Albena

БИБЛИОГРАФИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ОТ СЛОВОТО НА БЕИНСА ДУНО - УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 1. Наука и възпитание. София, 1949. 2. Призвание към народа ми. София, Бяло братство. 3. Сила и живот, 1 серия. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1924. 4. Сила и живот, 2 серия. НБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1933. 5. Сила и живот, 3 серия. НБ. Русе, Д. Петров, 1929. 6. Сила и живот, 4 серия. НБ. София, Едисон, 1922. 7. Сила и живот, 5 серия. НБ. София, Съгласие, 1922. 8. Двата природни метода. НБ. Сила и живот, 6 серия. НБ. София, фотинов. 9. Настанало е Царството Божие. НБ. Сила и живот, 7 серия. Русе, Малджиев. 10. Сила и живот, 8 серия. НБ. Русе, Малджиев, 1926-1927. 11. Затова се родих. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.1 София, 1922. 12. Влизане. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.2. София, 1930. 13. Праведният. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.З. София, 1930. 14. Вехтото премина. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.4. София, 1932. 15. Мнозина казваха. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.1. Казанлък, Гутенберг, 1933. 16. Ни мъж, ни жена. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.2. Казанлък, Гутенберг, 1933. 17. Синове на възкресението. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.З. Казанлък, Гутенберг, 1934. 18. За съдба дойдох. НБ. Сила и живот, II серия. София, 1928. 19. Учителю благи. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.1. София, Бр. Миладинови, 1934. 20. Който има невестата. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.2. Казанлък, Гутенберг, 1935. 21. Голямото благо. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.З. Казанлък, Гутенберг, 1936. 22. Крадецът и пастирят. НБ. Сила и живот, 13 серия. Казанлък, Гутенберг, 1937. 23. Да възлюбиш Господа. НБ. София, Житно зърно, 1946. 24. Все що е писано. НБ. София, Литопечат, 1942. 25. Дали може. НБ. София, Литопечат, 1942. 26. Великите условия на живота. НБ. София, 1944. 27. Новият човек. НБ. София, Житно зърно, 1947. 28. Ще управлява всички народи. НБ. София, Житно зърно, 1948. 29. Живият Господ. НБ. София, Житно зърно, 1948. 30. Поучаваше ги. НБ. София, Житно зърно, 1949. 31. Петимата братя. НБ. София, Житно зърно, 1949. 32. Който дойде при Мене. НБ. Житно зърно, София, 1950. 33. Да ви даде. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1938. 34. Условия за растене. НБ. София, Житно зърно, 1949. 35. Делата Божии. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1940. 36. Вечно подмладяване. НБ. София, 1944. 37. Учителю, да прогледам! Неделна беседа, държана на 21.06.1931. София, 1931. 38. Трите живота. ООК. София, Литопечат, 1942. 39. Окултни лекции. ООК. Г.II. София, Литопечат, 1923. 40. Общ окултен клас. Г.II. Русе, Малджиев, 1923. 41. Общ окултен клас. Г.II. Русе, Малджиев, 1922. 42. Високият идеал. ООК, Г.III. Русе, Малджиев, 1923. 43. Абсолютна справедливост. ООК, Г.IV. Русе, Малджиев, 1927. 44. Козативни сили. ООК, Г.V. София, Венера, 1930. 45. Светлина на мисълта. ООК. София, Венера, 1930. 46. Условия за разумния човек. ООК. София, Венера, 1930. 47. Отношение на простите истини към човека. ООК, Г.VI, т.1. София, 1933. 48. Неразрешеното. ООК, Г.VI, т.2. София, 1933. 49. Възможни постижения. ООК, Г.VI, т.З. София, 1934. 50. Четирите кръга. ООК, Г.VI, т.4. София, 1934. 51. Великото и красивото. ООК, Г.VII, т.1. София, Задруга, 1935. 52. Малки и големи придобивки. ООК, Г.VII, т.2. София, Задруга, 1936. 53. Добри и лоши условия. ООК, Г.VII, т.З. София, Задруга, 1937. 54. Ключът на живота. ООК, Г.VIII, т.1. София, Задруга, 1937. 55. Смени в природата. ООК, Г.VIII, т.2. София, 1938. 56. форми в природата. ООК, Г.VIII, т.З. София, 1938. 57. Определени движения. ООК, Г.VIII, т.4. София, 1938. 58. Естествен ред на нещата. ООК, Г.1Х, т.1. София, 1939. 59. Степени на съзнанието. ООК, Г.IX, т.2. София, 1939. 60. Доброто оръжие. ООК, Г.IX, т.З. София, 1939. 61. Божият глас. ООК, Г.Х, т.1. София, 1940. 62. Просветено съзнание. ООК, Г.Х, т.2. София, 1940. 63. Реалности и сенки. ООК, Г.Х, т.З. София, 1941. 64. Събуждане. ООК, Г.ХI, т.1. София, 1940. 65. Законът и любовта. ООК, Г.ХI, т.2. София, 1936. 66. Начало на мъдростта. ООК, Г.ХI, т.З. София, 1946. 67. Новата мисъл ООК, Г.ХII, т.1. София, Житно зърно, 1947. 68. Работа на природата. ООК, Г.ХII, т.2. София, Житно зърно, 1948. 69. Трите посоки. ООК, Г.ХII, т.З. София, Житно зърно, 1948. 70. Новият светилник. ООК, Г.XXIII София, Житно зърно, 1946. 71. Двата пътя. МОК, Г.I, т.1. София, 1934. 72. Противоречия в живота. МОК, Г.I, т.2. София, 1934. 73. Допирните точки в природата. МОК, Г.II, т.1. София, Андреев и Йотов, 1935. 74. Добри навици. МОК, Г.II, т.2. София, Задруга, 1936. 75. Разумният живот. МОК, Г.III. София, Просветен комитет. 76. Лекции на Младежкия окултен клас. Г.IV София, Просветен комитет, 1927. 77. Лекции на Младежкия окултен клас. Г.V, т.1. София, Просветен комитет, 1929. 78. Влияние на светлината и тъмнината. МОК, Г.V, т.2. София, Задруга, 1937. 79. Жива реч. МОК, Г.V, т.З. София, Задруга, 1937. 80. Посока на растене. МОК, Г.VI, т.1. София, 1938. 81. Светото място. МОК, Г.VI, т.2. София, Бр. Миладинови, 1939. 82. Божествената мисъл. МОК, Г.VII, т.1. Литопечат, София, 1942. 83. Божествените условия. МОК, Г.VIII, т.1. Литопечат, София, 1942. 84. Отворени форми. МОК, Г.VIII, т.2. Литопечат, София, 1943. 85. Служене, почит и обич. МОК, Г.IХ, т.1. София, 1940. 86. Закони на доброто. МОК, Г.IХ, т.2. София, Литопечат, 1940. 87. Път към живота. МОК, Г.Х, Т.1. София, Литопечат, 1941. 88. Методи за самовъзпитание. МОК, Г.Х, т.2. София, Литопечат, 1941. 89. Живот и отношения. МОК, Г.ХI, т.1. София, Житно зърно, 1947. 90. фактори в природата. МОК, Г.ХI, т.2. София, Житно зърно, 1947. 91. Великата разумност. МОК, Г.ХIII, т.1. София, Житно зърно, 1949. 92. Съразмерност в природата. МОК, Г.ХII, т.2. София, Житно зърно. 1949. 93. Силите на природата. МОК, Г.XXIII. София, Житно зърно, 1947. 94. Разцъфтяване на човешката душа. СБ. I младежки събор. Русе, 1923. 95. Да възлюбиш. СБ. II младежки събор. Севлиево, 1940. 96. И обхождаше Исус всичката Галилея. СБ. III младежки събор. София, Просветен фонд, 1940. 97. Вътрешни и външни връзки. СБ. IV младежки събор. София, Просветен комитет, 1940. 98. Мислещият човек. СБ. V младежки събор. София, Просветен комитет, 1940. 99. Закон за единство и общност. СБ. VI младежки събор. София, Просветен комитет, 1928. 100. Първите стъпки. СБ. VII младежки събор. София, Изгрев, 1929. 101. Право си отсъдил. СБ. София, 1930. 102. Абсолютна истина. УС, Г.I. София, Житно зърно, 1949. 103. Ново разбиране. УС, Г.II, т.1. София, Житно зърно, 1949. 104. Сеятелят. УС, Г.II, т.2 . София, Житно зърно, 1950. 105. Дреха на живота. УС, Г.II, т.З. София, Житно зърно, 1950. 106. Учение и работа. УС. София, 1939. 107. Трите родословия. УС, Г.У. София, 1943. 108. Ценната дума. УС. София, Литопечат, 1941. 109. Устойчиви величини. УС, Г.У, т.2. София, Литопечат, 1943. 110. Той създава. УС. София, Житно зърно, 1947. 111. Старото отмина. УС. София, Житно зърно, 1947. 112. Ликвидация на века. УС. София, Житно зърно, 1948. 113. Красотата на душата. УС. София, Житно зърно, 1948. 114. Новото начало. УС. София. 115. Мировата любов и космичната обич. СБ. София, Царска придворна печатница, 1919. 116. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1919. 117. Беседи и напътвания на събора. СБ. 1920. 118. Новото човечество. СБ. София, Слово, 1921. 119. Пробуждане на колективното съзнание. СБ. София, Слово, 1921. 120. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1921. 121. Новият живот. СБ. София, Житно зърно, 1947. 122. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1922. 123. Разумният живот. СБ. Русе, Малджиев, 1924. 124. Наряд и упътвания. СБ. София, Просветен фонд, 1925. 125. Две свещени положения. СБ. София, Просветен комитет, 1925. 126. Свещеният огън. СБ. София, Просветен комитет, 1926. 127. Пътят на ученика. СБ. София, Просветен комитет, 1927. 128. Обич към знанието. Съборна беседа, държана на 21.08.1927. 129. Абсолютна чистота. СБ. София, 1929. 130. По Бога направени. СБ. София, 1929. 131. Благословена между жените. РБ. София, 1930. 132. Любов към Бога. РБ. София, 1932. 133. Нашето място. РБ. София, 1932. 134. Отиване и връщане. СБ. София, 1932. 135. Светът на великите души. Беседа, изнесена на 12.01.1934. 136. Ценното из книгата на великия живот. РБ. София, 1932. 137. Бъдещето верую на човечеството. СБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1934. 138. Часът на любовта. СБ. София, 1934. 139. Великото в живота. ИБ. Казанлък, Гутенберг, 1934. 140. Царският път на душата. РБ. София, Задруга, 1935. 141. Да им дам живот. СБ. София, Задруга, 1936. 142. Лъчи на живота. РБ. София, 1937. 143. Двигатели в живота. РБ. София, 1938. 144. Езикът на любовта. РБ. София, Литопечат, 1939. 145. Божественият и човешкият свят. РБ. София, Литопечат, 1940. 146. Възможности за щастие. СБ. София, Литопечат, 1941. 147. Опорни точки на живота. РБ. София, Литопечат, 1942. 148. Вечното благо. СБ. София, Литопечат, 1944. 149. Път на мисълта. София, Житно зърно, 1949. 150. Кротостта и смирението. Беседа, изнесена на 22.01.1920. 151. В царството на живата природа. София, 1933. 152. Трите основи на живота. София, Слово, 1921. 153. Успоредните пътища. Проявление на ума. МОК. София, 1928. 154. Чист и светъл! ИБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1926. 155. Човешкият дух. ООК. София, 1933. 156. До скончанието на века. НБ. Русе, Малджиев, 1926. 157. Отличителните черти на човека. ИБ. София, Просветен комитет, 1927. 158. Отворените очи. ИБ. София, 1928. 159. Положителни и отрицателни черти на човека. София, 1928. 160. Сфинксът. Начало и край на нещата. ООК. София, 1928. 161. Изгревите на слънцето. ИБ. София, 1928. 162. Духовното у човека. НБ. София, 1929. 163. Линиите на природата. Светлина върху живота. СБ. София, 1929. 164. Пътят на добрите постижения. Извънредна беседа, изнесена на 28.08.1930. 165. Движение нагоре. КД. София, Алфа дар, 1998. 166. Новата Ева. Издигнете жената. НБ. 1931. 167. Жал ми е за народа. НБ. 1932. 168. Майката на времето. ИБ. София, 1932. 169. Разумно разбиране. ИБ. 1934. 170. Великото в живота. ИБ. Казанлък, Гутенберг, 1934. 171. Да мисли. ИБ. София, Задруга, 1935. 172. Отец Ме люби. София, Задруга, 1936. 173. Баща и син. МОК. София, 1937. 174. Да живеем за Господа. ИБ. София, 1937. 175. Дигни одъра си! ИБ. София, 1938. 176. Свещени думи на Учителя. София, 1938. 177. Големият брат. ИБ. София, 1939. 178. Учителят говори. Избрани мисли от Словото на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов. Редактор и съставител Георги Радев. София, Житно зърно, 1939. 179. Живот за цялото. Из Словото на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов. Редактор и съставител Георги Радев. София. 180. Заветът на цветните лъчи на светлината. 1940. 181. Новият ден. ООК. София, 1941. 182. Път на зазоряване. НБ. София, Жануа '98, 1999. 183. Общение с Бога. ИБ. София, 1943. 184. Към новата култура. София, 1946. 185. Истината. 1948. 186. Новото човечество. СБ. София, Житно зърно, 1947. 187. Възходящият път. УС. София, Задруга, 1935. 188. Тихият глас. ИБ. София, Всемир, 1997. 189. Повече съзнание и светлина. Преработка на Георги Радев. 190. Заветът на любовта. Т.1. София, 1944. 191. Заветът на любовта. Т.2. София, 1944. 192. Заветът на любовта. Т.З. София, 1944. 193. Живият хляб. НБ. Бургас, Сила и живот, 1997. 194. Приготовленията на сърцето. НБ. София, Жануа '98, 1999. 195. Оживяване. НБ. АСК-93, София, 1998. 196. Силата на мисълта. ООК. София, Урания, 1998. 197. Ако говоря. ООК, Т.1. София, Жануа '98, 2003. 198. Ако говоря. ООК, Т.2. София, Жануа '98, 2003. 199. Запалена свещ. ООК. София, Жануа '98, 1999. 200. факти, закони, принципи. ООК, Т.1. София, Бяло Братство, 2002. 201. Наука за живота. ООК. София, Жануа '98, 1999. 202. Сила и живот. НБ. Т.2. София, Бяло Братство, 2006. 203. Акордиране на човешката душа. Т.1. Бяло Братство, София. 204. Акордиране на човешката душа. Т.2. Бяло Братство, София. 205. Акордиране на човешката душа. Т.З. Бяло Братство, София. 206. Първият момент на любовта. УС. София, Бяло Братство, 1997. 207. Свещени думи на Учителя. Т.1. София, Всемир, 208. Свещени думи на Учителя. Т.2. София, Всемир, 209. Свещени думи на Учителя. Т.З. София, Всемир, 210. Веригата на Божествената любов. София, Захари Стоянов, Бяло Братство, 2007. 211. Най-голям в Царството небесно. ООК. София, Жануа '98, 1999. 212. Пътят на доброто. МОК. София, Жануа '98, 1999. 213. Към извора. ООК. София, Бяло Братство, 2002. 214. Вас ви нарекох приятели. НБ. София, АСК-93, 1998. 215. Ново разбиране за времето. УС. София, Бяло Братство, 1996. 216. Младият, възрастният, старият. УС. София, Бяло Братство, 1996. 217. Изпитът на любовта. УС. София, АСК-93, 1998. 218. Годишен наряд, 1989-1990. 06.10.1989 г. 219. Годишен наряд, 1992-1993. 12.09.1993 г. 220. Годишен наряд, 1982-1983. 06.03.1983 г. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ ИБ - извънредни беседи КД - беседи от Класа на добродетелите МОК - лекции на Младежкия окултен клас НБ - неделни беседи ООК - лекции на Общия окултен клас РБ - рилски беседи СБ - съборни беседи УС - утринни слова

