Jump to content
valiamaria

1942_07_05 Слаби и силни

Recommended Posts

Аудио - чете Светла Николова

От книгата "Близо и далеч". Утринни Слова. Единадесета година (1941–1942). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1997

Слаби и силни

„Добрата молитва“

Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Йоана. Ще ви я прочета по нов начин – ще научите нещо ново. Нещата на Божествения свят не се повтарят. Христос поставя основата на живота, поставя не в някой човек, но казва: „Аз съм истинната лоза и Отец Ми е земледелецът.“ (Учителят прочете главата.)

„Духът Божи“

Обикновеният живот дотяга на човека. Това, което е понятно, то е онова вечно разнообразие, което съществува в Божествения свят. И понеже хората са още деца, схващат много повърхностно живота, схващат туй, което не е съществено. Туй, което не е съществено, това е външна опаковка на нещата. Тя не привлича хората. Като идете в един театър, опаковката на един артист е гримировката, дрехите, които облякъл. Хората не искат да видят на сцената един артист така, трябва да говори нещо свястно. Този колко време се учил, заучавал писаното, трябва да го изрази тъй, че цялата публика трябва да бъде доволна от него. Ще му ръкопляскат, то ще бъде неговото възнаграждение. Ако не изрази това слово както трябва, ще го освиркват, казват: „Ние искаме хора да ни предадат писаното хубаво.“

Това не е теория, то съществува. Идете в кой да е театър и вижте колко пъти правят репетиции. По десет забележки: тъй ще се подвижиш, тъй ще се наклониш напред, назад, тъй ще се изправиш, тъй ще седнеш, дикцията правилна трябва да бъде. После, там има суфльор, не може да туриш от себе си, каквото искаш. Някой път има изключения, някой път суфльорът заспива, не може да каже; зачервил се артистът и тури нещо, да го скачи. Стават такива работи, то са изключения.

Ние ходим на Рила и Рила казва: „Ела да видиш онова, което е казано.“ Ако идеш на Рила, ще видиш разхвърляни камъни, вода тече, шум. Има доста големи мушици, има и малки. Ще те посрещнат, казват: „Добър ден, приятели, как сте? Не носите никаква храница, купони има и за нас.“ По някой път мъглата ще дойде, и тя казва: „Добре дошли, много се радвам.“ Понеже ни обича, остава по-дълго време. Ние искаме да си замине, да видим слънцето.

Сега прочетената глава се отнася до преди две хиляди години, до хората; не се отнася до вас, не сме ние, някой еврейски народ не Го разбрал. Христос разправя на учениците инциденти, казва: „Ще се случат тия работи.“ Може да не са толкоз културни. Вие имате малко опитности: някой човек като не ви хареса, имате неразположение.

Сега казвам, че малко подаръци ни дадоха на Рила. Ние ходихме не за удоволствие, за работа. В работата малко хора присъстват. В един оркестър не присъстват хиляда души или петстотин, или четиристотин, или сто. Някой път свирят квартет, четири–пет души, по някой път един малък оркестър, един малък хор от дванайсет души. Изисква се ония хора да пеят: тия, на които ще пеят, искат да знаят, искат хора със знания.

Рила е много взискателна. Всеки там, който иде и не постъпва според нейните правила, посреща го с градушка и при това такава градушка, като кокоши яйца. Понеже някои от присъстващите не бяха добри приятели, докачи се Рила, че ги тури на изпитание. Благодарение, че кокошите яйца не засегнаха депутацията, която беше на Рила, казвам: „Посплашете ги малко, но не им пукайте главите.“ Представете си толкова голяма градушка, под едно платно тънко, че колците наполовина скрити станаха. Като удари на паницата, на парчета; като удари дръжката на лъжицата, на три–четири метра ще я търсиш из градушката. Туй е посрещане, казва: „Добре дошли, какво правите долу?“ Сега това е опаковката, външната страна. Когато е за удоволствие, то е за всички, за развлечение, за всичките е дадено. Но когато е за работа, малцина трябват, имайте предвид. Някой писател пише нещо, няма да има десеттях души: справка прави от книги, може да му дадат показания. Трябва да се свърши работата. След свършването на работата идат Божиите благословения.

