Jump to content
Hristo Vatev

1933_02_08 Честното ухо

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), Издание на "Хелиопол", 1995 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Честното ухо

Размишление

Дошло е време, когато човек трябва да има знания и да ги прилага. Ако имаш знания, а не знаеш как да постъпваш, идват страдания. Казваш: „Човек съм, това е достатъчно“. – Кои са отличителните качества на човека? Човек е онзи, който мисли право, чувства право и постъпва право. Ще кажете, че тези качества са второстепенни, те не определят понятието „човек“. Според мене, каквото определение да дадете за човека, вие трябва да мислите право. – „Какво нещо е правото мислене?“ – Оставете този въпрос настрана. Ще вървите в правия път. – „Какво нещо е правият път?“ – Оставете и този въпрос настрана. На фиг. 1, стр. 104, е нарисувано приблизително човешкото ухо. Ще изучавате ухото и ще се ползвате от това знание. – „Ухото не е човекът.“ – Оставете това настрана. Знаете вече, че качествата на човека са да мисли, да чувства и да постъпва право. Другите неща ще оставите настрана. – „Аз имам желание да мисля право.“ – Не е важно твоето желание. Ще мислиш право! Твоите мисли са резултат на нещо; твоите чувства са резултат и твоите постъпки са също резултат. Значи едновременно ти имаш три резултата. – „Аз мисля право.“ – Като мислиш право, ти не си главният фактор на мисленето. Преди тебе много други са мислили право. Ще мислиш, както са мислили хората преди тебе. Трябва ли лисицата и вълкът да питат как и какво да мислят? Лисицата ще мисли като майка си и баща си; и тя ще мисли за кокошките и за курниците, в които се крият. Вълкът ще мисли като своите родители: за някое агънце, за някоя овца или за някое говедо. Той ще прави научни изследвания, как да влезе в кошарата на овцете и да задигне една овца. Като я изяде, търси някое говедо и него да опита, да направи разлика между месото им.

Някой казва, че обича парите. Като намери касата отворена, бръква вътре и изважда една златна монета. Мислите ли, че той иска да знае свойствата на златото? Ни най-малко. Той се интересува от парите. Ако няма никой около него, ще пъхне бързо монетата в джоба си. Ако има някой, ще държи ръката си отворена, с което иска да каже: „Честен човек съм, нямам намерение да задържам монетата за себе си“. Честен си, защото над тебе има друга власт, друга сила. Изкуство е, без страх от властта да вземеш парите и да ги сложиш на място. Това значи честен, свободен, отворен човек.

OOK_12_2_6_1.JPG

Както виждате, фиг. 1 представлява приблизителен образ на човешкото ухо. Горната част на ухото е широка. Тази широчина не е абсолютна норма, но представлява приблизително ухото на честен човек. Честността е личен елемент, в който отчасти влиза и себелюбието. Честният никога не лъже, никога не пакости на своя ближен. Каквото прави, той се ръководи от честността. Тъй дадено, ухото не е в своя идеален вид. Как ще нарисувате съвършено ухо? Както и да го рисувате, все ще направите грешка. Ако го сравните с първообраза, ще видите колко отклонения сте направили. Ако погледнете своето ухо, ще видите какви усилия сте направили, докато го създадете. Ушите на някого не са хубави, но не само той е отговорен за това. Отговорен е дядо му, баба му, прадедите му. 10–15 поколения са работили преди него, днес и той работи, но още не е завършена работата. След него ще работят бъдещите поколения, докато един ден дойдат до истинския първообраз на ухото. Като заминете за другия свят, вашето ухо ще изчезне, старата фирма ще фалира, ще остане една малка част от костта на ухото. Тя ще покаже как е работила фирмата. Един ден ще изчезнат фирмите на носа, на устата, на очите – всичко ще изчезне. Ще остане само капиталът – черепът. Това не трябва да ви плаши, това е неизбежност в живота.

Когато се говори за ухото, разбираме физическия човек. Като погледнеш ухото, ще познаеш как даден човек постъпва на физическия свят. Ако направите една услуга на честния човек, или имате вземане–даване с него, той веднага ще благодари. Ако е господар, ще каже: „Дайте на Иван да се нахрани добре“. После ще погледне обувките на слугата и ще каже: „Дайте му едни обувки, да не ходи бос; дайте му дрехи да се облече“. Ако честният човек е умен, той знае, че като се отнася добре със слугите си, и те ще се отнасят добре с него. Ако не е умен, ще каже: „Иван може да ходи със скъсани дрехи и обувки“. Нека всеки се опита да нарисува своето ухо, да види каква работа му предстои. Ако не работи върху себе си, той не би могъл да приложи нито една точка към линията на честността. Ако горната част на ухото е заострена, това показва преминаване от животинското царство към човешкото. Защо ухото на животните е заострено горе? Така заострено, то представлява антена, чрез която животното се справя с външния свят. То насочва ухото си нагоре, да възприема трептенията и вълните от външния свят и да се справя с тях. Например, лисицата или вълкът, като насочват ухото си нагоре, съобразяват да нападат, или да отстъпват.

OOK_12_2_6_2.JPG

Фиг. 2 представлява честен нос. Той се изразява чрез права линия. Правата линия е малко отклонена, за да се даде възможност да се чисти носът. На човек с честен нос всякога може да се разчита. Освен правата линия, на носа има още подробности, върху които няма да се спирам. Като говоря за честния нос, вие се интересувате и от своя нос, но той не е ваш, той принадлежи на фирмата, която вие представяте. Фиг. 3 представлява приблизително образ на честното око. Всеки трябва да се упражнява да гледа хубаво, правилно. Само така ще подобри очите си. За да схванете добре образите, всякога имайте предвид честното око, от него да изхождате. Гледате един хубав скъпоценен камък. Гледайте го, без да го пожелаете. Виждате една хубава ябълка. Погледнете я, без да я пожелаете. Ще внимавате да не предавате своите лични желания на окото. То трябва да запази своята чистота.

Като гледате образа на носа във фиг. 2 и го поставите в обратно положение, ще видите, че той прилича малко на ухото. В образа, носът има малка гърбавина, която не отговаря на честния нос. Той трябва да е прав, без никаква кривина. Всяка кривина е отклонение от правия път, то говори за известен недъг в човека. Ако закривяването е в долната част на носа, това показва песимистично настроение в човека. Когато човек желае много неща, а не може да ги постигне, първо става философ, а после песимист.

Значи песимизмът е философия на непостигнатите желания. В живота всичко е постижимо, но трябва да знаеш как да постъпваш. За да постигнеш желанията си, трябва да имаш 5 неща: правилно ухо, правилен нос, правилни очи, правилна уста и правилна брада. Правилните очи подразбират правилно виждане. Ще виждаш нещата вътрешно, със съзнание. Виждаш един предмет, но го пожелаваш за себе си. Това не е виждане. Да виждаш нещата, това значи да разбираш къде е мястото им, да не желаеш да ги преместваш и да не ги пожелаваш за себе си. Вървя по улицата и виждам, че един камък не е на място. Навеждам се, вдигам го и го поставям на определеното за него място. Аз се справям с камъка, защото зная къде е мястото му. Ако не знаеш къде е мястото на камъка, ще те сполети голяма неприятност. Камъните, това са човешките думи. Слагай всяка дума на мястото ѝ, да не спъва никого.

OOK_12_2_6_3.JPG

Фиг. 4 представлява честната уста. Ако долната устна излиза навън, а горната – навътре, това е анормално състояние в човека. Добре е в средата устните да бъдат малко хлътнали, а в краищата малко издути, да се образува мека, вълнообразна линия. Когато затваряте устата си, устните не трябва да бъдат много прилепнали, но да се докосват слабо една до друга. Това зависи от вътрешния импулс на човека. Изобщо, при различни състояния устата заема различни положения: когато човек се страхува, устата заема едно положение; когато се докарва, за да придобие нещо, устата заема друго положение; когато иска да покаже, че е много умен, положението на устата е пак особено. Това са изкуствени положения. Обикновено долната устна определя пасивните, отрицателните сили в човека, а горната – активните, т.е. положителните. Ако хапеш и натискаш устните си, нищо няма да постигнеш. Природата изисква известен контакт, съприкосновение между силите, които действат върху нея.

Стискането на устните е резултат на волев акт. Обаче който стиска устните си, не е умен. Така гледа природата на нещата. Гневливите хора си стискат устните. Те изразходват много енергия, а малко придобиват. Има гневливи деца, които същевременно са крайно упорити. Майката казва: „Направи това!“ Щом не слуша, идва законът, тояжката. В края на краищата, то ще направи това, което майката иска. И възрастните хора са упорити, като децата. Каквото им се каже, не слушат, но като дойде природата със своята тояжка, те казват: „Ще слушаме!“ Коя е тояжката на природата? – Болестта. Като заболееш, лежиш 3–4 месеца на легло, характерът ти се смекчава и ти казваш: „Да ми помогне Бог да стана от леглото, ще слушам и майка си, и баща си“. Като оздравееш, забравяш всичко и дохождаш на същото положение. Обаче болестта отново те дебне. Фиг. 5 представлява честна брада. Като изучавате тази брада, обръщайте внимание на геометричните линии в нея. Ако брадата отдолу е почти права, това показва човек, който не е заинтересуван от нищо. Ако тази линия хлътва навътре, чувствата играят главна роля. Човек с честна брада гледа широко на живота. Той не обсебва нищо. Всеки предмет за него е толкова важен, колкото може да подпомага неговото развитие. Той иска всички хора около него да бъдат добри, за да могат да живеят добре помежду си. На хора с честни бради всякога може да се разчита. Дотук ви дадох доста материал, който може да ви обърка. Първо, започнете да изучавате ухото. Каквото научите, задръжте го за себе си. Като го разберете и съпоставите с другото знание, тогава може да го изнесете и пред другите хора. Ако някой иска да му се каже нещо повече, посочете му ръководствата по френология, хиромантия, физиогномика – и нека чете. Науката не е за печалба. Ще учиш, за да познаваш хората, кой е честен и кой не е. Ако от невидимия свят слезе комисия да разгледа ушите на хората, не зная колко от тях ще бъдат без дефект. Между тях ще намери много фирми, които не са работили правилно. За сегашните условия ушите на хората са търпими.

