Jump to content
valiamaria

1941_04_13 Трите придобивки

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941).

Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Трите придобивки

Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на Царството

Размишление

Фир-фюр-фен

Ще взема само един стих от Писанието, дето Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките. Всяка пръчка, която принася плод, обрязва се, за да даде повече плод.“

Цветята цъфтяха

Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена. Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление. Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е? Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува? Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.

Има една страна, наречена идеална страна, т.е. едно правило на ума. Ти не можеш да събудиш твоя ум на работа, ако не разбираш правилата на ума. Има една друга реална страна – на сърцето. Ако не знаеш правилата на тия реалните работи, ти не можеш да събудиш своите чувства. Има една съществена страна, тя е вече на човешките постъпки. Нещата се познават само когато се изпълнят. Когато се изпълни времето, една жена ражда. Докато не се е изпълнило времето, тя носи своето дете. Щом се изпълни, роди. Като роди, всички се радват, че човек се е родил. С всяко едно желание човек е бременен. Най-първо човек е бременен с едно желание. Казва: Да пожелаем нещо. Но да се роди едно желание е доста дълъг процес. Ние мислим, че изведнъж като помислим и стане. Пък то не е така. Тия мисли, които идат лесно, те са чужди мисли. Четеш някаква книга, те са чужди мисли. Казваш: Да се обичаме. Хубаво. Вземеш хляба, обичаш го. Хлябът казва: Да се обичаме. Ти вземеш хляба и не само го сдъвчеш, но и го нагълташ. Тогава ако го нагълташ, ще имаш процеса на змията. Тя като хване някое животно, не го сдъвква, но цяло го нагълта. След като го нагълта цяло, даже при най-голямата змия десетина дена минават, докато се смели. В туй време, тя е малко подвижна и всеки може да я претрепе. Тя, която е толкоз силна, като нагълта някоя сърна, или някое теле, може да я претрепеш. Казвам: Ние съвременните хора сме пълни с много мисли, които нямат нищо общо с нас. Направи някой някаква погрешка, ние се занимаваме с нея, казваме: Ето, направи погрешка. Каква погрешка? Погрешката е тази, че като си направил една червена шапка, турил ѝ бяла панделка. Как тъй на червена шапка, бяла панделка? Въпрос вече става, че на червената шапка не прилича бяла панделка. Защо не си приличат бялото с червеното? Червеното ще те прегази, а пък бялото ще те очисти. Един човек, който е бял, ще те тури в котела да те вари. Пък червеният с тупалката ще те изтупа. Разликата е тази. Тъй щото ти не си. Единият ще употреби водата, за да те изчисти, пък другият ще употреби тупалката. Хубаво, сега с вода ли да те очисти или с бухалката да те изтупа? Този, който носи червена шапка с бяла панделка, казва: Аз тупам и пера. Щом като го видиш с бяла панделка, знай, че той ще употреби водата.

Казвам: В живота трябва да има една страна, която да се приложи. За пример, не е лесна работа, ние да си образуваме една хубава мисъл. Много мъчно е да образуваш едно хубаво желание. Ти за да образуваш една хубава мисъл, трябва да избереш най-хубавата материя, най-фината материя и да я съградиш. Някой път като станете ясновидци, ще видите, каква е формата на мисълта. Ще видите каква е формата на любовта. За пример, когато едно любовно желание е облечено в най-красивата форма на любовта или в мисловна форма. Вие нямате представа как е облечена една любовна мисъл. Вие казвате една любовна мисъл, но съвсем неопределено нещо е. Най-първо, може да ви се види както семенцата на лалетата. Тук в нашата градина имаме посети повече от 500 лалета, като израснат тия лалета ще ги видите с жълти, червени цветове и тогава ще видите какво представляват тия луковички на лалетата.

Казвам: Ние сме дошли в една опитна страна. В Стария завет се казва, че хората са принасяли жертвоприношения на Господа. Като идат при Господа, ще принасят ред жертви. Принасяли са живи агнета, волове. Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство. Какво ще съградиш върху една линия? Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.

Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина. Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.

Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие. Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината. Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш. Човешките мисли са броня.

Вземете сега военното положение. Германските танкове прегазват английските и французките. Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш. В този свят трябва да се научиш. Като идеш в другия свят какво ще правиш?

Най-първо законът на любовта трябва да разбираш. Казват: Христос ни е спасил. Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят. Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят. Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.

Та казвам: Трябва да имате една ясна представа. Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа. Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш. Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години. Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.

Сега това ви казвам само за изяснение. После трябва да се научиш да мислиш. Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете. Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети. Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.