Та аз наричам, туй е подарък от Рила. Петнайсет дена бяхме там, аз използвах дванайсет дена. Първия ден не ходих на Молитвения връх. Мисля, че един само беше, другите бяха уморени, поуспали се, пък и аз си почивах. Защо не излизате горе? Уморени са, нека си починат. Първата беседа беше в неделя. На третия ден пак не ходих. Във вторник нямаше време за ходене. В срядата започнах. Та казвам, три дни не са използвани – дванайсет дена.

Ще ви чета третата беседа: „Възходящият път на незнайната любов“. Не беше голямо събрание, мъчно се говори на пет–шест души. (Учителят прочете „Възходящият път“, трета беседа, държана на Молитвения връх при Седемте рилски езера на 23 юни 1942 г.)

Това са плодове, които ви се показват. Показват ви една красива ябълка. То е забавление за очите. Вие трябва да се сприятелите с ябълката и да знаете как да я посрещате. Дойде на гости, ще съблече външната дреха, трябва да се изуят обущата навън. Трябва да ѝ дадете красив прием, след туй едно легло да ѝ дадете в дома си като един странен пътник, който дошъл в дома от невидимия свят. Така се посрещат добрите хора. Ще ѝ покажете на нея белите зъби, ще ѝ кажете: „Добър ден, добре дошла в дома ни.“ Ще ѝ дадете най-добрия си апартамент, и от този апартамент, след приемането ѝ, ще я разведете из вашия свят, из вашите градини, ще си поприказвате с нея. Най-после, като изядете тази ябълка, вас ще ви се подремне малко, тя ще ви заведе в оня свят. Като станете, ще се разходите навън в света.

По някой път ние мислим: оня свят е нещо външно. Да служи човек е едно нещо, да изпълнява е друго. Човек, който иска другите да му пеят, наполовина е разбрал живота. Когато той иска да пее, тогава е разбрал живота. По Рила – цялата гама, седем езера, всичките тонове, отгоре като започнеш. Човек трябва да бъде музикален. Някои отиват на Рила, без да знаят да пеят. Певци са, не може да пеят. Често, като минат, някой казва: „Не знае да пее, не се е научил още да пее.“ Отбелязано е по камъните кой как пял. Имената са отбелязани кой как дошъл, какво направил, всичките добри и лоши работи са написани там за спомен. Даже намерихме от Братството записани неща, няма да казвам какво са дали. Казват: „Това от Братството са дали.“ Вие сега ще се интересувате какво са казали те. Някой път ще ви заведа, вие да прочетете. Казвате: „Кой знае дали е така?“ Да го прочетете, да видите как е написано, авторитет да бъдете. Често хубаво написано има, значи, за да го напишат, интересуват се. Даже най-некрасивите песни те са ги поправили; написана е погрешно песента, после са я поправили. Кой как пял на Рила, назовават го. Който там е пял, научава се да пее. Който там не е пял, не може да се научи да пее.

Ние седим и чакаме в живота да видим Бога. Как ще видим Бога в Неговата безпределност? Голямото как ще видиш? Както една мравя не може да види един човек, така и човек не може да види Бога, понеже е безграничен. Един малък комар вижда малка, микроскопическа част от човека. Ние виждаме само микроскопическото проявление на Бога. Виждате, камъкът е камък. Онзи, който вижда, то е част от Бога. В един камък е затворен някой спящ дух, който се е уморил, и за да не го безпокоят, влязъл в къщата на един камък. Мислиш, че няма нищо, бутнеш камъка, чува се сътресение, търкаля се камъкът. Спящият дух, като стане някой път, му е приятно от туй бутане. Човек, с ритането на камъните, причинява болка на краката или човек, който не знае как да постъпва с камъните – пострадват неговите крака, неговите колена.

Като отидох на Рила, написано е там и казват: „Елате да видите какво са написали рилските българи.“ Отиваме на втората чешма. Казвам, тия българи задигнаха мраморния чучур и наместо мраморния чучур са турили един дървен чучур. Развалили чешмата и вътре турили чучура, едва цицирика. Много умни са българите. В мрамора някой ще се съблазни, в дървото никой не се съблазнява.