Ухото може да се раздели на три части, именно: Първата, горната част, показва какви са външните условия на живота – благоприятни, или неблагоприятни. В тази част е скрит умственият капитал, с който човек разполага. Срещам едно бедно дете, сираче, веднага поглеждам ухото му. Ако горната част е добре оформена, казвам: Макар и без родители, това дете разполага с голям капитал, лесно ще се справи в живота. Ще дойде отнякъде един благодетел, ще обърне внимание на това дете и работите му ще тръгнат напред. Срещам друго дете, княжески син. Ухото му горе е сбутано, неоформено. Казвам: Това дете е родено при добри, богати условия, но само̀ то няма умствен капитал в себе си. Няма да се минат 10 години, то ще изгуби условията, при които е родено, и ще изпадне в положението на обикновен дървар. То няма вътрешни условия в себе си, не може да си пробие път. Ухото е жив капитал. Имаш ли този капитал, свободно ще разполагаш с него. Всички разумни същества от видимия и невидимия свят, които са взели участие в изработването на твоето ухо, се интересуват от това, какво ще стане с тебе. Щом ухото ти е добре оформено, те създават добри условия за тебе и ти се развиваш правилно. Щом си дошъл на земята, няма да те оставят да пропаднеш. Значи горната част на ухото показва интереса на съществата от Божествения свят към човека. Средната част на ухото показва интереса на съществата от духовния свят – ангелите и светиите, към човека. Третата, долната част на ухото показва интереса на хората към човека. Щастлив е онзи, за когото се интересуват съществата от трите свята. Това говори за красиво, добре оформено ухо. Чувате ли да се казва за някого, че сам трябва да си носи товара, ще знаете, че някъде ухото му не е оформено, нещо му липсва.

Казваш: „Аз мисля за Божествения свят, мисля и за ангелския свят“. – Това не е достатъчно. Ще мислиш и ще разбираш тези светове. Какъв смисъл има да говориш за Божествения свят, без да разбираш съществата, които живеят там? Говориш за ангелския свят, без да разбираш ангелите като същества на разумността. Всяко същество, което проявява разумност, било птица, млекопитаещо или човек, има допирна точка с ангелския, или духовния свят. Докато не познаваш отличителните качества на трите свята, всякога ще се объркваш. Питаш: „Къде е Божественият свят?“ – Около тебе. Трябва да знаеш неговите качества. – „Къде е физическият свят?“ – Около тебе. Всичко, което виждаш с физическите си очи, е физически свят. – „Какво сме научили, като сме работили толкова години?“ – Ако имате резултат, научили сте нещо; ако нямате резултат, нищо не сте научили. Какъв смисъл има само да вярвате, че Бог съществува, ако реално не сте проверили това?

Казвате, че съществуват ангели. – Опитали ли сте това? Ходили ли сте в духовния свят? Ходили ли сте на угощение в духовния свят, както ви канят хората на земята? – „В миналото може да съм ходил.“ – Носиш ли някакъв спомен от това посещение? Жалко е, че някой се отзовал на поканата на ангелите, но повече не се върнал на земята, да разкаже на хората къде е бил и какво е видял. Той е в положението на момък или мома, които взаимно се поканват на угощение, но повече не се връщат назад. Казват: „Тези млади забягнали някъде“. Близките им се безпокоят какво е станало с тях, да не би да ги е сполетяло някакво нещастие. Всичко е възможно. Казвам: Младите избягали от своите близки, защото и двете семейства не били съгласни за тяхното събиране. След няколко години те отново ще се върнат при родителите си. Изкуство е да се отзовеш на поканата на ангелите, да ги посетиш, но след това да се върнеш на земята и да разкажеш на близките си какво си видял и чул. И това се случва, но рядко.

Когато хората умират, казваме, че са забягнали някъде. Така и момата забягва, напуска бащиния си дом и отива при своя възлюбен. Пред майка си и баща си плаче, дава вид, че не иска този момък. Така тя скрива намерението си, докато един ден се чуе, че пристанала на своя възлюбен. Това са любовни работи, т.е. търговски сделки на дребно. След две години отношенията им се развалят, започват се друг род сделки. Не са лоши любовните работи, но не са постоянни. Днес имаш разположение към една мома, на другия ден търсиш друга. Това са все търговски сделки. Отиваш в един магазин. Веднага търговецът ви поздравява и любезно запитва: „Какво обичате, господине? Заповядайте!“ Слугата се върти около вас и като разбере какво искате, веднага започва да мери захар, ориз и др. Щом ви вземе парите, търговецът се покланя и ви изпраща с думите: „Пак заповядайте“. След вас влиза друг клиент. И с него постъпва по същия начин. Връщаш се вкъщи и преглеждаш парите си, да видиш каква е била любовта на търговеца. Поглеждаш ориза в книгата и виждаш, че в него има много камъчета. Връщаш го на търговеца. Той се извинява, че слугата не е внимавал, дал от второ качество ориз. – „Ще изправим грешката“ – казва търговецът. За да познаете човека, трябва да видите как постъпва той, когато не е заинтересуван от вас.

Представете си, че пътувате в планината. Дохождате до един извор. Там е седнал един пътник, който вади хляб от торбата си и яде. Щом ви види, ако е честен, с красиво оформено ухо, той веднага ще ви поздрави и ще каже: „Заповядайте, седнете при мене. Приятно ми е да споделя хляба си с вас. Ще си поговорим малко и после ще продължим пътя си“. Ако този човек има заострено ухо, ще скрие хляба в торбата си и ще каже: „Дълъг път ме чака, трябва да пазя хляба си, да не остана гладен“. В първия случай пътникът е човек с голям капитал, богата фирма. Във втория случай той постъпва като търговец с малък капитал. Не е достатъчно да казваш, че фирмата ти е честна, но да знаеш с какъв капитал разполагаш, на кого колко дължиш и как се справяш със своите дългове. Някога висиш във въздуха, дължиш на много хора, а не искаш да знаеш за плащане. Това е нечестна фирма. – Как се познава коя фирма е честна и коя – нечестна? – По ухото. Достатъчно е да погледнете ухото на човека, за да разберете какъв е той и с какъв капитал разполага.

Как можете да моделирате ухото си, да подобрите своето състояние? Пипни ухото си и виж каква е линията на горната част. Ако не е добре закръглена, а повече заострена, това показва, че не си щедър. Значи имаш дефект в ухото си. За да подобриш тази линия, представяй си, че си богат и щедро даваш на хората, без да очакваш нещо от тях. Ако правиш това всеки ден, в една година ти ще измениш линията на ухото си, макар и с половин милиметър. Казваш: „С такива работи ли ще се занимавам?“ – С какви други работи ще се занимаваш? Ако работиш мислено цяла година, да си представяш, че си богат човек и щедро даваш на всички бедни, ти наистина ще забогатееш. По този начин ще изпратиш в Божествения свят една мека, приятна вълна, която ще се върне към теб и ще подобри положението ти. Няма нещо, което човек си въобразява и да не става. Онези хора, на които мислено помагаш, на първо време са невидими, но постепенно се въплътяват. Един ден те ще те срещнат и ще ти благодарят. Това може да стане, може и да не стане, важното е, че ти ще подобриш линията на ухото си. Като подобриш ухото си, ще се освободиш от мисълта, че си беден. Щом имаш капитал, трябва ли да се обезсърчаваш? Следователно отвреме–навреме хващай ухото си и мисли за неговото оформяване. Това действа възпитателно и смекчава характера. Докато не придобиеш резултати, не говори нищо на хората.

Упражнение: Хвани долната част на ухото си с трите пръста на дясната ръка: палецът отдолу, а показалецът и третият пръст – отгоре, и мисли за подобряване на ухото си. Лявата ръка сложи на кръста. – „Какво ще придобия от това упражнение?“ – Все ще придобиеш нещо. Какво ще придобиеш, като държиш ръцете си в джобовете? Това е положението на човешкия егоизъм. Някой слага ръцете си в джобовете, друг – отзад. Нито едното положение е добро, нито другото. Добре е да застанеш прав, с левия крак малко напред, и да хванеш с дясната си ръка долната част на дясното ухо. Това положение е добро. Нормално положение на тялото е онова, което не предизвиква никакво стълкновение с окръжаващите. Ще застанеш прав, без никакво напрежение на мускулите. Някой наклонява главата си надясно или наляво; после я навежда назад и напред. Това не са естествени положения. Добре е да държите така тялото си, че да изразява положение на почивка. Ако краката са много прибрани, това означава зависимост от нещо. Естественото положение на краката е да бъдат малко отворени. Левият крак малко напред и настрана. Човек се движи отляво към дясно. Това е еволюционният път.

