XIII. Елена Казанлъклиева

[Ани]

XIII.

Елена Казанлъклиева

Бележки на съставителя

Вергилий Кръстев

1. За Елена Казанлъклиева виж в „Изгревът" том VII, стр. 54-64. Тя е пъту­ващ и пеещ проповедник (вж. стр. 54-55).

 

2. Елена Казанлъклиева е родена в гр. Сливен. Родителите скоропостижно умират и тя остава сираче. По онова време в гр. Сливен е имало такъв оби­чай: когато децата остават кръгли сираци, то останалите роднини, познати, взи­мат по едно дете и го отглеждат заедно със своите деца. Където са 5-6 гърла, да се прибави още едно гърло за изхранване, не е било голямо затруднение. Така Елена отрасва заедно с Кортеза Георгиева Гешева, родена на 13.III. 1872 г., заминала си на 15.1.1961 г. А тя е майка на Мария Младенова, а нейни внучки са Лиляна и Анжела Младенови, чиито опитности са публикувани в „Изгревът" том VII, стр. 3-24. Така че Елена е родена около 1870 г.

 

3. В публикуваната през 1919 г. книжка „Жената като майка и нейната задача" на стр. 3, тя отбелязва, че тя 28 години разглежда и проследява форми­те, през които преминава тогавашната жена. Тогава, ако извадим от 1919 год. 28 години, се получава 1891 год. Това е годината, от която тя изучава жената. Дали това е рождената й дата за духовно раждане или е датата, от която изуча­ва този въпрос, засега е само загадка. Това може да установим с нейните сним­ки, заснети с нейни съвременници. Това ще направим по-късно.

 

4. Тя самата описва в брошурата, че родителите й са били бедни, необра­зовани, прости, но със запазен морал, като думите на баща й били: „Умрете честни и бедни, но не богати с име лошо." Те не са могли да й дадат образова­ние. Това тя получава, когато я взима семейството на Кортеза Гешева. Там тя посещава училището в гр. Сливен с другите деца на семейството.

 

5. Тя е имала много тежко детство, още от „малка, тя е била играчка на съдбата до деня на нейното освобождение". Нейният живот е бил живот на мъче­ния. „Но аз говоря онова, което изпитах в моя толкова измъчен живот." „Мла­достта ми минаваше, а животът тъй тежко минаваше за мен." Тя се схваща като нещастна жена, подхвърлена от съдбата. Тя е трябвало да плати много скъпо, докато разбере смисъла на този живот на земята, за да го оприличи по-късно на Божествен живот. Но това става след като се ражда отново за духовния живот.

 

6. „Като дете, аз не познах детската радост и не можах да се радвам." „В училище - същото нещо. Всичко е настроено против мен и ме дебне всяка ми­нута, за да убие в мене всяка надежда за успех и знание. Като мома - в беди, сама, отритната от всички, аз трябваше да прекарвам в мизерия и глад и да понеса ужасни изпитания."

 

7. В „Разговорът ми с птичката" от брошурата „Път", издадена през 1920 г., много ясно е описала своя живот. Ще цитираме един пасаж от разговора.

 

„Ти си добра, птичко, по-добра от човека, защото си невинна, чиста като дете. Ако иска някой почивка, при тебе нека дойде и нека пусне волно сълзи. Нека си отплаче и ти ще го разбереш, птичко мила, защото си добра. - Чир, чир... Там горе, дето живееш ти, има чистота, пресен дъх и слънце, има прекрас­на музика, има мир. Ала в града - не питай! Тежко ми е да кажа... чир чирик... О, птичко малка, но умна, де скриваш твоята скръб и твоята мъка?... Аз искам да те хвана и от радост те притисна до сърцето си и нежно да те погаля. О, птичко, кажи ми, не бягай - аз не съм лоша. И аз съм като тебе скитница и ходя по оголелите дървета и тъжна есен се сипе в душата ми. Птичко мила, ти разби­раш що ти говоря, не ме мъчи, продумай ми, за Бога! Ти дом нямаш на земята. - И аз също. Колко безгрижно се живее тъй!... Ти от милостта на добрите хора се храниш. - И аз също. При теб идват в гората да си починат. - И при мен идват. Ти добре ги изслушваш. - И аз също. Ти цял ден ги веселиш и се разгова­ряш с тях. - И аз също. При теб идват кога са скръбни и кога са весели. О, птичко мила, кажи що те питам! Ах, ти се сви пак завчас и млъкна и не ми отговаряш!... Разбра ти тъгата ми и мълчиш. Не обичаш ли като мене хора. кои­то тъгуват и плачат? Но аз само за мен не тъгувам, птичко, а за всички в този свят. Разбираш ли ме? Знам, че скърбиш и познаваш скръб що е. Ти си нежна, птичко, чувствуваш що е болка на сърце. - Чир чир... Ах, да можех и аз да прекарвам живота си в чир чир! Колко леко щеше да ми е! О, птичко мила, това „чир", то е вече разбрано в мен. Ах. с това „чир" можеш да попълниш целия си живот!... Свободно да живееш и в „чир" да търсиш неговия смисъл."

