63. Обичта

[Ани]

63. Обичта

Какво нещо е обичта? Какво чувствуваш? Че ти гори сърцето, е друг въп­рос. Любовта има едно прояснение. Преди да се е проявила Любовта, човек е в спящо положение, а прояви ли се и в ума, и в сърцето, и в постъпките, тя функционира, всяко нещо е на мястото си. Тогава човек е като малки деца, с добра обхода. В думите му има мекота, слуша, не критикува, дава на своето заключение. Който те обича, те поставя на равна нога със себе си, дава ти абсолютна свобода. И Бог не ти се меси в свободата - оставя те да направиш каквото искаш, но като направиш погрешка и я съзнаеш, поправи я.

Ние се мъчим, че искаме да обвиним Бога.

Когото обичам, не мога никога да го обвиня. Може себе си да обвиня, но него - не!

Като обичам някого, показвам му погрешките и го оставям свободен - бъди свободен! Сега, светът как ще разберат? Тепърва ще учите. Мислиш да ти се подчини другият. То не е любов. Който обича, никога, абсолютно никога не може да ти направи пакост.

Бог, Който изпъди човека чрез ангела, защо остави хората, та и злото, и доброто да функционира в тях? Бог не се е изменил в Себе Си спрямо тях, затова е допуснал. Те са се изменили, Той не се е изменил. Те ще се борят, борят и един ден всичките техни точила ще се изтъркат. Тези духове, паднали­те ангели, ще влязат в най-нисши форми: червеи, коне, говеда, и хората ще ги учат.

Нали Сатаната станал змия и като влязъл вада да разправя и всички станали змии, да съскат, уплашил се. Влязъл Сатаната в змията, за да събори човека.

Абсолютно е невъзможно който ви обича, да ви направи зло.