И тъй, за да се домогне до Божественото, човек трябва да има предвид: развитието на своето тяло, във височина и широчина; оформянето на носа, очите, ушите и устата, като се спазват правилните математически отношения между тях. Дали правилно си поставил ръцете или краката си, това определя твоето издигане или слизане. Когато говорителят поставя ръцете си на масата, откъм дланта, с това той иска да каже, че е готов да служи на Божественото, а не на човешкото. Ако сключиш ръцете си, това е неестествено положение. Важно е да поставите тялото си в такова положение, че да могат енергиите на природата да протичат свободно през него. Само така може да подобрите здравословното състояние на организма си. Добре е отвреме–навреме да прекарвате пръстите си по външната линия на ухото. Пазете се да не стане това навик. Гледайте на ухото си като на скъпоценност. Благодари на Бога, че ти е дал хубаво, красиво ухо. Като се обезсърчиш, прекарай пръстите си по външната линия на ухото и кажи: „Капитал е това“. Ако живееш така, че ухото ти постепенно се деформира, имаш право да се обезсърчаваш.

Като ученици, работете върху ухото си, да предадете красива линия на горната му част. От нея зависи по-нататъшното оформяне на ухото. Тя е мярка. Като деля ухото на няколко части, имам предвид областите, през които човек минава: областта на мислите, на чувствата и на волята. Горната част на ухото трябва да бъде най-широка и постепенно да се стеснява. Значи външните условия го стесняват. Долната, месестата част на ухото, може да бъде дълга или къса. Това се дължи на прииждане или прекратяване на жизнените енергии на природата. Ако долната част се намалява, това показва, че този човек се изражда. Щом месестата част е малка, изражда се не само отделният човек, но и целият му род. Ако средната външна част на ухото е издадена, това показва активност – чувствата са добре развити. Колкото повече се намалява издутата част, и активността се намалява. Между челото и ухото има известно отношение.

Помнете: Външният живот, външната обхода на човека зависи от ухото. Не можеш да имаш добра обхода, ако нямаш добре развито ухо. Ухото е добре развито, когато гънките му представляват правилни линии. Тези линии са живи. Чрез ухото човек се научава да слуша. Чрез него той се свързва с разумния свят, който се проявява чрез природата. Ухото се развива правилно заедно с външната природа. Всичко, което се твори в нея, работи и за човешкото ухо. Носът пък показва какви сили се крият в човека, за да изработят неговите форми и органи. Значи ухото определя външната обхода на човека, а носът – силата на човешкия характер. Външната обхода е средата, в която действат мислите и чувствата. Те трябва да бъдат разумни. Това зависи от носа. Като знаеш това, ще се отнасяш внимателно с носа си, няма да го буташ, да го дърпаш грубо. Ще изправяш кривите мисли на дядо си и баба си, докато си създадеш правилен нос. Носът ти може да не е правилен, но ще работиш усилено с мисълта си, докато си създадеш какъвто искаш нос. Човек има не само физическо тяло, но и духовно, което е пластично, пъргаво и податливо на всички добри мисли. Първо там ще създадеш носа си, а после на физическото тяло. Какъвто е ембрионът в утробата на майката, такова ще бъде детето ина физическия свят. Каквато е майката, такова ще бъде и детето. Следователно, каквото мислиш и чувстваш, това ще стане.

Като сте дошли на земята, ще изучавате Любовта, Мъдростта и Истината във всичките им прояви. В Божествения свят Любовта представлява обективната страна на живота. На физическия свят Любовта е нещо невидимо и неосезаемо, а в Божествения свят тя е толкова материална, колкото материалните неща на земята. Божествената Мъдрост определя взаимните отношения между любещите се същества. Божествената Истина определя мястото, където ще живеят любещите се. Какви са качествата на човека, който обича? Първо, той трябва да има обект, към който да отправи обичта си. Бог е създал света, за да прояви любовта си чрез него. Защо е необходимо това, не питай. Аз никога не питам и не мисля защо трябва да обичам някого. Обичам го, нищо повече. Какво се разбира под „обич“? Обичта и любовта не търпят нищо користолюбиво. Защо? Защото съществото, което обичам, е създадено от Бога. Щом е така, то е свободно. Никой не може да го обсебва. Следователно ще обичам това същество, както Бог го обича. Колкото аз обичам това същество, толкова и Бог ще ме обича. И колкото мене обича Бог, толкова обича Той и това същество. Питаш: „Колко ме обича Бог?“ – Колкото и ти обичаш. Такова е отношението на Първата Причина към човека. Обичта е необходима, понеже без обич не може да има никакъв умствен напредък. Забележете, мнозина обичат талантливите, гениалните хора, а малко са, които обичат простите хора. Развитието на човека зависи от това – колко хора го обичат. Ако майка ти, бащи ти, дядо ти, баба ти, прадядо ти те обичат, от тебе човек ще стане. Ако не те обичат, от тебе нищо не може да излезе.

Казвам: Обичайте, понеже от вас зависи да ви обичат. Има ли нещо мъчно в това, да обичаш? – „Как да обичам?“ – Най-лесно е да обичаш, както Бог обича. Ти обичаш кокошката за месцето ѝ; обичаш богатия за парите му; обичаш градинаря за плодовете; обичаш бакалина за стоката му. Друг е въпросът, ако обичаш човек, който няма нито пари, нито градина, нито стока. Все го обичаш за нещо. – „Какво печеля от тази обич?“ – Много нещо печелиш. Той е барометър, чрез който те проверяват доколко Бог те обича. Любовта на Бога е сила, която може да те направи истински човек. Ти започваш да мислиш и чувстваш правилно. Само Любовта на Бога е в състояние да отвори сърцето ти да даваш. Като видиш, че някой няма обувки, ще купиш един чифт и ще му ги подариш. В замяна на това ще получиш 10 чифта. Без да искаш, ще получиш десетократно за това, което си направил. – „Какво ще правя тези обувки?“ – Деветте чифта ще раздадеш, а единия ще задържиш за себе си. Ако всички хора са готови да дават от това, което имат, икономическите въпроси щяха да се разрешат правилно.

Сега, ние се отдалечихме от чистата наука. Бащата казва на сина си: „Синко, трябва да учиш, да станеш богат, виден човек“. – Това не е целта на живота. Да знаеш, това има смисъл, но да забогатяваш, това не осмисля живота. Като имаш знания, ти ще познаваш характера на хората, ще можеш да се справяш лесно с тях. Не се стреми да придобиваш милиони, но да познаваш хората по ушите им. Погледнеш ухото на някого и казваш: Този човек е честен. Погледнеш ухото на друг и казваш: Фирмата на този човек е разклатена, скоро ще фалира. И по своето ухо ще познаеш, ще фалираш ли, или ще живееш. Каквото и да е ухото ти, не се обезсърчавай. Няма да фалираш. Щом работиш, фирмата ти ще се развива добре.

Като изучавате ухото, вие ще се домогнете до големи подробности. В науката за ухото се крият големи тайни. Достатъчно е да изучите вътрешната страна на ухото – охлювът, да видите какво знание се крие там. Колкото и да е скрит охлювът, природата е изнесла всичко навън. Казано е, че няма нищо скрито–покрито. Обаче засега малцина са проникнали в знанието, скрито в охлюва. В ухото е написан животът на човека от ред поколения. Който знае да чете, ще види как са живели неговите деди и прадеди, колко години са живели и т.н. Много знания се крият в човешкото ухо, но ние се спираме главно върху външната страна. Като разглеждам ухото на честния човек, казвам: Това ухо не е на светия, нито на идеален човек, но на човек, който минава от животинско в човешко състояние. Той започва да мисли и казва: „Досега ядох и пих, постъпвах несправедливо, но отсега нататък ще живея като честен, справедлив човек. На никого няма да причинявам пакости“. С честния човек всеки може да живее. Съдружник може да станеш с него, може да учите заедно, в редки случаи ще се скарате. Да се върнем към упражнението. Ще хванеш ухото си долу и ще кажеш: „Искам да бъда здрав. Желая здравето и на всички хора“. После, ще хванеш ухото си горе и ще кажеш: „Желая да бъда умен като всички умни хора, които са живели преди мене“. Най-после, ще хванеш средата на ухото си и ще кажеш: „Искам да бъда активен, експедитивен в чувствата си“. Това упражнение има резултати, подобни на тия при хомеопатията, с която някои лекари си служат. Други лекари си служат с алеопатия, със силни дози. Те казват: „Отрова с отрова се лекува“. А при хомеопатията методите са подобни на тия на Любовта. Досега всички хора са били алеопати. Време е да минат към хомеопатия – от силни към слаби дози.