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми. ЗАКОНЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО¹ Трудов ден, 5 часа сутринта, в салона. Тази година ще се размишлява върху всички Божествени добродетели, които работят за повдигането на човека. Молитва: Добрата молитва Молитва на Царството Отче наш Има един нов начин за разбиране на Словото. Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания. Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действа правилно върху него. И затова, за всеки даден случай, за всеки даден момент, всеки от вас трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът. Мнозина от вас имат повърхностни понятия за живота. Простотата седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно. Ти изпитваш вкуса или приятността на едно ядене в даден случай, не когато изядеш всичкото ядене, но когато си го изял правилно. Можеш да хапнеш само една хапка и да изпиташ по-голяма наслада, отколкото ако изядеш всичкото ядене наведнъж. Насладата седи винаги в малкото. Малкото с Любов се възнаграждава, а многото без любов се наказва. Сега, както виждате, аз съм хубаво облечен пред вас. (В бяло облекло)² С това облекло аз съм предметно учение за вас. Това аз правя нарочно. Казвате: „Как се е облякъл Учителят.“ Но това облекло най-първо не е мое. Както виждате то е плетено от бяла вълна. Значи, най-първо то е работено от овцете. Значи овцете, като ядоха и пиха дълго време, най-после с голям труд изработиха тази вълна върху себе си. После други добри хора я остригаха. След това ние я купихме, но вече определена и приготвена от някои добри сестри. Наши някои добри сестри пък показаха изкуството да плетат. След всички аз облякох тази дреха да я рекламирам. Сега това е външната страна. Рекох, всеки човек винаги трябва да бъде празнично облечен. Кое представя празничното облекло на човека? Това са хубавите свещени мисли, хубавите свещени чувства и хубавите свещени постъпки. Ако той няма такива хубави свещени мисли, чувства и постъпки, той е облечен с дрипели. Какво ви коства да имате такива празнични облекла? Тези мисли, чувства и постъпки няма да ги вземете отнякъде насила, ще ги вземете като мене, в случая от някоя бяла овца. Когато вълната на някои овце е бяла, това показва, че те са живели чист живот. Бялото на човека например показва, че той е дошъл до една фаза на правилно разбиране. Значи той е близо до безсмъртието. Аз считам, че човекът, докато не дойде до безсмъртието, той не може да бъде свободен. Можете да знаете всичко в света, можете да имате цяла една философия в себе си, но не сте ли безсмъртни, вие сте под влиянието на един господар, който постоянно ще ви тормози, ще ви измъчва. Какво ще спечелите от това? Каквото спечелите, този господар ще дойде един ден и ще вземе всичко каквото имате: месцето, езика, костите и вие ще останете без нищо. Той ще постъпи с вас, както постъпва кръчмарят с някои пияници. Той взима всичко и оставя децата на произвола на съдбата. По същия начин и смъртта, като дойде, и тя взима всичко. Тя ще си направи от вас едно прелестно угощение: от рибиците, от трътката, от мозъка, от сърцето, от всичко най-хубаво и ще ви остави отвън да плачете, че сте си изгубили своята къща. Това е положението, когато душата не е облечена в своите чисти мисли, в своите чисти чувства и в своите свещени постъпки. Такова е положението на всеки умрял и на всеки, който живее на Земята. Човек може да бъде облечен с бели дрехи отвън, но вътре, ако не е облечен в бяло, той нищо не придобива. Ти можеш да бъдеш облечена в бяла булчинска копринена дреха, с булчински венец на главата, но ако сърцето ти отвътре се свива, ти носиш някаква лъжа в себе си. Младата булка седи при своя възлюбен, казва, че го обича, а в същност никак не го обича. Тя седи у дома си и се моли, не е чисто сърцето ѝ. И нейният възлюбен може да стои под венец, но и той се моли, не е свободен, сърцето му не е чисто, свива се нещо. Каква връзка може да има тогава между душите? Рекох, във всички отношения хората играят такава една роля. Те играят на представление, минават за чисти. Ще дойде ден, когато и вие ще се венчаете, даже и да не искате. Няма да остане нито един от вас, който да не се венчае. Всички ще се венчаят. Вие много пъти сте се венчавали, но аз ви виждам в миналите ви венчавания. Вие сте били със скъсани дрехи. Роклята ви отвън е била копринена, а отвътре копривена. Сега това е реалността на живота, която трябва да разбирате. Човек не трябва да се плаши, но да победи. Вие не трябва да мязате на онзи гръцки поп, който казал един ден на слугата си: „Стояне, ужасно ще бъде положението на онези, които не изпълняват Словото Божие. В онзи свят ще има триене и търкане и скърцане със зъби.“ Този поп бил на около седемдесет-осемдесет години. Слугата му казал: „Дядо попе, ми поне няма какво да се плашиш, ти нямаш зъби, няма с какво да триеш, няма с какво да се мъчиш.“ Като говоря така, мнозина казват: „Кой знае дали е така или не.“ Мъчението не е само в онзи свят, както вие го разбирате. Всички вие живеете и в ада, и на небето. Всеки ден ту в ада ви турят, ту на Небето. Всеки ден сте ту между ангелите, ту между падналите духове. Адът е място на безлюбие, Небето е място на Любов. Какво е Небето? – Място на Любов. Какво е адът? – Място на безлюбие. Значи в ада никой не притежава свой живот, всеки иска да вземе живота на другиго. Защо стават убийствата? Защото искат да вземат живота на друг някой, те да живеят. Затова именно убиват и агнето. Защо ходите на чешмата? Вие ходите на чешмата, защото нямате вода в себе си. Ако бихте имали вода в себе си, не бихте ходили на чешмата за вода. Та като говори Христос за лозената пръчка, той обяснява смисъла и значението ѝ. Оттук се вижда, че има едно отношение, по което ние приличаме на Бога. Обаче Бог се отличава от всички живи същества по едно качество. Няма същество в този смисъл, което да прилича на Бога, макар че в Писанието е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.“ Има нещо, по което Бог се отличава. То е следното – аз ще го туря в една много строго научна форма и вие ще размишлявате върху него: Цялото пребъдва във всички свои части, всичките части пребъдват в цялото. Всичките части не могат да пребъдват в една част и една част не може да пребъдва във всички части. Цялото има еднакви отношения към всички части. Като казвам една част, аз разбирам човешката душа. На механически език, често се говори за част, но под част трябва да се разбира душа. Като се говори за душа, ще разбираме това, дето има съзнание, дето има разумност. Тъй щото на физическия свят се казва „част“, а в духовния свят се казва „душа“. Частта едновременно не може да има отношение към всички части, т.е. съзнанието на човека не може да бъде будно. Да имаш отношение към всички значи всички тия същества да са едновременно в твоето съзнание. Някои казват: „Аз имам отношение към всички хора.“ Питам: в съзнанието си държите ли образите на всички тия хора? Съзнавате ли техните интереси? Имате ли техните интереси така присърце, както вашия? Вие казвате: „Аз мисля за всички.“ За кои всички? За един или за някои ваши приятели? Не, да мислите за всички, това подразбира да имате интересите не само на хората, но и на всички живи същества. Вие имате известни отношения към някои същества. Но Божественото съзнание, Божествения Дух има предвид всички същества, които Той е създал, Той всички ги съзнава. Той съзнава интересите на всички тези същества и им дава живот. И когато съгрешим, ние прекъсваме този път на Божественото съзнание и умираме. Нашите грехове стават причина на нашата смърт. Щом съгрешим, ние поставяме преграда между Божествения живот и нашия. Така [се] отделяме от Божествения Живот и си причиняваме смърт. Тогава Божествените течения не минават през нас и в съзнанието си ние чувстваме, че сме изгубили нещо много важно. Всеки от нас е проверил това нещо. Когато имате един приятел, когото обичате, към когото имате едно добро разположение, обаче някога една много малка причина е в състояние да предизвика една малка раздяла, една преграда се явява. Вие тогава чувствате, че хубавата връзка, която имате, хубавото, възвишеното чувство, което сте имали към него, изчезва. То е заминало някъде. Или вие сте имали отношение към Бога, чувствали сте Неговото присъствие, Неговата връзка и каквото сте попросили в Негово име, Той винаги ви е давал. Но един ден, за една много малка причина, която с микроскоп трябва да я търсите някъде, вие чувствате, че Божият Дух го няма у вас. Вие се молите, плачете, но сърцето ви мяза като на един кимвал, който дрънка. Разликата между първото и второто състояние е подобно на свиренето на пиано от двама души, които не знаят да свирят. Единият свири определено, от неговите ръце излиза някаква мелодия, нещо приятно. Онзи пък, който не знае да свири, дрънка, но от ръцете му излиза само шум, тук-там ще попадне на някаква случайна мелодия. Та основното нещо, което трябва да имате предвид, е следното, казвате: „Какво нещо е Небето?“ Небето е изплетено само от Божествени мисли, то е изплетено от мислите на херувимите и на серафимите, и на всички възвишени същества. Небето е изплетено от мислите на всички светии, на всички праведни хора. Всичките праведни хора, всичките техни мисли, желания и постъпки съвкупно съставляват външната страна на Небето. Ако влезете в Небето и срещнете едно от тези разумни същества, по какво ще ги познаете? – Ако сте праведник, ще имате правилно отношение към това същество. То ще ви покани у дома си, ще ви нагости, ще ви даде братски прием. Но ако види, че желанията, чувствата и постъпките ви са оцапани, това същество ще търси някаква възможност да ви изпрати повторно на Земята, да се очистите. В духовно отношение Земята представлява един Велик университет. Това е едната страна на въпроса. Но според философския жаргон или според богословския жаргон Земята е място за утешение. Не, Земята е един от най-великите университети, тя не е място за щастие, но е място за знание. Който дойде на Земята, ще се стегне да учи. На Земята има ограничения. Човек не може да вземе един предмет и да го научи, трябва да работи с години върху него. Преди няколко дни иде една сестра при мене и ме пита нещо. Рекох: „Ти си добра, трудолюбива, досетлива си, весела си. По предмета на веселията имаш шест, по предмета на трудолюбието имаш шест, по предмета на досетливостта имаш шест, но по търпение имаш единица. Едва сега почваш да учиш този предмет – търпение. Ти външно се показваш търпелива, но слаба си, по този предмет имаш единица.“ Тя се чуди как да не е търпелива. Сега мнозина от вас, които ме слушате да говоря, понеже съм развивал пред вас много научни въпроси, и вие мислите, че много знаете. Запример някои от вас говорят върху астрологията, други – върху хиромантията, трети – върху физиогномията, четвърти – върху морала, други пък говорят за онзи свят, за ангелите и т.н. и мислят, че всичко това го знаят. Та когато аз говоря за ангелите например, аз имам една строго определена идея. Аз никога не говоря за неща, с които по-напред не съм говорил. За мене всички неща, с които говоря, са живи – ангелите са живи, те са обикновени хора като мене. Някога ангелът е с брада, някога без брада. Някога са като малките деца, а някога като младите момци, някога са като старци, някога – като млада булка с венец на главата. Някога са като млади моми – те се явяват в разни форми. Вие можете да се заблуждавате от външната форма на ангелите. Те имат една постоянна мисъл и с нищо не може да ги излъжете. Никой в света не може да излъже един ангел, освен ако той сам се излъже. Този закон е верен и по отношение на вас. Вас никой не може да ви излъже, освен ако не се излъжете вие самите. Вземете запример младата мома, която е родена от майка си чиста, непокварена. Дойде ѝ една мисъл да се ожени и тя започва да мисли за някой момък. Защо? Тя вече сама се лъже. Тя се жени по едната причина – да стане щастлива с него. „Зяй, коньо, за зелена трева.“ Тя самата е нещастна, а ще се жени за него, да стане щастлива. Това никъде го няма по света. И той, който е нещастен, ще се жени за някоя мома, да стане щастлив. Питам: как е възможно едно нещастно същество, с едно щастливо същество да се оженят и да станат и двамата щастливи? Казвате: „Да се оженят, че да си разделят щастието.“ Хубаво, това е много благородно, възлюбеният да раздели щастието си с възлюбената. Но тогава и нещастието си трябва да разделят. Питам: ако нещастието влезе в щастието, то остава ли си пак щастие? Това щастие вече се опетнява. Това е така като закон. Рекох, момата, която отива при своя възлюбен, тя трябва да бъде щастлива не с него, но без него. Мома, която не е щастлива без своя възлюбен, тя не може да бъде щастлива и с него. И възлюбен, който не е щастлив без своята възлюбена, той не може да бъде щастлив и с нея. Сега, аз мога да ви докажа това, но то е една аксиома. Всички трябва да знаете това. Ако вие бяхте щастливи, защо се ражда ревността у вас? Всички сте имали възлюбени на Земята, но те са заминали от Земята. Защо са заминали възлюбените на някои от вас? Понеже вие сте ги ревнували. Та и вие ще заминете по същите причини. Някой става много ревностен, но хората започват да му завиждат, че бил много ревностен към Бога и тогава Бог го взима. Някой станал много учен, но хората почват да му завиждат и Бог го взима. По тази причина именно всички хора заминават. Като свършат всички училището на Земята, взимат го, не го оставят тука. Като отидете на онзи свят, там ще приложите науката, която сте учили на Земята. Там ще намерите хора, които ще ви разбират. Тъй щото, духовният свят е свят на приложение, там ще приложите всичко, каквото сте учили на Земята. Вие сте учили например какво нещо е Любовта. Като отидете на онзи свят, там ще го приложите. На Земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение. Казвате: „Как е възможно да няма приложение на Земята?“ Рекох, за да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в Любовта, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си и т.н. Само така той може да приложи това, което е учил. Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта. Който иска да бъде млад, който иска да има живот в себе си, той трябва да носи Любовта в себе си. Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта. Велик е само онзи човек, който има Мъдростта в себе си. Следователно в Божествения свят Любовта, Мъдростта и Истината представят Бога, представят идеалния човек. Мъдростта представя неговия образ, неговия лик, хубаво облечения човек, Любовта представя сърцето на човека. Истината представя външната форма на човека, лицето му, краката му. Истината е външният израз на човека. Значи, Любовта, Мъдростта и Истината представят един човек, изтъкан от тези три добродетели. Всеки човек е изтъкан от Любовта, но за да бъде човек съвършен, за да бъде безсмъртен, той трябва да бъде изтъкан от Любовта, от Мъдростта, от нейната фина материя, и от Истината. Само така човек може да се развива вътрешно. Тези неща са непостижими само с мисълта. Те са непостижими за един човешки живот. Но те са постижими за един безсмъртен живот. Това е смисълът на живота. Смисълът на живота е в безсмъртието, в стремежа на безсмъртието. Смисълът на живота е във вечното развитие, във вечното придобиване на знания, във вечното знание на това, което Бог е създал. Смисълът на живота е в стремежа на вечната свобода, в която ние се стремим да бъдем силни. Смисълът на живота седи в това да бъдем неограничени. Или с други думи казано: Смисълът на живота е в стремежа ни да пребъдваме в Бога и Той да пребъдва в нас. Който и да е от вас, ако иска да намери смисъла на живота, той трябва да пребъдва в Бога и Бог да пребъдва в него. Само така той може да познае себе си, да познава Бога и да познава окръжаващите го. Ако вие пребъдвате в Бога и Бог пребъдва във вас, всичките ви окръжаващи същества ще ви бъдат близки, понеже чрез всяко едно същество Бог ще ви говори и вие ще го познавате, виждате. Същевременно във всяко едно същество вие ще виждате себе си. Когато аз мина през гората и видя едно дърво, става ми много приятно, аз чета в него своята история, казвам си: Едно време и аз живях тука. Бях на гости във формата на тия дървета. Срещна една птица, казвам си: Едно време и аз бях между тях. Срещна едно млекопитаещо и казвам си: Едно време и аз бях между тях, в тяхната форма. Като видя една риба, казвам си: И между тях бях едно време, зная животинския им ум. И Бог е там, живее между тях. Аз вече излязох оттам, не съм риба, но Бог още пребъдва между рибите. Същевременно Бог пребъдва и в мене и аз пребъдвам в Бога, но вече не пребъдвам в растенията. Засега кой от вас знае какво мислят растенията, като минем например покрай тях? Или някога минете покрай някой кон, гледате, той си маха главата, мисли нещо той. Можете ли специфично да определите какво мисли той, какво е неговото съзнание? Представете си, че до този кон седи един ангел. Какво ще кажете на това? Ако вие имате правилни отношения към този кон, след като той ви е работил цял ден, като се върне при вас, вие ще кажете: „Този кон цял ден го карах на работа, гледам, че иска малко зобчица или малко вода да пие.“ Дадете му и от едното, и от другото, после виждате, че цял ден не е бил свободен, затова го освобождавате, пущате го малко на свобода. А тъй, който не разбира, пита: „Какво ли казва този кон?“ Той казва, че е гладен, че е жаден. Така се разбужда и вашето съзнание, и [на] животните. Тогава ти му донасяш зоб, донасяш му вода и го пущаш на свобода. Същият закон се прилага и по отношение към вас. Ако ти не си бил слуга на един възвишен дух, както конят е бил на тебе, и той няма да може да влезе в положението ти. Ангелите запример някога не могат да влязат във вашето положение, не разбират вашия живот. Запример ти можеш да проливаш четири реда сълзи, но един ангел дойде при тебе, погледне те, той мисли, че някакъв извор извира. И като престанеш да плачеш, той се чуди де остана изворът, защо престана да извира той. На него му е чудно, като види, че тези сълзи престават. Той си казва: „Защо ли пресъхна този извор?“ И тогава му става тъжно за извора, че е престанал да тече. Питам: Защо текат чешмите? – Те плачат. Сега, като ви говоря така, аз не искам да ви убеждавам. Да ви убеждавам, това значи да ви говоря лъжи, да ви лъжа. Вие сами трябва да съзнавате нещата. Ако река да ви убеждавам, нищо няма да излезе от вас. Всеки, който иска да убеди хората, да вярват в него, той ги лъже. Все едно, не могат да го разберат. Ти можеш да убедиш в нещо само онзи човек, който гледа на нещата както ти гледаш. Защото в даден случай, когато аз убеждавам някого, той може да си каже: „Този човек иска да ме сметне нещо.“ И ако аз искам да убедя някого, това подразбира, че аз мисля, какво той е невеж,³ че той води един непорядъчен живот, искам да го заставя да води порядъчен живот. Но има едно учение вън от греха. Нека сега пристъпим да говорим за Любовта без нейните сенки. Казвате: „Ние [не] живеем в Любовта.“ Това е отрицателно. Да говорим за Любовта – Любов без сянка. Рекох, при сегашното си състояние, вие мислите как да прекарате живота си. Как ще го прекарате? После, мислите като отидете в онзи свят, ще видите ли Христа или няма да Го видите. Чудна работа, та нима мислите, че досега не сте Го видели? Нали вярвате в Христа? Вие искате да Го видите в онзи свят? Нямам нищо против това, но това е един богословски жаргон, това е един философски жаргон. Това е една вероятност. Как ще видите Христа? Ако сте грешен, вие ще видите Христа разпнат на кръста, между умрелите. Това е вашето състояние. Този е вашият Христос. Вашият Христос умрял вече, той е закован, а Вашата душа е робиня вътре. Вие казвате: „Горкият Христос!“ Той не е горкият. Вие създадохте тези гвоздеи, с които заковахте Христа, вашия Христос. И когато вие почнете да живеете чист и светъл живот, вашето сърце ще почне да разтопява гвоздеите и един ден Той ще почне да бута тук-там да освобождава ръцете си, краката си. Така вие ще имате едно мистично разбиране за Христа. А сега имате едно механическо разбиране. Вие считате Христа като обикновен човек. Някога вие казвате: „Познавам Христа.“ После казвате: „Познавам Учителя.“ Не, вие не ме познавате. Това, което съм аз, това е Любовта, която е в мене. Това е онази Велика Божествена Любов, която е създала света. Онова, което съм аз, това е Мъдростта, която е създала Вселената. Онова, което съм аз, това е Истината, която е дала всичката свобода в света. И ако вие това не съзнавате, не ме познавате. Това сте и Вие. Ако вие в даден случай не съзнавате Любовта, в своята Велика проява в живота, която съществува в живота на всички планети, която съществува във всички слънца по целия космос, вие не можете да знаете какво нещо е Любовта. За всеки даден случай всеки импулс на Любовта е минал през някъде, той все е дошъл отнякъде. Това е една вълна, която понякога иде сама. Това е едно състояние. Тази вълна най-първо носи образа на Любовта, тя носи нещо радостно. Ние имаме едно смътно понятие за Любовта, но зад тази Любов седят всички възвишени и разумни същества, които още от вечността са постигнали безсмъртие. Те постоянно ни нашепват: „И ти можеш да бъдеш безсмъртен като нас, ако любиш Бога.“ Сега аз ще ви приведа един случай, за една далечна сестра, която досега три пъти се женила, три пъти е била под венчало. Два пъти се венчавала с поп, единият – без поп, а сега иска и трети път да се венчае. Гледам я аз и си казвам: Един път се женила, народила няколко деца, но мъжът ѝ изпъдил. След това се оженила втори път, но той умрял. Намерила и трети мъж, един млад момък с валчесто лице, човек на удоволствието и ми казва: „Намерих този човек, искам да живея с него.“ Рекох, ти с първия мъж не можа да живееш, че с този ли мислиш да живееш? Той ще ти даде един добър урок, какъвто не си се надявала. „Е, аз да се оженя за него, че каквото ще да става, ти само ми помогни.