Цецка

ЧЕСТНОТО БОГАТСТВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТКРАДНЕ Има един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот, или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, Ти знаеш че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли, от 4 – 5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй Господи, прати ми парички! – Молил се, молил се и една вечер, като се връща в дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, загдето ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре ще проверя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва й се, и започва да се моли, казва: Благодаря Ти, Господи! - Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие по закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство. 1924_11_30 Който се учи

БАСНЯ ЗА ЛИСИЦАТА И ПЕТЕЛА Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на едно дърво да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, казва му: “Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!” Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата и лисицата го изяла… След като си заминала лисицата, петелът си казал: ”Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.” На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали какъв добър певец е, иска да й попее, но той мълчал. “Защо мълчиш?” Той изял сиренето и после казал: ”Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.” Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят!... Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. 1924_10_19 Настанало е царството Божие неделна беседа

КАРАКАЧАНИНЪТ И КУЧЕТО Преди години, в околностите на Бургас, във водите на Черно море потъна един параход. Същият ден един каракачанин, придружаван от кучето си, отивал на пристанището да си купи билет за пътуване с този параход. Обаче кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледнал към кучето си, позамислил се, но направил няколко крачки към гишето и си купил билет. Кучето пак започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казал: Ще послушам кучето си, може би чрез него ме предупреждават. Възможно е да ми се случи някакво нещастие. Той отложил пътуването си за друг ден. И наистина, същият този параход потъна. Каракачанинът и кучето му избегнаха катастрофата, която сполетя парахода и неговия екипаж. В дадения случай кучето беше астролог. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, аз съм ясновидец. Виждам, че този параход ще потъне. Ако влезем в него, и ти и аз ще потънем. Вярвай в моята астрология! Не се срамувай от формата ми! Каракачанинът послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми. Казвам: Ние трябва да слушаме всеки, който може да ни спаси, независимо от това, дали той ще бъде човек, или някое животно. И като ни спаси, ние трябва да му благодарим, че имал добро желание да ни помогне. 1928_01_22 Никодим неделна беседа в София - Изгрев

АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ – ПРИДРУЖИТЕЛ Сега, накратко ще предам един библейски разказ, за верността на който не отговарям. Който го е писал, той има думата за него. Всеки трябва да разбере вътрешния смисъл на този разказ. Един евреин, на име Товит, изпаднал в тежко материално положение. Той имал да взима пари от няколко места, но тогава именно, никой не могъл да му ги върне. По едно време, дошло му на ума за един свой богат роднина, на име Рагуил, който би могъл да му помогне. Решил да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заем. Понеже роднината му живеел надалеч, той не се решавал да изпрати сина си сам, да не му се случи нещо лошо по пътя, затова му казал да намери някой свой другар, който би се съгласил да го придружи. Като излязъл на пътя, синът срещнал един млад момък, който му харесал, затова го спрял и му казал: - Аз имам нужда от един другар, да ме придружи до един наш роднина, който живее доста далеч от нашия край. Ти, не би ли се съгласил да дойдеш с мене? -–Този човек бил Арахангел Михаил. Той се съгласил да го придружи в пътуването му. Младото момче веднага отишло при баща си да му съобщи, че си намерил вече другар за път. –Нека дойде при мене да го видя. Арахангел Михаил се представил пред бащата на младото момче, който веднага го запитал: От кое коляно си ти? – Не е важно от кое коляно съм. За тебе е важно, че синът ти има другар за пътуване. – Добре, колко искаш за тази услуга? Аз мога да ти дам само една драхма. Питам: - Може ли ангел да произлиза от еврейско коляно? Ако един ангел може да е от еврейско коляно, тогава трябва да има ангели от българско, от френско, и т. н. Както и да е, двамата другари тръгнали на път и стигнали до реката Тигър, дето спрели за малко, защото момчето видяло че от реката излязла една голяма риба, която искала да го погълне, и се уплашило. Ангелът уловил рибата, разпорил я, като дал на момчето сърцето и черния дроб и му казал да ги запази за себе си. След това той опекъл рибата и двамата я изяли. Колко голяма ще да е била тази риба, щом двамата заедно са могли да се нахранят? При това, защо е трябвало да се запазят сърцето и черния дроб? След дълго пътуване те стигнали при роднината, който ги посрещнал добре. Той имал една красива дъщеря, в която момчето се влюбило. Обаче дъщерята била пазена от един лош дух, тъй щото, който се опитвал да влезе при нея, той веднага бивал поразен от този дух. Седем красиви момци се опитали да влязат при младата мома, но били поразени от духа. Момчето пожелало да влезе при дъщерята на роднината си, но не знаел какво да направи, за да се освободи от лошия дух. Тогава ангелът му казал: Когато пожелаеш да отидеш при красивата мома, ще туриш в пазвата си сърцето и черния дроб на рибата. Като те види, духът веднага ще се приближи към тебе. Щом усети, че носиш в пазвата си сърцето и черния дроб на рибата, той веднага ще се изгуби, а ти ще спасиш живота си, като същевременно постигнеш желанието си да видиш красивата дъщеря на Рагуила. Често и в съвременните хора се явява силно желание да постигнат нещо, било богатство, слава, щастие и т. н. В този случай, богатството например, представя красивата мома, която се пази от един лош дух. Питам: - Тия хора носят ли в пазвата си сърцето и черния дроб на чудотворната риба, с които могат да се освободят от лошия дух? Рибата се взима за символ на нещо. Астрологически, рибата е свързана с периода на “Водолей”. Той е най-мистичният век, който изразява завършване на един цикъл. От няколко години насам, ние сме навлезли вече в областта на “Водолей”, в която всички снегове и ледове са започнали да се топят. Много противоречия ще се явят през това време, но едно ще се постигне – чистота. Главното качество на “Водолей” е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. …Който иска да се запази от лошия дух, той трябва да извади от пазвата си сърцето на рибата – най-благородния уд в организма на всяко живо същество, и черния дроб – низшия уд, и да ги принесе на кадилницата на Божия олтар – дар на Бога. Тази жертва подразбира отричане от злото. 1927_12_04 Седем кошници неделна беседа в София - Изгрев