По някой път аз говоря за любовта. Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта? Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче. Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта. Колкото повече печете, толкова по-добре. Казва: Не се яде риба. Яде се рибата на любовта. Пекат се сомчета, най-хубава лаврея, скумрия. Казвам: Най-хубавата храна в света, това е храната, която произтича от любовта. Ние страдаме. Казва някой: Не ме обича. Съгласен съм. Да те обича, значи да те нахрани с плодовете на любовта. Тя е класическа храна. В Писанието се казва, че евреите Господ с ангелска храна, с манна ги е хранил. Те не разбраха любовта, казват: Не струва тази храна, в Египет имахме много хубава храна, месце пражено, рибички, пък тук тази ангелска храна, манна, нас ни дотегна.

Казвам: Сега и на нас съвременните хора ни е дотегнало. Кого как слушам, казва: Аз ви обичам, аз ви обичам. Тогава щом имате едно писмо „аз ви обичам“ опечете писмото и го турете в чашата и го изпийте. На мене като ми пишат любовни писма, горя ги и си правя лимонада. Казва: Пишеш ли любовни писма? Казвам: На лимонада ги правя всичките. Ами че складирам ги навсякъде.

Искам да ви наведа на новите схващания. Само така ще дойде обновлението, като започнете да мислите по новия начин. Някой от вас казват: Остаряхме. – Ще се подмладите. Ако живеете в любовта, ще се подмладите, ако живеете в безлюбието, ще изнемощеете. Ако живеете по закона на Божествената мъдрост, ще се подмладите. Ако не живеете по този закон, ще остареете пак. Ако не живеете по закона на истината, пак ще остареете, ако живеете по закона на истината, ще се подмладите. Любовта подмладява, мъдростта подмладява и истината подмладява. Само че младостта има три дрехи. Дрехата, която любовта ще ти тури, е червеничка, с най-хубавия червен цвят. А пък мъдростта ще ти даде една жълта дреха с най-хубавия жълт цвят. Истината ще ти даде дреха с най-хубавия син цвят, небесен цвят. Като се научите да живеете по закона на любовта, ще имате една червена дреха, по закона на мъдростта – жълта дреха, а по закона на истината – синя дреха. Като идеш в оня свят, ще носиш тия три дрехи. Като влизаш, ще облечеш червената дреха, идеш от света победоносно, воювал си в света, кръст ще носиш на лявата ръка и на дясната ръка ще носиш кръст.

„Аз съм лозата, вие пръчките. Всяка пръчка, която се обрязва, дава плод повече.“ Само чрез закона на любовта ще добием тази дреха. Това е вечният живот, да се придобие тази дреха. Без тази дреха, вечният живот няма да се придобие. Без мъдростта светлината не може да се добие. Като имаш дрехата знанието ще дойде, без дрехата, знанието не може да дойде. Ти свободен не можеш да бъдеш, ако нямаш онази синята дреха на истината. Нея като придобиеш, ще бъдеш свободен. Този синият цвят, за който ви говоря, той е такъв, както вие мислите. Той е емблема. Той има толкоз нюанси, този синият цвят. Този синият цвят той е в съчетание с другите цветове. Той е в центъра, около него се въртят всичките други цветове, помагат му и му дават стойност. Някои мислят, че е само синият цвят, но този синият цвят, той е център, около него всичките цветове работят. Казвам: Около този син цвят имаме същества, които ще дойдат от невидимия свят, ще те учат как да бъдеш свободен. Човек трябва да бъде научен как да пази своята свобода, която Бог му е дал, свободата, която любовта е дала на човека, свободата, която мъдростта е дала на човека. Истината ще дойде тя да пази свободата, която си добил в мъдростта и в любовта. Казвам: Като ви говоря за любовта, говоря за свободата на мъдростта. А истината е, която ще ви научи как да пазите онази свобода, която ще пази свободата на любовта и свободата на мъдростта. Това е вътрешно мистично отношение.

Сега мислим за любовта. Казано е, че Бог е любов. Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял. Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи. Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.

Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност. Някой път душата на някой човек се помрачава. Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка. Христос в света е онзи, който тонира нашите души. Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.

Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили. Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили. Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си. Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася. Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.

„Това е живот вечен да позная Тебе, единаго, истинаго Бога и Христа, когото Ти Си пратил.“ Това е живот вечен, да познаем ние любовта, да познаем мъдростта и да познаем истината. Това е живот вечен. Няма по-сладки плодове от плодовете на любовта в света.

Отче наш.

19. Утринно слово

13.IV.1941 г. Неделя 5 ч. с.

София – Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×