Jump to content
valiamaria

1942_04_26 Неразбраните неща

Recommended Posts

Аудио - чете Кирил Кирилов

От книгата, "Благословен". Неделни беседи (1941–1942). Първо издание. Кърджали,

Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Неразбраните неща

Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета само няколко стиха от 12 гл. на Йоана. 44 ст. до 48.

Ще прочета нещо от „Ценното в живота“.

Ще ви говоря върху неразбраните работи. Ние страдаме от едно фиктивно знание, мислим, че знаем нещо. Ние сами се заблуждаваме. Запример, съвременните хора поддържат философията на Платона, намират, че е много красива. 2500 години от тогава до сега духовният свят се е изменил, теорията на Платона в някои точки не е права. Следователно, ние говорим след 2500 г., цитираме какво е казал Платон. До известна степен е вярно, но някъде не е вярно. Нещата са верни за даден случай. Но ние да кажем виждаме някоя звезда, имаме понятие за нея, преди години каква е. Сегашното състояние не го знаем. Ние казваме еди-кой си човек го знаем. В какво седи познаването? Не е външният образ на човека. Срещнеш един човек с дебели вежди, с дебели устни, с широк и къс нос, с къси ръце и дебели в рамената и долу в пръстите, краката и те са дебелички. Какъв е този човек, дебел е навсякъде. Дебелината какво означава. Казвате дебели вежди. В какво седи човекът. Той е един умен човек, в какво седи умността на човека? – Ако един певец разправя за ноти, теория, а не може да пее, че той не е певец, не разбира музиката. Какво ухо има. Всичко невярно взема, а минава за музикант, за учен, че как ще учи другите. Всичките ще ги учи грешно. Гледам мнозина, които преподават музика, не разбират. Малко учители съм срещал, които вземат вярно тоновете. Фалшиви ги взима, някъде кряскане на жаба. Жабите са много музикални. Но трябва да се върнем хиляди години назад, когато жабите учеха музикална теорията, светът беше друг. Сега жабешката музика остана назад. Някога е била музика, цяла хармония имало в жабешкото пеене. Сега един джаз банд.