Често говорите за красотата, искате да бъдете красиви. Красотата има отношение към правата мисъл. За да мислиш право, трябва да чуваш добре. Вътрешната страна на интелектуалния живот има отношение към обонянието, към носа, към дишането. Човек трябва да диша дълбоко, за да възприема благоуханието на нещата. Чрез обонянието се развива умът и човек привиква да мисли право. С обонянието е свързан езикът. Той има три функции: От една страна, той изпитва вкуса на храната. Той е инспектор, който проверява работите. Втората функция на езика е да преобръща храната. Третата функция на езика е да говори. И вие, като езика, имате три функции: работите във физическия свят, чувствате в астралния и мислите в умствения свят. Мисълта се изразява чрез говора. И ухото едновременно възприема и хубави, и лоши работи. Ако дадеш израз на лошите работи, ухото се наказва, като го теглят за долната част. Така постъпва учителят с учениците си; така постъпва и майката с непослушното си дете. Тя го хваща за ухото, дърпа го надолу и казва: „Синко, ще живееш дълго време, ако постъпваш добре и ако си разумен. Ако не си разумен, животът ти ще се съкрати“. Има смисъл да теглят ухото ти, но умен да го тегли. Не се оставяй на глупав да тегли ухото ти. Не чакай други да теглят ухото ти, сам го потегли. Единственият човек, който има право да го тегли, това си ти. Опъни надолу ухото си и кажи: „Господи, помогни ми да стана разумен, както Ти си предвидил“. Опитайте се всички да нарисувате дадените чертежи на отделен лист. За онзи, който познава ухото, това е лесна работа. За онзи, който не го познава, е мъчно. Колкото и да не го познавате, опитайте се всички да прерисувате чертежите. Не се страхувайте от неразбраните неща. С усилие неразбраните неща стават разбрани. Като мислите за ухото, имайте предвид външната обхода на човека. Който има добре оформено ухо, той всякога постъпва добре. Това зависи главно от горната част на ухото. Ако ухото горе е широко, човек всичко обмисля. Когато ухото горе не е широко, човек влиза в стълкновение с всички: този блъсне, онзи блъсне; на този каже обидна дума, на онзи каже обидна дума. Ако ухото не е добре оформено, а носът – правилен, той спасява положението. Страшно е, ако ухото не е оформено и носът не е правилен. Красивото ухо изправя носа и обратно, правилният нос изправя ухото. Като работи съзнателно, човек може да изправи дефектите на своя характер, както и удовете на лицето си. Както хирургът може да направи какъвто ще нос на болния, така и вие в няколко години можете да изправите носа и ухото си. И аз мога да направя това, но не искам да се занимавам с изправяне носовете на хората. И тъй, сложете в ума си мисълта, да си създадете правилен нос и красиво ухо. Лесно не се изправя ухото. Който може да внесе най-малкото подобрение на ухото си, той минава за гениален човек. Най-малката линия да измените, това внася подобрение във вашия характер. Понеже ухото мъчно се изменя, затова човек лесно се познава по него.

Обикновено, децата приличат на родителите си или по очите, или по ушите, или по носа. Погледнеш детето, по ухото прилича на майка си; по носа прилича на баща си. За да различаваш едно ухо от друго, трябва да правиш наблюдения върху ушите на животните – тревопасните и месоядните. После, изучавайте ушите на различни хора, да видите каква грамадна разлика има между тях. Не е достатъчно да се каже, че едно ухо е заострено, а друго – закръглено. По това се познава какви енергии действат през едното ухо и през другото. Много работа се иска, докато острото ухо се закръгли. Горната част на ухото трябва да бъде широка, с правилна крива линия. Това говори за широта и простор в човешкия характер.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 8 февруари 1933 г., София, Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Честното ухо

6 часа сутринта

Добрата молитва

(На черната дъска има нарисувани от Учителя, на хубав рисувателен лист следните чертежи: 1. Ухо; 2. Чело[1]; 3. Око; 4. Уста; 5 Брада и 6. Нос)

010.jpg

Дошло е времето човек да знае. Знанието има две страни. Ако не знаеш, как да постъпваш, ще дойдат страданията. Страданието произтича, когато човек знае, а не знае как да постъпва. Сега, в какво седи човек? Нали ние говорим за човека. Всеки казва: „Аз съм човек.“ Кои са отличителните черти на човека? На този въпрос могат да се дадат разни определения и можете да казвате: „Човек не е това, не е това“, но има три неща, които отличават човека. Първото нещо: човек е, който може да мисли право, второто: да чувствува право и да постъпва право. Това е сега, на ваш език ви говоря.

Вие питате какво нещо е човек да мисли право? Това е второстепенен въпрос. Какво нещо е човек да чувствува право? И това е второстепенен въпрос. И какво нещо е човек да постъпва право? И то е пак второстепенно. Дали разбирате или не разбирате, човек трябва да мисли право. „Ама, какво трябва да се разбира под това?“ Оставете сега този въпрос. Рекох, ще вървиш по правия път. „Ама какво нещо е правият път?“ И това оставете настрана. Ти кажи: „В правия път ще вървя.“

(Учителят показва чертежа, картина 1.) Сега това показва приблизително ухото на човека. Как се показва човекът, не как той се схваща, но какво нещо е човекът. Сега ще пазите трите норми: ще мислите право, ще чувствувате право и ще действувате право. Другите работи няма да сплитате. „Че аз имам желание да мисля право.“ Вие оставете вашите желания. Ще държиш да мислиш ти право. В тебе, твоята мисъл е един резултат; твоите чувства, това са друг резултат и твоята постъпка е един резултат. Ти едновременно имаш три резултати. Понеже ти, като мислиш, ти не си фактор на твоята мисъл. Преди тебе друг някой е мислил право и ти вървиш по него. Ти ще мислиш тъй, както друг е мислил преди тебе.

Ако лисицата пита: „Как да мисля?“ – Ще мислиш тъй, както майка ти, баща ти са мислили и ти ще мислиш за кокошките, за човешките курници. Вълкът пита: „За кого ще мисля аз?“ Ти ще мислиш за човешките кошари, за овците, за агънцата, за някое говедо. И той, като мисли за някое говедо, той сам ще си даде едно научно определение. Той казва: „Искам да видя, да изследвам, какво нещо е говедото и какво агнето.“ Вълкът тъй може да си говори. Някой казва: „Аз обичам парите, искам да ги видя.“ След като вземе той парите в ръката си, мислите ли, че той прави някое научно изследване какво нещо е златото? Той, като погледне наоколо, вече аз зная какво мисли той за парите. (Учителят прави движение, туря ръката в джоба.) Той ще направи това, ако няма някой наоколо, но ако аз съм при него, той има страх, той ще ги държи в отворена ръка, ще погледне наляво, надясно и пак ще ги даде. Иска да каже, че минава за много честен човек, много отворен. Но ако няма никой наоколо, той ще затвори ръката си и хоп – в джоба си, ще ги скрие. Сега вие като изучавате науката, не можете да направите така. Може желание да има, но не можеш да направиш така. Не можеш да туриш парите в джоба си. Понеже власт има, сили има. Ти не можеш да затвориш вратата, тя отворена ще седи, защото тук има конци, ако речеш да сгънеш ръката си, има нещо, което противодействува. Така ще държиш ръката си, в естествено положение. И ще кажеш: „Заповядайте.“ Щом ги дадеш така естествено, тогава ръката е свободна.

Сега туй №1 е приблизително какво трябва да бъде човешкото ухо? Тук, горе на ухото е турено линията така, широка, туй още не една норма, туй е приблизително какво трябва да бъде ухото на честния човек. Но честният човек не е една норма, то е един личен елемент, тук влиза и една доза от себелюбието на човека. Туй ухо е честно, никога няма да те излъже, никога няма да ти направи една пакост. Този човек всичко ще ти направи с оглед на честността. Ще вземете тази линия отгоре на ухото, тази широчина, за да видите честността. Сега туй още не е норма на природата. Идеално не е, съвършено ухо не е, но приблизително един тип, както сега човек може да нарисува.

Представете си, че вие имате едно идеално ухо и седнете да го рисувате, и направите една погрешка, не от желание у вас, но вие не знаете още как да рисувате и сте изкривили някъде и ако го сравните с първообраза, ще видите – още много отклонения има. Та, ако погледнете сега вашето ухо, как е направено, как сте го рисували, това показва още усилие да рисувате. Някой път, ушите ви не са хубави, но не сте само вие отговорни, дядо ви, баба ви, прадядо ви, 10 – 15 поколения са работили преди вас и вие сега работите но и вие още няма да свършите работата. След тебе и други деца ще работят още на това ухо; но това ухо си има един първообраз в себе си. Вашето ухо ще изчезне, като замине от този свят, тази фирма ще изчезне, ще остане само костта. И една малка част от костта, която показва как е оперирала фирмата. После и тази фирма (носът) и тя ще изчезне и при устата фирмата ще изчезне и фирмата при очите и тя ще изчезне. Ще остане само една фирма – капиталът, черепът. Сега туй да ви не плаши. Та рекох, в живота това е основната страна на човека.

Та когато се говори за ухото, се разбира физическата страна. Този човек, щом му направите една услуга, ако имате вземане даване с него, ако той е господар, ще каже: „Дайте на Ивана, Драгана или Стояна да се наяде.“ После ще погледне обущата му, и ще каже: „Дайте му едни цървули, нека си има.“ Или ще каже: „Дайте му едни хубави обуща и после, ако умее, дайте му един хубав кон.“ Той е умен човек знае, ако се отнася добре със слугите си и слугите му ще се отнасят добре с него.

011.jpg

Сега, ако това ухо е така нарисувано, то не е построено добре. Този човек не е умен, той ще каже: „На него много, много не му трябва, той може и съдрани обуща да носи.“

Та сега, нарисувайте си всички ухото. Вие всички трябва да работите, защото, ако не работите геометрически, ако вие не можете да нарисувате една линия на честността. Туй ухо показва преминаване от животинското царство към човешкото царство. 012.jpg В животинското царство ухото е така заострено. И това може да се обясни, защо е така. Това представлява една антена, да може животното, като върви – дигне ухото, да слуша, да възприема от външния свят тия трептения и вълни. Запример едно куче или една лисица, като си вдигне ухото, да може да схване тия вълни и да има пред вид как може да постъпи в даден случай, да нападне ли или да отстъпи. А пък този човек с плоското ухо, (виж предидущия чертеж) е ухилен, казва: „Няма никаква опасност“, той е по-осигурен.