СИЛАТА НА МОЛИТВАТА Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност. През световната война, при едно отстъпление на българите, той объркал пътя си и попаднал между гърците. Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал три дни без хапка хляб. Мислел си: Ако изляза от тук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в тоз момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него. И той започнал да се моли: Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад. Тъй се молел този учител. Не се минало половин час и ето, една костенурка с парче хляб в устата си, се отправила точно към входа на пещерата. Оставила хляба на земята и си отминала. Той взел хляба, изял го и като се възвърнали силите му, благодарил на Бога с думите: “Господи, като се върна при учениците си, ще проповядвам за Тебе.” Наистина, като се върнал в селото си, той събрал учениците си и казал: “Деца, знайте че има Господ! И аз вярвам в Него.” Той им разказал случката с него в пещерата. Значи едно парче хляб може да убеди един български учител- атеист в съществуването на Бога. Всички твърдения на философи, учени, богослови пропадат пред опитността на този учител за съществуването на Бога. 1923_06_17 Имаше двама синове неделна беседа в София

ПОДАРЪЦИТЕ НА АНГЕЛИТЕ Ще ви приведа един мит от времето на първата раса, която живяла на земята в далечното минало. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите братя, които я съставят, са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални, действителни лица. Те имат представители на земята и се отличават по това, че изпълняват волята на Бога и живеят според Неговите закони, т.е. според законите на живата, разумна природа. Те живеят и на високите и на ниските места, между хората. Първият цар на Белите Братя се наричал Бентам Берухи. Той имал единствена дъщеря – Елита. Когато свършила своето образование, според обичая баща й трябвало да даде на всички братя от царството си тържествено угощение за благодарност, че дъщеря му завършила с успех науките си. Бог изпратил от висшия свят трима ангели да донесат подарък на младата мома. Първият ангел, Амерфил, донесъл най-хубавия скъпоценен камък. Втория ангел, Зуневил, й подарил от най- хубавите плодове в света, а третият ангел, Табитуил, й подарил прекрасен кон. Като видели красотата на Елита, и тримата ангели се влюбили в нея, но всеки криел любовта си дълбоко в себе си. Макар че завършили своята еволюция, ангелите се почудили на тази неземна красота и интелигентност. Всеки решил да остане по-дълго време на Земята. Първият ангел си казал: ще вляза в скъпоценният камък, та като го носи Елита, да усещам диханието й. Неговото решение се съобщило в ангелския свят. Амерфил влязал в камъка, но се свързал със земята. Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята. Третият ангел си казал: Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да чувствам нейното присъствие. Много изкушения има на земята, които ограничават, свързват човека! Любовта е оръжие, което трябва да влезе между хората. Сега ще обясня този закон с приказката за дъщерята на царя . Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата й. