Аудио - чете Нели Недялкова
От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя
в края на 1938 г. и началото на 1939 г.
Издание - 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
Друг вариант за четене на книгата онлайн
КНИГА: Големият брат,
Малкият брат
Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знание, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте.
Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Там те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така.
Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовта — дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека.
Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият — с пророк Илия, който се възнесе с огнена колесница. Обаче, Илия пак се върна на земята, и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човек може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение.
Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее.
Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духът започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода.
Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда.
Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начин? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди.
Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия.
Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света.
И тъй, любовта е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влезете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение.
Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичките си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук.
И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: Имаш ли нещо в джоба си? За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Бог е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това, дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си в странство да учи, и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова чест той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баща си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят — да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други — заравяли падналото семе.
Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвам при тебе не като твой син, но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие.
В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угощение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш.
Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си още смирен. Казвам: Много благочестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. —
— Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи.
Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили.
Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея.
Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и, след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието.
Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължил да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат.
И тъй, числото девет в 1939 г. означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на числото три, човек трябва да работи с три велики сили; с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други — със съграждащите.
Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти.
Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъв. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави". Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това.
Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо.
И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание.
Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне?
Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа.
Съвременните хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете"! Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т. е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото.
Бдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправете живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакал, той има право да плаче; който се е доизплакал, той требва да пее.
Желая ви, тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекът! С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека.
И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания.
Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни от себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 година. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено.
Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.
Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрев.
БИБЛИОГРАФИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ОТ СЛОВОТО НА БЕИНСА ДУНО - УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 1. Наука и възпитание. София, 1949. 2. Призвание към народа ми. София, Бяло братство. 3. Сила и живот, 1 серия. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1924. 4. Сила и живот, 2 серия. НБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1933. 5. Сила и живот, 3 серия. НБ. Русе, Д. Петров, 1929. 6. Сила и живот, 4 серия. НБ. София, Едисон, 1922. 7. Сила и живот, 5 серия. НБ. София, Съгласие, 1922. 8. Двата природни метода. НБ. Сила и живот, 6 серия. НБ. София, фотинов. 9. Настанало е Царството Божие. НБ. Сила и живот, 7 серия. Русе, Малджиев. 10. Сила и живот, 8 серия. НБ. Русе, Малджиев, 1926-1927. 11. Затова се родих. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.1 София, 1922. 12. Влизане. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.2. София, 1930. 13. Праведният. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.З. София, 1930. 14. Вехтото премина. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.4. София, 1932. 15. Мнозина казваха. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.1. Казанлък, Гутенберг, 1933. 16. Ни мъж, ни жена. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.2. Казанлък, Гутенберг, 1933. 17. Синове на възкресението. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.З. Казанлък, Гутенберг, 1934. 18. За съдба дойдох. НБ. Сила и живот, II серия. София, 1928. 19. Учителю благи. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.1. София, Бр. Миладинови, 1934. 20. Който има невестата. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.2. Казанлък, Гутенберг, 1935. 21. Голямото благо. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.З. Казанлък, Гутенберг, 1936. 22. Крадецът и пастирят. НБ. Сила и живот, 13 серия. Казанлък, Гутенберг, 1937. 23. Да възлюбиш Господа. НБ. София, Житно зърно, 1946. 24. Все що е писано. НБ. София, Литопечат, 1942. 25. Дали може. НБ. София, Литопечат, 1942. 26. Великите условия на живота. НБ. София, 1944. 27. Новият човек. НБ. София, Житно зърно, 1947. 28. Ще управлява всички народи. НБ. София, Житно зърно, 1948. 29. Живият Господ. НБ. София, Житно зърно, 1948. 30. Поучаваше ги. НБ. София, Житно зърно, 1949. 31. Петимата братя. НБ. София, Житно зърно, 1949. 32. Който дойде при Мене. НБ. Житно зърно, София, 1950. 33. Да ви даде. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1938. 34. Условия за растене. НБ. София, Житно зърно, 1949. 35. Делата Божии. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1940. 36. Вечно подмладяване. НБ. София, 1944. 37. Учителю, да прогледам! Неделна беседа, държана на 21.06.1931. София, 1931. 38. Трите живота. ООК. София, Литопечат, 1942. 39. Окултни лекции. ООК. Г.II. София, Литопечат, 1923. 40. Общ окултен клас. Г.II. Русе, Малджиев, 1923. 41. Общ окултен клас. Г.II. Русе, Малджиев, 1922. 42. Високият идеал. ООК, Г.III. Русе, Малджиев, 1923. 43. Абсолютна справедливост. ООК, Г.IV. Русе, Малджиев, 1927. 44. Козативни сили. ООК, Г.V. София, Венера, 1930. 45. Светлина на мисълта. ООК. София, Венера, 1930. 46. Условия за разумния човек. ООК. София, Венера, 1930. 47. Отношение на простите истини към човека. ООК, Г.VI, т.1. София, 1933. 48. Неразрешеното. ООК, Г.VI, т.2. София, 1933. 49. Възможни постижения. ООК, Г.VI, т.З. София, 1934. 50. Четирите кръга. ООК, Г.VI, т.4. София, 1934. 51. Великото и красивото. ООК, Г.VII, т.1. София, Задруга, 1935. 52. Малки и големи придобивки. ООК, Г.VII, т.2. София, Задруга, 1936. 53. Добри и лоши условия. ООК, Г.VII, т.З. София, Задруга, 1937. 54. Ключът на живота. ООК, Г.VIII, т.1. София, Задруга, 1937. 55. Смени в природата. ООК, Г.VIII, т.2. София, 1938. 56. форми в природата. ООК, Г.VIII, т.З. София, 1938. 57. Определени движения. ООК, Г.VIII, т.4. София, 1938. 58. Естествен ред на нещата. ООК, Г.1Х, т.1. София, 1939. 59. Степени на съзнанието. ООК, Г.IX, т.2. София, 1939. 60. Доброто оръжие. ООК, Г.IX, т.З. София, 1939. 61. Божият глас. ООК, Г.Х, т.1. София, 1940. 62. Просветено съзнание. ООК, Г.Х, т.2. София, 1940. 63. Реалности и сенки. ООК, Г.Х, т.З. София, 1941. 64. Събуждане. ООК, Г.ХI, т.1. София, 1940. 65. Законът и любовта. ООК, Г.ХI, т.2. София, 1936. 66. Начало на мъдростта. ООК, Г.ХI, т.З. София, 1946. 67. Новата мисъл ООК, Г.ХII, т.1. София, Житно зърно, 1947. 