Казвам и времето е в даден случай и от времето от Христа светът се е изменил. Каквото е говорил Христос едно време, ако се яви сега няма да говори по същия начин. Както са вярвали хората едно време, сега не може да вярват. Вярата е цяла наука. Какво значи вяра? – На степени е. Вярвам и не може да вярвам. Силният вярва по един начин. На слабия вярвам, че няма да ми свърши работата. На силния вярвам, че ще свърши работата. На умния човек вярвам, че ще свърши работата, глупавият няма да я свърши. Две противоречиви вярвания имам, вярвам, че няма да свърши. На щедрия вярвам, че ще даде нещо, на скържавия вярвам, че няма да даде. Та казвам, има неща, които са строго определени. В даден случай ефектът, който произвежда един тон, е верен, защото за бъдещето на до. Ние още не сме готови. Ако се изпее един тон, тъй както е сега музикално. Малко хора има, които ще издържат на трептенията. Ако се изпее, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, то е техника, механически много вярно е. Но тази музика в органическия свят, не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш технически, като пееш, едно растение то расте, ако като свирят технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили опити. Свирили са му с медна тръба, свирили му с кавал, или попей на цветето, да видиш каква разлика има в пеенето. Музиката не е нещо .............. . Музикалните тонове имат каймак, тъй както млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш, ще го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изядат каймака на тона, и като го изядат остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. Заради мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Тонът още като пееш знае къде е. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх. Онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като пее остава в тебе недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже, един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят, музиката е най-добрата среда. Ако чрез музика не може да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика? – „Заплакал е Стоян!“ – Защо плаче, защото си няма любима. Защо си няма любима? – Защото кой Стояна ще го люби, когато няма за какво да го любят. Да се опретне Стоян, любима ще си има, плаче Стоян, горкият човек да плаче. Плачът показва, че му липсва нещо, трябва да се замести плачът с нещо разумно. Всички онези неща, които ние не сме добили тази разумност, плачем. Не е лошо. Плачът е хубаво нещо, омекчава нещата. Природата турила плача, за да се свърши работата. Защото често имаме един свят, който е пълен само с прах. Напрашиш си окото, тия жлези, които са турени, пращат вода да се умие окото, да може да гледа ясно. Когато плачеш, подразбираме да умиеш духовните си очи, за да виждаш ясно. Тогава плачът е на място. Ти плачеш, казваш, тежко ми е, плачеш. Ако Любовта ти е тежка, какво показва? – Любовта ли е тежка или ти я правиш жежка. Казваш, той ме изгори. Как може Любовта да гори. В какво отношение гори? – Тази любима не е от силните. Ако е силна да пречупва лъчите, да концентрира слънчевите лъчи, тогава може да изгори. Следователно лъчите на Любовта вървят успоредно. Ако ние пречупим някой от лъчите. Запример в Любовта, ако пречупим червения цвят или ако в Любовта пречупим зеления цвят, или ако в Любовта пречупим жълтия цвят, или ако пречупим синия цвят, зависи как се пречупват. Когато един цвят минава от една по-рядка в една по-гъста среда, се пречупва. в това направление. Затуй нямаме ясна представа, изгубваме правилното направление и се образува един доста голям ъгъл между предметите, дето се пречупва. Казвам в Любовта ние често пречупваме любовните лъчи, вследствие на това имаме изопачени понятия за Любовта. Във фотографията имаме същия предмет. Като се фотографира един човек, фотографира се образно. Ако го представим така както е на плочата на негатива, грозен е. За да го направим, трябва да го превърнем наново, да имаме същинския образ, трябва два пъти да се префотографира. Казвам, ние сега, когато изучаваме Любовта, трябва да знаем, че тя снема на земята негативната страна на човека. Най-първо като обикнем един човек, го обикнем като ангел. Като го опознаем, виждаме го като дявол. Като го познаеш като ангел и като го видиш като дявол, значи не си имал ясна представа в началото, няма защо да се сърдиш. Ти от един човек с дебели вежди два см, не може да очакваш да бъде идеалист. Той и да говори за идеализъм, колкото иска, той е краен материалист. Той вярва във видимото, във видимото, в паричките, в кравите, във воловете. Те са обект за неговата вяра. Казва: Аз вярвам. Той вярва. Като има пари, вярва в Бога. Но пари 500 000 лева. Щом 500 000-те изчезнат от банката, той се прегърбва, и казва: Изгубих си вярата. Там дето се губи вярата, нямаме онази реалност, която се търси в света. Защото той е в света на сенките. Не е в онзи свят на реалността на нещата. Сега аз не отричам реалността. Що е сянката? – Не трябва да даваме цена на сенките като на самата реалност. Ако ти вярваш в сенките на нещата, ще боледуваш, ще осиромашееш, ще станеш груб и всичките противоречия ще се явят. Докато вярваш в сенките, тия неща са неизменни. И радости, и скърби ще имаш. Щом се запознаеш със самата реалност на нещата, тогава преходният свят ще изчезне. Остава реалният свят, той ще бъде свят на Бога, хармония, няма да има скърби, няма да има страдания. Тогава ще имате един органически свят, в който страданията ще бъдат в корените, а радостите в клонищата. Главата ще бъде в цвета и плодовете. Всичките работи в едно цяло, всичко работи в едно цяло. Сега страданието е отделно, радостта е отделно, всичко е отделно. Ние се натъкваме на тях, както се натъкваме на парчетата, на едно счупено шише. Сега всеки един е в състояние да счупи едно свое чувство. Вие често губите мнението за един човек. По преди мислехте, че е ангел, после се изменяте. Той какъвто е бил в началото, такъв е бил и в края. Вие сте повярвали в позлатената мисъл, че всичко е златно, но като се изтрило златото, останало същността ....... (в)същност. Та казвам, докато вие се изменяте като хамелеона, вие вярвате в сенките. Ако един човек няма самообладание, запример някой път искате да пипнете някъде. Гледам децата често вървят,....... купуват плодове. Някой тури ябълката в джоба. Ако този плод, който си взел, подигне твоята душа, няма нищо. Ако ти си взел този плод да го посадиш, прав си. Взел плода, но ако си взел, че не го посаждаш, ти създаваш на себе си едно зло на бъдещето. Всичките злини на хората произтичат, че те ядат ябълките, без да посаждат техните семки. Доят кравата без да се грижат за нея. Издоят я, дадат ѝ малко сламица и в неделята ще ѝ дадат малко зобчица, използуват кравата. Природата никога не обича използуването. Казвам, горко на онези, които използуват ближните си. Горко на бащата, който използува сина си. Горко на майката, която използува дъщеря си. Горко на сина, който използува баща си. Горко на дъщеря, която използува майка си. Горко на учителя, който използува учениците си. Горко на учениците, които използуват учителя си. Горко на всички, които използуват. Горко на тях. Блажени са, които не използуват.