Сега тук имате носът. (Виж №6 на картината.) Въобще честният нос представлява всякога една права линия. Тук носът, както е поставен, малко се отклонява от правата линия, за да се даде ход на чистенето. Сега този нос може да вземете на един честен човек, който ще помисли малко и на когото всякога може да се разчита. Но на носа тази линия трябва да бъде права. Но на правата линия (при носа) може да има едно отклонение. Ако запример тази част на носа..., то има и други подробности, но да се не спираме сега. Сега вие ще вземете да се интересувате от вашия нос, но то не сте вие, то е фирмата, съдружието.

Сега това око (в чертежа №3) е приблизително един модел на честното око. Всеки един от вас трябва да се упражнява да гледа хубаво. Може да се учите да подобрите очите си. Като гледате един предмет, представете си пред себе си честното око (№3) Или гледате един хубав скъпоценен камък, вас да ви е приятно, като го гледате. Или ако си вземете една хубава ябълка, да я гледате, без да имате желание да я вземете, за да я ядете. Макар да имате желание да я имате, само я гледайте. Може да вземете да гледате една хубава ябълка, окото ще почне да прави известни гримаси, но може да гледате една ябълка, без да пожелаете да я изядете.

Сега това е носът (№6). Ако обърнете носът обратно, той има почти положението на човешкото ухо. Сега туй (№6) е приблизително честния нос. Тук носът има една гърбавина, но въобще носът трябва да бъде прав. Не трябва да бъде никак закривен. Сега тук в чертежа има една малка издатина, туй е едно отклонение на носа, но тази издатина си има свои биологически причини, но понеже е близо до очите, основа, то е един недъг за носа, но се счита за една добра черта. После това завиване долу на носа, ако е по-голямо, у човека настъпва едно песимистично състояние или той особено гледа на живота. Песимизъмът произтича от това, човек желае много работи и като не може да ги постигне, той става песимист и след това става философ. Аз казвам философия за непостигнатите работи в света.

Всичко може да се постигне, но трябва да знаеш, как да постъпваш. Има си закон за постижение. Значи, за да можеш да постигнеш нещата в света, ти трябва да имаш 5 неща: да имаш правилно ухо, да имаш правилен нос, да имаш правилни очи, правилна уста и правилна брада. Ти трябва да виждаш както трябва. Не в тази смисъл, но вътрешно да виждаш нещата. Ти можеш да виждаш някой предмет, но ти го желаеш за себе си, тогава ти не си го видял. Да гледаш нещата и да познаеш как те са поставени на местото си. Да не желаеш да ги преместиш или да ги промениш от едно място на друго. Аз като вървя някой път и виждам един камък не е на място, аз се навеждам и го тургам на място. Аз се справям както разбирам. Рекох, този камък трябва да иде еди на кое си място. Или камъните какво значат? Че ти говориш на една публика или на приятеля си. Но ако ти не знаеш къде да туриш един камък, знаеш ли каква вреда можеш да произведеш. Тури всяка дума на място, тъй щото никой да се не спъва.

Сега, това е честната уста (№4). 013.jpgНо ако долната част на вашата бърна излиза навънка, а другата отива навътре, вие имате едно анормално състояние. То е просто както в хомота. Една уста не трябва да мяза на хомот. Ако средата на устата е хлътнала и се образува една трапчинка, а тези части се малко издигат нагоре, тъй че да се образува една мека, правилна линия. 014.jpgИ при това, всякога гледайте, когато си прилепвате устата, да се не притискат устните, а тъй едва да се допират. Сега това зависи от импулса вътре. Когато човек се уплаши, има страх, устата му има едно положение; когато човек иска да се докара, той несъзнателно ще си тури устата в друго положение; или ако иска да се покаже, че е много умен, пак ще си постави устата в друго положение. Но това са изкуствени положения. Понеже долната устна показва пасивните сили, а горната – положителните сили. Пък, ако ти си натискаш устата, нищо няма да постигнеш. В природата се иска един малък контакт, едно малко допиране, едно леко съприкосновение трябва да има. Някои си натискат устата. Колкото и да си натискате устата нищо не може да излезне. В природата се изисква един малък контакт, едно малко съприкосновение. Щом си стискаш устата, това показва един волев акт. То е човешко. Ти не можеш да бъдеш един умен човек. Ако много си стискаш устата, ще бъдеш за себе си умен, но за природата ще бъдеш един човек, който харчи много повече енергия. Твърде гневните хора много си стискат устата. Нали такива деца има, които са упорити. Казва майка му: „Направи това!“ – „Няма да го направя“ – „Направи го!“ – „Не!“ Но после дойде законът. Майката вземе тояжката и в края на краищата то пак ще направи това, което майката иска. Някой път ние сме като децата упорити, няма да го направим. Но дойде природата, понашари те, и ти кажеш: „Ще го направя.“ Или ти не искаш да се подчиниш, но хване те една болест, лежиш 3-4 месеца, поомекнеш и най-после кажеш: „Да ме дигне Господ, ще слушам и майка си, и баща си.“ Но после, като оздравееш, дойдеш пак на същото положение, пак те хване болестта.

Сега, ако изучавате геометрията, ще се позапознаете малко с линиите. Сега туй е честната брада (№5). Туй показва един човек, който не е заинтересуван, понеже брадата е почти права отдолу. (Най-външната част на горната устна върви права с най-издадената страна на брадата.) Ако тази линия се вглъбява навътре, тук вече чувствата играят важна рол. Сега тези, които наблюдават, не могат да кажат причините, защо именно така трябва да бъде честната брада. Този човек широко гледа на живота. Той не иска да обсеби нещата. Нещата за него са толкова важни, доколкото те спомагат за напредване на личния му живот. Той иска всичките хора наоколо да бъдат добри, за да може и той между тях да живее, тъй както трябва. Значи, ако има хора събрани с такива бради, това са хора, на които може да се разчита.

Но сега, ако вземете всичко това, вие ще се забъркате. Сега всички най-първо ще нарисувате ухото. Сега с него ще се занимаете. Сега това, което учите тук, отвънка няма да изнасяте нищо. Ако иска някой да му се каже нещо, посочете му книги от хиромантията. Много книги има писани, нека четат от там. За нас науката не е за печалба. Да знаеш, като видиш един човек, какъв е той, дали е честен или не. Не зная дали, ако дойде някой от Невидимия свят, една комисия да разгледа ушите на хората, не зная колко души ще намери тъй без дефекти. Все може да намерят един дефект. Все ще види една фирма, където не са оперирали тъй, както трябва. Но засега, като се гледат ушите на всички хора, донякъде вървят.

015.jpg

Сега в ухото има три страни: 1, 2, 3. Тази първата, горната част на ухото показва в умствено отношение, външните условия на живота, какви са, благоприятни или не. Едно хубаво ухо показва един капитал, с който човек разполага. Щом видя аз едно бедно дете, то може да няма баща и майка, но като погледна външното му ухо, аз зная, има ли то капитал или не. А видя един княжески син, но природата го сбутала, аз зная, че природата го е осъдила. Той няма бъдеще, баща му ще фалира и той ще слезне долу. Той сега има много добри условия, но той е осъден. Няма нищо и той ще слезне долу. И няма да се минат 5-10 години, той ще стане дървар. А туй дете го гледаш, капитал има. Ще дойде един благодетел от някъде, тъй ще се случи и ще му провърви работата. Казваш: „Какво има?“ Едно хубаво ухо има. А то е един капитал, с който той разполага. Ухото не е един мъртъв капитал, жив капитал е ухото.

Ако ти имаш едно хубаво ухо, има същества от разумния свят, от онзи свят, има същества в този свят, в който ти живееш и има разумни същества от света, от дето ти си излезнал и те се интересуват за тебе, ти като си дошъл на Земята. Сега туй ухо е за външния свят, вънка можеш ли да прогресираш или не? Това зависи от ухото ти и от всички ония същества, които са взели участие да създадат този, външния живот, те се интересуват за твоя външен живот. Та тази, горната част (1) показва от Божествения свят как гледат на вас. Средната част (2) показва, как се интересуват разумните същества, ангелите, светиите от вас и най-после, третата част (3) – хората на земята, между които ти живееш, те какво участие вземат за тебе. Тъй че, за един всички се интересуват. Някой път хората се интересуват, а някой път не се интересуват. Ако някой се разболее или обеднее, всички питат за него, ще дойде един, друг, трети, всички вземат участие за него. Пък за някой казват: „Нека си носи товара, не се интересуват от него.“

Та сега практическото положение, да ви дам една формула. Сега вие мислите, всичко седи в формулата. Седи във вашето съзнание. Ако тия трите свята (1, 2, 3) бяха в едно изправно състояние, да мислиш за онзи свят, не значи да го разбираш. Ти ще мислиш, че съществува един Божествен свят, той е някъде. После, можеш да мислиш къде са ангелите, и те съществуват някъде. Има един свят, дето има разумни хора, има и ангели. Там дето има глупави хора, няма и ангели. Дето видиш един разумен човек, трябва да знаеш, то е една допирна точка на ангелския свят. Ако видиш едно разумно животно, то е допирна точка на ангелския свят. Ако видиш една птица, и тя е една точка на разумния свят. А сега питат: „Къде е Божественото? Къде е човешкото?“ Човешкото е видимото. Дойде ли една пъстра птица, облечена хубаво, или виждам един скъпоценен камък. Заради мене, скъпоценния камък, това е човек. Хубавите камъни, това са хора. Виждам едно красиво дърво, и това е човек.

