36. Архитект Сираков разказва:

[Ани]

36. Архитект Сираков разказва:

Пред нас стоеше млад мъж, с възвисок ръст, стегнато, правилно телос­ложение, с хубаво, синеоко, малко ъглесто лице, зачервено и обгоряло от слън­цето. Наричал се Сираков, родом от с. Глоджене, Тетевенско. Докато говорех­ме, той кладеше огъня, над чиито пламъци се грееше чайник. До него шеташе младата му, русокоса жена, облечена в нови, работнически панталони. Той бил асистент в политехниката, специалност строежи на здания.

 

- Родителите ми бяха заможни хора. Баща ми беше предприемач. Точно когато бях в четвърти клас на гимназията, баща ми загуби и аз трябваше да прекъсна следването си и да се заема със зидарска работа. С това изкарвах прехраната си. Но това не ме задоволяваше. Влечеше ме някъде далече. След шестгодишно съществувание като зидар, аз реших да замина за Германия и да си опитам там щастието. Точно тогава Влаевски, който е от нашия край, ме заведе при Учителя. Той ме прие и когато Му разказах за това, което бях пре­живял, Той затвори очи за няколко минути, като че дълбаеше в някакви споме­ни, или като че четеше някакво писмо. След това мълчание, което аз не прекъс­нах, Той отвори очи и каза:

 

- Идете! Там ще свършите гимназия и ще се върнете архитект!

Няма да повярвате как всичко това се сбъдна с най-голяма точност. Аз отидох при някакви роднини в Германия и следвах гимназия, завърших я. Рабо­тих и следвах инженерство и се завърнах архитект.

Аз имах след това много срещи и всякога ми е давал някакъв съвет, кой­то се е сбъдвал най-точно и винаги в моя полза.

Записал: д-р Ст. Кадиев