Сега Христос казва: „Които вярват в мене“. „Не вярват в мене, но вярват в онзи, който ме е изпратил.“

Вие виждате един човек, външността му виждате. Това е дрехата, в която е облечен. Човека като разглеждате, има една светлина, която излиза от него. Когато се приближите при един човек, който идва от Бога, в него има мисъл, че веднага умът започва да работи, занимава се с хубави работи. Сърцето и то се съживява. Ако си болен, веднага започваш да чувствуваш животворното влияние. Някой ми казва: „Дошъл при мене и ми казва: „В мене вярваш ли?“ Аз вярвам. Една сестра доста напреднала иде и ми казва: „Аз вярвам в тебе“. Как е възможно, ти като вярваш, защо боледуваш? – Защо не ходиш самоуверено, но едва креташ. Ти си изгубила равновесието, ти вярваш не в онзи, в който трябва да вярваш. Да вярвам в една цигулка Страдивариус, че ще произведе един хубав тон, или в една цигулка от Гарнелии. Или от някой майстор, който построил цигулки, има знание в техниката на музиката. Много техници има, които построяват цигулки, но не знаят. Той знае как да сече дъските, задните дъски как да ги сече и предните дъски. Какво отношение трябва да имат. Фибрите на растението и как се предава тонът. Онези, които не знаят. Имаме един цигулар, който ги правеше от орехи ...... После се изисква като направиш тази дъска, навсякъде дебелината да бъде еднаква. Определена дебелина трябва да има. Има един инструмент, с който се мери дъската. Не е лесна работа да направиш една цигулка на свят. Сега вие искате по някой път да създадете едно любовно чувство, че то е много мъчно. Как ще създадеш любовното чувство? Дойдат някои, нямат формата на любовта. Дойде някой и казва, гори сърцето, може да гори сърцето и печката гори, ако е за горение. Горението не е Любов. Любовта поддържа горението, но в нея никога работите не изгарят. В Любовта като гори човек, той се слива, при сливането става пречистване, когато органическите предмети попаднат в трептенията на Любовта. Диамантът в неорганическия свят, който е попаднал в трептенията на Любовта, е станал диамант. Две трептения са направили диаманта да пречупва светлината. Пречистил се е. Въгленът влязъл и като се пречистил в една среда без да изгори, тогава става най-хубавият диамант. Сега цяла наука е как е станал диамант. Всичките диаманти са минали през умовете на ангелите, на напредналите същества. Тази материя, която е излязла от техните умове, се е кристализирала. Единственото нещо, което ангелите са оставили, то са скъпоценните камъни. В минералите, единственото нещо, което ангелите са оставили и по-напредналите от ангелите, аз наричам ангели всички разумни същества, те са на степени. Онези ангели, които са оставили плодните дървета. После в Бога като влезем, в света на Неговата мисъл, са създали човека. Сега в нас имаме от всичките по нещо. В нашето състояние от всичките нисши същества имаме и от всички висши същества. По някой път, когато се проявявате лоши, не сте вие, то е светът. Едно време не сте били такива, каквито сте сега. Наполовина е вярно това, което ще ви кажа. Едно време вие сте били лъвове, които размахват опашка, хванехте някого, разкъсвахте го. Едно време вие сте били боа, стегнете някое животно, глътнете го. Едно време вие сте били кит, какво не сте били. Вие казвате – светии сме били. Какви светии? – Пред моите очи такива светии не минават. Докато не се освободите от всичките форми на миналото, да кажеш не като кит ще живея, не като лъв ще живея. Хубаво беше едно време. Дядо ми беше лъв, няма да живея като дядо си. Дядо ми беше кит, няма да живея като дядо си. Едно време дядо ми беше като боа, няма да живея така. Сега Бог като направи човека, аз говоря за животните. Казвате, аз не съм змия. Змията е хубаво нещо, лошото в змията е, че няма никаква справедливост, няма никаква доброта, много жестока е. По-жестоко същество от змията няма. Като хване жабата, тя кряка, но змията я гълта. Песен е крякането на жабата. Приятно (ѝ) е да ѝ пее. По малко я гълта. На цял километър се чува като дига шум, а тя я гълта. Змията казва: Много добре Господ създаде света, такива жаби за нея пеят, много хубаво пеят. Да гълташ яденето и да ти пее, музика е. Най-хубавото ядене има змията. Като хване жабата тя ѝ пее. Тя казва, касапин ли съм, не ги режа и кръв не пущам, цели ги гълтам. Не искам да страдат.