Сега, когато се занимавате с една наука, не тургайте пред вид резултатите, които сега имате. Ще кажете: „Ние толкова години сме учили.“ Е, какво сте научили от толкова години? Да вярвате, че има Господ, че има онзи свят и как живеят там. Но нито един от вас още не е ходил там. Може в миналото да сте ходили, но сега не сте ходили и нямате възпоменание от там. После, не сте били и поканвани на гости там, както ви канят сега в този свят, да отидете на някое угощение. А всички ония, които са били поканвани там, не са се върнали от там. То е жалко. Не зная коя е причината. Ще иде някой, а не се връща. Тези, които не се връщат, понякой път мязат на някой момък, който е пипнал една мома, да я заведе на угощение, а не се връщат и двамата назад. Забегнат някъде. И почнат да мислят за тях, какво стана? Да не би да ги убиха? Да не би да се е случило нещастие с тях? Възможно е, но рекох, тия младите, понеже от едната фамилия и от другата фамилия няма съгласие, забягнаха, скрили се и след 4-5 години се връщат.

Та понякой път, когато хората умират, те го турят уж, че е умрял. Забегнал е. Дядо ти забегнал, баба ти забягнала, най-после, когато умира един, те казват, че уж той не иска да иде в онзи свят. Но те са арменски долапи[2]. Момата уж плаче в къщи, казва, че тя уж не го иска, но тя плаче, иска да заблуди домашните. Тя на майка си, на баща си говори едно, а за себе си съвсем друго иска. И най-после този, за когото тя казва, че не го иска, тя при него отива, там отива. Сега тези не са научни работи, да бяга тя с него. Това са операции. Любовните работи в света, това са търговски работи, операции на дребно. Но две години след това, развалят се отношенията, после започнат друга една операция.

Та оставете сега любовните си работи. Не са лоши работите, т.е. една операция е това. Имаш едно разположение спрямо някого. Това е една търговска операция; после и той те обича, търговска операция е това. Утре го погледнеш, той залюбил друга. Че какво право имаш ти? Че този човек е търговец. Аз считам любовта – влезна в някоя бакалница, търговецът каже: „О, заповядайте господине, какво обичате? Какво заповядате?“ Изобиколят наоколо слугите и господарят. И след като си вземат парите, кажат: „Благодарим, довиждане!“ Дойде друг, пак кажат: „О, господине, какво обичате?“ Щом вземат това, което имам да дам, парите, те ви оставят. Тогава и аз ще видя дали това, което съм взел, дали съответствува на парите, които съм му дал. Щом си отида, гледам в кесията, да видя доколко неговата любов е била гореща или не. И ако аз намеря, че в ориза имаше малко камъчета, ще му кажа: „Слушай, в ориза имаше камъчета, по-хубав да ми дадете.“ Тогава той каже: „Ще извините господине, може слугите да са направили някоя погрешка.“ И казва на слугите: „Донесете ориз хубав!“ И те веднага ще си поправят погрешката.

Но, за да познаете един човек, какви са неговите отношения, трябва да го намерите, когато той никак не е заинтересуван. И аз ще ви дам една картина, за да познаете човека. Представете си, че вие пътувате в планината и видите един човек седи при един извор, извадил си той торбата и яде. Там може да го познаете какъв е човекът. Той ще ви погледне и пак ще гледа в торбата и нищо не иска да знае. Ако е един от тия, честните хора, той, като ви види, ще ви поздрави и ще каже: „Заповядайте, ще ми бъде приятно, ако седнете!“ Той е един човек, който няма никаква задна цел. Ще разчупя хляба и ще кажа: „Както виждате, аз съм при извора и ми е приятно, че има още един, с когото може да разделя хляба си.“ Пък, ако е с ухо тъй заострено, щом види, че ти идеш, той ще скрие хляба и ще го тури в торбата и ще каже: „Мене този хляб ми трябва, дълъг път ме чака. Ако река на всекиго на давам, аз ще остана гладен.“ Той веднага мисли. Тогава, за да опитате вашата фирма, дали е честна или не, вие трябва да знаете дали фирмата ви е честна или не. Не само да казвате: „Честна е фирмата!“ Но вие трябва да знаете дали тя има капитал, с който тя да разполага, да оперира. Балансира ли капитала или не? Вие трябва да знаете кому какво има да давате. Някой път вие може да висите във въздуха и пет пари няма капитал, а борчове има колкото искате. И като не можете да плащате, ще кажат: „Той е безчестен, не си гледа работата.“ Та в Невидимия свят е така, да знаете, като си бутнете ухото, ще фалирате ли, или не. Вие още не знаете какво представлява тази фирма, но вие си побутнете ухото.

Тогава, ако искате да си моделирате ухото, ще ви дам един начин за моделиране на ухото. Ще си представите, че вие сте богат човек, че разполагате с милиони, макар, че 5 пари нямате, но ще си представите, че сте богат. Бутнете си ухото, виждаш върви малко хубаво, но има един дефект, забелязваш в себе си една скържавост. Ще си представиш, че си богат и след туй ще си представиш, че ти искаш да бъдеш спрямо хората щедър. Даваш на този, на онзи. Кой как дойде при тебе, никого не връщаш. Ако всеки ден правите такава една операция, 365 такива операции в годината, все таки една двадесета от милиметъра ще измените горната част от вашето ухо и ще има едно малко подобрение.

Сега ти ще кажеш: „Та аз с такива работи ли ще се занимавам?“ А, с какво ще се занимаваш друго? 365 дни в годината ти ще станеш милионер и ще раздаваш на всички, ще правиш добро на всички хора и тия хора ще оживеят и ще живеят по-добре. Ако по този начин ти помогнеш, ти ще създадеш в другия свят една благоприятна атмосфера, която ще се върне към тебе. Защото няма нещо, което човек, като си въобрази, и да не стане. Най-първо тия хора, на които ти ще помогнеш, т.е. те са невидими и те постепенно ще се въплотяват, въплотяват и ще дойдат. Сега може да стане и може да не стане, ти ще помогнеш и свободен ще бъдеш. И ще се ползуваш, ще измениш ухото си. А щом го измениш, ти ще измениш настроението си, свободен ще бъдеш, но съзнание ще имаш, че не си от бедните хора. Бутни си ухото, ще видиш, че капитал имаш, тогава какво ще се обезсърдчаваш. Хвани ухото си, ама много да не го стискаш, натискаш, образувай една линия около ухото.

После, ако някой път вие сте груб и искате малко да смекчите характера си, туй възпитателно действува. Сега няма да разправяте на другите хора. Защото това, което разправяш на другите хора, ти не можеш да го приложиш. Запример ти с дясната ръка – двата пръста, хвани ухото си отдолу, долната част на ухото, а лявата ръка – на кръста и помисли малко. Ще кажете: „Ама какво е това, като си хвана ухото?“ Ама, знаете ли какво ще стане, като си турите ръцете в джеба? Знаете ли, колко е лошо ръката в джеба? Това е човешкият егоизъм. Някой държи ръцете си от сутрин до вечер в джеба. Или си турнал тъй ръцете отзад. Нито отзад е хубаво да се държат ръцете. Ще кажете: „Тогава – отпред.“ – Нито отпред. Единственото най-хубаво положение е това. Седиш тъй изправен, единия крак малко напред и тъй си държиш долната част на ухото. (дясното)

Казва някой: „Кое е хубавото положение? Какъв е маниерът на ръцете най-добър?“ Туй е едно добро положение. Или кажеш: „Загазих с тази работа.“ Воюване има вече. Това не е естествено положение. Аз наричам нормално положение, което да не предизвиква никое стълкновение. Тъй като поставиш единия си крак малко напред, туй е едно свободно движение, естествено движение, свободно движение, мускулите да не са напрегнати. Най-първо вие трябва да се научите да имате свободни движения. Някой навежда главата на едната или другата страна и това не е естествено, някой навежда главата си напред или назад, и това не е. Най-добре е свободен ще бъдеш, да гледаш мускулите да не са в напрегнато положение, напрегнати, малко перпендикулярни. Това е едно положение, ако искаш да имаш едно естествено положение и единия ти крак малко напред. Това е едно естествено положение. Ако искаш да почиваш, имате едно положение свободно. Ако краката са много свити, това означава зависимост, ако искате естествено положение, краката малко отворени, единият крак малко напред и малко настрани. (Левият това.) Това е положение естествено. Тъй като си поставите ръката, лявата на кръста, палецът отворен. Тази линия е линия на почивка, тя е Божественото и показва посоката на нашето движение. Ние вървим от ляво на дясно. Това е посока на движението. Този е път, еволюционен път, в тази посока ние вървим сега, който разбира. Затуй колкото палецът слиза надолу, навътре към тялото, а другите пръсти са навън, толкова човек е по-морално подигнат[3]. Когато този ъгъл, който се образува от линията при малкия пръст, (корена на пръста) и края на палеца, се намалява, това показва, че ние се отдалечаваме от онзи естествен живот от Божественото; колкото се увеличава тази линия, тя показва моралния развой на човека, че ние се приближаваме към Божественото. Та, да не ви смущава. Туй е отношение, отношение има. Та, трябва да се вземе в съображение целокупния човек, неговото тяло, неговата големина и ширина, челото му, носът, ушите, това са все геометрически пропорции.