 

8. Тя се омъжва за мъж на име Найден. Животът й с него е бил непоно­сим. Той по същество не е бил лош, но се влияел от чужди внушения. Това й пише Учителят Дънов в писмо от 19.IX.1920 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 61 и тук стр. 569). Той е бил много медиумичен и е бил обсебван от нисшите духове и те са тормозели Елена. Освен това кармата му не е била от добрите, я уведо­мява Учителят чрез писмо от 22.III.1913 г. (вж. тук стр. 539). По-късно той я на­пуска. Учителят Дънов чрез писмо от 25.IX. 1918 г. пише: „Ако Найден не иска да се прибере с вас и доброволно ви напуща, тогава вий не сте отговорна за послед­ствията." (вж. тук стр. 561-562 и стр. 570-571). По-късно Учителят й пише: „С Найдена ако не можете да живеете, тогава по добър начин се разделете с него­во съгласие." (вж. „Изгревът" том VII, стр. 60)

 

Найден се среща няколко пъти с Учителя, Който му дава съвети, за да се освободи от своите медиумични състояния - да чете Евангелието и да пости всеки трети петък в месеца (вж. писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева от 18.Х.1921 г., тук на стр. 563-564 и стр. 572).

 

9. Като омъжена жена Елена Казанлъклиева е била много измъчвана, и едно животно е имало по-добра съдба от нейната, понеже то се храни и пои от господаря си. А тя като омъжена, лишена от всичко нужно за живота е била един роб. Това тя лично го описва и публикува, както и аз го публикувам.

 

10. Тя става майка, ражда дете момиче от Найден и го нарича Лиляна. Но като майка е била най-онеправданата от всички. Нея я третирали като продаж­ница, на която не са искали детето й, за да могат да се гаврят с нея и да търсят в нея жената, онова, чрез което да смучат и да задоволяват свойте страсти.

 

11. Дъщерята Лиляна постепенно расте и при всички проблеми с нея се допитват до Учителя. В писмо на Учителя от 21 .XI.1921 г. пише, че е дал настав­ление на съпруга й Найден за нейното дете (вж. „Изгревът" том VII, стр. 61). Това дете боледува и тогава Учителят с писмо от 4.VI.1923 г. съобщава, че на дъщеря й трябва вяра, за да оздравее, като се използуват разумните сили в природата, т. е. да се пече на сутрешните слънчеви лъчи (вж. тук стр. 594). Тази дъщеря пораства, после се омъжва и има деца.

 

12. На един от съборите в гр. Търново подхвърлили едно новородено дете в кошница пред така наречените „дъновисти", дано някой се смили и да го осинови. Съобщили на Учителя Дънов. Тогава той извикал Елена, като казал: „Ако искаш, вземи го, това е твоят прероден брат, който беше убит и за когото ти много го оплакваше." Взима го, нарича го Кирил и започва да го отглежда заедно с дъщеря си. Но понеже той е бил убит като комунист на фронта, то сега, след като се преродил и като пораснал, бил с анархистични идеи и неуп­равляем и тя, Елена, много пъти е съжалявала, че го е взела. Неговата съдба преминава много драматично и завършва с пълен провал. Когато се оплаква на Учителя от лошото подхвърлено дете, Той й пише в писмо от 18.Х.1921 г.: „Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък." (вж. тук стр. 563-564 и стр. 572) И тя си изпълнява своя дълг с много ядове и тормоз от това дете.