Ако ти в себе си, от всичките противоречия, които се зараждат в твоя ум, от всичките противоречия, които се зараждат в твоето сърце, и в твоето тяло, и вън в целия космос, ако ти в дадения случай не можеш да пречистиш, да направиш нещо, де ти седи знанието? Аз съм превождал един пример:

Един ученик в древността в една окултна школа се разгневил на своя учител, че отишъл една вечер му занесъл три мраморни камъчета пред вратата, затворил вратата да не може да излиза. Учителят му разбирал малко от скулптура, като ги вижда, изделя камъните, направил три стъпала и турил трите стъпала. Прославил се ученикът. Целта му е била да го накаже, да ме помниш, с камъните затворил устата му. Учителят казва: Това е един от моите ученици, виж колко обича Учителя. Обича го. Всички наши постъпки, с които правим добро, има нещо кити, кити. Ако не знаем какъв процент има, че любовта да не съдържа някакъв .......... .

Някой път несъзнателно става. Кокошката, за да я хванеш, милваш я по гърба. После я заколиш и казваш, такава е Волята Божия. Няма закон да я защити. Господ като влезе, казва: Ще дадеш почит в себе си, тя оживее в тебе и започне да рови. Тогава преди да си изял кокошката ти си бил човек мълчалив. Нищо не си казвал. Щом влезе кокошката в тебе, ти ставаш вече лала. Кой как дойде, започваш да се хвалиш. Кокошката рови навсякъде. Кокошката като се качи върху една крина, показва, че е щедра, разхвърли житото и казва: Яжте, има за всинца ви. Тя е много разточителна. Ако светът би останал, кокошката да го храни, всички щяха да измрат, тя знае само да рови. Като изрови нещо, казва от земята е излязло. Сега по някой път, ровенето на кокошката не е лошо, но не е и добро. Ако рови на място, добро е. Много пъти кокошката като рови, заравя някои зрънца. Някой път като рови, изважда семенцата навън. В кокошките чувството на стяженолюбие не е развито. Тя не е стяженолюбива, не е скържава. Кокошката е доста тщеславна. Като снесе едно яйце, окряка орталъка. Всички ще знаят, че е снесла яйце. Българите, които знаят, че свраките се научили, когато се разкряка кокошката, ще дойдат две, три свраки и ако човек не го вземе (яйцето), те го изпиват.

В Америка има един вид християни, които казват тъй: Аз вярвам в Христа, който обръща не само сърцата на хората, но обръща и кесиите на хората. От какво произтичат нещастията? – По някой път, ако Христос е проповядвал, да се обърне сърцето, че се обърне и кесията, няма съблазън в кесията. Кесията е пълна. Дойде един брат, видя, че кесията не е обърната. Той като я обърне, вие това го наричате кражба. Той казва, аз го наричам, кесията се е обърнала. Сега от християнско гледище, дойде някой и казва: Обърнаха ме, че щом те обърнаха, ти си имал пари. Според християнското учение, не трябва да имаш нито пет пари в джоба си, кой те е обърнал? Според учението на Христа ще имаш една златна монета в десния си джоб. Ще я бутнеш. Не трябва да бъркаш, ще бутнеш кесията. Вие сега ще възразите: Кой има право? – Ако вие, съвременните хора, от Рила сте докарали вода на 4–5 етажа, в къщите сте качили рилска вода и тече, защо по същия начин като бутнеш златната монета, да не потече и тя. Знание трябва. Пък и Любов се изисква.

