62. Михал Луканов. 62.14. Пушката, която не гръмна

[Ани]

62.14. Пушката, която не гръмна

Тази случка не беше много отдавна. По същото време, когато бях каси­ер-счетоводител в Саранево. Там имаше един магазинер, който беше начетен с 40 000 лева. Повиканият от нас ревизор констатира същата сума и той я прие. Освен това имаше назначен в кооперацията един деловодител, който бе увол­нен по настояването на един доста богат човек, председател на контролния съвет. Същият председател искал да заеме моята служба и ме наклеветил на двамата пострадавши магазинери и деловодителя, че аз съм причината както за начитането с 40 000 лева, така и за уволнението на деловодителя. С това той ги настроил зле към мене.

Един ден, когато тези двама пострадавши бяха назначени като патрули, решили да си отмъстят на мене. Аз не знаех нищо и сутринта исках да отида на работа в кооперацията. В момента, когато исках да тръгна, чух гласа на Неви­димия:

 

- Пази се, пази се!

 

Спрях се и погледнах. През плета на уличката се виждаха магазинерът и деловодителят, като караули с пушки. Естествено, че не излязох. В това време дойде председателят на кооперацията по една своя работа и ме помоли да отида в кооперацията. Казах му, че навярно тези двама души нямат добри на­мерения. Той каза да се не боя и че ще каже на кмета. За щастие, точно тогава, когато излязохме на улицата, кметът излезе от кметството и аз му разказах работата. Тогава той отиде при въпросните двама и им говори доста. След ко­ето вече не ме безпокоиха. Аз напуснах след това службата там и се назначих в Белово. След време единият от двамата ми призна, че мислели да използват временната власт на караули и мислели да ме спрат за обиск и тогава, уж случайно, като държал срещу мен пушката, тя е гръмнала. Искаха да ме утре­пят.

Така моят ръководител ми е спасявал толкова много пъти живота.