“ Хубаво, ще ти помогна да се ожениш. Ти ще се ожениш, но няма да имаш деца и той ще те разиграва така, че всичко ще изгубиш. На себе си казвам това, разбира се. Ожени се тя, идва при мене един ден, оплаква ми се. Рекох, колко мъже трябва да има една жена? Ти имаше един мъж и две деца, защо ти трябваше и трети мъж? В един живот един мъж ти стига. За втория живот търси втори мъж. Аз свързвам този въпрос с въпроса за женитбата. Мене не ме интересува какво правят хората, но казвам: Един човек, който мени своето верую няколко пъти в себе си, той е човек, който се жени няколко пъти. Ти имаш едно верую, не трябва да се жениш, не трябва да търсиш друго верую, не трябва да търсиш друг бог. И най-после и последното верую напусна тази жена. Рекох, ти ще имаш един Господ, Когото никога няма да напуснеш. Сега ще обясня мисълта си с още един пример. Тази неделя дойдоха при мен един господин със свои две роднини, госпожици, сестри. Едната е музикантка, даже професорка по музика, красива, интелигентна мома. Тя е способна, даровита, много нещо може да излезе от нея. Един ден преди да стане професорка, тя се сгодила за един авиатор във Варна и два дни преди сватбата си, която щяла да стане във Варна, тя отива при него. Той се качва този ден на аероплан, но пада от аероплана. На другия ден го донасят мъртъв в дома му и в деня, когато тя щяла да бъде булка, с бяла булска рокля, тя беше в черно облекло, пред тялото на своя годеник. Сега тя ме пита защо стана така. Рекох ѝ: „Ти беше сгодена за музиката, не трябваше да се сгодяваш за друг, нито трябваше да се жениш. Ти имаш намерение да се жениш, но трябва да бъдеш внимателна.“ Тя ме погледна тъжно. „Вторият, за когото ще се жениш, трябва да бъде човек, който да не умира.“ Тя започна да се смее. Рекох ѝ: „Докато ти се жениш за човек, който умира, той все ще падне от някой аероплан, или от някой автомобил, или някоя керемида ще падне върху главата му и после ще го оплакваш. Ти ще намериш един, който, като падне от аероплан, да не умира; ти ще намериш един, който, като го захвърли автомобил, нищо да не му става, или пък керемида като падне върху главата му, да мисли, че пясък е паднал.“ Тя почна да се смее. „Ти по-добре дръж музиката, Бог те е поставил като музикантка да пееш и да свириш на хората, че после, като се жениш, ще намериш безсмъртен човек. Ти не трябва да правиш погрешката на Кубелик⁴, който, като не беше доволен от голямата си слава и от богатството, които придобиваше от музиката, стана търговец, но от търговията нищо не сполучи, фабриката фалира и Господ отново го изпрати да свири на хората. Ще свириш, нищо повече.“ Ти си изпратен да свириш, или ти си изпратен като готвач – ще готвиш, докато научиш урока си. Или ти имаш лош мъж. Не е лошото там. Ти си в един Велик университет, той е твой професор, ще учиш от него. Ако ти при този професор не можеш да научиш това неразумно същество в себе си – твоята дебела глава, ще дойде друг професор. Ако твоето търпение не ти помогне да разбереш този професор, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Ако този дявол можеш да научиш, ти ще влезеш в Царството Божие. И на апостола Павла дадоха един дявол, един трън да го учи и да го мъчи през целия му живот. Защо? Той беше много нервен, много сприхав, същевременно и много страхлив човек, като евреин. Да ме извини за тези думи, той сега не е такъв. За да го направи Господ смел и решителен, даде му един трън, да се мъчи и да се моли. Господ му каза: „Моята благодат се показва в [твоята] немощ.“ Аз те зная, че си страхлив, затова ти дадох този трън. Апостол Павел беше и много тщеславен, голям националист. Той казваше за християните: „Всички тези хора трябва да се изчистят, развалиха нравите и порядките в света.“ Като го срещна Христос му каза: „Ти трябва да напуснеш своя национализъм, трябва да напуснеш своя еврейски народ и ще отидеш между други народи да им проповядваш. Ти ще напуснеш и своето старо верую. Защо ме гониш сега?“ Та Бог му остави този дух в него заради многото му знание, да се не възгордее, да не изгуби своето търпение. Затова именно му остави този дявол, да го мъчи. И той казваше: „За добро е.“ Дойде един дявол у вас. Кажѐте: „За добро е.“ Дойде една лоша мисъл, кажѐте: „За добро е.“ Дойде едно страдание, кажѐте: „За добро е.“ Всякога казвайте, че е за добро, за да можете да победите. Другояче, вие ще критикувате и Бога. „Защо ми е този дявол?“ Той дойде по единствената причина, че нямате Любов в себе си, нямате Мъдрост в себе си, нямате Истина в себе си. Сега аз ви говоря принципиално, не ви говоря като на Иван, на Петко, на Стоян, аз ви говоря на ти. Аз и ти, това са местоимения, които са достояние на всички същества. Всяко същество може да каже аз, всяко същество може да каже ти, той – това са свещени имена на Бога. Най-първо казваме: „Ти, Който си създал всичко.“ Не казвам другояче, но: „Ти, Господи, Който си създал всичко.“ Ти – това е силна дума. Ще кажете: „На български език е обикновена дума.“ Но онова, което е в ти, е важно. Ти, Който преживяваш всички мъчнотии, Който си извор, начало на всичко в света. Това значи ти. Двете черти на буквата „Т“ показват онзи всесилният, който превъзмогва всичко, което е невъзможно за другите, за Бога е възможно. Като кажем Аз, това значи: Онзи, който първоначално е родил нещата, дал им е първия образ. Като кажеш за себе си аз, ще се запиташ можеш ли да дадеш образ на всички неща в света? Значи Аз е онзи, който е създал всичката красота, всичката хармония, всичкия ред и порядък в нещата. Ти казваш за себе си – аз, лесно е да кажеш това, лесно е да се произнесеш за нещата, без да разбираш вътрешния смисъл на това аз. Когато Бог каже Аз, това подразбира: „Виж, всички тия неща Аз ги създадох.“ И когато Бог се обръща към нас, Той ни казва – ти, когото Аз съм създал и в когото Аз живея, виж, всичко това Аз съм направил, гледай и се учи от него.“ Тогава Бог ни казва на ти. „Ти иди да служиш на Бога, за да разбереш великата Истина на Бога.“ Вие, без да служите на Бога, искате Бог всичко да ви даде. Вие мязате на някоя царска или княжеска дъщеря, която очаква на слуги да ѝ шетат и прислужват. В Царството Божие на Небето царските синове и дъщери не шетат, но Бог ги изпраща на Земята със скъсани дрехи, те да шетат на другите. Та всички сега трябва да се учите. Първото нещо, което трябва да научите, е да научите какво нещо е Любовта. Среща ме един, прави ми упрек, казва ми: „Учителю, ти нямаш вече към мене любов, както първоначално. Ти не ме обичаш, както по-рано.“ Питам: От де позна, че не те обичам вече, както по-рано. Рекох, моята Любов към тебе се измени по единствената причина, че ти ме петниш в сърцето си. Ако ти ме обичаш, ти никога не би допуснал в ума си, в сърцето си никаква нечиста мисъл или чувство в сърцето си. Аз целия си живот няма да мисля само за тебе. Ако мислиш, че само за тебе трябва да мисля, ти не разбираш живота. През целия си живот аз мисля за образа на това, което Бог е създал и ако ти не можеш да пожертваш живота си за Бога, да Му служиш, аз не мога да те обичам. И ако ти живееш един дребнав живот, от сутрин до вечер мислиш само за себе си, аз не мога да живея само за тебе. Ти нищо не си ми дал. Ако някой иска да живея само за него, питам: Какво ми е дал той? Той нищо не ми е дал. Аз нямам право да изисквам от него да ме обича. Единственото, което аз мога да изисквам, то е от себе си, да проявявам живота, да проявявам Любовта. Когато аз казвам, че обичам някого, това значи, че аз проявявам Любовта, която е в мене. Когато обичам другите хора, аз искам да им покажа с каква Любов Бог ме обича. И с Любовта, с която Той ме обича, с тази Любов и аз обичам хората. Това е учението на Христа. Той казва: „Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Аз не искам да кажа, че като моята Любов няма. Не, това не е вярно. Като Божията Любов няма друга, а като моята, като вашата, аз зная какво нещо е вашата любов, зная какво нещо е любовта на хората. Докато ви се усмихвам, вие ми се усмихвате. Щом престана аз да се усмихвам и да давам и вие преставате да се усмихвате. Това е бакалска работа. Докато аз давам на бакалина пари и той ми дава захар, ориз и други продукти. Той се изправя пред мене и казва: „Интересите не ми позволяват, кредит нямаш, криза има, това-онова“, и започва да те гледа със свити вежди. Той вече не е свободен и аз в очите му не съм тъй благороден човек. Казвате: „Той не може ли да го направи заради Господа?“ Ако Господ живее в мене, моят джоб ще бъде всякога пълен. Щом Господ не живее в мене, и джобът ми се изпразва. Когато моята глава е пълна със свещени мисли, Господ живее в мене. Щом се изпразни, и Господ Го няма там. Докато моето сърце е пълно със свещени мисли, Бог е там. Щом се изпразни, и Бог не е там. Докато аз съм пълен със свещени постъпки, и Бог е там. Когато не правя такива постъпки, Бог Го няма там. Тази е мисълта, която трябва да държите в ума си. Всичко друго е едно голямо заблуждение. Сега аз говоря за живота, както той се проявява в момента. Има един момент, в който ти си нещастен, но следния момент, той е вече моментът на щастие. Твоите страдания може да са само за един момент. Следния момент те очаква едно голямо щастие. Ако ти си нещастен, но кажеш, че Бог живее в тебе и ако разбереш Божията Любов, веднага състоянието ти ще се измени. Всички имат тази опитност. И най-големият нещастник само с една дума може да го направиш щастлив. Разправяше ми един познат следния случай: Една мома била сгодена за един момък, когото обичала, но той бил убит някъде и тя не могла да се утеши по никой начин. Почернила се много и по цял ден и нощ тъгувала по него, за своя възлюбен. Нищо не било в състояние да я утеши. Един ден един неин приятел намира този, когото тя обичала, завежда го при нея, но маскиран, да не го познае и ѝ казва: „Слушай, аз намерих този, когото ти обичаш, ти ще го видиш в лицето на друг един, той може напълно да замести твоя възлюбен, като него е добър.“ – „Не, не, нищо не е в състояние да го замести. Аз не мога да забравя своя възлюбен.“ Тя си мисли за своя възлюбен и си гледа надолу. Веднага този си снел маската и тя вижда в неговото лице своя възлюбен. Веднага очите ѝ светват, радостта ѝ се възвръща и състоянието ѝ веднага се изменя. Значи, той бил жив, не бил умрял. Значи и вие сте като тези плачущи възлюбени. За Господа плачете, заминал е някъде вашият Господ. Това показва доколко хората са суеверни като мислят, че Господ е заминал някъде и че Господ може да ги е забравил. Има един философски, един богословски жаргон, според който се казва, че Бог може да ви забрави, но в Бога има следното качество: Той никога не може да ви забрави. Когато Бог се представя, че ви е забравил, тогава Той най-много мисли за вас. И когато Бог мисли за вас повече, отколкото трябва, тогава Той ви създава най-големи нещастия. Вие всички сте нещастни по единствената причина, че Той мисли за вас повече, отколкото трябва. На вашия език е казано: Вие страдате много, понеже вие въздействате на Бога. Като Му въздействате, вие спирате Неговата Любов, спирате Неговата мисъл, спирате Неговата свобода, която Той мисли да прояви към вас. Вследствие на това, по този закон вие ставате нещастни. Повярвайте, че Бог ви обича и тъгата ви веднага ще изчезне. Повярвайте, че свободата, която Бог има, и вие ще имате; повярвайте, че знанието, което Бог има, и вие ще имате; и веднага ще ви олекне. Та онези от вас, които са готови, приложете това. Аз не искам да ви проповядвам. Днес е ден на труда, аз го наричам ден на занимание. Едни от вас да изучават търпението, други ще изучават смелостта, трети ще изучават безстрашието, четвърти – Любовта, пети – вярата, надеждата, после – милосърдието, кротостта, въздържанието, други пък ще изучават благоразумието и т.н. Други ще изучават музиката, поезията, кой каквото му иде отръки, ще го изучава отсега нататък. И когато изучите всички тези предмети, тогава вашият външен облик ще се измени. Защото като ви гледам, на някои от вас очите са по-големи, отколкото трябва, на други са по-малки, отколкото трябва. Нито на едного от вас, нито в другите страни, било в Америка или другаде, не съм срещал човек, на когото очите или устата да са такива, каквито трябва. Следователно идеалът на човека трябва да е да има очи такива, каквито трябва да бъдат. Аз да ви кажа какви трябва да бъдат очите на човека. Очите ти трябва да бъдат такива, че като погледнеш света, всички противоречия, които са в тебе, моментално да изчезват, да видиш, че всичко в света е примирено. Това значи да имаш очи, каквито трябва. А пък устата ти трябва да бъде такава, че каквото говориш, да си доволен от себе си. Каквото кажеш, каквито думи изговориш, сам да се наслаждаваш, да чуваш говора на всички същества. Като говориш, като че чуваш говора на всички същества. Или другояче казано: като почнеш да говориш, цялото създание, всички да млъкнат. Когато аз говоря както трябва, тогава Слънцето и звездите, и планетите ще се спрат в пътя си да ме изслушат, да чуят какво говоря – за един миг е само това, но то показва, че моята уста е точно такава, каквато трябва. Питам: Кой от вас може да спре всички планети, Слънцето, Луната и звездите от пътя им да го слушат? Един ваш приятел може да ви слуша, но това уста ли е? Не е уста. Та рекох, не само очите и устата на човека трябва да бъдат идеални, но и ръцете, и краката. Всичко в човека трябва да бъде идеално, докато дойде до образа на идеалния5 човек. Като погледне на ръцете си, да се зарадва, че има една безсмъртна ръка. Като погледне [устата] си в огледалото, да знае, че има една безсмъртна уста, като погледне очите си, ушите си, краката си, космите си, да знае, че всичко това в него е безсмъртие. Нито един косъм да не пада от него. Това значи безсмъртие. Всяка една твоя мисъл, всяко едно твое чувство да минава и заминава, да тече и пак към тебе да се връщат. Това значи безсмъртен човек, който е свободен от всички неволи на своя живот. Това е великият идеал, към който ние се стремим. Сега колко неща трябва да останат във вашия ум? Първо, никой да се не годява за човек, който умира. Като дойде някой при вас, питайте го ще умре ли или не. Не се годявайте, нито се женете за смъртни хора, но женете се само за безсмъртни. И в Стария завет е прокарана тази идея. Не се ангажирайте да служите при господар, който умира. Не отивайте да се учите при учител, който умира, не отивайте да се учите при музикант, който умира. Не отивайте да се учите при учител по художество, който умира. Това е идейното. Аз ви говоря какъв идеал трябва да имате. Този трябва да бъде вашият висок идеал. Не отивайте да се молите на един господар, който всеки може да ви го вземе. Не отивайте да служите на една мисъл или на едно чувство, което всеки може да ви вземе. Вашата мисъл трябва да бъде толкова висока, че нищо в света да не е в състояние да ви я затули. Гледам една вечер идва един евангелски проповедник, носи Библия под мишница, доволен, че ходил някъде да проповядва, че обърнал един човек към Бога. Рекох, само ония, които купуват и продават стари дрехи, те ги обръщат. Само вехтошарите, които купуват стари дрехи, ги обръщат, за да ги продадат на други за нови. Рекох, не приятелю, смисълът не седи в обръщането, но в новораждането. Ако ти не можеш да заченеш някого в утробата си и да го носиш девет месеца като майка, ако не го родиш в Любовта, в Мъдростта и в Истината, светът не се нуждае от такова обръщане, но се нуждае от новораждане. Всеки може да обръща хората. И аз мога да обръщам касата. Който знае да обръща, нека обърне Земята. Не обръщайте нито вашите мисли, нито вашите желания, нито вашите постъпки. Раждайте ги във всичката онази чистота и светлост, в която Бог живее. Тази година аз я наричам година Божествена. Искам от вас да родите поне по няколко мисли, по няколко чувства и по няколко постъпки, които да са безсмъртни. Това е идеята сега, която ви оставям. Всички други работи, били те политически или някои други, те са второстепенни. В света хората искат това, което те не знаят. Това е едно занимание. Сегашният живот си върви много добре в едно направление само. Но истинският живот и смисълът на този живот вие ще разберете само тогава, когато разберете Любовта и Любовта ви да остане безсмъртна. Този живот ще разберете само тогава, когато знанието, което имате, стане безсмъртно. Истината ще разберете само тогава, когато имате една безсмъртна Истина. И тогава, като станете безсмъртни, мога да ви говоря нейните закони. Ще ви говоря като на безсмъртни. Сега аз ви говоря понякога като на хора смъртни. Мнозина са идвали при мене и ме гледат някак особено, защото аз съм човек на крайните промени. Някой път ме види някой – човек с брада вижда пред себе си и казва: „Простичък човек е този. Дреме си там, седи си и лъже хората.“ Не, той не ме познава. Казва: „Ти сега какво мислиш?“ Аз мисля това, което и ти мислиш. Ти мислиш, че аз те лъжа. И аз мисля, че ти ме лъжеш. Ти мислиш, че аз съм един невежа и аз мисля, че и ти си един невежа. Когато мълча, аз съм много сериозен. Вие не сте ми виждали опакото. Аз, казвам, в мен няма противоречие. Щом човек слезе между хората, аз казвам: Хубаво, ти като си дошъл сега при мене, кое ти дава право да мислиш така за мене. От де ти дойде сега тази мисъл? Ти идеш при мене с едно подозрение. Психологическо обяснение има този въпрос. Кое ти дава право да мислиш за мене така лошо? Да съм ти откраднал пари – не съм. Да съм погледнал жена ти лошо – не съм. Да съм направил някаква пакост на жена ти, на децата ти – не съм. Не съм ощетил никак твоите търговски взимания-давания. Тогава кое ти дава повод да мислиш за мене така лошо? От де дойде в тебе тази мисъл? Разправи ми това. – „Хората казват.“ То е друг въпрос какво хората казват. Тогава ти не си свободен. Всеки човек, който се води по ума на хората, той не е свободен. Ти си тогава един роб, един престъпник, който си продал човешката свобода за нищо и никакво отвън. Скоро да видя гърба ти отвън. Иначе ще взема бастуна си. Рекох, ти не трябва да презираш Името Божие. Когато дойдеш при мене, ти трябва да питаш Бога и да дойдеш в името на онази Любов, която живее в тебе. Тази Любов Бог е вложил в тебе. Не се води от това какво са казали Иван, Стоян, Петко. Нито трябва да вярваш и на това, което аз ти кажа. Ти и тогава можеш да бъдеш на кривата посока. Ти трябва да се ръководиш от онова дълбоко разбиране за Истината, която Бог е вложил в тебе. Иначе ти ще бъдеш на крива посока. Сега можете да ме питате защо съм толкова груб, защо така грубо постъпвам. Рекох, ти внесе смрад в моя свещен дом. Ако аз взема едно човешко извержение и го хвърля в лицето ти, ти как ще ме гледаш? Можеш ли да ме гледаш с Любов? Рекох му: „Ти хвърли извержения в лицето ми, разбираш ли това?“ Аз гледам така сериозно на въпроса. Не трябва да отидеш при човека със своите нечисти мисли, но с Любов. Дойдеш ли при мене с човешки извержения – вън скоро. Всичко това трябва да се изхвърли навън. Сега казвам: Любовта, която иде, трябва да има следните качества: Любовта не петни никого, Знанието не заблуждава никого, Истината не поробва никого. Това е едно качество, което трябва да знаете. Всеки, който петни, няма Любов; всеки, който те заблуждава, знание не може да ти даде. И всеки, който те заробва, той не ти мисли доброто. Това не се отнася само до вас. Това трябва да бъдат аксиоми, които трябва да приложите за в бъдеще, ако искате да бъдете благоугодни на Бога. Аз ви показвам един път. Не можем да бъдем благоугодни на Бога, ако така не мислите. Аз не мога да петня Господа, да лъжа, че Господ не ми е дал това или онова. Не, Господ ми е дал повече, отколкото ми трябва и отколкото аз мога да използвам. Аз не сравнявам Бога с никого, подобен на Него няма. Втори като Него няма. Следователно ако за Бога си съставя криво понятие, аз петня онзи свещен образ, онова свещено знание, онзи свещен живот, онази свещена свобода. Всичко онова, което ни петни в едно или в друго отношение, трябва да изчезне от нашата душа. Казвате: „Кога ще дойде Духът?“ Духът ще дойде, когато ти престанеш да петниш Любовта, Мъдростта, Истината. Тогава ти ще станеш човек, тогава ти ще възрастнеш. Рекох, могат да дойдат хиляди пророци, хиляди учени в света, могат да се съградят хиляди чешми и извори в света, но докато през тях не тече Божествената Любов, Божественото Знание, Божествената Свобода, всички тези извори не са истински. Истински извор е този, от който като пиеш, ставаш безсмъртен. Истинско Знание е само това, от което като го придобиваш, ставаш безсмъртен. Истинска свобода е само онази, която като придобиеш, ставаш безсмъртен. Сега вие трябва да се освободите от вашите стари възгледи, които имате. Аз не обичам да освобождавам хората, те сами трябва да се освобождават. Аз ви давам един нож, с който да отрежете онова въже, с което сте вързани. Развържете тази верига, която ви спъва, изхвърлете всичко онова, което ви спъва, станете и излезте навън. Този нож е Словото Божие. Това е едно общо правило. И досега още чувам на някои от вас веригите да дрънкат и казват: „Учителю, освободи ни, моля ти се!“ Рекох, не, аз не обичам да освобождавам мързеливи хора. Ножът е Словото Божие. Казва се: „В начало бе Словото. И всичко чрез Него стана.“ Това Слово е вътре във вашите души. Вземете този нож и отрежете всички окови, всички вериги на робство, които са сковали свободата ви, които са сковали познанията ви, които са сковали вашия живот. Всичко това, вие сами може да разкъсате. Казвате: „Какъв ще бъде тогава нашият живот?“ Тогава именно животът ви ще бъде такъв, какъвто трябва. Вие ще обикнете всички. С това подразбирам: вие ще обикнете Бога и Бог ще ви обикне. И тогава този Бог, Който живее във вас, като Го обикнете с всичката си душа и с всичката си сила, вие ще обикнете и всички останали, както обичате и Него. Вие тогава ще бъдете едно и ще прекарате живота на безсмъртието. И тогава в този Велик университет на Земята ще прекарате един щастлив живот. Тогава няма да имате страдания, защото страданията ще ви бъдат нещо приятно. 22 септемврий 1931 година ________________________________________________________ ¹ Беседата фигурира в каталозите като непечатана извънредна. Публикува се за пръв път. ² Забележка на стенографката. ³ Какво той е невеж – че той е невеж. ⁴ Ян Кубелик – (1880 г. – 1940 г.) чешки цигулар и композитор. ⁵ Идеалния – задраскано и заменено със: съвършения.

