9. Съзерцание „Господи, мой Учителю"

[Ани]

9. Съзерцание „Господи, мой Учителю"

Господи, мой учителю, аз ида пак с нова мисъл в моя ум и сладко чувство на сърце, боя се да ги не дам където не трябва. Макар че да не отговарят на онази съвършена красота на Божествената хармония, но те са с такава любов събирани и задържани за Теб, мой Боже. Вземи ги и не оставяй да потънат в общия прах на света. Аз виждам колко много цветенца паднали от някои ръце, които поради небудното им съзнание, те са изпуснали тези хубави цветенца, които са събирали своята красота и аромат сред толкова мъка и несгоди, за да се проявят и да влезнат в радостта на Твоята любов, но не са могли поради небудността на човешкото съзнание. Навеждам се, взимам ги и ги отърсвам от праха и чрез силата и мъдростта на това Велико съзнание, аз се стремя да му дам отново път към движение.

Колко е важно будността на съзнанието, то може да ни помогне да се избавим от онова външно заблуждение, което всеки момент ни дебне да от­крадне онова вътрешно вярно чувство и мисъл и да ги замени с фалшиви и временни желания, които в основата си нямат нищо вярно. Аз искам, винаги искам да съм будна, като никога не изпущам от пред вид, че Ти си с мен и Твоето будно око е винаги над мен. Аз не трябва ни за миг да забравям, че Ти си всичко и освен Теб нищо не съществува. Всичко е Твое, Ти си го създал за предметно учение. Това, което ни говориш отвътре и ни учиш, даваш ни отвън да го опитаме и проучим и да имаме в нас пълната вяра и опитност, всяка дума, желание, мисъл, била добра или отрицателна, какво носи в себе си. Да имаме ясна представа в себе си за всяко нещо и да не се мамим и залъгваме. Че всичко, което ни даваш и допущаш, е да ни изпиташ на какво сме готови да жертваме и колко сме убедени в нещо, колко сме привързани и колко го оби­чаме.

Господи, Учителю, и сега, когато говоря тия думи, Ти ме учиш, Ти ми вдъх­ваш в мен сила, вяра и обич, за да повдигнеш моята душа и да я доближиш до Себе си. Ако престане това мое обръщане към Теб, аз ще бъда онова небудно съзнание и мога много красиви цветя да изпусна от ума и сърцето си.

Господи на моята душа, Който винаги си тъй внимателен към мен и не ме оставяш да се заблудя, че аз съм отделно и лично и да се възгордея, о мой Боже, запази тази чистота, този чист аромат на душата ми, да не пренебрегна и оставя, и да се заловя с някаква привидна красота, която може да ме пома­ми. Защото когато аз съм с теб, цялостна и единна, аз ще крепя всички ония малки животи, които сами от себе си не могат да направят нищо, те чрез мен ще могат да повдигнат Божественото, красивото, единното, мощното в себе си. И каква хармония, каква идилия ще цари в човешката душа и Духът много плод ще събира...