Та рекох, когато си поставиш така ръката, ти трябва да се поставиш в естественото положение. Не поставиш ли така ръцете си, работите ти органически не вървят, ти можеш да мислиш, че нагоре отиваш, а никак не отиваш нагоре. Ако тъй си поставиш ръката, с острото, (малкия пръст) прав и нагоре, и пред лицето, всичките други пръсти – също прави, палецът най-отвътре, а острото (малкия пръст) навън, Меркурий е това, нож имаш. Който така си поставя ръката, той има пред вид своя егоизъм, а не Божествения. Някой говорител си поставя така ръцете, пръстите на масата в плоскост, а не нагоре. Той казва: „У мен има желание да служа на Божественото, човешкото аз го напуснах, както виждате.“

Всички трябва да вършим Волята Божия. Туй са разкрития на живота, които постоянно Невидимият свят ни дава и някой път ни заставя да правим тия упражнения. Ние сега седим, хванем си ръцете така, пръстите сключени, а някой ги хване по друг начин, но това са неестествени положения. Но казвам ви едно от упражненията – застанете така прави и ще си хванете долната част на дясното ухо с дясната ръка; ако искате да бъдете здрави, това е един признак. Вие изведнъж здрав няма да станете, но с това се привличат всичките магнетически влияния, които служат за устройство на тялото в природата. Ако вие вярвате в нейните операции, тя всякога ще ви даде нещо малко. Или искате да бъдете умен, прекарайте тогава отгоре ръката си по линията на ухото. Побутнете си ухото. Нали онези моми постоянно си бутат ухото и колкото по-деликатно си бутат ухото, те несъзнателно принасят полза на себе си.

Та, трябва постоянно да бутате линията на ухото си с ръката. Не да стане това един навик, но считай, че имаш един скъпоценен камък, като си бутнеш ухото, да ти е приятно, да внесе нещо хубаво. Като си бутнеш ухото, да ти е приятно, да благодариш на Бога, че ти е дал едно хубаво ухо. Обезсърдчиш се, бутни ухото си отгоре надолу, кажи: „Капитал е това!“ Пък, ако се деформира съвършено човешкото ухо, тогава да знаеш, че твоята работа е свършена. Но щом ухото ти седи намясто, не се е деформирало, ти нямаш право да се обезсърдчиш.

016.jpgТа, сега, трябва да работите. Не е до външната страна. Според мене тази линия, горната част на ухото, аз я наричам норма в природата. Ухото се сформирова според тази линия. (Горната част на ухото.) Тя трябва да бъде още по-голяма. Това е норма, с която ти трябва да мериш. Тия линии са за изучаване. От тази линия ти ще знаеш как се развива ухото. Сега физиономистите не знаят някоя ценна норма, да знаят развива ли се ухото или не. Но когато аз тургам тия норми, това е най-естествено, които показват в какво направление се развива ухото.

Сега, понеже туй ухо се е развивало по този начин, то е претърпяло ред противоречия, то си има органически причини. Ухото започва широко и после се изменя, стеснява се малко, от външния свят се изменя, стеснява; посоката на ухото е друга. Следователно тази страна може да стане още по-дълга. (Надолу ухото.) Значи то може да се удължи и съвсем да се съкрати. Това показва, че прииждането на жизнените сокове са престанали, следователно това поколение е на израждане.

017.jpgКогато долу ушите се съкратят, то е на израждане. У вас, както виждам, ушите са добри. Щом се съкратява ухото, значи цялата фамилия е на израждане. Щом се продължава горната част на ухото, тази фамилия върви нормално, има капитал. Пък ако ушите в средната част на страничната линия е издадена, (чертеж), това показва активната страна, активност, тези хора са активни, в тях чувствата са развити. Колкото тази част се смалява, (долната част) и ухото стане плоско, тогава активността отива навътре. Следователно в единия случай човек отива към израждане, а в другия случай отива в едно нормално развиване.

018.jpgСега туй ухо (виж чертежа), така, както е поставено, показва, че не е едно израждане, а в едно нормално развитие. Там се изявява. Щом дойде правата линия, (виж чертежа), има едно отношение между ухото и челото. Но сега аз няма да се спирам върху подробности, които отвличат от принципа.

Сега, външният живот на човека зависи напълно от ухото. Ти не можеш да имаш един външен живот, една обхода, ако нямаш едно добро ухо. Аз разбирам ухото с всичките правилни гънки. Понеже тези линии, това са живи линии в природата, не са мъртви линии. Следователно в слушането голямо участие взима ухото. Най-първо ти ще се научиш да вярваш, че човешкото ухо те свързва с онзи разумен свят, който се проявява в природата. Всичко онова, което природата твори, това е твоето ухо. Всичко онова, което виждаш: и изгряването на слънцето, на звездите, камъните, които ти виждаш, всичко, което ти виждаш, което расте и се развива, то е ухото, ухото расте с тях заедно.

Сега, вътрешното съдържание, онова което се крие и не си го разбрал, то е твоя нос. Носът показва пък силите, които работят вътре в скритите форми. Следователно ще знаеш количеството на тия сили в даден случай. За туй ухото определя външната обхода на характера, а силата на твоя характер ще се определи от носа ти. След туй ще дойдат очите и устата. Ние ще говорим за тях, те са спомагателни средства. Най-първо външната обхода трябва да ти е среда, в която ти да живееш, в която да функционират твоите мисли и чувства. Затова пък носът ти трябва, за да бъдеш разумен. Носът трябва да бъде разумен. Ти ще проектираш една мисъл, но няма да буташ носа си, то е фирмата на дядо ти, на баба ти, как са живели те. Ти, като погледнеш състоянието на дядо ти, ще кажеш: „Туй е схващане на дядо ми, на баба ми.“ Та, ти ще проектираш един нос прав. Макар че носът ти не е прав, ти ще проектираш един прав нос и ако проектираш, ти ще можеш изкуствено да си помогнеш. Защото човек няма само физическо тяло, но има и духовно тяло, а в другите тела, там материята е по-пластична, постоянно ще се изменя. Защото, каквото е ембриото на детето в утробата на майката, такова е и детето. Каквато е майката, такова и детето ще стане. Та, онова, което ти мислиш, то ще стане и онова, което ти чувствуваш, и което ти вършиш и то ще стане.

Ще знаете, ще свържете в живота любовта. Те са три неизменни принципа. Любовта в Божествения свят, това е видимият свят, физическият свят, обективната страна. Любовта в Божествения свят е обективната страна, а в нас Любовта е нещо невидимо, неосезаемо, а в Божествения свят, то е тъй материално, както видимия свят. После имате в Божествената Мъдрост, то е вече отношение на тези същества. Две същества се обичат, какви трябва да бъдат техните взаимни отношения и постъпки. После Истината, туй показва пък простора, мястото където трябва да живеят. Като какво трябва да има, за да се прояви един човек, който трябва да обича? Той трябва да има някого, когото да обича. Бог е създал целият свят, понеже иска да прояви Любовта си. Създаването на целия козмос показва, че Бог иска да прояви Любовта си. Защо, за какво, по-надалеч не отивай. Защо аз трябва да обичам някого? Аз не мисля за това. Обичам го този човек, нищо повече!

Какво разбирате вие под думата обич? Има два начина за разбиране. Вие тургате в любовта една користолюбива мисъл. Аз не тургам в Любовта абсолютно никаква користолюбива мисъл. В самата Любов абсолютно никаква користолюбива мисъл не може да съществува. Не може да съществува, аз който разбирам нещата, туй същество, което аз обичам, то е създадено от Бога, то е свободно, аз не може да го заблуждавам. Значи върху това същество аз трябва да имам същата Любов, както Господ има. Мене ще ми бъде приятно, когато видя един човек и ще разбирам, че Бог го обича. И дотолкова, доколкото аз обичам туй същество, дотолкова и Господ ще обича и мене. И доколкото Бог обича мене, дотолкова обича и другия. И не питайте: „Доколко ме обича Бог?“ – Доколкото вие обичате другите същества. В даден случай, доколкото вие обичате, дотолкова и Бог ви обича. Такова е отношението на Първата Причина спрямо вас.

Безразлично дали това е ваша собствена дъщеря, син или приятел. А тази обич е необходима, понеже вие в умствено отношение не може да направите никакъв успех, ако няма някой да ви обича. Помнете това: гениалните хора в света, има много хора да ги обичат, а простите хора в света, малцина ги обичат. Следователно прогресът зависи от любовта. Ако тебе баща ти те обича, и майка ти, и дядо ти, и прадядо ти, от тебе човек ще стане. Но ако всеки ви погледне с пренебрежение и не те обича, от тебе човек няма да стане.

Та сега, вие гледайте да обичате, понеже не зависи от това, дали да ви обичат, но зависи от вас, вие да обичате. Каква мъчнотия има вие да обичате? Няма никаква мъчнотия. Някой пита: „Как обичате?“ Сега, оставете всички посторонни обичания. Аз обичам кокошката, заради нейното месце; обичам богатия, заради богатството му; обичам градинарят заради плодовете му; обичам бакалина, заради бакалията му. Той е майстор. Но обичам един човек, ни бакалия има, ни градина, пък човекът го обичам, нищо повече. Това е Божественото. Никакво добро не ми е направил, но го обичам. Какво печеля? Печеля, понеже аз, като го обичам в ума си, аз проверявам, той за мене е един барометър, термометър, като го обичам, аз познавам, доколко Бог ме обича. В ума ми е Бог, а не този човек. Понеже този човек е една малка проекция на Божествената Любов. И аз се радвам, че Божествената Любов може да се излива в моята душа, тогава се радвам, че от мене човек може да стане, мога да мисля и много добре мога да мисля. И мисля на този човек какво добро мога да направя. Обуща имам, мисля да му подаря обущата. Аз зная, като му дам едни обуща, на мене ще дойдат 10 чифта обуща. Аз искам да му дам една шапка, но за мене ще дойдат 10 шапки. Те ще дойдат без да искам. Като дойдат, аз ще задържа най-хубавата за себе си, а 9-те ще раздам. Ще кажа: „Днес ми дойдоха 10 шапки.“ Ще туря най-хубавата шапка, за да ги препоръчам.“ Ще кажа: „Най-хубавата шапка аз турих на главата си, а тия 9-те шапки, които са дошли от Невидимия свят, те не могат да бъдат лоши шапки, и те са първокласни, но понеже аз турих една шапка, аз избрах най-хубавата, тя е моя.“ Е, питам сега, ако вие приемехте по 10 шапки и всеки дадеше на ближния си по една шапка, щеше ли да има спор? Нямаше да има никакъв спор.