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми БУДНИ БЪДЕТЕ¹ И това, що казвам на вас, на всички го казвам: Будни бъдете.² Будността е състояние на човешкия дух и се изразява чрез човешкия ум. Онзи, който има буден ум, разбира света по един начин. Онзи, който няма такъв буден ум, той разбира света по съвсем друг начин. Малките деца можете да ги забавлявате с орехи, но учените, музикантите, философите, поетите, с орехи не можете да ги занимавате. Слабите и недъгавите в света, можете да ги занимавате с хубави кревати, с мекички пухови възглавнички, с меки юргани, но героите в света, тях не можете да ги занимавате с тези неща. При това, съвременните хора искат да бъдат учени, щастливи. Това е един велик стремеж, който съществува вътрешно не само в човека, но и във всички живи същества, от цялото органическо царство, като започнете от най-малките и стигнете до най-[големите]. Природата има три аспекта, три форми. За обикновените хора тя има едно лице, за талантливите има друго лице, а за талантливите и светиите тя има трето лице. Тъй щото, ако някой обикновен човек каже, че познава Природата, аз казвам: Да, ти познаваш обикновената дреха на Природата, която постоянно се сменя. Листата от дърветата падат и се сменят, това е външното, едното лице на Природата. Но Природата има и друго лице, в което е скрито великото и разумното. Това лице, което представя идеала на човешката душа. В каквото и да вярвате, всички имате един вътрешен стремеж, един и същ за всички. Един песимист, колкото и да ме убеждава, че не вижда нищо добро в света, той не казва цялата истина, той наполовина лъже. Всички наполовина казват истината – каквото и да казват за човека, че не е даровит, че не е талантлив, той казва: „И това е деление на хората“. Досега аз не съм срещал нито един човек, който да е дал дефиниция, кой човек е гениален. Някои казват, че гениалният човек е малко смахнат, някога е смахнат, някога не е. За светията казват, че е малко ограничен, понеже вярва в неща, които не са за вярване, които ги няма в света. Някои казват, че имало глупави светии по света. Не, ако светията е глупав, той не е светия. Ако гениалният човек е смахнат, той не е гениален. Когато ние говорим за гения, ние разбираме човек, който е проводник на най-възвишеното, на най-разумното в света. Така трябва да се разбира гениалността, а това, което разбират гениалност, а е ненормален човек, то е друго нещо. И дали съвременните културни хора са нормални, това е въпрос. Съвременната европейска култура, която минаваше за нещо пред другите култури, трябваше да се покаже във всичката си мизерия във войната от 1914-та. Тогава така ожесточено и непреривно се убиваха хората, че те не можеха да успеят да погребат близките си. Обаче в тази война избиха най-здравите, най-силните и най-смели мъже, достойни за живот и работа. С милиони хора се избиха, по всички правила. И като резултат в тази война се явиха в цяла Европа най-опасните болести, най-големият разврат. Защо? – Защото ония мъже, които носиха най-светлото, най-хубавото в света, бяха избити, а останаха жените без мъже. Всяка жена, която остава без мъж, се разваля така, както се разваля яйцето, като седи дълго време. Мъжът носи нещо благородно, което само жената може да обработи. Какво ще обработва жената без мъж? Има една история за жената, която никой не е описал. Може би новата книга ще опише каква е била първата жена, от която човечеството някога е произлязло. И тогава ще излезе новия Адам. За сега има един Адам, фиктивен, Адам на греха. И всички фиктивни, съвременни хора, носят в себе си Адама на греха. Обаче това е една присадка. Не дивата маслина да се присади на питомната, а обратно. Правилно е дивата маслина да услужи на питомната. Върху дивата да се присади питомната. Сега и във всички възпитателни системи да се спазва този закон. И сега младото поколение се покварява от идеи, от които нищо не може да излезе. Мислите ли, че съвременните религиозни възпитатели и съвременните учители, биха могли да възпитат младото поколение, ако те не са възпитани? Ако един учител лъже, как ще може да научи учениците си да не лъжат? Ако един свещеник лъже, как ще научи своите пасоми да не лъжат? Ако главата е болна, как може да научи тялото да е здраво? Като наблюдавате живота, Вие може да се натъкнете на следния факт: Отивате в един дом и виждате жената е здрава, а мъжът е болен. Случва се, тази здрава жена заболява и умира. И след като умре жената, този болния, хилавия мъж се поправя. Казвате: „Как е станало това?“ Животът на жената се е прелял в този на мъжа. Учените хора може да оспорят това, но то е факт. Наука, която проверява, обяснява и доказва нещата, това е наука. В този смисъл и животът не може да се раздели. Ние не можем да разделим живота, да го направим частна собственост. Животът е като водата. Следователно по същия закон и разумността не може да се счита като частна собственост, като собственост на един човек само. Разумността у хората може да се увеличава, а може и да се намалява – от тях зависи. Бащата е талантлив, а синът не обича да работи. Ако се случи, че бащата умре по-рано, животът на бащата се прелива в този на синът. И след това, синът става работлив, значи животът на бащата е преминал в този на сина. И двамата живеят в едно тяло. За мене няма нито бъдещ, нито минал живот, за мене има само настоящ живот. А проявленията на живота във всички форми създава[т] миналите човешки форми, бъдещите човешки форми. Но има един живот, който изключва времето и пространството. В живата Природа има една разумност, която моментално схваща всички положения в целия космос и се ориентира. На този момент именно се дължи това хармонично движение, не само в големите тела, но и в най-малките частици, които съществуват в материята. Тази интелигентност веднага схваща всички положения и се ориентира. Има една разумна сила в света, която се справя с всички противоречия в живота еднакво и за която няма никакво лицеприятие. Тя еднакво гледа и на попове, и на владици, и на царе и т.н. Казват някои: „Защо Господ не оправи света?“ – Светът е оправен. Тази сила остава да носим последствията на нашия неразумен живот. И ако някой човек страда, то е по причина на това, че неговият живот е неразумен. Всеки страда от това, което е посял. Казват някои, че младото поколение се е развратило. Не е вярно. Младото поколение носи последствията на сегашното поколение, те – на своите деди и прадеди. Кой е виновен тогава? У човека има една вътрешна сила, в която трябва да повярва. Ако те повярват, ще видят, че няма сила, няма мъчнотия в света, която може да победи тази сила. Ако човек повярва, няма да има затвор, няма да има дебели стени, в които той да остане затворен. И най-здравите букаи, ще се стопят пред тази сила. Вие трябва да бъдете така умни, както оня английски апаш, когото полицията хванала и турила в затвора. Със оставената малка свещ прегорил въжето и избягал. Сега вие ще запитате умно ли е направил този апаш. Да, умно е направил. Колкото полицията има право да го затвори, толкоз и той има право да бяга. Ще кажете, че това не е в реда на нещата. Нима нашите вярвания са в съгласие с реда, който царува в Природата? Нима нашата вяра е в съгласие с великото в живота. И тъй както вярват съвременните хора, пак има прогрес, но този прогрес, този ход трябва да се тури в съгласие с Природата, с общия ход на Природата. От де трябва да се започне? Ако вие [ня]мате едно определено разбиране за какво нещо е жената и какво нещо е мъжът и най-после какво нещо е детето, вие не ще можете да направите нищо в света. Това са три важни принципа, три важни фактора в живота. Ако вие не разбирате себе си, ако вие не вярвате в себе си, какво можете да направите? Ако вие не разбирате вашия ум и сърце, ако вие не разбирате вашите стремежи, както са у вас поставени, вие няма да имате ясна представа как да започнете и как да свършите. И след това ще разправяте, че Господ е вън от вас. Да вярваш, това значи да имаш едно математическо отношение към нещата. Ако веруюто, което имаш, не може да те направи честен и справедлив, то не е от Бога. Ако това верую може да ти даде онзи вътрешен импулс, който да те повдигне, това верую е от Бога. Ако си мъж, ще поставиш за идеал една жена. Ако си жена, ще намериш един мъж, който да ти бъде идеал. Това е закон. Намерите ли идеал в света, трябва да се стремите към него. Само по такъв начин могат да се трансформират енергиите в света. Физическото в света е резултат на разумното в света. Материя и сила, това са два полюса в битието. А разумното в света, то е в средата – то формира нещата, превръща ги от инертна материя в активна сила. Разумното е, което съединява материята със силата, за да може да работи и организира света. Ако ти нямаш тази разумна сила, която да организира материята, която да организира твоето тяло, която да организира клетките на твоя ум, на твоята симпатична нервна система, ти нищо не можеш да постигнеш. И след всичко това ще ми разправят за физиологическите функции на някои системи и ще изучават жлезите. Колко жлези има в човешкия организъм, за които учените и не подозират даже. Например сляпото черво³ е една жлеза, предназначението на която днес учените хора не знаят, но която за бъдеще ще играе главна роля. Днес я режат на общо основание. В Америка много осигурителни дружества имаха за правило да режат сляпото черво на малките деца особено. Но после разбраха, че не са прави, защото се яви един дисонанс в организма. Мнозина, като четат Евангелието, разглеждат някои стихове в буквален смисъл. Например стиховете: „Ако те съблазни окото ти, извади го. Ако те съблазни дясната ти ръка, отрежи я.“ Христос ни най-малко не е говорил за тия външни органи. Под окото той разбира един орган, който ние сме създали. И ако окото има един лош навик, избави го. Ако ръката има един лош навик, отсечи я. Христос е подразбирал, че всяко нещо, което ти сам си създал, е и причина на нещо лошо, извади го. Обаче всеки орган е израз на нещо от Великата природа. Някой казва: „Ръката ми ме съблазнява, ще я отрежа.“ Рекох, ако ти обичаш да пипаш, да крадеш, след като отрежеш ръката си и с другата ръка ще крадеш. Забелязано е като факт, че у всички крадци ръцете са много дълги. У крадеца има известна анормалност между дължината на цялото тяло и дължината на ръката. Ръката му е приблизително двадесет и пет сантиметра по-дълга отколкото трябва. На какво се дължи това? На нещо физиологическо. Този крадец, като проектира мисълта си дълго време към нещо, което иска да вземе, да бръкне някъде, той продължава ръката си и тя става дълга. В маймуните, например в урангутана, предните им крайници са дълги, понеже проектират мисълта си към тези органи и те порастват. Онзи, който не знае това, ще мисли, че всички хора с дълги ръце са крадци. Или пък са били крадци. Не е така. Когато човек има склонност към кражба, у него са съвсем другояче сформирани и пръстите, и цялата ръка в сравнение с това, с честния човек. Това са ред научни факти, които трябва да се изучават. А днес са взели Ламброзовата теория и правят отпечатъци на ръцете на престъпниците. Да, съвременните учени използват тия данни, но не са взели положителната страна на тази наука как да се възпитават малките деца. В това отношение те трябва да имат предвид френологията не само за изучаване на престъпните типове, но да я вземат като наука за възпитание на малките деца. И тъй Христос казва: „Будни бъдете“. Човек трябва да бъде буден в три неща: той трябва да бъде буден в живота, буден в науката и буден за оная свобода, която той трябва да има за Истината. Каквато постъпка и да извърши, неговият ум трябва да бъде свободен. Свободен ли е, тогава неговият живот ще върви в съгласие с Любовта, неговият ум ще върви в съгласие с Мъдростта и Светлината. И най-после неговата свобода ще върви в съгласие с Истината. Каквото положение, каквото верую и да има човек, той трябва да разполага с тези три неща. Сегашните обикновени схващания са отдалечили хората едни от други и са образували едно вътрешно неразбирателство. Най-първо хората са се разделили на партии. Най-голямото партизанство днес е между мъже и жени. Второто партизанство е между братя и сестри. И днес не е останало нищо от онова, което Христос е проповядвал преди две хиляди години. Днес домовете се разделили: мъжът се опълчил срещу жена си, жената срещу мъжа си, дъщерята се опълчила срещу майка си, майката – срещу дъщеря си. Синът се опълчил срещу баща си и бащата срещу сина. Всички се оплакват и се питат де е изходният път. Защо се оплакват? И двамата са дори хора, но не се разбират. Единият говори английски, другия – френски. Днес всички говорят на различни езици. Ако жената рече, че иска да свири на пиано или говори за любов, мъжът казва: „Разбирам защо е тази музика, разбирам защо иска да свири на пиано.“ Той гледа вече подозрително жена си. Ако мъжът иска да се облече хубаво и жената почне да подозира. От какво произтича подозрението в света? Аз няма да ви обяснявам това, вие сами ще си отговорите. Всяко нещо, за което съм ви говорил, аз съм правил ред опити. Подозрението може лесно да се премахне от човека. То е една присадка. Щом ти почнеш да не вярваш в хората, ти си изгубил вече вяра в себе си, нищо повече. Помни това. Преди години аз пътувах с една млада мома, която сега е в Америка и се разговаряхме. Аз мога да кажа за нея, че тя е най-умната българка, която досега съм срещал. Тя беше шивачка, но умна, много интелигентна българка. Сега мога да я похвалявам, понеже отсъства от тука. Аз я запитах: „Как разбираш живота?“ Тя ми отговори: „Когато срещна някой човек, колкото и да е лош, гледам да открия в него една хубава черта, която да държа постоянно в ума си. Когато съм намирала тази черта, винаги съм завързвала много хубави отношения, никога не съм имала главоболие с хората. Но когато не мога да намеря такава черта, която да държа в ума си, винаги съм имала главоболие.“ Рекох, оригинална жена. И наистина, ако ние не можем да открием във всяка душа хубавото, красивото, Божественото, тогава какви отношения можем да имаме помежду си? Досега съм се разговарял с много българки по разни въпроси – за наука, поезия, музика, но втора българка като тази не съм срещал. Казвам ѝ: „Право мислиш. Постъпваш ли по този начин, ти винаги и навсякъде ще бъдеш щастлива.“ Питам я: „Ти ще се жениш ли?“ – „Не ми трябва никаква женитба. Защото оженя ли се, мъжът ми ще е първият, който ще ми тури юлар на главата. А пък аз съм от ония жени, които не търпят юлар. Аз вече ликвидирах с този въпрос, сега нека се женят другите.“ Какво разбирате под това: Да се женят другите? Рекох, тази жена със своя ум, със своето сърце, тъй както върви в живота, тя ще донесе много по-голяма полза, отколкото хиляди жени, които раждат деца. Ако е за раждане на деца и вълчицата може да ги роди, и змията може да ги ражда, и орлицата може да ги ражда. Ако пък е за снасяне на яйца, може да се снасят колкото рибите снасят. Не е там въпросът. Хора се изискват. От начало може да се създаде нещо хубаво, красиво. Христос казва: „Будни бъдете в живота“ – понеже всички искате да бъдете щастливи. Всички искате да бъдете здрави. И можете да бъдете здрави. Никога не допущайте, че болестта съществува като някои закон в света. Болестта е изключително явление. Никога не допущайте, че сиромашията съществува като някакъв определен закон. Сиромашията е човешки закон. Никога не считайте насилието за нещо, което е в реда на Природата. Не, това е нещо изключително. Истинското в света, това са онези велики Добродетели, онова, което носи Вечния, благороден живот, което носи мир и спокойствие на духа. Истинско е това, което държи хората в братски връзки. Това може вечно да съществува. А онова, което може да разединява хората, то е нещо случайно. Питам: какво е допринесло това вътрешно разединение, което съществува между хората? Нищо не е допринесло. Сега ще ви приведа още един пример. Един германски принц се влюбил в една видна германка. Той всеки ден ѝ носел хубави, красиви писма. В същия дом, дето живеела германката, имало един слуга, който се влюбил в тая германка, но си мълчал, не смеел никому да се изкаже, мълчал си като щука. Една вечер този принц искал да заведе своята възлюбена на разходка, на някакво удоволствие, но трябвало да се мине покрай река Рейн. Като минавали през една гора, един апаш, придружен от още няколко скрити, успява да нападне тази двойка. Принцът веднага избягал, но те хванали германката, неговата възлюбена. Принцът, като видял това, веднага се затичал да търси полиция, но слугата на германката, който тръгнал подире им, веднага се притичва на помощ. Удря един юмрук на един от апашите, удря още един на друг един апаш и успял по такъв начин да прогони всички апаши. На сутринта принцът отива да види своята възлюбена и казва: „Радвам се, че сте се избавили така щастливо. Аз не можах да пристигна с полицията навреме.“ Тя му казала: „Господине, втори път не искам да те видя. Гърба да ви видя още в този момент.“ Тя постъпила по германски. Съвременните хора обичат истината, като този германски принц. Ако всеки човек не се застъпи, като този слуга, за истината и да отстоява за нея, той не е достоен да се нарече човек. Всеки човек може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, само ако притежава следните три неща: неговото сърце да бъде пълно с Любов. Аз не говоря за тази обикновена любов, но за живота, пълен с Любовта на здравите, на живите хора, а не с любовта на умрелите хора. Второто нещо: умът на човека трябва да бъде пълен със съзнание, със светлина, от която да се ползва цялото човечество. И третото нещо: Този човек трябва да носи свобода не само за себе си, но и [за] цялото човечество. Само такъв човек може да се нарече човек в пълната смисъл на думата. И тъй, човек трябва да бъде буден в три неща: той трябва да бъде буден в живота; той трябва да бъде буден в знанието, в науката и най-после той трябва да бъде буден в Истината. Първото нещо, като става човек сутрин, той трябва да се оглежда в огледало, кръгло, а не квадратно или правоъгълно. И първо погледнете очите си. Ако очите ви [са] прозрачни, че можете да гледате в тях ясно, като небесната синева, вие ще можете да виждате надалеч. Ако очите ви са мътни, ще знаете, че ви предстои да минете някаква буря. Като се погледнете в очите, ще знаете какво ще ви се случи през деня. Не само това можете да познаете в очите си, но ония, които са изучавали очите като наука и са се занимавали цели двадесет-тридесет години с него, те са забелязали, че в окото се явяват известни петна на разните кръгове, от които петна може да се определи точно какво може да се случи на човека, не само за през деня, но и за по-дълъг срок от време. В окото са отбелязани и епохите, през които има да се случват известни събития. В кръговете са дадени известни правила, по които човек може да се спаси от известно бедствие, което му предстои да мине. Ако тези кръгове са зацапани и не може нищо да се чете, спасението няма да дойде. Щом кръговете са ясни, в тях има написани правила, по които, ако човек живее, ще може да се избави от ред нещастия и злополуки в своя живот. Когато някой френолог вижда главата на някой престъпник, за да избягва от известни бели, той не му казва нищо. Престъпникът го пита: „Какво е написано на моята глава?