13. Гимнастиките

[Ани]

13. Гимнастиките

До огнището бяха цигулките, една флейта и една китара. Игривите тонове звучаха тъжно - сякаш бяха нагизнали в сутринната влага.

Когато слънцето грее, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра шега, радост и усмивка.

Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, то­гава и гимнастиката - музикалната, евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения.

Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредото­чен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произна­ся благодарствени думи.

Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак - надежди, надежди, надежди.

Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство.

Душата на един голям организъм, почувствувал с всичките нишки на мо­зъчните си клетки красотата и величието на Светлината.

Големият сборен организъм, който при несгодите на планината и при нейното сурово величие закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея - идването на Всемирното Братство на земята.

(Вж. снимки № 51,59,60,61,62 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставите­ля Вергилий Кръстев)