Сега какво ще направите, мраморен ли чучур ще турите, или дървен? Аз предпочетох дървен чучур, казвам: „Ще турим тъй дървения чучур, че българите да знаят как да се молят.“ Вземахме чучура отвътре, че го извадихме навън, турихме го хубаво, направихме го като чучур. Изчистихме хубаво водата, затиснахме чучура с големи камъни, направихме отпред на чучура корито с мраморни камъчета. После, на половин метър от чучура, на по-малко – двайсет и пет или трийсет сантиметра, турихме хубав камък, защото българинът обича да коленичи пред изворите, да не е на мокро, да тури коляното на камъка близо до чучура, да не е далече. По български го направихме. Сега няма да остане нито един българин, който да не се моли на Бога. Сега ви препоръчвам на всинца ви, за да се задоволите на този извор, да си турите раниците и двама по двама за разходка да идете на този чучур, да се помолите, да пиете, да го видите как е направен. Ще ви хареса, че е хубав. Казвам, сега за чучура няма кой да се съблазни, едва ли струва един–два лева. Ако рече някой българин да го извади, ще види зор. Тия камъни са по седемдесет–осемдесет кила, два камъка – сто и шейсет кила. Кой ще ги дига?

Та казвам, използвайте в живота малките случки. Целият съвременен свят страда от една образност. Понеже силните господаруват, а слабите работят, работата не върви. Ако туриш един, който знае само да кряка като жаба, в един оркестър, да пее, пък онзи, който знае и разбира – да слуша отвън, ще критикува. Казвам, в бъдещия порядък ще господаруват слабите, силните ще слугуват. Сега, понеже силните господаруват, пък слабите слугуват, силните ще ги набият. Когато силните започнат да управляват света като слуги, а слабите като господари, те ще кажат: „Господи, Ти имаш думата.“

Та казвам, слаби слуги не искат вече; силни слуги, силни, добри, справедливи и разумни. Най-малко да може да дигне сто тона, той е силен човек. Досега силните хора дигаха тон, и малко има в света, които могат да дигнат. Аз зная за едного в Америка, който дига един кон с едно конче. Трябва да стане един преврат в нас. В Божествения порядък слабите заповядват. В Божествения порядък детето като заплаче, майката стане, казва: „Какво, ваше величие?“ По четири–пет пъти на нощ я вдига. Тя стане от леглото и мълчи. Тя постъпва така, докато е дете. Щом стане детето силно, майката казва: „Ти не можеш да заповядваш вече, слуга ще станеш.“ Силните не могат да разберат как тъй в ранната възраст са заповядвали, пък сега им заповядват. В Божествения свят слабите заповядват, силните слугуват. В човешкия свят силните заповядват, слабите слугуват. Всичкото противоречие произтича от това.

Ние искаме на някой невежа човек да му дадем много знание. Голямото знание е за силните, за учените. Говорим за доброто. Доброто е цял един свят, който трябва да изучавате. То е светът на нисшия Божествен свят, на животинския свят. Доброто включва целия животински свят, свързан е тясно с човешкия свят. Ние сме в съприкосновение с доброто само чрез краката си. Ако разгледате – пръстите на човека на краката са къси, не са така дълги, както на ръцете. Туй показва, че, в умствено отношение на доброто, едва сега започва да учи. Волеви хора са, палецът е къс, но издържа. Ако искаш някой човек да бъде упорит, да бъде твърд, дето с девет чифта биволи да не можеш да го изтеглиш от пътя, погледай пръста: ако е голям и широк, да знаеш, че този човек е непоколебим.

Онова, което може да ни препоръча в света, то е нашето безсилие. Смирението не е закон на безсилие. Там цитират апостол Павел, че като му дал един трън да се мъчи, молил се на Господа да го махне. Господ му казал: „Моята сила се проявява в твоята слабост. Ти като си слаб, Аз ще ти слугувам.“ Господ казва: „Ти да си едно дете, което възприема поучението, което ти се дава.“ Ти на майка си може да заповядваш, но никога не може я да накараш да живее тъй, както ти искаш; тя може да ти услужи – ако имаш някаква нужда, тя може да ти услужи, но ако искаш да заповядваш как да живее, не можеш. Всичко може да искаш, ще ти даде. Ако заповядаш на майка си да се отдалечи от тебе, тя ще се отдалечи, но ти ще видиш какво нещо е отдалечаването на майка. Като се махне майката, детето плаче. Силният като е около детето, детето е спокойно. Докато Бог е около нашата люлка, ние трябва да бъдем разумни деца.