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той все повече навлизал в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да й каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал все по-блестящ. Питате: Защо диамантът пречупва лъчите и блести? – Защото ангелът е свързан още с камъка. И днес той казва: “Аз ви моля братя, не се свързвайте с никакъв скъпоценен камък!” От голямата мъка у ангела се явило едно озлобление. Скрит в камъка, той не искал никого да вижда, пък и никой не искал да го знае. Днес хората не подозират, не знаят произхождението на този диамант. След като се отдалечило царството на Бялото Братство, този камък почнал да минава от ръка на ръка, докато след хиляди години дошъл в царството на Мехам Мерфю. Той имал една дъщеря, на име Мерфил. Тя не била благородна и като влязъл камъкът в нейните ръце у нея се зародило едно жестоко желание. Който се влюбвал в нея и предлагал да се оженят, тя казвала: Аз ще се оженя за тебе, но след като ти извадя очите. Идвали млади князе, царски синове и всички приемали желанието й. На всички, един по един, тя изваждала очите и ги туряла в едно шишенце. Като дошъл първият кандидат, ангелът от диаманта шепнел на Мерфил: “Извади му очите, аз не искам да ме гледа.” Значи тя била адепт на този камък. Князът казвал: “Извади ми очите, само ми дай да те прегърна.” Така обезобразен, тя го затваряла в една стая със слугините си. Той прегръщал слугинята, като я мислел за царската дъщеря, а тя се смеела насреща му и казвала: “Колко си мил, колко си хубав!” На другия ден отивала да го пита доволен ли е. – Много съм доволен – отговарял той. По същия начин тя постъпила с другите кандидати, и всички били доволни от нея. Ще кажете: Колко е жестока тази царска дъщеря Мерфил! Питам: Съвременният свят не ви ли е дал по една лъжлива мома, която сте прегърнали? Вашите очи на място ли са? Не са ли извадени? Някой прегърнал една къща, друг – министерски пост, трети се оженил – какви ли не глупости сте прегърнали, и всеки мисли, че това е същността. Най-после в царството на Мерфил дошъл един адепт. Той казал: Искам да видя царската дъщеря, да й кажа три думи.Тя се зачудила на неговото желание, но се съгласила да чуе тези три думи. Като се срещнали, той я запитал: - Познаваш ли този камък? Знаеш ли историята му? - Моля, разкажи ми историята на този камък. - Ако носиш по този начин камъка, ще бъдеш най-нещастната жена на света. После адептът запитал царската дъщеря: - Можеш ли да ми покажеш своя пръв любовник? - Ще ти го покажа.- И го завела в стаята. - Можеш ли да ме освободиш, да остана за малко с него в стаята? - Адептът попитал ослепения, доволен ли е от живота си. Искал да му каже истината. - Има ли по-голям щастливец от мен? Има ли по-голяма истина в живота от това, което аз прекарвам сега? Тогава адептът му доказал, че той е голям нещастник и е жертва на царската дъщеря. Като разбрал истинското си положение, той обещал на адепта да посвети живота си на истината, да не отмъщава за нещастието си и да люби ближните си като себе си. Адептът взел камъка от пръстена на царската дъщеря, счупил го и го турил в очите му. На мястото на първия камък сложил друг – фалшив. Но ангелът не могъл да се освободи от камъка. Той останал да се върти в очите на ослепения и така минал от една степен на еволюция в друга. Той започнал да изпълнява своята длъжност, но неговите деца пак сгрешили. И сега ангелът пак се проявява и се срамува за погрешките на своите деца. 1923_06_17 Имаше двама синове неделна беседа в София