 

13. Но идва времето и мястото, когато съзнанието й се отваря за „истин­ския и верен път, който съм намерила след дълги пътешествия и съм платила за него с моя живот". А как става това? „Бях дете и бях майка, за жалост, тогава, когато не бях готова. Но затова трябваше да платя много скъпо и да разбера смисъла на този Божествен живот." Това тя пише в своята брошура през 1919 г. „Жената като майка...", която е публикувана тук изцяло.

 

14. Първите сведения за нея имаме от Мария Младенова (Виж „Изгревът" том VII, стр. 3). Тогава тя пътува от град на град, събира жените, правят молитве­ни събрания и пеят църковни песни. Това е през 1912 г. Чрез нея Мария Младе­нова влиза в Братството. А Елена е израснала с нейната майка и лели.

 

15. Като пътуваща проповедница и черковница тя се среща с Учителя Дънов. Срещата й с Него е намирането на Пътя. Ето защо тя така нарича своя­та брошура - „Път" от Е. К. Бездомник. Нарича себе си бездомник. Като мото поставя следното: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъсна и Той ще ни изцели: порази и ще обвърже раната ни." (Осия, гл. 6, ст. 1) А защо? Защото, когато се върнем към Господа, Той ще разкъса веригите отвътре и отвън, Той ще ви нарани, защото разкъсва веригите ти, ще порази онзи, който ви е вързал и накрая ще обвърже и превърже раните ви и ще ви изцели. През този етап преминава Бездомникът - Елена Казанлъклиева. Бездомникът нак­рая намира своя дом - а това е „Изгревът".

 

16. И тогава се среща с Учителя Дънов и от 10.XII.1912 г. започва тяхната кореспонденция. Писмата на Учителя до Елена Казанлъклиева са публикувани в „Изгревът" том VII, стр. 57-64. До мен достигнаха фотокопия от писмата, както и машинописен препис.

 

17. Нейните две брошури получих от Мария Младенова, а брошурата от 1919 г. дойде при мен от изневиделица. Изобщо не бях ги преглеждал, защото не им беше дошло времето, макар че в „Изгревът" том VII публикувах за нея на стр. 54-64. И когато започнах да ги чета, направо се втрещих от изненада. Това бе невероятно творчество, което щеше да се изгуби с времето. И дори да по­паднеха на някого, той щеше да ги подмине или изхвърли. Аз ги пазех около 30 години, макар че не бях прочел нищо от тях. Чаках да им дойде времето. И то дойде. Не можех всичко да публикувам. Подбрах онези статии, които подхож­даха за „Изгревът". И те трябваше да се вържат с някаква концепция чрез Сло­во и Дух. И тогава този, който ръководеше подреждането на „Изгревът" от Не­бето, ме накара към тях да включа подходящите писма на Учителя Дънов до нея. И така направих. Получи се нещо невероятно. Събра се Дух и Сила Гос­подня в Слово Господне, което благослови пътя на една страдаща и търсеща душа за истинския път. Сега той е посочен много добре, защото лично той бе намерен от Елена Казанлъклиева.

 

18. Как е работила като пътуваща проповедница.в Господа и в Евангели­ето? Ето как:

 

Първи етап. След като се събужда за духовен живот, тя обикаля градо­вете, събира жените, които са религиозни, и правят молитвени събрания по домовете, по читалища, че дори и в църквата. Това са времената на войната 1912-1913 - Балканската война и Европейската 1914-1918 г., когато мъжете са на фронта и страната е разорена от глада, войните, болести и смъртта на хиля­дите убити, сакати, сираци и жени вдовици. Самата обстановка е създавала атмосфера за молитвени събрания. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 3.)

 

Вторият етап. Тя се среща с Учителя Дънов. Как е станало това, ние не знаем. Не е имало кой да я разпита навремето и да го запише. А тя е била сладкодумна. От първото писмо на Учителя Дънов от 10.XII.1912 г. до нея виж­даме каква ще бъде програмата в бъдеще на нейния живот (вж. тук стр. 538).

Третият етап. Учителят Дънов я насочва да посещава градовете и да проповядва. (Виж писма от 20.III.1915 г. и от 26.VII.1918 г. в „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук на стр. 547 и 546.) Той умело я насочва към тези градове, където има готови души и където се отваря работа за тях. Човек трябва да има качес­тва, за да бъде проповедник. Тя е имала дар слово, била е сладкодумна. Пеела е много хубаво църковните песни, в съпровод на китара, която е носела винаги със себе си. Тълкувала е стиховете на Евангелието. Имала е връзка с Невиди­мия свят и е получавала сила и откровения оттам.