Господ иска ние да заповядваме, но ние ще оставим Той да изпълнява, както Той разбира. Ние можем да кажем: „Вода“, вода ще ни донесат не както искаме, те ще ни донесат вода, в каквато чаша и по който начин те искат, точно навреме. Ако искаш хляб, те ще ти донесат, но ще донесат в такава форма, каквато те са избрали. Ако речем да проповядваме своето право, показва, че ние сме станали възрастни. Тогава иде законът, нашата задница започва да опитва закона. Че тази работа е сериозна, как трябва да се построи светът.

Та казвам: искайте вода, искайте хляб, искайте въздух, искайте светлина, искайте знание, всичко може да искате, и оставете този Божествен свят да изпълни тъй, както разбира. Понеже там са най-разумните, те ще изберат. Ако на тебе биха дали, ти никога не би избрал. Христос казва: „Искайте, и ще ви се даде.“ Не се позволява начина и времето да кажеш, няма да определяш времето. Ще поискаш, и ще оставиш те да ти дадат. Може да е една секунда, може да са десет секунди, петдесет, шейсет, една минута, две минути, три, четири, един час, три, четири, пет часа, петнайсет, двайсет, трийсет часа. Някой път ние преувеличаваме, казвате: „Работите не станаха, както искаме, навреме.“ Всичките неща стават навреме. Когато някой човек са го турили някъде да го бесят, го бесят, часовете са като минути. Когато чакаш някого, когото обичаш, че закъснял, десет секунди ти се виждат часове. Когато обичаш нещо, продължаваш времето, когато не го обичаш, съкратяваш. Къде е сега истината? Истината в света иска да ни създаде радост и веселие. Един, който не е гладен, защо ще го гощавате, той няма да оцени? Само гладният може да оцени добрия обед, само жадният може да оцени водата, само разумният може да оцени знанието.

Следователно, когато сме гладни, хлябът трябва да дойде според любовта. Ако ядем, когато сме гладни, туй ядене носи голямо благословение. В едно добро и справедливо ядене има разумно постижение. Когато човек е добър, справедлив и разумен, любовта може да се прояви правилно. Когато не е добър, значи не е ял добре и справедливо, при дъвкането не е сдъвкал храната, после, тази храна не е употребена за нейното предназначение. Той не е проверил пътя, по който любовта трябва да дойде в света. Любовта в света се проявява чрез доброто, справедливостта и разумността. Ако те не са в своята пълнота в живота, тя не може да се прояви.

Та казвам, Христос говори с притчи, и досега не знаят защо е казал някои работи. Запример онзи стих, дето казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“, как може да го тълкувате? Ти, ако не можеш да направиш злото приятел, тогава ти не си силен човек. „Направете си приятели“ значи доброто да ти стане приятел. Казва: „Само любовта е приятел.“ Значи ще се запознаеш с любовта, тя да те запознае със злото. Не да се запознаеш със злото, че то да те запознае с любовта. Най-първо започни с любовта, тя да те запознае със злото. Злото тогава ще ти служи, всичко, което желаеш, ще го направи. Злото знае да слугува на любовта. Вие имате превратни понятия за злото. Злото не го смесвайте с лошото. Лош човек е зъл човек, злото е мощна сила. Когато искат да се създаде един свят, злото турят. Злото създава света, първоначално със злото е създаден. Когато искат да запалят огън, злото турят. Когато искат да изпратят светлина, злото турят. Когато искат да изправят света, турят злото. Когато искат да обявят война, турят злото.

Да воюва човек не е лошо, навсякъде има война. И ангелите воюват, и не се убиват. Хората воюват, и се убиват. Това е разликата. Ангелите воюват, и никой не убива, роб в своя свят не вземат. Връщат ги, казват: „Ние сме по-силни.“ Пущат ги да идат в неговия свят. На земята като продават робите, вземат ги в държавата. Вие продавате, и тогава човек става слаб. Ако ти туй продадено зло го вземеш в себе си като роб, ти се заробваш. Остави го, не вземайте роби във вашия живот. Ако заловиш една мисъл, остави я навън, не я вземай в ума си. Ако заловиш едно желание, не го вземай в сърцето си, остави го навън. И постъпка, ако заловиш, не я оставяй в ума ти да работи, остави я навън. Та ние сега дълго време седим и разправяме на злото: „Ти да знаеш, аз съм по-силен, да ми служиш.“ Ти го вземеш като слуга в дома си.