“ Френологът казва: „Извинете, много ситно е написано, не мога да чета нищо по него.“ Този учен вижда пред себе си особен екземпляр, престъпен тип, иска да се освободи от него. Рекох, Природата е отбелязала върху нашия череп всичко онова, което човек е минал през хилядите поколения, но същевременно е отбелязала и начини, правила, по които той може да изправи живота си и да разработи известни добри качества и добродетели в себе си. Същевременно Природата е отбелязала за всеки човек какви връзки трябва да направи в живота си и с какви хора. Ако някой иска да се жени, той трябва да намери онази жена, която Природата му е определила. Ако ще трябва да се раждат деца, Природата пак е предвидила колко и какви трябва да бъдат. Всичко това е точно определено. Който не знае, той ще постъпва както му попадне и ще си създаде повече страдания. По този начин ние виждаме до какво положение е дошло сегашното знание. Съвременната жена например иска да извоюва своите права. И права е тя, но пътят, по който тя върви да извоюва своята свобода, не е прав. Тя върви по пътя на мъжа. Този е анормален път за нея. Жената трябва да извоюва своите права, но тя трябва да вземе участие в общия ход на живота. Тя трябва да бъде носителка на живота, на Любовта. В това трябва да бъде силната ѝ страна. Жената трябва да развива магнетическата сила в света, а магнетическата сила именно твори. Мъжът пък трябва да развива електричеството. Щом жената стане електрична, а мъжът магнетичен, с това се изменя целия ход на живота. Тогава в следното прераждане мъжът, който е станал магнетичен, той ще стане жена. Жената пък, която е станала електрична, тя ще стане мъж. Тогава, какво ще стане, ако мъжете постоянно се превръщат в жени и жените постоянно се превръщат в мъже? По този начин нищо не се постига. Ние трябва да имаме един тип, бил той мъж или жена, най-малко в продължение на хиляда поколения, за да се създаде нещо възвишено и благородно. И тогава, като виждаш една жена, да виждаш в нея образ на нещо възвишено и благородно, на нещо високо, пълно с възвишени добродетели. Само така ще може този тип да преодолее на всички мъчнотии в света. И сега, за да се справим с всички мъчнотии в живота, ние трябва да разбираме закона на здружаването. Това нещо Христос го определя със следния стих: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Под тия трима се разбират хора, единият от които да владее Любовта, другият да владее знанието, а третият да владее Истината. И тогава, каквото просят тия тримата души в Мое име, ще им се даде. Така е. Ако вие вложите в себе си закона на Любовта, закона на Мъдростта, каквото попросите от Природата, ще ви се даде. Това е възможно, защото в света има всякога разумни хора, които могат да ви се притекат на помощ. Има добри хора в света. Сега ще ви приведа един случай от живота, който е станал нещо⁴ преди тридесет години в един от американските големи градове. По това време в евангелската църква употребявали специални методи за обръщане хората към Бога. С един от тези методи, в едно от евангелските събрания успели да обърнат един млад момък, нещо около двадесет и две годишен, който бил много честолюбив и чрезмерно горделив. В първо време той повярвал, че Господ ще му оправи работите, но като се минали два-три дена, две години и повече, той видял, че работите му не само не се оправят, но повече даже се забъркват, той се отчаял. „Едно време, казал си той, аз обичах да правя долапи⁵, да си служа с лъжа, но откак започнах с Истината работите ми вървят по-назад.“ Той се отчаял и обезсърчил – как така да се заблуди, да попадне в такова голямо заблуждение и решил да се самоубие. За тази цел той си купува най-силната отрова, ляга да спи и мисли да стане всред нощ, когато всичко наоколо утихне и да свърши веднаж завинаги със своите заблуждения. В същата нощ обаче един духовен човек, в същия град както спял, чува един глас да му казва: „Стани и иди на еди-коя си улица и номер.“ Той се събужда, оглежда се, никой няма около него. Става от леглото си, излиза навън да види дали не го вика някой човек. Отново си ляга и заспива. Втори път чува същия глас да му казва: „Стани и иди в посочената къща.“ Той пак се стряска, вслушва се, нищо не чува отвън и си казва: „Какъв съм станал глупав, тръгнал съм да гоня Михала.“ Пак си легнал. Трети път чува същия глас. Най-после става, облича се, тръгва за определената от гласа къща и похлопва на вратата. „Кой там? Какво искате?“ – „Пратен съм при вас, отворете, ще ви кажа защо съм дошъл.“ Вратата се отваря и пред него седи един млад разчорлен момък. – „Какво искате?“ – „Пратен съм при вас.“ Младият момък тогава му разправил цялата си история. Духовният човек му казал: „Братко, няма защо да се самоубиваш. Господ ще те спаси. У мене има доста пари. Ела сега у нас да се понахраним.“ Завежда го у дома си, дава му половината от имането си и работите на младия момък тръгват напред. Сега вие ще извадите заключение: Тогава всички да направим като този млад момък, за да ни тръгнат работите напред. Не, примерът е само един, с всички не може да се случи така. Вашите работи ще се уредят по друг начин. Този човек е търсил помощ, но хората не са могли да му помогнат. Достатъчно е човек да вярва в Бога. Бог никога няма да остави онези, които вярват в Него. В цялата история на човечеството няма пример, дето човек, който е работил с Божията Любов, със закона на Божията Мъдрост и със закона на Божията Истина, да е бил разочарован и изоставен. В цялата архива, ако погледнете, няма да намерите нито един случай на изключение от това правило. Но за онези, които не са вървели по Божия закон, има изключение. Христос казва: „Будни бъдете.“ При сегашните условия на живота се изисква развиване на мощните сили в човека. Защо живее човекът? Човекът не живее само да яде и да пие. Защо учи човекът? Той не учи само да събира знания, но знанието, което той придобива, трябва да се приложи в живота. Когато ти ставаш сутрин, ако си търговец или лекар, или философ, или поет, или какъвто и да е учен, ти трябва да знаеш от де започваш и как да започнеш работата си през деня. Сега някои от вас ще искат да им кажа някои особени методи. Аз съм ви казвал ред формули, а мога и сега да ви кажа, но те трябва да се прилагат. Например, ако някой от вас има ревматизъм в крака си, трябва да му кажете десет хиляди пъти да напусне крака ви и ще видите, че най-после ще ви напусне и ще си замине. Обаче няма да се сърдите на ревматизма си, но ще насочите ума си към крака си и ще отправите всичките си енергии към ума си и ще видите, че мисълта ви ще проработи. Няма да се мине много време и кракът ви ще се подобри. Чудни са съвременните хора, които търсят лесен начин за лекуване. Те не знаят, че човешкият ум, човешката мисъл е в състояние да изхвърли вън от организма всякаква зараза и всякаква болест. По този пример могат да се приведат хиляди примери, дето се виждат чудесата, които човешката мисъл може да направи. По това са писани много книги. Един богат американец, който бил сляп, обърнал се за помощ към много лекари, но никой не могъл да му помогне. Най-после явява се един лекар при него и му обещава, че ще отвори очите му. Американецът обещава голяма сума на лекаря, ако успее да му помогне. В това време, при този богатия американец идва един беден работник, който също така бил сляп и казва на богатия американец: „Господине, съжалявам те, че се подлагаш на такъв риск. Знаеш, че всички лекари правят опити с болните си, без да могат да им помогнат. Понеже моят живот и без това е по-труден, нека аз да се подложа пръв на този опит, ако той даде добри резултати, тогава се подложи и ти.“ Американецът се съгласил и лекарите почнали да правят опитите си с бедния работник. В края на краищата, обаче, те не могли да му помогнат. По това време при този работник идва една жена, която той не познавал, и му казала: „Пратена съм да те излекувам, да отворя очите ти“. Тя направила някаква помада, намазала с нея очите му и той прогледал. Но какво става с богатия американец? Още в същия ден той умира. Той влиза в тялото на бедния работник и двамата започват да живеят в едно тяло. Рекох, докато вие не направите една крупна жертва във вашия живот, не можете да имате никакъв успех. Тъй щото, искате ли да успеете, без жертва нямате никаква придобивка. Това трябва да знаете всички. Всякога придобивката съответства на онази велика жертва, която най-умните хора правят. При това изменя се известна форма. Това наричат в Евангелието Вселяване на Божествения Дух в човека. Мислите ли, че ако във вашата душа се всели един възвишен Дух, който да ви ръководи цели десет години, че това не е една велика жертва от страна на този Дух? Това е едно велико самоотричане. Като дойде този Дух в тебе, ти ставаш гениален човек – и пишеш, и пееш, и от музика разбираш, и свириш на някой инструмент, и учен човек ставаш. Обаче един ден, когато този Дух си замине, ти се чувстваш изоставен и започваш да плачеш. Да те изоставят, това мяза на положението на някоя мома, която нейния възлюбен я е изоставил. Нейният възлюбен седи горе, в Невидимия свят. Понякога условията на Земята са толкова тежки за този възвишен Дух, че става нужда той да се оттегли временно. Това не значи, че той е напуснал дадената душа. Той отива за малко да си свърши работата в Невидимия свят и после пак ще дойде на Земята. Казва Христос: „Будни бъдете“, всички имайте вяра, имайте Любов, обичайте знанието, науката, обичайте Истината и учете. Тогава и спасението ще дойде. Спасението е при вратата ви, то само чака. От вас зависи. Ако му отворите, добре. Ако не му отворите, то още за дълго време ще седи при вратата ви. И за това сега от всички ви се изисква работа и то разумна работа. Човек трябва да се занимава със себе си и каквото придобие, той трябва да помага и на своите близки. Например мнозина от вас сте болни, но питам: колцина от вас имате опитността да изпъдите вашия ставен ревматизъм със силата на вашата вяра и воля? Ще кажете: „Ти правил ли си такива опити?“ Рекох, аз съм правил малки опити, имам малки, микроскопически опити из областта на вярата, но зная, че това, което е вярно за малкото, то е вярно и за голямото. Аз не ви каза учения, които не съм опитал и които не са верни. И тъй, будни бъдете! С тази будност вие ще пресъздадете вашето бъдеще, с вашата будност вие ще изпълните цялата атмосфера. Трябва да се работи в света. Не мислете, че като седите и като живеете, че животът ви е безполезен. От вашите хубави мисли и от вашите благородни чувства може да се изпълни цялото пространство и един ден, когато заминете за онзи свят, вие ще се намерите заобиколени от вашите мисли и чувства, които са съградили цял възвишен, красив свят. Това ще представя хубав, красив свят. И когато Христос казва: „Богатейте!“, Той има предвид онова, което вие може да направите с вашите хубави мисли и чувства, онова, което можете да направите със своето сърце, със своята мисъл, със своята воля и със своята душа. Всичко това ще дойде пред вас. Някой казва: „Защо трябва да живея добре?“ Рекох, в този добър живот, най-първо вие живеете и ще благувате, а после и вашите ближни. Това ще бъде материалът, от който вие може да създадете вашето бъдеще. И когато някога дойдете на Земята, тази ваша воля, това ваше сърце, този ваш ум и тази ваша душа, ще ви приготвят пътя. Сега, който вярва, добре е за него, но аз не искам да ви убеждавам да вярвате. И без да вярвате, вие пак ще дойдете на Земята. Нима ако човек не вярва в затвора, че не могат да го турят в затвора? – Могат. „Ама аз не вярвам в затвор.“ Не е важно в какво ние вярваме, но е важно в какво седи същината на нещата, главно същината на живота. Същината на живота седи във Великия Живот, а Великият Живот седи в най-малките неща. Всички същества от най-малките до най-големите работят за човека. Човекът пък работи за светиите и за ангелите. В света ние не сме призвани само за ядене и пиене, но сме призвани за една велика работа и след като работим така, ние ще получим онова великото, което Бог е приготвил за всяка душа. Аз употребявам думата Бог не да ви съблазнявам, но под думата Бог аз разбирам онзи пълен Живот, онзи пълен Живот, онази велика Любов, която обхваща цялото Битие. Под думата Бог аз разбирам онова знание, което обхваща всичко в себе си и разрешава всички въпроси. Не е въпросът всичко да е ясно на човека, но знанието, което той има, да му е в полза. Това знание трябва да служи за придобиване на онази велика Истина, която дава свобода на всички хора, на всички същества без разлика. И тогава човекът ще бъде снизходителен към всички дребни същества, даже и към мравката. Човекът, който има в себе си тази Любов, това знание и тази Истина, той няма да стъпи нито върху най-малкото живо същество, ще се радва на цветята, на облаците, на водите, на звездите – на всичко ще се радва. И ако срещне един брат, който не разбира, той ще го отправи в пътя на Истината, като намери за целта един от най-хубавите методи. Будни бъдете, защото казва се в Писанието: Не се знае онзи момент, когато Син Человечески ще дойде на Земята. В дадения случай Син Человечески представя разумното в света. Будни бъдете, когато дойде разумното, да можете да го използвате. У вас трябва да се зароди желание да промените вашия живот. Ако имате стари възгледи, напуснете ги. Ако досега сте търсили щастие по един път и не сте го намерили, напуснете този път. Ако имате едно верую и не сте придобили нищо от него, напуснете го. Казвате: „Какво ще стане, ако напусна своето верую?“ Рекох, има едно верую, с което човекът е роден. Аз искам у вас да се събуди вашето верую. Онова велико верую, което Бог е вложил във вас. Това, което отпосле е дошло, нека ви бъде като един тил, като едно спомагателно средство, но трябва да събудите у вас онази вяра, с която сте родени, или онзи подтик на вашата душа, който Природата ви е дала. Вие трябва да се обърнете към онзи ум, към онзи мощен дух в себе си, които Природата ви е дала. Затова не съжалявайте за онова, което имате, защото вие още не сте разработили онези блага, които се крият у вас. Какви дарби се крият у вас, аз мога да сравня със знанието, което предстои да придобиете. Знанието, което днес съществува, може да се напечата в деветдесет и девет книги, големи като Библията, но това знание, което за в бъдеще ще се открие, може да се напечата в още девет хиляди деветстотин деветдесет и девет книги като Библията. Както виждате, какви грамадни условия, какъв грамаден период от знания представят за придобиване от страна на човечеството. Човекът едва сега се пробужда за великото, за което той е призван. Още девет хиляди деветстотин деветдесет и девет книги като Библията трябва да се отпечатат в главата му. И когато те се отпечатат, тогава той ще бъде в края на своята сегашна еволюция и ще влезе в една фаза на по-велика еволюция от сегашната. Това са бъдещи проспекти, с които ние само можем да залъгваме хората. Тъй както човекът е роден, той трябва да вярва в себе си, той трябва да има един бог в себе си, на когото трябва да вярва. В материя ли ще вярва, в сила ли ще вярва, той все таки трябва да има нещо, на което да вярва. И тогава ние ще се намерим пред една дилема, тя е следната: Един странник отива в едно царство, дето хората живеели в мир и съгласие помежду си и той поискал да си купи едно оръжие. Като отишъл да си купува, вижда, че всички оръжия били разпродадени. Тогава той си казал: „Няма да го бъде така, всички оръжия са разпродадени“. Решил тогава да стане поет. Отива в една книжарница да си купи мастило и перо, но какво било неговото учудване, когато му казали, че всичкото мастило и всичките пера били разпродадени. Тъй щото и поет не могъл да стане. След това той решил да стане поп. Тогава отишъл да си купува епитрахил и одежди, но всичко това било изпродадено. Най-после той се върнал и решил да купи каквото [се] намерило вече. Видял, че в света останали само един чифт волове и едно рало и затова се принудил да вземе воловете и ралото и да почне да оре. Питам: каква страна е тази, в която всички одежди са разпродадени? Това показва, че хората в тази страна са много религиозни, имат много попове. Каква страна е тази, в която всичкото мастило и всичките пера са разпродадени? Това показва, че в тази страна има много поети и вестникари, всички пишат, дращят, затова вече няма мастило и перо. Каква страна е тази, в която всичкото оръжие е разпродадено? Това показва, че в тази страна има много военни. Тъй щото на всички хора не остава нищо друго, освен да вземат ралото и да впрегнат воловете и да отидат да орат. И трябва ли след това този орач да запее „Заплакала е гората, гората още планината“ или „Защо си ме, мамо, родила“? Мислите ли, че такъв орач със своите песни ще може да изкара хубаво жито? Каква полза от това жито? Каква полза, че той посял десет или сто декара жито? И с такова жито може ли света да се изправи? Житото на съвременните хора е изпсувано. Онзи, който оре земята, псува и онзи, който го сее, и той псува, онзи, който го мели, и той псува и който го пече, и който го яде. Е, по този начин ние не можем да се поправим, нито светът може да се поправи. Не само ние българите, но и в която държава да отидем, светът по този начин не може да се поправи. Псуването трябва да се премахне. Трябва да дойде между хората онази човещина, при която житото трябва да бъде свещено нещо. Житото трябва да стане свещено и за ония, които го купуват, и за онези, които го продават. То трябва да стане свещено и за онзи, който оре земята, и за онзи, който мели житото, и за онзи, който мели брашното, и за онзи, който пече и продава хляба. Тогава и мислите, които излизат от човека, както и неговите чувства ще бъдат свещени. И само по този начин светът ще се поправи. Будни бъдете. 39 неделна беседа от Учителя, държана на 24 май 1931 година Изгрев, София ¹ Беседата фигурира в каталозите като неделна непечатана. Публикува се за пръв път. ² Евангелие от Марко, гл. 13, ст. 37. ³ Сляпо черво - апендикс. ⁴ нещо (като наречие за степен) – донейде, в известна степен, някак си. ⁵ Долап – измама.

