60. НЕОБИКНОВЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

[Ани]

60. НЕОБИКНОВЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Настоящето изложение предавам с предварителна уговорка, че то не се отнася за всички и за широк кръг хора, а само за тия, които могат да го приемат. То не засяга никого м не е против никого.

Случаят, за който искам да ви разкажа е следният.

Беше 22.II.1975 г., когато аз бях на Изгрева. Отидох и на мястото, където е погребан Учителя. Около два месеца преди това аз пак бях там и съвсем случайно се срещнах с едно познато лице, което пожела да ми направи снимка. Това стана по негово желание. Аз се съгласих и след два месеца получих снимката чрез брат Ангел, който беше пазачът на мястото на Учителя. Този наш брат се грижеше за реда и чистотата, както и за украсата на мястото, живееше в скромна къщичка там и работеше от дълги години денонощно, неотлъчно и безвъзмездно. И трябва да признаем, че брат Ангел беше определен за тази си задача. Той не беше случайно лице и той достойно изпълни една високо благородна, даже бих казал свещена задача. И за всичко това не ние, а Небето един ден ще му даде заслужената похвала и наградата, която той заслужава. Нека си представим за момент всичко това, което той извърши там с десетки години, с постоянство, вяра, всеотдайно, денонощно, за да признаем, че това не беше задача за който и да е от нас, а само онзи, който е бил определен за това.

Но на въпроса. Без да отдавам някакво особено значение на факта с фотографската снимка, аз се завърнах в дома си, където сварих жена си с още една наша близка. На въпроса какво ново има, аз им подадох снимката, защото при това излизане, аз не бях се срещал с никого и това беше единственото, което се беше случило, и то, без да имам каквото и да било отношение към този факт. Още с вземането на снимката от тяхна страна, която те харесаха много, се случи нещо необикновено. В стаята ни, във въздуха, около нас се чуха страшно силни, необикновени гърмежи. Същите, с малки прекъсвания баха толкова силни, че не ни дадоха възможност да се опомним. Уплашени, с голяма изненада, с недоумение, ние посрещнахме първия гръм, като гръм от светкавица и уплашено се гледахме един друг с изненада, незнаейки защо и как става всичко това. И ето след кратко прекъсване последва нов силен гръм от друго място, което засили впечатлението от предидущия. Последваха след това трети и четвърти гърмове. Ясно и недвусмислено за нас беше невидимо присъствие, и какъв беше тайнственият източник на всичко това. Последваха след това по-малки, но силни пукания на мебелите, пода, тавана, подобно на тези при земетресение, но това не беше земетресение. Ние разбрахме необикновеното и чудно нещо, което ставаше около нас, но не знаехме значението му и с каква цел се прави. Изплашени, ние искахме да направим молитва, за да спре това страшно нещо, но не можехме да си отворим устата от страх. Това продължи около 5 минути, но все пак не мога да кажа точно колко време беше. Едва след като се свърши всичко това и се съвзехме от уплахата, започнахме да се питаме какво беше това и коя беше причината. Гостенката неуверено каза: "Весето се обажда." А Весето беше нашата единствена скъпа рожба, която си беше заминала точно преди 4 месеца. В себе си обаче аз бях категоричен, че това не е и не може да бъде дело на Весето. Това беше нещо друго, нещо с много по-голямо и сериозно значение, че това беше някакво предупреждение за нещо, което ще се случи, но какво? - Много и различни мисли ми минаваха, този въпрос ме занимаваше постоянно, но отговор и обяснение не получих.

След три дена стана известно, че въпроса с мястото на Учителя е поставен категорично, че останките на Учителя трябва да бъдат извадени и преместени някъде другаде. Като анализирах всички факти, разбрах, че това, което се случи в домът ми с гърмежите е било предупреждение относно решението да се премести мястото на Учителя. Едва тогава аз разбрах от кого, защо и с каква цел бяха извършени тези страшни предупреждения. Аз го споделих с някои близки доверени наши приятели, братя и сестри от Братството. В мен остана обаче неизяснен въпроса, дали Учителят одобрява или не това решение. От ред други неща обаче аз дойдох до заключение, че това в никой случай не е желанието на Учителя. Нещо повече, Той е решително против тази с нищо неоправдана мярка. Всяко действие в този смисъл щеше да бъде катастрофа.

Имаше заблудени и от някои наши братя, които искаха и мислеха, че Учителят не желае да остава на подобно място и че Той сам действува за премахването Му от там. Нека да оставим този въпрос Небето един ден да го обяснява, макар че всички, с много малки изключения въпросът е ясен, защото Учителят предварително Сам пожела да остави физическото Си тяло и то точно на това място, а независимо от това, авторитетни и далновидни държавни мъже бяха наредили да бъде погребан там.

Този въпрос, както и още много други, от този род ще ги решава един ден историята на бъдещето. Хората, които ще дойдат след нас и които ще бъдат много по-добри от нас, ще видят истината, защото нова светлина и нови разбирания ще действуват тогава и всичко ще бъде така, както Волята Божия повелява, а дотогава за нас остава само едно - да помним и да се съобразим със строгото предупреждение на Небето, защото отговорността ни ще бъде голяма, не само за нас, но и за всички.