Злото само външно може да ти служи, вътрешно – никога. Вътрешно само доброто на човека може да служи. Вътре ще направиш слуга доброто, външно ще направиш слуга злото. Сега хората са направили точно обратното. Вътре служи злото, отвън служи доброто. Този порядък трябва да се измени. Доброто отвътре да е слуга и злото отвън да е слуга. По разумност злото и доброто са еднакви. Сега това са практични неща, които трябва да се вложат в основата на живота. Това е новото разбиране. Тълкуванията на ония Христови думи, стихове, какво допринесоха? Вземете съвременния християнски свят – не знаят как да воюват. Ако идеш между християните – не знаят как да постъпят. Най-първо, ще те посрещне доброто отвън. Като влезеш вътре, ще те посрещне злото. Виждам редът на нещата е изменен.

Та казвам, ние, съвременните хора, трябва да се учим как да гледаме и как да приемем света. Най-първо виждаме лошото, което е отвън, после доброто, което е вътре. Защото външният свят трябва да се организира постоянно. Вътрешният свят на човека, и той трябва да се организира в проявлението си. Вие не сте опитали. Вие обичате един човек, не знаете как да се проявите. Казвате: „Обичам.“ Като обичам един човек, аз ще му изпея една песен, която той обича. Като изпееш тъй, да му падне като мед на сърцето. Ти му пееш една песен, която ти обичаш, той не я обича. Ще пееш песен, която той обича, не която ти обичаш. Ще му дадеш ядене, което той обича, не което ти обичаш. Ще му дадеш вода, която той обича, не която ти обичаш. Ти като идеш в дома му, той може да ти даде това, което ти обичаш.

Сега, като ни дойдат гости, турим нашето мнение, нашето ядене. Туй е изключение в любовта. Когато идем при любовта, тя ще ни угости тъй, както ние обичаме. Когато дойде любовта в нас, ние ще я угостим, както тя обича. Тъй седи новият закон. Силните трябва да станат слуги на слабите, за да ги научат на ред и порядък. По-силните всичко могат да направят. Под думата силен разбирам добър, справедлив и разумен, любовта вече действа. Силните хора в света ще станат господари само тогава, когато възприемем любовта, и тя стане подбудителна причина.

Нали знаете онзи малък разказ за Илия, който избяга от еврейската царица, че Бог се прояви в бурята, в гръмотевицата и най-после в тихия глас. То е разумният живот. Тогава видя Бог, той си покри лицето и Господ му разправи какво иска. „Ти, казва, си още човек, а искаш да бъдеш силен, но не си запознат с любовта.“ Илия беше много добър, напреднал човек, но казва: „Още едно ти не достига.“ Затуй, като се яви Илия като Йоан, отсякоха главата му. Казват: „Да видим как ще туриш главата.“ А главата може да я постави само с любовта. Отсякоха му главата, понеже на повече от четиристотин души хора той им отсече главите. Сега провидението му отсече и неговата глава, казва: „Ако можеш да поставиш своята глава на място, тогава ще се върнеш да поставиш главите на всичките ония хора, на които ги отсече. Те не знаят как да си турят главите.“ Илия във времето на Йоана разбра какво нещо е главата на човека. Казва: „Да му отрежеш главата.“ Като му отрежеш главата, светът няма да се поправи. Казва: „Да го удари по главата.“ Като го удари по главата, няма да се поправи. „Да го мушне в сърцето.“ С мушкане работа не става. Той е проводник на Божиите блага. Казвам, никакъв удар на главата, никакво мушкане на сърцето. Позволява се само изтупване на праха. После, позволява се една баня, умиване на човека. Не да охлузиш неговата кожа за красота, това не се позволява. Оставете кожата сама да се чисти.