СТОЯНКА ИЛИЕВА (27.07.1899 - 25.09.1981г.) СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ Казвам се Стоянка Илиева Христова и съм родена на 27 юли 1899 г. в гр. Нови пазар от майка Елена Миркова и от баща Мирко Христов, българи от плът и дух. В дългата низа от дни и години, които образуват съдържанието на един човешки живот на земята, има събуждане, устрем, възход, има достигане на една връхна точка, а след нея - бавно слизане по наклон към един неизбежен за земята финал. Човек върви и не се обръща назад, но като достигне връхната точка в пътя и стъпи по наклона, все по-често се обръща назад да види, да огледа изминалия път, да си направи равносметка. Ония, които пишат мемоари най-добре познават тоя вътрешен процес. Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-характерните изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял. Мемоарите отразяват забележителни събития и в епохата. Аз не пиша мемоари. От ретроспективния поглед, с който обгръщам целия си изминал досега път, след преценката, която си правя, спирам се само на най-светлите години в живота си, на най-красивите зърна в броеницата от дни и години. За тях искам да разкажа просто и непринудено, да оставя веществен документ за един свещен живот, спомен, който може би косвено ще интересува, ще вълнува и ползува ония, които се докоснат до него. Улавям перото не без тъга, защото хубавите, красивите спомени в дни на страдания и изпитания сами по себе си са извор на тъга, защото са неповторими, безвъзвратно отлетели и съпоставени с настоящето, те по-ярко изпъкват и будят тъга. Същевременно човек се освежава донякъде, потапяйки се в тънката неуловима аура, оставена от онова, което е било. Но трябва да се върна малко назад, докато стигна тази дата. Когато Учителя е правил своите научни обиколки из България в продължение на 11 години, начиная от 1990 година, посетил и моето родно място - Нови пазар - тогава малък градец. Аз съм била малко дете. Той се запознал с баща ми, защото при своите обиколки целта му е била да влиза в контакт с народа, да дири и открива нови души, да проучва и българина като тип. Затова е изнасял сказки по френология, физиогномика, затова е правил и съответно измервания на много глави, като е съставял и френологични карти. При това, Той носел със себе си своята първа излязла от печат книга "Наука и възпитание" и при някои срещи с хора предлагал. Така той връчил на баща ми след разговора, който водили един екземпляр от тази ценна книга и мисля, че тя е изиграла роля на покана. Поканена съм била аз, малкото тогава дете, защото баща ми не се раздвижил особено, не възприел нищо от това, което му говорил Учителя, а книгата запазил непокътната без да я прочете. Така неразрязана тя попадна по-късно в моите ръце и аз действително помислих след няколко години, че тя е била предназначена именно за мен.

