12 - 43.ПЕТЪР ФИЛИПОВ

[Ани]

43.ПЕТЪР ФИЛИПОВ

         Надка: Между братята с Петър Филипов всяка година по Нова година колко хубави моменти сме преживявали. По цели нощи сме разговаряли и сме пяли.

         Марийка Марашлиева /М.М./: Той създаваше такава една атмосфера около себе си.

         Надка: Да, това са качества. Не всеки човек може да ги има. В нашата къща много приятели сме посрещали, нощите с песни сме изкарвали.

         М.М.: Като е идвал в Русе, в салона там като сме излизали с него, аз все мислех, че той сигурно е оставил нещо, понеже работи с ванилия, може да има случайно из джобовете му ванилия, все ми миришеше на ванилия. Той един път се шегуваше: „А-а, значи ти мириша на ванилия", тъй съм смятала. А той каза: „Никога не съм носил."

         Надка: Той, много пъти като е идвал у нас, тъй се усещаше.

         М.М.: От него лъхаше някаква чистота.

         Надка: Хубав брат беше. Ти познаваш ли го?

         М.М.: Ex.

         В.К.: Петър Филипов.

         Надка: А-а-х, да бе, да.

         В.К.: Познаваме го, да, ха-ха.

         Надка: Той беше брат. Готов съм, каза, къщата си да дам за Бога. Той го разправя. Като отидеш у тях, петъците, тези петъчни срещи, трапези, картофена чорбичка, баницата, кафетата, дето ги правехме и си гледахме и той все ни гледаше на кафе.

         М.М.: Много хубава атмосфера се създаваше.

         Надка: Много, много.

         В.К.: Не всеки може да създаде атмосфера.

         М.М.: Не. не може.

         В.К.: Не всеки има такива качества.

         М.М.: Умееше да разказва. Много опитности имаше и с Учителя и разказваше

         Надка: Връзка имаше и правеше.

         М.М.: После опитности с приятели имаше.

         Надка: Да, имаше.

         М.М.: И умееше да разказва.

         Надка: Имаше много приятели. Той беше център там, на Изгрева. В неговата къща ний имахме ключ, Галето имаше ключ, кой нямаше, ти имаше ключ.

         М.М.: Разбира се. Той беше раздал ключове на много. Кой раздава така?

         В.К.: Ха- ха-ха.

         Надка: Аз взех да мия дъски горе и ще постилам чергата, не мога един бюфет, не мога да го вдигна, да пъхна чергата. Сега килими имаме, но тогава нови тъкани черги, тъй сме правили. И в това време се звъни. Пък Добри е на работа до късно, срещу празници имат работа.

         М.М.: Най-много работа имат.

         Надка: И казвам: „Кой е?" - „Свой." Викам: „Ела, че ми трябваш", чух го по гласа. Отварям. Влиза. „Какво бе, Наде? Какво правиш?" Викам: „Не мога тука." Той повдигна това, сложих чергата и Добри идва. Викам: „Мълчи сега, няма да казваш." И се звъни, защото слагаме райбера, той отива да му отвори, като отвори, да се изненадат двамата. Колко хубаво, като виждаш едни хубави отношения, чисти, няма да ги забравим никога тези хубави отношения с брат Петър. Обикаляхме с него приятели, канят ни на гости, вечер, като се прибере Добри, тримата тръгваме вече - по една седмица е седял, че и повече, до десетина дни. Много му беше мъчно, как плака той за Добри. Още като дойдоха, като чуха, че е в болница, и Христо дойде, че каза, аз се разплаках и те се разплакаха, и Петър, и Борис Ножаров. За девет дни ли, за 20 дни ли беше като дойде Петър, сам дойде.

         В.К.: Не ви ли омръзва?

         Надка: Не, на мен и сега, и сега в къщата ми винаги има гости. Винаги.

         М.М.: Всеки носи нещо хубаво.

         Надка: Благодат носи, като идва гост в една къща. Къща, в която гости не ходят, остави я!