Трябва да знаете, първото нещо, че във вас е силен Бог. Оставете силният във вас да слугува, а вие заповядвайте. Ако ви давам право да бъдете всички господари, но оставете силните във вас, любовта, която слугува, да оправи работите, както тя иска. Искам всички да оставите тя да направи работите, както тя разбира. Ще се оправят работите. Всичко в света за двайсет и четири часа би се оправило. Но знайте: двайсет и четири часа, те са тисящи години.

Казва там: „Тисящи години са като един човешки ден.“ Тисящи години са като един човешки ден, и като разделите тисящи години на един ден, като го превърнете в часове и минути, ще видите колко се пада. Колкото време закъснява да се изпълни добродетелта, носи повече блага. Колкото работите стават бързо, те не носят големи блага. На един германски учен един американски казва: „Ние, американците, сме пъргави хора, не искаме дълго време да иждивяваме на учене. Няма ли някой курс по философия, да го свърша за три–четири месеца?“ „Има, има – казва му германецът професор. – Когато Господ иска да направи една голяма диня, взема Му шест месеца. Когато иска да направи един дъб, сто години Му взема.“ Динята дава голям плод. Ако е философия за динята, то е друг въпрос, всяка година ще садите. Тази философия не е лоша. Колкото по-дълго време взема един процес, той носи по-големи блага. Някои от вас често се безпокоят и казват: „Остаряхме.“ Оставете тази дума старост, то е смешно да мисли човек, че е стар. В невидимия свят за милиони години, които са минали, едва има двайсет и четири старци. За щастие считат да видиш един стар човек. Тук на земята яйце да хвърлиш, стар човек ще удариш. Казвате: „Остаряхме, остаряхме.“ Казвам: „Подмладихме се.“ Любовта е за младите хора. Мъдростта е за старите. Ние на земята още хиляди години има да учим за любовта. Ние като че сме свършили курса на любовта. На земята още хиляди години има да учим за любовта. За философията на мъдростта трябва да минат още хиляди години. За предисловието на истината още хиляди Божествени години трябва да минат.

Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е царство на скрити блага, които Бог е създал и иска да открие на Своите деца. Сега, ако мислите, че вие сте остарели, благата не са за вас, ако сте деца – за вас са. Ако сте остарели, и в този свят, и в онзи свят други блага има. Ако идете в оня свят и кажете, че сте остарели, вие сте смешни. Като кажете, че сте стари, ще ви питат на колко години сте. Там някои старци има на три квадрилиона години. Някои старци има на три квадрилиона години, някои има на хиляда квадрилиона. Вие сте на сто години. Ние тогава ще мязаме на една прашинка във въздуха – да мисли, че е голяма като земята. Когато израсне тази прашинка, може да стане като земята. За да стане толкова голяма, както земята, трябва да мине един дълъг период.

Сега блажени са децата, блажени са децата, на които старците слугуват. Двайсет и четири души старци има, и те вършат всичката работа в небето. Когато някои от тия, небесните деца закъсат, те идат веднага да му помагат. Те са двайсет и четири силни слуги. Аз ги наричам силните. Те са пред престола на Бога и слугуват. Каквото Господ каже, веднага го изпълняват. Казват, падали на колене. Когато един българин коленичи пред един извор, той слаб човек ли е? Стане, после пак седне: той приема водата. Слабият човек на креслото казва: „Моля, донесете ми чаша вода.“ Той не може да коленичи. Казвам, идете при тия старци, да ви научат да коленичите. Първото нещо, ще коленичите пред водата, ще направите един малък опит.

Да кажем, някой път вие не може да простите една малка обида. Най-първо, знаете ли вие колко обиди сте направили на Бога? Сега всеки човек, който обича, казва, че това не е направено, онова не е направено. Той обижда. Не дигайте шум в себе си. Благодарете за всичко онова, което става във вас. При добро и зло благодарете, нищо повече. Защото там, дето е Бог, доброто и злото слугуват. Казва там: „Адам стана като боговете, да познава доброто и злото.“ Понеже Бог е любов, доброто и злото еднакво му слугуват. Казвам, Бог, Който е във вас, оставете да Му слугуват доброто и злото, не си давайте мнението. Не противи се на злото, не противи се на доброто. Казвам, то са Божии слуги и каквото те правят, това е добро.