РАБОТАТА * Преди да започнете една работа, кажете си: “Господ и аз ще направим това.” И ще успеете. * Това, което има начало, няма край. И това, което има край, няма начало. * Колкото и да ви се вижда една работа невъзможна, кажете: “Това за Господа мога да го направя.” Също: “Тази работа мога да я направя, тя ще върви, защото е Божествена.” * Единственото нещо, което повдига човека, е работата. За да се проявите в каквото и да е направление, трябва да работите. Работата е свещено нещо. Работа, вършена с любов, е щастие. * Всяко нещо, което може да се направи, може и да се поправи. * Човешките плодове гният, божествените - не. Щом кажете, че едно дърво е ваше, нападат го гъсеници или изсъхва, или плодовете му се развалят. Вие не сте го създали, не му пращате светлина, нито топлина, а казвате, че е ваше. Щом една майка казва: “Това дете е мое!”, свършено е, то се разваля. Кои неща са ваши? Онова, което през целия живот сте опитвали, че няма никаква погрешка, то е ваше. Доброто, красивото, което е приложено, което е опитвано непрестанно, то е ваше. * Работата не е нещо физическо, тя е нещо вътрешно. Само човешкият дух работи.

МОЛИТВА ВЕРСАНА Сарбе нато ихриш Версана. Версана нато херманит тукла бисмерто лебени. Салба михлер бада Силер, хлерменде ихбриш, Барманде Натан индерман.

