62. Михал Луканов. 62.12. Моят адаш и съименник ме спасява

[Ани]

62.12. Моят адаш и съименник ме спасява

Ще разкажа друга една случка. Пътят ми за работа минаваше покрай работилницата на един беден и добър момък, носещ моето име. Той беше прос­то момче, но мен ми беше много приятно винаги, когато минавам оттам, да му извиквам:

 

- Лека работа, адаш!

 

Той отговаряше зарадван на поздрава ми.

В нашия град, както във всички провинциални градове, всяка вечер оти­вахме по главната улица на разходка. Но тьй като не бе много равна, когато валеше, на едно място на улицата се образуваше голям гьол, в средата на кой­то имаше голям камък.

Вечерта беше валяло дъжд и на другия ден гьолът беше се образувал. Тръгнах да отивам и аз на разходка и бях стигнал точно до този гьол, край който можеше да се мине по няколко наредени камъка. Точно когато стъпих на първия камък, видях, че един момък ми сложи крак, за да се препъна. В същия момент видях още двама, които държаха ръцете си отпред вътре в сакото. По­знах, че държат дръжките на ножовете си. Инстинктивно почувствах, че това са тримата братовчеди - Кучкарчетата, както ги наричаха там. В същият този момент чух гласа на Невидимият да ми казва:

 

- През гьола, през гьола!...

 

Веднага послушах съвета и скочих на камъка всред гьола и оттам преско­чих от другата страна. Точно бях на две крачки от гьола, когато видях именно този мой адаш и като се хвърлих на раменете му откъм гърба му, казах:

 

- Адаш, гонят ме Кучкарчетата!

 

Той също беше един здравеняк момък и като извади големия си нож, втурна се срещу тези, които бяха също тръгнали подире ми и единият с хванат нож беше скочил на камък всред гьола. Веднага тримата братовчеди се разбя­гаха на разни страни. Оттогава се сближихме с моя съименник и той се издиг­на доста в живота.