64. Гарант за едного (Разказва Руси Христозов от с. Ветрен)

[Ани]

64. Гарант за едного

Случки из живота на очевидци

Разказва Руси Христозов от с. Ветрен.

Тогава магазинер на кооперацията в село беше нашият приятел В-. В. Сле­довател беше също наш приятел от Стара Загора. Направена беше проверка на магазина му и се беше установила липса от 40 000 лева. Тогава тая сума беше така значителна, както и сега - пари бяха това! Тъй като познавах магазинера като честен човек, не можех дори да допусна, че се касае до някаква злоупотреба. Считах, че това е някаква формална грешка, която с течение на времето, при по-внимателно преглеждане, ще се открие и нашият приятел ще бъде освободен от отговорност. Бяхме с него и малко роднина и исках да му помогна - бях и материално малко по-добре. Обърнах се към следователя и му казах:

 

- Как да се постъпи, за да се освободи той от отговорност?

 

- Може - рече той, - като внесе сумата, или като поемеш пълната отго­ворност като негов гарант. Ще ти кажа обаче, че проверката е направена най- внимателно и тая сума остава открита, той ще трябва да си я внесе или да отиде в затвора.

 

При това положение, преди да направя сериозни постъпки за освобож­даването му от отговорност, реших да се съветвам с Димитров.

Заварвам го горе и му разправих как стои работа. Той се замисли и ре­че:

 

- Почакай малко тук, ще ти отговоря - и се скри зад паравана си.

 

Аз останах да седя на стола си и да чакам. Никакъв шум, времето мина­ваше - пет, десет, петнадесет минути. Поисках да видя какво прави. Любопит­ството ми беше толкова силно, че не можах да се стърпя и пристъпих към пара­вана. Заварих го да лежи напълно неподвижен, като че умрял. Мина ми през ума: „Ами сега какво да правя? Ако наистина е умрял? Да изляза да викам за помощ? Или да седя и да чакам да видя какво ще стане?" Реших да чакам.

След още няколко минути той стана и дойде при мене. Седна и ме запи­та:

 

- Ти смяташ ли, че може да се разцепи земята с един лост?

 

Отговорих:

 

- Не, това не може да стане!

 

После запита:

 

- Разбра ли какво искам да ти кажа?

 

Аз започнах да се сещам. Но не го разбрах напълно. Следваха още ня­колко примери, които сега не мога да преразкажа. И след всеки пример ме питаше:

 

- Разбра ли какво искам да ти кажа?

 

Тоя път аз започнах наистина да разбирам: иска да ми каже да не се меша в тая работа, но не желае да ми го каже направо - В. В. също беше наш приятел, идвал беше на събори, очевидно самият Димитров го знаеше и иска­ше да му влезе в положението. Знаеше и следователят от Стара Загора - наш приятел! Изобщо - все наши хора.

Когато ме запитваше: „Разбра ли какво искам дати кажа?", аз наистина започнах да разбирам.

Последваха още няколко примера. Той стана на крака и за последен път ме запита:

 

- Разбра ли какво искам да ти кажа?

 

Аз казах с пълна увереност:

 

- Разбрах!

 

Отидох си на село и вече не се бърках в тая работа - оставаше да се изчака какво ще стане.

А стана това, че магазинерът В. В. просто призна, че заедно с жена си са употребили за свои нужди тая сума и сега трябваше да си я върнат. Така и направиха и работата се свърши.

Ако не бях го послушал, щях да платя тая сума от джоба си, а нашият приятел нямаше да почерпи поуката от своята служебна грешка и щеше да върви към пълен провал по тоя път, по който, може би под влияние на жена си, беше вече тръгнал.