Гледам онези, които вземат билети от лотария, идват да ми разправят. Взел билети и казва: „Ще спечеля ли“. Още като го видя и зная, че не печели билетът. Който печели, числата са наредени по особен начин. Не може да разправям на вас. Ако вземете да изучите за 10 години, печелившите билети, след 10 години, може да имате вече една печалба. Три, четири пъти да спечелите милиона. Трябва да имате всичките числа, които печелят през 10 години по един милион и да видите през кои месеци. Казвате: Аз ще се занимавам с тия работи. Хубаво, който иска да се занимава. Ти искаш да бъдеш красив и там има закон. Не може да бъдеш красив, ако не знаеш как да съчетаеш мислите си, ако не знаеш, кои мисли, кои чувства да съчетаеш, ти не можеш да бъдеш красив. Ако нямаш една правилна мисъл, как ще създадеш носа? – Мисли има, които поддържат дължината на носа. Мисли има, които поддържат широчината на носа. Мисли има, които поддържат дължината на ухото. Мисли има, които поддържат широчината на ухото. Мисли има, които поддържат кривините на ухото. От кривините на ухото зависи музикалността на ухото. Като видя ухото зная, какъв музикант е, гениален ли е. Гениалните музиканти имат съвсем други вдлъбнатини. Талантливите имат други, и ухото на обикновените хора имат други извивки. Светът е направен разумно. Всеки човек, какъвто е, такъв и организъм му дават. Сега, когато говоря за любовта, някои мислят, че е много лесна работа. Да любиш, това е най-великата наука, да знаеш кога да любиш. Ти не можеш да любиш, когото и да е. Всички да любиш. Вие не разбирате какво значи всички. Всички значи. Аз образувам един хор. Всички, които са дошли, да ги обичаш. Любовта като туриш имаш отличен хор. Ако хорът не пее хубаво, няма любов. Музикантите искат да наложат. Музиката не търпи никакво насилие. Може да туриш насилие, но всичко е мъртво. Капелмайсторът и певците по любов трябва да дойдат. От само себе си да пеят. От Любов да те слушат, разбират те. Преди да си почнал тоновете излизат верни. Имате отличен хор на любовта. Щом започнеш да ги избираш, те не се избират. Музикантите се раждат. Раждат се обикновените музиканти, раждат се талантливите музиканти, раждат се гениалните музиканти. В един живот какъвто си роден, такъв ще останеш. Следующия живот можеш да бъдеш друг. В един човек си роден обикновен музикант, такъв можеш да бъдеш, до най-високата степен, но талантлив не можеш да станеш. В талантливия човек, широчината на челото се отличава. В обикновените хора челото е тясно, а в талантливите, челото е широко. В гениалните хора, няма да ви кажа каква широчина има. Те са пропорции. В какво седи една гениална пропорция? Сега мислите, че един италианец дал една нова форма на гениалния човек. Едно съчетание на едно скулптурно творение е дал.

