62. Михал Луканов. 62.11. Седянка и белянка и спасение от голямата беля

[Ани]

62.11. Седянка и белянка и спасение от голямата беля

Друг случай. В Пазарджик бяхме влезли трима души в една кръчма, да изпием по една чаша сладко вино. По това време партизанството там беше в своя разцвет и всяка партия си имаше своите агитатори и телохранители на тези агитатори. Тези телохранители бяха обикновено хора, които не се спира­ха пред нищо и, въоръжени със своите сопи или нещо подобно, сплашваха тези, които не бяха техни съмишленици.

Когато ние, както казах, си пиехме виното в кръчмата, един от тези аги­татори на една партия влезна в кръчмата и седна на една от масите. Поканих го да дойде при нас. Но той, под предлог че [не] пие сладко вино, не искаше да дойде. Тогава му казах, че ще му поръчаме такова вино, каквото той обича. Тогава той дойде и аз му поръчах от любимото му вино. И другарите го почер­пиха.

След няколко деня бях поканен да свиря на една белянка [1] на кукурузи. Покани ме моя близка приятелка. Макар и да бях на 18 години, все пак родите­лите ми ме ограничаваха, та затова, уговорени със сестра ми и с нейна помощ, аз излязох от дома с акордеона, без знанието на родителите ми, и отидох на белянката. Там видях, че моята позната беше поканила момичета да й помагат за беленето на царевицата. Момичетата бяха от зеленчуковите градини работ­нички и не ми бяха познати. Между работата имаше и игри. В една от игрите - „Доволен ли си от съседа си", видях, че едно от момичетата седна до мене близо четири пъти. В същото време от един прозорец усетих, че някой ме за­мерва с царевични зърна. Не отдадох на това голямо значение и продължих да свиря. След свършванието на белянката, точно си прибрах акордеона и исках да си тръгна, отведнъж чух гласът на Невидимия да ми казва:

 

- Стой, стой!

 

Спрях се учуден, незнаещ какво да правя. В това време дойде един мой познат и ми каза, че трима души - трима братовчеди, искат да ме пребият, защото девойката, която седнала няколко пъти до мене през време на играта, била негова любима. Не знаех какво да правя. Всички се бяха разотишли. И този, който ми обади това, и той си тръгна. Останах на двора да размислям какво да правя. А в това време, този, който ми обади, срещнал онзи, когото бях почерпил в кръчмата, и му казал за заговора срещу мене. Той дошъл до двора на къщата, гдето бях, и в тясната задънена уличка видял тези, които са ми при­готвили засада, и ги попитал какво правят там. Казали му, че искат да ме нату­пат, загдето задирям избраницата на единия от братовчедите. Той вдигнал сопата и докато се усетят, стоварил я по гърбовете им. После дойде при мене и ме отведе до дома.

--------------------------------------

[1] белянка - събират се вечер моми и ергени и белят кочаните на царевицата (кукуруза). Така се срещат моми и ергени и се опознават и едновременно си помагат, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)