Четвърти етап. Тя започва да става изповедник за душите. Приемала е техните страдания и е трябвало да разрешава техните лични, семейни пробле­ми. Имала е дар на ясновидство. За да разреши даден личен, семеен, родов проблем, тя е влизала в пост и молитва три дни и тогава й се давало в картини целият проблем. Имала е вътрешен взор за преражданията на хората и по- добре се е ориентирала. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 55-57.) Накрая е давала точни пророчества, които са се сбъдвали. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 22 - № 26, стр. 24 - № 27.)

Пети етап. Понеже е имала ясновидски дар, пророчески дух, духовна връзка с Невидимия свят, много добре се е ориентирала към онези болести, които са сваляли хората. Търсели са помощ от нея. Тя търси съвет от Учителя Дънов и Той й дава Това се вижда от писмата Му до нея. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 62-63, писма от 4.VI.1923 г. - тук на стр. 594, и oт 25.XI.1924 г.)

Шести етап. Постепенно тя започва да разнася отпечатаните беседи „Сила и Живот" I-V серия там, където е ходела. За нея Учителят подготвя Бесе­ди за жените, които е разнасяла и са ги преписвали. Такива преписи срещаме в тетрадките на Кортеза Гешева - майката на Мария Младенова. А Елена е отраснала с Кортеза Гешева под един покрив в гр. Сливен.

Седми етап. Учителят Дънов започва да изнася всеки четвъртък в Со­фия „Беседите за жените" поради потребностите и изискванията на жените, които са били с молитвен дух и които са имали въпроси за разрешаване като жени, майки и съпруги. Тези беседи са публикувани в „Изгревът" том XII, стр. 241 -519. Те са били преписвани на ръка в тетрадки и са били разнасяни по цяла България. Обикновено са подготвяли една тетрадка с беседи и тя е била изпращана по списък от град на град, за да се преписва. Тогава не е имало още пишущи машини - всичко е ставало на препис на ръка. Виж писмо на Учителя тук на стр. 544 (и в „Изгревът" том VII, стр. 60) и писмо от 21 .XI.1921 г., тук на стр. 566 (и в „Изгревът" том VII, стр. 61).

Осми етап. Тя посещава град след град. Както преди това са препраща­ли тетрадката с беседи на Учителя Дънов, така тя става пътуваща проповедни­ца - носи Словото на Учителя, разпространява го. И най-важното - тя посеща­ва домовете, съветва ги, разрешава проблемите им, лекува ги, пророчествата й са верни, внася мистична духовна атмосфера навсякъде. Думите на песента „На Учителя покорен аз ще служа до конца" е неин текст.

Девети етап. Тя има изработено духовно тяло и с него пътува по невиди­мия овят, като оставя тялото си на земята. Едно такова пътуване тя е записала и имаме потвърждение от думите на Учителя за него. (Виж писмо от 21 .V.1925 г., тук на стр. 555.) А аз съм го публикувал тук на стр. 552-555.

Десети етап. Тя участвува активно в братския живот. Посещава Изгре­ва, слуша беседите на Учителя. Виждаме я на снимките на Рила редом със старите сестри Мария генерал Стоянова, д-р Давидова, Пенка Велева. Тя е от това поколение духовни сестри, в което Словото на Учителя в тях е съхранено в Дух и Истина. Тя е създала и много песни, но за съжаление те не са достигна­ли до мен. Единствено чрез Мария Младенова получих нейните книжки. Накрая на живота си тя живее на Изгрева в къщата на Николай Дойнов. Заминава си през 1956 г.

19. Изминаха много години и всичко потъна в забрава. А това е планът на онези, които са срещу „Изгревът". Но все пак успях да спася нещо и да публикувам. Бях получил няколко нейни тетрадки и бележки от Мария Младе­нова, чийто дом тя често е посещавала. А тя е била там очаквана с нетърпение. От тези тетрадки подбрах и представих раздел XII - „Молитви и съзерцания от Елена Казанлъклиева".

По този начин я представям за следващите поколения. Това бе един­ственият начин, по който тя бе представена от мен в Дух и Слово, в Истина и Живот. Защото онзи, който ръководеше вписването на „Изгревът" от Небето, пожела да стане именно по този начин. Аз му благодаря за съдействието и напътствията.

1-4.XII.2002 г., София Вергилий Кръстев