имаше много голямо Братство. Поне 100 души са били.

         В.К.: Сега някой правил ли е опит да записва там Словото на Учителя?

         Надка: Не. Никой не е правил опит. Нямаше такива стенографи.

         В.К.: Вашите случайно, впоследствие не сте ли обърнали внимание в някои тетрадките на вашия баща случайно да е записвал нещо?

         Надка: Не, баща ми си е водил. Той си е водил бележки. Но той си заключваше всичко и ключът в него. Ние деца, разни хора идват, някои роднини, той винаги под ключ си държеше всичко. Тези подробности не знам. Като не знам, не мога от себе си да кажа.

         В.К.: Друг, който е участвал тук, е Васил Долапчиев и Слави Тодоров. Откъде бяха тези?

         Надка: От Гюргенкьой, Габерово, Поморийска околия, братя, Иринкиният баща, майка й, на Стойно дядо му и баба му. На Бонка /жена на Стойно/ майка й и баща й. Те бяха едни много добри братя. Когато строиха къщата, на градината, то много братя вземаха участие и се направи хубава двуетажна къща, както я знаете. Сега я разшириха, пък на Весито баща й, той и Велчови, и Добри, всеки е давал по нещо. Но е застроена къща, хубава.

         В.К.: Сега споменавате тука за една баба Петра от Ченге.

         Надка: А, от Карагеоргиево сега. Ама тя беше прекрасен апостол. Възрастна сестра. Като се строи градината в Айтос, ще накара да замесят снахите една пещ хляб и ги слага на дисаги. И тези дисаги нали имат отвори и отпред и отзад и два котела ще сготвят ядене. Не знам колко километра е от Айтос, три и оттам четири. Четири километра кобилицата с двата котела и дисагите през няколко дни, например от понеделник пак идва в четвъртък, след 2-3 дни е носела пеш на гърба си храна за градината, за приятелите, за работниците. Тя и семейството й, синът и. Тя е приела Учението, бати Иванчо, синът й, от нас много no-възрастен, много дейно, много добро семейство бяха, го води 12-годишен и идваха в Айтос и казала: „Брат Георги, да ми благословиш сина. Желая да стане служител на Бога." И наистина той стана ръководител на Братството. А беше толкова природно интелигентен, такъв почерк, малко хора съм виждала така красиво да пишат. И тогава беседите ги нямаше да се четат. По Библията, една глава от Библията, той я преглежда, подготвя се и съм присъствала в Ченге на събранието, да ти е драго да го слушаш в тяхното село, Карагеоргиево сега.

         В.К.: Как се казваше този брат?

         Надка: Иван Георгев.

         В.К.: Иван Георгев.

         Надка: Иванчо му казвахме. Тати го обичаше като свой син. Много хубаво семейство.