Та казва, ние трябва (да) работим над себе си. Работа над себе си. Ти в света, ако не можеш да предизвикаш Любовта поне на един човек, ти ще бъдеш нещастен. Щом предизвикаш Любовта на един, ти си обикновен; щом предизвикаш Любовта на двама, ти си талантлив; щом предизвикаш Любовта на трима, ти си гениален, повече не ти трябва. На трима души като предизвикаш, най-първо това е човешкият свят. Един човек на земята като те обикне, всички те обичат. На земята двама като те обикнат, вторият вече е от духовния свят и всичките от духовния свят те обичат. И в Божествения свят един като те обикне, всички те обикват. Трима души да те обичат, туй е Троеличието. Ако те обикне Любовта, всички хора на Любовта те обичат. Ако те обикне Мъдростта, всички хора на Мъдростта те обичат, ако те обикне Истината, всичките хора на Истината те обичат. Ако те обикне живот, всичките хора на живота те обичат. Ако те обикне един човек на знанието, всичките хора на знанието те обичат. Ако те обикне един човек на свободата, всичките хора на свободата те обичат. Та казвам, ние трябва да се радваме, тъй както светът е създаден. Всички говорят, че земята не е добре създадена. По-хубава земя от нашата не съществува. Ако някой мисли, нека създаде някоя друга земя, понеже, тя вече се е изморила, поостаряла малко. Господ иска да я извади. Земята е дала заявление, казва на Господа, такива деца не искам да раждам. Не искам да отхранвам, отказвам се. Господ е намислил една нова земя да направи, на старата ѝ дава почивка. Тя казва, не искам постоянно да ровят, да ме човъркат, дотегна ми. Търпение, търпение, ама не се търпи. Нито едно от децата не е благодарно. Всички остават своите нечистотии, плюят, ровят отгоре ми, не ги искам вече, отказвам се. Какви хора сме ние, които нямаме обхода. Само ровим да извадим богатствата, крадем. Къде ще ги турим? – Изваждаме масло, въглища, камъни, градим къщи, пък те тук ще останат. Земята казва, отказвам се, от всичко се отказвам. Господ е намислил да изгори цялата земя и ще я изгори по особен начин. Туй понятие, което имаме за земята, то ще изгори, ще изчезне. Но тази земя ще остане. Нашето понятие за земята трябва да се измени – ти тропаш, удряш. (Тя) да търпи. Не може да тропаш, тя е чувствителна, нямаш право да тропаш. Като вървиш нямаш право да тропаш. Ще вървиш, като че минаваш по гърба на майка си, та знание трябва да има. Казвате, земя е това. Мислим, че ние сме единствените умни същества. Казвате, Господ кой знае къде е. Няма го бащата. Майката я няма, а ние от къде сме пръкнали. Най-умните същества, които са родени без баща и без майка. Такова е почти понятието на сегашните хора. Най-добрите. Кой от вас не е тропал на земята. Кой от вас не е тропал на гърба на земята. Има ли някой, който да не е тропал? Кой е виноват? Ти се разсърдиш. Ти тропаш на земята. Казваш: Защо го държиш тук, защо не го махнеш? Заповядва(ш). Та казвам: Какъв е нашият религиозен морал. Туй, което съвременните хора правят, то е обикновен животински морал. Нямаме понятие, за онова, благородство, че тя от хиляди и милиони години, давала, давала от себе си, и по някой път ви се разгневи, и землетресение стане някъде. Друг път като ѝ дотегне пак дойде землетресение. Хората обясняват, че ставало разместване на пластовете. Чудни са хората, обясняват така. Ако моята ръка се свие, коя е причината за свиването на ръката. Мускулите са се свили. Но има нещо разумно в мене. Като заповядвам свива се ръката. Който не разбира, изхвърля нещо. Защо изхвърля нещо? Разум има. Когато земята прави землетресение. Във всичко туй има нещо разумно, което се дължи на някакво несъответствие. Землетресенията стават, когато има несъответствия, когато хората станат много лоши, землетресенията стават по-често. Сегашните учени, както обясняват, то е тяхна работа. Но землетресенията в света имат отношения към нашия живот. Защото, когато ще стане едно землетресение, има дълго време търкане на пластовете, развива се такава грамадна енергия. Запример, тия землетресения, които имаме в България, ако хванат тяхната енергия, за хиляди години българите щяха да имат гориво, за фабриките, и да се отопляват за хиляди години, щяха да имат и електричество. всичко туй отива в пространството за в бъдеще, когато стават землетресения, ще съберем тази енергия, да я складираме, да имаме гориво. Колко чисто ще бъде. Сега всичко отива на халос. Всички като се разгневите, знаете ли каква топлина би се развила. Като се гневите за цяла година, може да си отоплявате стаята. Толкоз енергия има. Всеки ден по 5, 6 пъти на ден. Хиляди пъти се разгневиш за цялата година. Отлично гориво може да имаш. После за в бъдеще, и светлината ще бъде друго. Като се разгневим, няма да имаме тия лампички, но ще имаме голяма светлина, и после всичко туй ще утихне. Казвам: За в бъдеще всичките противоречия, които сега съществуват, ще се превърнат за благо. Сега като се разгневи някой човек, всичко го заобикаляме като благо, като извор. Разгневи се някой, няма да се спрем да кажем, защо се гневиш, но ще вземеш част от енергията. Човекът дава свободно. Тогава мъжете ще търсят една жена да се гневи. Няма да я намер(ят). Сега горката набавя енергия. Той като не знае, събира енергия, казва: Много лоша е тази жена. Тя прави добро не на време, нищо повече. Сега както разглеждам, работите са от 1001 нощ. Казвате, що ни интересува това. Казвам: Вие вечерно време защо сънувате? Преди няколко време един ми разправяше съня си. Дойдоха, хванаха ме и ме направиха цар. Туряха ми корона. Като се събудих, нямам ни калпак на главата, ни корона. Питам, защо са го направили цар. То е тщеславие. Имал неща чудни, актьори има, които играят царска роль. Играе ролята на един цар. Та казвам: В съня ти турят царска мантия, като се събудиш да направиш разлика. Аз бих предпочел един действителен живот, с обикновена дреха, отколкото в царска дреха (да) е.