ВСЕМИРНА МОЛИТВА Отче на всички! През всички времена и от всекиго почитан: от светията, от дивака и от мъдреца - Йехова Йова или Господ! Ти, Велика Първопричина! Разбрах кой ограничава всички мои чувства, за да зная, че Ти Си Благ и че аз съм сляп. Свързвайки природата със съдбата, Ти ми даде да видя Доброто във всичко. Ти остави свободна човешката воля. Научи ме да правя това, което съвестта ми диктува, вместо да избягвам ада или да гоня Небесата. Не ме оставяй да захвърля Благословението, което Твоята щедрост ми дарява - да се ползуваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля че Ти Си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг. Ако съм прав, изпрати ми Благодатта Си, за да стоя спокоен в Правдата. Ако греша, научи сърцето ми да намери по-добрия път! Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява. Научи ме да чувствувам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден - през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята Воля! Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата. На Тебе да се поклони цялата Природа! Тази молитва е дадена от Учителя на английски език.

МОЛИТВА ЗА ЛЕКУВАНЕ Господи, Ти си източникът на Живота. Изпрати в мен животворната Си сила - Духа, да ми излекува ума, сърцето, духа, душата, волята и тялото. Да ме излекува от всички психически и физически болести и страдания. Да ме дари със здраве, сила и живот, с младост и красота и да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа. Амин. МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си на служене на Любовта, на изпълнението на Твоята Воля. Амин. МОЛИТВА, КОГАТО ЗАБОЛЕЕТЕ Като заболеете, не се страхувайте, но турете ръцете си на болното място и кажете: Това е Живот вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил. Това е Живот вечен - да позная Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Живот вечен - да позная, че Бог е Дух, Които царува навсякъде. Амин. МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БЛИЖНИЯ Господи на силите, Ти си ни прибежище из род в род. Твоите милости во веки славим. Направил си завет с избраните Си, защото имаш крепка и силна ръка да въздаваш милост на онези, които Те познават в името Ти. Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) . . . (произнася се името), дай внимание на страданията му (й) и ги облекчи. Ние вярваме твърдо на думите Ти, когато си казал: "Въззови към Мен и ще ти оттоворя, защото Аз Господ Бог Твой съм, Който подкрепя десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах, призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата. С тебе ще бъда, когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламък не ще те опари, и в немощ не бой се, защото Аз съм с тебе!" И сега чуй молбата ми, Господи, и излей върху му (й) от обилната Си милост! Амин МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния. Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас - Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото - за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) . . . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ НА БЛИЖНИЯ Господи на Обичта и Любовта, Боже на живота и здравето, ние, Твоите чеда, събрани днес в името на Любовта, идем да Ти благодарим за великата Твоя милост към нас. Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат (сестра) . . . (произнася се името), който (която) от много време вече страда от тежко боледуване. Господи, молим Ти се, излей чрез нас, Твоите слуги, благостта Си за излекуване на него (нея) и изпрати, молим Ти се, Твоите небесни служители да му (й) донесат подкрепа, здраве, обнова в живота, който Ти съхраняваш за Твоите избрани. Велики Господи, нека още сега този наш брат (тази наша сестра) приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен (здрава и жизнерадостна). Господи, благодарим Ти, че си ни послушал. Ние с радост приемаме мъчнотиите в живота и с радост ще изпълним Твоята блага Воля. Амин. МОЛИТВА ПРИ БОЛНИ - ДУХЪТ СВЯТИЙ Ако е някой в Христа, той е създание ново. И ще дойдат над теб всички тези благословения и ще починат. Аз ще те изцеля. Едно тяло и един Дух! Аз съм Господ, който те изцелявам. Бъди очистен! Боже, бъди милостив към мене, грешния. Изцели душата ми и помилвай ме. Молете се един за други, за да изцелеете! Молбата, която е с вяра, ще избави страдующия . . . (произнася се името). Амин.

МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл. II. Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на Любовта, благото на Радостта и Мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. III. Господи, малко знание имам. Просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си ми определил. Господи, бъди с мен през целия ден. Аз ще ходя в Божията светлина, в Която царува пълна свобода. Не ще се боя от нищо, защото зная, че Бог Христос е в мен и аз ще победя. Амин. (три пъти)

МОЛИТВА ЗАПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ ВРАЖЕСКИ СИЛИ Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост, Истина. Ние обичаме България и ще й служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Мирът и радостта Божия да залеят цялата Земя. Благостта и милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа. Амин.

МОЛИТВА СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Амин.

МОЛИТВА НА УЧЕНИКА КЪМ УЧИТЕЛЯ Учителю, нареди ми да вървя правилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш. Научи ме да Му служа така, както Ти Му служиш. Покажи ми как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни. Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота, и ще ги донеса пред Тебе на одобре­ние и каквато корекция направиш, ще я приема с раз­положение. Амин.

I. МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК Мъдрост прося, о, Боже мой! Ти подкрепи ме. дай ми Любов. Аз вечно Тебе ще любя. Аз вечно Тебе ще служа. Амин. II. МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК Господи, бъди Винаги с нас. Учи ни на Твоите пътища. Закриляй ни според Твоята милост. Пази ни за Твоето дело. Божият Мир да бъде над всички ни. Амин.

МОЛИТВА ХВАЛА Господи, Боже наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята бла­гост; изявил си ни Милостта Си и виждаме Дълготърпението Ти; показал си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта; посочил си ни Истината и виждаме Твоята Святост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и раз­пръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полс­ките цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъх­ва в неговите жили вяра и надежда да се труди и ра­боти, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, прие­ми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Молитвата "Хвала" Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август, понеделник, 1907г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.

Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Друг вариант за четене на книгата онлайн КНИГА: Големият брат, Малкият брат Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знание, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Там те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовта — дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека. Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият — с пророк Илия, който се възнесе с огнена колесница. Обаче, Илия пак се върна на земята, и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човек може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духът започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начин? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. И тъй, любовта е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влезете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичките си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук. И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: Имаш ли нещо в джоба си? За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Бог е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това, дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си в странство да учи, и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова чест той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баща си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят — да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвам при тебе не като твой син, но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угощение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си още смирен. Казвам: Много благочестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. — — Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и, след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължил да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат. И тъй, числото девет в 1939 г. означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на числото три, човек трябва да работи с три велики сили; с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други — със съграждащите. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъв. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави". Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа. Съвременните хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете"! Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т. е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото. Бдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправете живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакал, той има право да плаче; който се е доизплакал, той требва да пее. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекът! С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни от себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 година. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрев.