Jump to content

14. Макрокосмични песни


Recommended Posts

14. Макрокосмични песни

(в. „Братство", бр. 144, 22.XII.1935 г., с. 1, 3)

14.1. Вдъхновение

Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя.
Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристал­на свежест.
Няма вчера и няма утре. Всичко е само усмихнато „днес", което безгриж­но тананика. -
Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост.
Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст.

14.2. Реалността

Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето.
То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва.
Преодолените несгоди са му придали мекота, а надеждата и вдъхновени­ето са го окрилили с устрем и радост.

14.3. Животът

Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното простран­ство.
Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципи­те на живота и вече смогнал да им се усмихне.
Тече животът - сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайно­то начало, към неподозирана цел, готов [да] целуне срещаните по пътя несгоди.

14.4. Звезди

Трептят звезди: бездна от светове.
Океан от пространство, време и благоволение.
Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб.
Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век.
И от неговата куверта, аз, блуждаещ пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие.
Ние всички, непознаващи сами себе си странници от забравен към неиз­вестен бряг.
Трептят звезди: бездна от светове.
През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата на кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя.

14.5. Неизменното

Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзна­ние.
Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа.
В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни, непознати нам светове.
Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат, докосна­ти от Неговия пръст.
И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата пе­сен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята.

Орион

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...