Сънуваш вечерно време, че те викат, на увеселение да ядеш. Събудиш се, гладен си. Какво ще ядеш? Няма насищане. Празна е тази работа, тук нещо вкусни ябълки, круши, усещаш, че са нещо реално. Казвам, животът, който имаме сега не оценявате. Животът не бих го заменил с нищо. Някой път вие сте неблагодарни, не разбирате. Нито един от вас не цените. Сега и цар да ви направят, по-голямо благо от туй, което Бог е турил на вас, в дадения момент, няма. За бъдеще като се измени формата, то е друг въпрос. Сега всеки човек, ако е доволен от тази форма, да развива богатствата, които има в себе си. Знаете ли колко богатства има неразвити човек? Аз съм превождал туй научно доказателство. Всичкото знание, което досега съществува в света, може да се напечата на 98 книги като Библията. Ако всичкото туй знание се напечата, ще остане за мозъка още за 900 такива книги. Какви грамадни възможности има мозъкът. Казват, какво ще правя. Кое е по-хубаво, да бъдеш цар, или да бъдеш запознат с Любовта, да говориш на нейния език, и тя да те слуша. Знаете колко е красиво да те слуша природата. Знаете какъв хубав език има, и колко хубаво говори! Та казвам някой път, аз съм казал нещо и тя изпълнила. Казвам, тънки дрехи имам, тънко съм облечен. Онзи, който се занимава с проветрението, ще послуша, и него ден ще е топло, ще е хубаво. Два пъти не искай едно и също нещо, или веднъж искай. Втори път съм с дебели дрехи облечен. Ще се научим да говорим така, за да ни слуша природата. Искай от този, който ще ти даде. Не ходи да искаш от този, който няма да ти даде. Ти не разбираш. И в Цариград се случило, имало един религиозен човек, отива при директора на колегията. И му иска пари да му даде. Казва му: Господ ме прати ти да ми дадеш пари. Онзи му казва, ако те беше пратил Господ, трябваше аз да имам пари. Понеже, нямам пари, ти криво си разбрал Господа. Ти ще идеш там, дето може да ти дадат. Не ходи да искаш пари, от там, дето не те обичат. Като минеш някъде и няма Любов, замини си. Като намериш, дето има Любов, влез вътре. Всичко, каквото искаш, ще бъде. Ако в света се молиш и не стават нещата, то е безлюбие, безверие, безнадеждие. Всичките тия неща ще дойдат. Казвам, трябва да имаме едно съзнание. Не да се самоосъждаме. В дадения случай аз не искам него, искам да пея. Не искам да науча музика, но искам да пея една песен. Искам тая песен да я изпея по всичките правила, че като я изпея да ме слушат. Аз по някой път съм пял, когато вятър има, и вятърът престава. Като му запея и той престане. Като спра да пея, той започне пак да бучи. Някой път пея и той не престава. Не харесва пеенето ми. Като ми хареса пеенето, престава. А като не ми хареса пеенето, не престава. Той бучи, аз пея. Заглушава ме, не му се сърдя. Казвам, престани, и той престане, когато пея хубаво. Млъкне, казвам: Хубаво пея. Когато той бучи, аз пея и той престава. Казва: Харесвам те. Но, когато бучи, и аз го слушам. В големите бури има една музика. Много пъти от бучението на вятъра съм се научил как да пея. Който не разбира музиката, е бучение. Аз разбирам, има скрити тонове. Някой път идват периодично. След като престане вятърът и пее същата песен, по-хубаво излиза. Затуй, когато в света ви се случи едно противоречие, показва, че вашият живот не е в съгласие с Божествения закон. Щом има съгласие, се явява хармония. Радвайте се при скръбта. Скръбта ще ви каже какво ви липсва. В скръбта трябва да работите в корените, трябва да учите. Не съм учил, скръб имам. Учил съм, радост имам. В радостта какво ще имаме? Плод ще имаме. Плодът след като изям, ще имам едно вътрешно доволство. Бог се весели в света, когато ставаме отглас, изявяваме онова, което Той ни е дал. Не се радва Бог, но се весели. Когато ние в застой съдим, по човешки говоря. Господ казва: Тия деца всичките благословения очакват, Господ да ти даде благословение. Цял ден се молим за благословение. Нищо не си свършил, какво ще те благослови? Ако дойде дъжд, бодили ще израснат. Често в нашите мозъци хората сеят. Всеки посял каквото иска. Ние нищо не сме посяли. Ние сме длъжни да посеем. Всеки ден като ставаме, да посеем. Слушам една вечер тук кучето скимти. Казвам, защо скимти? То е гладно. Не лае, но издава едно скимтене. Гладно е, като му дадох хляб, престана да скимти. На другия (ден) дойде, пак чувам същия глас, пак скимти. Като му дадох хляб, пак престана. На третия ден не лае, но само скимти, едно доста музикално скимтене. Не е много музикално, но доста музикално. Погледна го, скимти. По някой път аз отгоре, от високо го гледам, не слизам долу. По някой път слизам долу, аз го опитвам. Покажа му хляба, то вземе хляба, и благодари. Някой път, аристократически, отгоре му го хвърлям. То отиде и го вземе. Аз го гледам отгоре, то се обърне към мене, и казва, защо не ми дадеш, защо го хвърляш отгоре – защото не учиш. Та казвам, невидимият свят, когато учим, тъй ни дава, в устата, а когато не учим, го хвърля, ние го събираме. За себе си така разсъждавам. Законът е все същият. Ние искаме Бог да има обхода към нас. Когато изпълняваме волята, няма по-хубава обхода. Но, когато не я изпълняваме, нещата идват дисхармонично. Та ви препоръчвам един от най-хубавите методи в света. Сега вече сме преживяли механична Любов. Стъпваме вече в органичната Любов. Когато говори някой за Любовта, механичната Любов е. Затуй механичните неща в света са много добре наредени. Един съвременен автомобил, една съвременна фабрика, всичките тия колелета, както са направени, всичко върви наред. В духовния, в Божествения свят, органическите неща са така наредени хубаво. Тук органическите неща в нас не са наредени. Запример, един аероплан като се движи с няколкостотин километра, правили са изчисления. Като стрелят с оръжията, куршумите да излизат без да се повредят перките. После правят много точни изчисления. Сега вие всички говорите за Любовта, но щом се говори за Любовта, всички ги е страх от Любовта. Каква е тази Любов, от която вие се страхувате? Най-хубавата Любов е. Когато слънчевата светлина иде, говори ни. С разлагането на цветовете. В червения, в портокаления, жълтия, зеления, синия цвят и някои други нюанси говори, но досега светлината никога не ни е говорила за любовта. Защото в една Любов, в която се говори, се раждат противоречия. Показва, че ние живеем (в) една много груба среда. Ние в името на Любовта сме прекарали толкоз страдания, та сме се наплашили вече. Всичките хора са така изплашени от страданията, които идат от Любовта, та казват, не ми говорете за Любовта, дотегна ми. Та сега аз наричам Любовта, мълчаливата Любов. Аз говоря, това е декламиране. Туй, което говоря, не е любов. То не е любов. Нарисувал съм любовна картина, но това не е любов. Нарисувал съм цвете, но това не е любов. Любов е туй, което ти е дадено, че не знаеш кой ти го е дал. Радваш се.