Възходящият път на любовта. От някои от вас се изисква всеки ден, като станете, да благодарите за големите добрини, които Бог ви дава. Няма по-хубаво нещо човек да бъде благодарен. Малко знаеш, благодари. Много знаеш, благодари. Много работиш, благодари. Малко работиш, благодари. Малко ядеш, благодари. Много ядеш, благодари. Малко пиеш, благодари. Много пиеш, благодари. За всичко, което правите, малко или голямо, то е еднакво ценно. То е въпрос на време. Големите работи са взели дълго време, малките работи – малко време. Само времето е, което определя големите и малките работи. Понеже ние живеем на земята, не живеем на слънцето, нямаме условията на слънцето.

Ние имаме на земята много добри условия. Ако сте на луната, вие не може да издържите на ниската температура. Сто и петдесет градуса студ има, как ще го издържите? На земята имаме до шейсет–седемдесет градуса, има и толкоз съответна топлина. На месечината злото действа много по-силно, отколкото на земята. На месечината външният свят е под закона на злото. На земята доброто е във външния свят, злото е вътре. В месечината доброто е вътре, а злото отвън. На земята е точно обратният процес: доброто е отвън, злото е отвътре. Трябва да чакаме, докато се измени. Трябва да чакаме, докато се измени, да дойде порядъкът на месечината, доброто да влезе отвътре, злото да излезе отвън.

Или трябва да стане цял един органически преврат, едно разбиране в съзнанието на хората. Да обичаш баща си, да обичаш майка си, да обичаш братята и сестрите си като себе си, да обичаш своя приятел, да обичаш слугите си. Един слуга, който ти слугува, той те обича. Само който те обича може да ти слугува. Без любов служенето не е приятно. Всяка работа, която е свършена с любов, тя е приета от Бога. Всяка работа, която е свършена без любов, и тя е приета, но ще се коригира, отвън остава. Всяка работа, свършена с любов, тя е вече приета и отвън, и отвътре. Сега някои наши постъпки, някои наши желания и наши мисли отвън са приети в Божествения свят, отвътре не са. Една мисъл, едно желание трябва да бъдат приети отвън и отвътре.

Възходящият път на любовта. Когато Бог ни служи на нас, ние да Му благодарим. Казва: „Син Човечески не дойде да Му служат, но да служи.“ Вие, които още не знаете как да служите, да бъдете весели деца. И за най-малкото подаръче да ви светнат очите: за едно малко палто, за една кърпичка, за обици, за едно парче хляб, за една капка вода да благодариш, като че ли целият свят е твой. Щом любиш, имаш всичките Божии блага на разположение в цялата вечност. Щом не Му служиш, ти си затворил пътя, по който благата идат. Единственият път, по който Божиите блага идат, то е любовта. Единствените слуги, чрез които любовта служи, то е доброто, справедливостта и разумността. То са методи на любовта.

Сега желая вие да бъдете деца на Царството Божие, не слуги. Някои ти кажат: „Не може, не може.“ Щом не може, ще идете при онези двайсет и четири старци. Тогава веднага може. Най-хубавото правило: щом не можеш да направиш нещо, отправи ума си към Бога и чакай, отправи ума си към Бога, и работата ще се оправи. Сега седнеш да мислиш, започваш да човъркаш работата. Никак не ги човъркай, само отправи ума си, и веднага ще дойде отговорът.

Работите стават. Казвам, не отправяйте ума си към хората, но го отправете към ония двайсет и четири души старци. Казвате: „Остаряхме.“ Щом дойде мисълта за остаряване, мислете за тях. Като мислим за старците, да ни тупти сърцето. Ние стари не може да бъдем. Млад всеки може да бъде. Няма по-хубаво нещо човек да бъде млад. Всичките големи блага, всичко, каквото Господ е създал, е за младите. Да се веселят, да се обличат, да пеят, да играят да спят, каквото искат да правят, само да приемат доброто слугуване на старите от небето.

Помнете онези думи на Христа: „Както Ме Отец възлюбил, и Аз ви възлюбих.“ Какво повече? Бог е възлюбил Него, Той ще възлюби и нас.

„Отче наш“

Двадесет и пето утринно слово

5 юли 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта

София – Изгрев

На 21 и 28 юни беседите са държани на Рила.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×