ЗАКОН ЗА ХАРМОНИЯТА Има закон, който бди за запазване хармонията в живота. Той следи не само за престъпленията на хората, но и на животните, които също се наказват за престъпленията им. В село Чакма, Варненско, пред кръчмата на един селянин имало голямо дърво, дето две лястовички си правили гнезда. Кръчмарят седял пред кръчмата и ги наблюдавал. Едната лястовичка, по-енергична и работна от другата, непрестанно отивала и се връщала със сламчици и кал в устата, с които си правила гнездото. Втората лястовичка се изхитрила и очаквала всичко наготово. Когато първата лястовичка отивала да събира материал за гнездото си, другата използвала готовия материал и правела своето гнездо. Първата лястовичка поглеждала към гнездото си, чудела се защо работата не върви. Цели две седмици работела и не могла да довърши гнездото си. Един ден като се връщала с пълна уста, тя забелязала другата лястовичка в гнездото си, че краде кал и сламки. Тя се хвърлила върху нея и се започнала борба. В борбата и двете паднали на земята. В това време котката на кръчмаря, която отдавна ги дебнела, се спуснала върху тях и хванала едната. Кръчмарят се заинтересувал, искал да види коя от двете лястовички е пострадала. Крайно изненадан, той видял, че пострадалата лястовичка била крадецът. Има един велик закон в природата, който бди над постъпките на всички хора. Никой няма да избегне този закон. Природата е разумна. Бог отбелязва постъпките на хората, преценява ги и въздава всекиму заслуженото. ОФИЦЕР И ВОЙНИК Ще приведа един пример за една случка през последната война на българите със сърбите. Тази случка ми разправи един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ. Покрай него минали повече от 20 войници, но никой не му помогнал. Всички минавали, заминавали, без да дадат ухо на неговата молба. Най-после минал един непознат войник, на вид нехранимайко. Той не му внушавал никакво доверие. Въпреки това той решил да се обърне за помощ към него – от височината се задавали вече сърбите. Офицерът му казал: “Братко, помогни ми!” Войникът се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл. Както виждате, законът следи. Последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: “Вдигни този човек, помогни му, той заслужава да живее.” Не мислете, че онзи, когото познавате и на когото разчитате, той може да ви помогне. Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне. В сърцето на последния войник живее Бог. В него проговори Божественото. - От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели и без познати. 1923_06_17 Имаше двама синове неделна беседа в София

НЕРОН И МЛАДАТА ХРИСТИЯНКА В първите времена на християнството, във времето на Нерона, един виден римски патриций се влюбил в една християнка и пожелал да я целуне. Тогава жената е заемала низко положение, а не като сегашната, затова този патриций мислил, че може да постигне всичко, каквото пожелае. Тогавашните нрави били много разпуснати. Обаче, християнката се противопоставила на желанието на този патриций. Той се почудил на смелостта на тази християнка и казал: “Аз искам да те целуна.” – “Не само ти трябва да искаш, но и аз трябва да искам това. Още повече трябва да зная, защо искаш да ме целунеш.” – “Аз не мога да живея без тебе. Животът ми без тебе е съвършено безсмислен.” – “Щом е тъй, аз искам да те поставя на един изпит, да проверя, дали говориш истината.” – “Готов съм на всякакъв изпит.” – “Тогава, ще те пратя при една моя приятелка да я целунеш. Като се върнеш от там, тогава ще ти позволя да ме целунеш. Обаче, ще донесеш едно писмо от моята приятелка, от което да се уверя, че наистина си я целунал.” Той много се зарадвал за този изпит и веднага тръгнал да изпълни дадената му задача, без да знае, че приятелката на неговата възлюбена била прокажена. След три дни, той се върнал от приятелката на своята възлюбена, но вече заразен; на устата си имал струпеи, които му причинявали големи болки. Като го видяла, младата християнка му казала: “Сега вече можеш да ме целунеш.” – “Не е време за целуване. Аз имам големи болки на устата си, първо трябва да се излекувам.” – “Тогава аз да те целуна.” – “Не, още не може. Когато изчистя устата си от проказата, тогава ще ме целунеш.” Отишъл той при лекар в Рим да се лекува; минавали ден, два, три, месеци, но щастливият ден за целувката още не настъпвал. Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човек търси в живота си. При допирането на устните взимат участие известен род сили. Например, горната устна представя извор, от който изтичат струи на Божествената Мъдрост. Ако от устата на някой човек изтича нектар на живота, тази целувка има смисъл; обаче, ако от устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие. 1928_01_01 В образ Божи неделна беседа

ЛАКОМИЯ ЗА ЗЛАТО В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане. Казвал си: “Ако придобия такава сила, за целия свят ще бъде добре.” Един ангел му казал: “Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен?” – “То ще бъде най-голямото щастие за мене” “Да бъде според желанието ти.” И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл на двора – камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: “Няма вече да бъда слуга, господар ще бъда. Жено, ние сме хора щастливи.” Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; хваща хляба – и той става злато; побутва масата и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно време се хванал за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Законът на служенето, НБ, 27 юли 1914 г. в София.

ГЛУХИЯТ И СЛЕПИЯТ – ЦАРСКИ ЗЕТЬОВЕ В старо време, някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръката си. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и впрочем най- мъдрият, дал следният съвет: Ти, - казал той на царя – ще направиш една страноприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда.” Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато страноприемницата била завършена и отворила, първите посетители били действително двама млади момци. Обаче, за голямо очудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква старият мъдрец и му казва: “Каква е тая работа – единият е сляп, а другият глух? Как ще я уредим – не виждам.” – “Ще ви кажа – отговорил мъдрецът – глухата ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия за грозната.” Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му прекарвали добре. По едно време зетьовете почнали да се стесняват от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: “Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, че тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера – това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките й думици.” Слепият от своя страна като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: “Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в моя живот. Бих дал всичко, да можех поне за миг да видя външния образ на това божествено съкровище.” Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец, и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. “Може, казал мъдрецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята.” Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Явлението на Духа, НБ, 20 април, 1914 г. в София.