68. Работа на природата. ООК, Г.ХII, т.2. София, Житно зърно, 1948. 69. Трите посоки. ООК, Г.ХII, т.З. София, Житно зърно, 1948. 70. Новият светилник. ООК, Г.XXIII София, Житно зърно, 1946. 71. Двата пътя. МОК, Г.I, т.1. София, 1934. 72. Противоречия в живота. МОК, Г.I, т.2. София, 1934. 73. Допирните точки в природата. МОК, Г.II, т.1. София, Андреев и Йотов, 1935. 74. Добри навици. МОК, Г.II, т.2. София, Задруга, 1936. 75. Разумният живот. МОК, Г.III. София, Просветен комитет. 76. Лекции на Младежкия окултен клас. Г.IV София, Просветен комитет, 1927. 77. Лекции на Младежкия окултен клас. Г.V, т.1. София, Просветен комитет, 1929. 78. Влияние на светлината и тъмнината. МОК, Г.V, т.2. София, Задруга, 1937. 79. Жива реч. МОК, Г.V, т.З. София, Задруга, 1937. 80. Посока на растене. МОК, Г.VI, т.1. София, 1938. 81. Светото място. МОК, Г.VI, т.2. София, Бр. Миладинови, 1939. 82. Божествената мисъл. МОК, Г.VII, т.1. Литопечат, София, 1942. 83. Божествените условия. МОК, Г.VIII, т.1. Литопечат, София, 1942. 84. Отворени форми. МОК, Г.VIII, т.2. Литопечат, София, 1943. 85. Служене, почит и обич. МОК, Г.IХ, т.1. София, 1940. 86. Закони на доброто. МОК, Г.IХ, т.2. София, Литопечат, 1940. 87. Път към живота. МОК, Г.Х, Т.1. София, Литопечат, 1941. 88. Методи за самовъзпитание. МОК, Г.Х, т.2. София, Литопечат, 1941. 89. Живот и отношения. МОК, Г.ХI, т.1. София, Житно зърно, 1947. 90. фактори в природата. МОК, Г.ХI, т.2. София, Житно зърно, 1947. 91. Великата разумност. МОК, Г.ХIII, т.1. София, Житно зърно, 1949. 92. Съразмерност в природата. МОК, Г.ХII, т.2. София, Житно зърно. 1949. 93. Силите на природата. МОК, Г.XXIII. София, Житно зърно, 1947. 94. Разцъфтяване на човешката душа. СБ. I младежки събор. Русе, 1923. 95. Да възлюбиш. СБ. II младежки събор. Севлиево, 1940. 96. И обхождаше Исус всичката Галилея. СБ. III младежки събор. София, Просветен фонд, 1940. 97. Вътрешни и външни връзки. СБ. IV младежки събор. София, Просветен комитет, 1940. 98. Мислещият човек. СБ. V младежки събор. София, Просветен комитет, 1940. 99. Закон за единство и общност. СБ. VI младежки събор. София, Просветен комитет, 1928. 100. Първите стъпки. СБ. VII младежки събор. София, Изгрев, 1929. 101. Право си отсъдил. СБ. София, 1930. 102. Абсолютна истина. УС, Г.I. София, Житно зърно, 1949. 103. Ново разбиране. УС, Г.II, т.1. София, Житно зърно, 1949. 104. Сеятелят. УС, Г.II, т.2 . София, Житно зърно, 1950. 105. Дреха на живота. УС, Г.II, т.З. София, Житно зърно, 1950. 106. Учение и работа. УС. София, 1939. 107. Трите родословия. УС, Г.У. София, 1943. 108. Ценната дума. УС. София, Литопечат, 1941. 109. Устойчиви величини. УС, Г.У, т.2. София, Литопечат, 1943. 110. Той създава. УС. София, Житно зърно, 1947. 111. Старото отмина. УС. София, Житно зърно, 1947. 112. Ликвидация на века. УС. София, Житно зърно, 1948. 113. Красотата на душата. УС. София, Житно зърно, 1948. 114. Новото начало. УС. София. 115. Мировата любов и космичната обич. СБ. София, Царска придворна печатница, 1919. 116. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1919. 117. Беседи и напътвания на събора. СБ. 1920. 118. Новото човечество. СБ. София, Слово, 1921. 119. Пробуждане на колективното съзнание. СБ. София, Слово, 1921. 120. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1921. 121. Новият живот. СБ. София, Житно зърно, 1947. 122. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1922. 123. Разумният живот. СБ. Русе, Малджиев, 1924. 124. Наряд и упътвания. СБ. София, Просветен фонд, 1925. 125. Две свещени положения. СБ. София, Просветен комитет, 1925. 126. Свещеният огън. СБ. София, Просветен комитет, 1926. 127. Пътят на ученика. СБ. София, Просветен комитет, 1927. 128. Обич към знанието. Съборна беседа, държана на 21.08.1927. 129. Абсолютна чистота. СБ. София, 1929. 130. По Бога направени. СБ. София, 1929. 131. Благословена между жените. РБ. София, 1930. 132. Любов към Бога. РБ. София, 1932. 133. Нашето място. РБ. София, 1932. 134. Отиване и връщане. СБ. София, 1932. 135. Светът на великите души. Беседа, изнесена на 12.01.1934. 136. Ценното из книгата на великия живот. РБ. София, 1932. 137. Бъдещето верую на човечеството. СБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1934. 138. Часът на любовта. СБ. София, 1934. 139. Великото в живота. ИБ. Казанлък, Гутенберг, 1934. 140. Царският път на душата. РБ. София, Задруга, 1935. 141. Да им дам живот. СБ. София, Задруга, 1936. 142. Лъчи на живота. РБ. София, 1937. 