Да ви приведа следния пример: Минава едно малко момиченце, дъщеря на един княз, 10-годишно. Вижда едно момче, на 15 години, казва на майка си: Туй момче ми се вижда даровито, бедно е, я да го издържим, то е даровито по музика. Майката започва да го издържа, тя го издържа и той става доктор по музиката, прочут музикант. Но то никога не казало на този доктор музикант, че го обича. Този музикант дължи своите условия на туй малкото момиче. Погледът, който хвърлило то към него, казва, да го издържаме. Ако вас няма някоя княжеска дъщеря, която да е казала да ви издържа, какво ще стане с вас? Всеки един от вас има ангел хранител, който казва на Господа да го издържаме Господи, този е даровит. Погледне те така, вие се считате радостни, весели. Туй момче като израства, какво ще стане? Той става прочут учител по музика. Като свършил тя дошла да взема уроци да се учи от него. И тя била една от най-добрите ученички, не ходила да се любува, но изучава музиката. Една нейна съученичка започнала да ѝ завижда, завист се явява. Казва, тя не е даровита толкоз. Тя гледа да преписва от другите, но учителят вижда, той разбира, че е даровита, и както каже, той, тя прави. А онази постоянно търси. Той само погледне и ние често най-даровитите се пържим в своето масло, търсим погрешките. Питаме кой е за препоръка. Онова младо момиче, което казва, този младият да го издържаме, или тази, която оттук оттам вземала. И без да му каже той отпосле се научил, че като завършила курса по музика при него, тя си заминала. Отпосле се научил, че цялото негово щастие зависи от нея, че БЕЗКОРИСТНА Е БИЛА ТАЗИ ЛЮБОВ.

Казвам, да дадем ход на нашите души, да кажем като това момиче, да поддържаме истината, да поддържаме нашия ум, да поддържаме нашата душа, да поддържаме духа, за да се издигнат и те, за да можем и ние с тях да се издигнем. Единственият път, по който човешкият ум, човешкото сърце, и човешката душа се въздигат, то е пътят на Любовта.

Добрата молитва.

30 беседа, държана от Учителя на 26 април 1942 година, 10 ч.с., неделя.

Изгрев. София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×