ХУДОЖНИКЪТ И ДЕТЕТО Когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата, и да избягваме недостатъци като посочения в следния разказ: В Англия, един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци той обикалял Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето и си казва: “Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!” Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след 4 дена, има да ви говоря нещо.” Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: “как ще отида при него така, почти изпокъсано”, и отива при познати да се пооблече и се представи, както се представят на царете; намира дрехи, облича се и отива у живописеца. “кой сте Вие?” – попитал го художникът. “Аз съм еди- кой.” – “Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава.” И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче, силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на свое време, ще дойдат. Ето човекът, НБ, 16 март, 1914 г. в София.

В ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО Преди 5 000 или 6 000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще й се повери, трябвало да направи следния опит с нея: Един ден той се превърнал в един малък гълъб – великите учители имали такива възможности. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и й казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат, дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб, и го турили в един кафез. Учителят на опит познал, какво е намерението на тази ученичка, и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен - принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. - За това отложили влизането й в школата. “От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо.”-/ Христос / Сродните души , НБ, 1 януари 1922 г. в София.

ГОСПОЖИЦА МЕЙРИ КЛИНТОН Вземам този малък разказ из американския живот, от един неиздаден роман, един ненаписан дневник, на който героинята е Мейри Клинтон. Тъй се наричала тази млада госпожица, дъщеря на професор, с високо образование, благородна по характер. Запознала се тя в колегията, когато е свършвала, с един свой приятел – понеже там колегиите са смесени – един млад колега на име Джеймс. След като разговаряли дълго време за идеи, за приятели, Джеймс се влюбил в Мейри. Един ден той изповядва своята любов пред нея и й казва: “Аз без тебе не мога да живея, искам да те целуна.” Тя го попитала: “Досега друга жена не си ли целувал?‟ – Една първа братовчедка, само нея съм целувал. – Е,е, не е голяма грешка –първа братовчедка, ще може да ме целунеш.” Целува я той. След една година той свършил колегията, но на втората година се оженил за друга една богата мома. Тя пише в дневника си: “Този, който е целунал първата си братовчедка и ме е целунал, се оженил за една богата.” Вторият, който се запознал с нея се наричал Ричард. И той се влюбил в Мейри, и той изповядал любовта си пред нея: “Без тебе не мога да живея, аз искам да те целуна.” Тя го попитала: “Друга жена целувал ли си? – Две братовчедки имах, само тях съм целувал.” Тя си помислила: “Не е голям грях – две братовчедки; мене ме е целувал един, може да дам още нещо от себе си.” И той я целунал. Но след една година се оженил за милионерка. Най-после иде третият герой, на име Алфред. И той се влюбва, и той изповядва любовта си, и той иска да я целуне. Мейри Клинтон пак пита: “Ти друга жена целувал ли си?” – Никоя жена не съм целувал! – Ее, не искам ти да цапаш твоята уста с моята, защото моята уста е нечиста. На тебе целувка не давам.” Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал. Чуди се тя. След една година този Алфред написва една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал. Тя пак пише: “Който е целунал първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целунал двете си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целунал никоя жена – поет стана.” Той станал поет и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум. Каквото вържете на земята, НБ, 25 декември 1921 г. в София.

ЛЕКОВИТАТА ВОДА В древността, на един от египетските царе-фараони се ражда красива дъщеря, и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най- знатните моми в Египет. Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес 1-ви, и Рамзес 2-ри. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала, и тази вода наливала в едно шише. Който й пипнел ръката – тя не давала всякога ръката си – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае, какъв човек е бил този; ако подлудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга, и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност й целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измива си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещнала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Тя направила опит с тая вода, и на когото давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери. И Петър се грееше!, НБ, 18 декември 1921 г. в София.

ОТГОВОРЪТ НА ФИЛОСОФА В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства. А тя била амбициозна жена. Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: “Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат.” – “На драго сърце”,- й казал той,- “свободна си, и имаш всичкото мое благословение.” Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза, и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: “Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов?” Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята, и й казал: “Събери този нектар в чашата, и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно.” И Петър се грееше!, НБ, 18 декември 1921 г. в София.