143. Двигатели в живота. РБ. София, 1938. 144. Езикът на любовта. РБ. София, Литопечат, 1939. 145. Божественият и човешкият свят. РБ. София, Литопечат, 1940. 146. Възможности за щастие. СБ. София, Литопечат, 1941. 147. Опорни точки на живота. РБ. София, Литопечат, 1942. 148. Вечното благо. СБ. София, Литопечат, 1944. 149. Път на мисълта. София, Житно зърно, 1949. 150. Кротостта и смирението. Беседа, изнесена на 22.01.1920. 151. В царството на живата природа. София, 1933. 152. Трите основи на живота. София, Слово, 1921. 153. Успоредните пътища. Проявление на ума. МОК. София, 1928. 154. Чист и светъл! ИБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1926. 155. Човешкият дух. ООК. София, 1933. 156. До скончанието на века. НБ. Русе, Малджиев, 1926. 157. Отличителните черти на човека. ИБ. София, Просветен комитет, 1927. 158. Отворените очи. ИБ. София, 1928. 159. Положителни и отрицателни черти на човека. София, 1928. 160. Сфинксът. Начало и край на нещата. ООК. София, 1928. 161. Изгревите на слънцето. ИБ. София, 1928. 162. Духовното у човека. НБ. София, 1929. 163. Линиите на природата. Светлина върху живота. СБ. София, 1929. 164. Пътят на добрите постижения. Извънредна беседа, изнесена на 28.08.1930. 165. Движение нагоре. КД. София, Алфа дар, 1998. 166. Новата Ева. Издигнете жената. НБ. 1931. 167. Жал ми е за народа. НБ. 1932. 168. Майката на времето. ИБ. София, 1932. 169. Разумно разбиране. ИБ. 1934. 170. Великото в живота. ИБ. Казанлък, Гутенберг, 1934. 171. Да мисли. ИБ. София, Задруга, 1935. 172. Отец Ме люби. София, Задруга, 1936. 173. Баща и син. МОК. София, 1937. 174. Да живеем за Господа. ИБ. София, 1937. 175. Дигни одъра си! ИБ. София, 1938. 176. Свещени думи на Учителя. София, 1938. 177. Големият брат. ИБ. София, 1939. 178. Учителят говори. Избрани мисли от Словото на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов. Редактор и съставител Георги Радев. София, Житно зърно, 1939. 179. Живот за цялото. Из Словото на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов. Редактор и съставител Георги Радев. София. 180. Заветът на цветните лъчи на светлината. 1940. 181. Новият ден. ООК. София, 1941. 182. Път на зазоряване. НБ. София, Жануа '98, 1999. 183. Общение с Бога. ИБ. София, 1943. 184. Към новата култура. София, 1946. 185. Истината. 1948. 186. Новото човечество. СБ. София, Житно зърно, 1947. 187. Възходящият път. УС. София, Задруга, 1935. 188. Тихият глас. ИБ. София, Всемир, 1997. 189. Повече съзнание и светлина. Преработка на Георги Радев. 190. Заветът на любовта. Т.1. София, 1944. 191. Заветът на любовта. Т.2. София, 1944. 192. Заветът на любовта. Т.З. София, 1944. 193. Живият хляб. НБ. Бургас, Сила и живот, 1997. 194. Приготовленията на сърцето. НБ. София, Жануа '98, 1999. 195. Оживяване. НБ. АСК-93, София, 1998. 196. Силата на мисълта. ООК. София, Урания, 1998. 197. Ако говоря. ООК, Т.1. София, Жануа '98, 2003. 198. Ако говоря. ООК, Т.2. София, Жануа '98, 2003. 199. Запалена свещ. ООК. София, Жануа '98, 1999. 200. факти, закони, принципи. ООК, Т.1. София, Бяло Братство, 2002. 201. Наука за живота. ООК. София, Жануа '98, 1999. 202. Сила и живот. НБ. Т.2. София, Бяло Братство, 2006. 203. Акордиране на човешката душа. Т.1. Бяло Братство, София. 204. Акордиране на човешката душа. Т.2. Бяло Братство, София. 205. Акордиране на човешката душа. Т.З. Бяло Братство, София. 206. Първият момент на любовта. УС. София, Бяло Братство, 1997. 207. Свещени думи на Учителя. Т.1. София, Всемир, 208. Свещени думи на Учителя. Т.2. София, Всемир, 209. Свещени думи на Учителя. Т.З. София, Всемир, 210. Веригата на Божествената любов. София, Захари Стоянов, Бяло Братство, 2007. 211. Най-голям в Царството небесно. ООК. София, Жануа '98, 1999. 212. Пътят на доброто. МОК. София, Жануа '98, 1999. 213. Към извора. ООК. София, Бяло Братство, 2002. 214. Вас ви нарекох приятели. НБ. София, АСК-93, 1998. 215. Ново разбиране за времето. УС. София, Бяло Братство, 1996. 216. Младият, възрастният, старият. УС. София, Бяло Братство, 1996. 217. Изпитът на любовта. УС. София, АСК-93, 1998. 218. Годишен наряд, 1989-1990. 06.10.1989 г. 219. Годишен наряд, 1992-1993. 12.09.1993 г. 220. Годишен наряд, 1982-1983. 06.03.1983 г. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ ИБ - извънредни беседи КД - беседи от Класа на добродетелите МОК - лекции на Младежкия окултен клас НБ - неделни беседи ООК - лекции на Общия окултен клас РБ - рилски беседи СБ - съборни беседи УС - утринни слова