Сега ние се отдалечихме от науката. Защото това не е наука. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да учиш.“ Трябва да станеш голям човек, богат човек.“ Това не е наука. Никакъв голям човек няма да стана, но ще зная само. Може богат да не стана, но като срещна хората, ще ги познавам, ще разбирам характера на хората. Няма да стана милионер, но ще кажа: „Този е честен човек.“ Пък, като срещна другиго, ще кажа: „Фирмата на този се клати.“ Пък, като погледна и моето ухо, ще зная, дали и моята фирма е свършена. Но сега вие, нито един от вас не трябва да се обезсърдчава. Вашите фирми не трябва да мислите, че ще фалирате. Няма какво да фалирате.

Та тези линии показват как се е образувало човешкото ухо. Какво има в ухото? Вътре има и други работи, подробности има, вътрешна страна има. Ако станете физиономисти и изучавате вътрешната страна, тайни работи има в този охлюв, специфични черти. Много тайни работи има в охлюва, които някой път не е позволено да се приказват. Няма скрито покрито, което природата да не е изнесла. Тя е намерила, че в охлюва вътре има най-скритите неща, които има в човешката душа. Всичко е написано в човешкото ухо от ред поколения[4]. Какво е мислил дядо ти, как е постъпвал и с какво е имал работа, и от какво е умрял. Всичко това в ухото е написано. Но тия неща, които ние не знаем, то не е наука. За нас съставлява наука, туй е външната страна.

Сега това е едно честно ухо. (Учителят показва ухото на първия чертеж.) Това не е ухото на един светия, нито ухото на един идеален човек, нито на един ангел, но на един обикновен, честен човек, който минава от едно животинско състояние в едно човешко състояние. Човекът, който мисли, казва: „Правих, каквото правих, до сега ядох и пих, постъпвах несправедливо, животински, но от сега нататък ще постъпвам умно.“ Този човек няма да направи пакост никому. С него можеш да живееш, работа можеш да вършиш, търговия, можеш да учиш, горе – долу може да има малко сбутване, но те са неща, ние

Та рекох, сега упражнението. Ще си хванеш ухото долу, за твоето здраве и за здравето на хората. Ще кажеш: „Аз желая да бъда здрав, както и всички хора да са здрави.“ После ще се хванеш горе за ухото и ще кажеш: „Желая да бъда умен, както тези умни хора, които са живели преди мене.“ Сега това е образец. После горе, на средата на ухото ще си туриш ръката и ще кажеш: „Да бъда деятелен, експедитивен в чувствата си.“ Тъй да се покажеш. Бутни си на трите места ухото: горе, долу и по средата. Пък онези от вас, у които се роди едно противоположно чувство или мисъл, защото има една опасност, опасността седи в някои научни данни. Ще се роди едно противоречие, както между сегашните лекари хомеопатиците и алопатици, които лекуват със слаби и силни дразнения. Ти един човек, като го поправяш, хомеопат ли да бъдеш или алопат. Ако е по закона на алеопатията, силна доза като дава, той казва: „Отрова с отрова се лекува.“ Хомеопатията казва – малко, с любов отиват те. Досега всички сме били алеопати и сега трябва да минете към хомеопатията. От силни към слаби дози.

Сега вземете за пример разглеждането на вашето ухо. Значи това е външният свят. И представете си тогава ушите, които можете да видите. Един французин или англичанин или американец, навсякъде търсете красиво ухо и побутвайте и своето. Като мислите за красиви уши, вие може да въздействувате върху целия си живот. Вие искате да бъдете красиви, но трябва да мислите добре. За да мислиш добре, ти трябва да чуваш добре. И обоняние трябва да имаш, защото вътрешната страна на интелектуалния живот чрез мирис се добива – обонянието. Трябва да влиза въздуха, постоянно човек трябва да диша, да влиза благоуханието, неговия мирис трябва да се развива и неговият ум се научава да мисли.

Сега езикът има две функции. Той се занимава с физически работи, превръща работите и след това изпитва той като инспектор, агент, проверява работите и след това има една висока функция. Три служби има езикът. И да говори знае, знае физическите работи, знае да чувствува. Че като влезне езикът, три функции има.

Та и вие, като дойдете до езика, ще имате три функции. Ще работите, защото и езикът ви работи; ще чувствувате, понеже и езикът ви чувствува и разумно ще говорите, понеже и езикът ви говори. Тогава и ухото ви слуша едновременно и най-хубавите и най-лошите работи. И вас понякой път нали са ви хващали по ухото, учители има някои хващат децата по ушите, долната част на ухото. Майка ви и баща ви винаги са ви теглили ухото долу. Какво иска да каже майка ти? „Синко, можеш да живееш дълъг живот, само ако живееш добре.“ Ако си много умен, само тогава ще ти се продължи живота. Ако не си умен, няма да живееш дълго. Ти казваш: „Опънаха ми ухото!“ Ама, умният да ти опъне ухото. Но никога не давайте глупав човек да ви хваща ухото. Ако глупав човек ви опъне ухото, тогава е лошо. И понеже вие сте най-умния в даден случай, вие имате право всякога да пипате ухото си. И ако вие питате кой има това право, единственият човек, който може да ви опъне ухото, то сте вие. Ти си хвани ухото и кажи: „Господи, да стана умен, тъй както Ти си намислил!“

Сега този лист с рисунките, прерисувайте си го всички. Това много мъчно може да се разбере. Онзи, който разбира ухото, за него е лесно, но онзи, който никога не го е учил, тя е много замотана работа. От къде трябва да се мери, защо и за какво? И ще стане една каша. Не да ви е страх от кашата, но от тази каша постепенно ще стане нещо. Неразбраните работи да ви не плашат. Ако има нещо, което да е неразбрано, вие поставете ума си в едно течение, което е разбрано. Най-първо мислете за ухото, за външната обхода на човека, която зависи от ухото му. Аз мога да ви покажа примери, да стане предметно учение – и млади, и стари, но аз не искам да ви излагам. Ако дигна някого, после ще ви дигнат на вили и могили. Сега вижте, който има добро, ухо, той постъпва и добре. Когато ухото горе е широко, този човек и той има импулс да постъпи добре. Той иска да каже някоя обидна дума, но си каже: „Чакай да помисля малко“, и се спира. А онзи, в когото ухото не е добре развито, той този блъсне, онзи, като някой войник: дан, дан, дан. Каквото му дойде до устата и го каже. Един умен войник, той на месо бие. Та учен човек е, който разбира нещата.

Сега вие може да кажете: „Защо имаме такова ухо?“ Може да кажете: „Ухото е сбутано.“ Но носът не е сбутан, благодарете за това. Защото ако ухото е сбутано и носът, и устата, и брадата, тогава вие сте закъснели. Но ако ухото е сбутано, а носът не е, тогава носът ще поправи ухото или обратното. В този човек е една фирма, и като умре човек, фирмите се развалят. Значи могат да се поправят тия работи. Вие в живота може да си направите носът какъвто си искате. Ако един хирург може да направи нос, какъвто си иска, та и вие в няколко години може да се поправите. Аз имам няколко примери, но не искам да поправям носове на хората. Та най-първо си турете в ума един хубав нос или едно хубаво ухо. Все таки много мъчно се поправя ухото. То е най-мъчното. Ако вие може да направите едно малко изменение на ума си, вие сте гениален човек. Ако забележите в 10 години, че малко сте подобрили ухото си, това е гениална работа. Ако една линия сте изменили, то е една придобивка на вашия характер. 019.jpgНай-мъчно се изменя ухото. То е почти както на пръстите, тия папили на върха на пръста, много мъчно се изменят тия линии на ръката. Така и един човек, всякога можеш да го познаеш по ухото.

Та рекох, за бъдеще ще погледнеш детето, ще погледнеш и майка му. Някой път ухото мяза на майката, носът на бащата, та по тия външни черти ще познаете и закона на наследствеността. Сега най-първо изучавайте защо имате ухо. Вземете животните, месоядните животни, после изучавайте ушите на тревопасните животни, каква грамадна разлика има. Хората и те си мязат.

020.jpgСега два вида уши има. Честното ухо. Два типа са те. Едното – честното ухо, а другото – заостреното ухо, разбира се, то е за животинското царство. Та стремежът у животните е личен. А едното е широко – А показва един Божествен импулс, този човек с тази енергия има чувства. Сега, докато вие измените този ъгъл, това са силите, които действуват. Тези сили в този ъгъл са образувани от желанията ви и от мислите ви. Но не трябва да имаме остри уши. Ухото отгоре трябва да бъде широко, простор, една крива линия.

Станете сега.

Тайна молитва

8,25 часа сутринта

12 година на Общия Окултен Клас

21 школна лекция, държана от Учителя

на 8 февруари 1933г.

Изгрев

---------------------------------------------------

[1] фиг. №2 липсва в оригинала

[2] арменски долап – измама

[3] текста е допълнен с почерка на Савка Керемидчиева

[4] текста е допълнен с почерка на Савка Керемидчиева ги наричаме изключения, търкания.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×