Dela

За това знамение говорят и четирите Евангелия и аз подробно се спрях на неговото окултно значение при разглеждането на Евангелието на Йоан, а също споменах и при разглеждането на Евангелието на Матей. Сега ще кажа само, че за Христос, който е Бог и праща всички животворни сили от Слънцето към Земята, и произвежда всяко растене и завързване на всички плодове и храни по Земята, това умножаване на хлябовете е естествено явление. Когато житното зърно падне в земята и израсте и даде плод тридесет, шестдесет или сто зърна, коя сила прави това? Това са силите на Слънцето, които са силите на Логоса, силите на Христа, които струят по цялата Слънчева система и носят Живот. Със същата тази сила, която е в Христа, Той умножава хлябовете. Това е т.н. Закон на всемирното изобилие или както Учителят го нарича, Закон на Опуленс. Това умножаване на хлябовете има и друго значение, духовно. Защото Христос преди всичко е едно духовно явление, слязло на Земята. Ние не трябва да гледаме на Христос само като на едно физическо същество, но като един Божествен Дух, слязъл на Земята. Неговата дейност не е ограничена само в един определен, конкретен факт, а има отношение и към миналото, и бъдещето на човечеството. Така че, жизнената сила, която се струи от Христа, е една жива храна и бъдещето на човечеството.

Във второто знамение са ни представени два женски образа - дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жената, която страда от кръвотечение в продължение на дванадесет години. Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее". Тук на първо място е подчертана вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му. "И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше пострадала от множество лекари и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея". И тук е подчертано, че жената има вяра, че ако се допре до Него, ще оздравее. "И начаса престана кръвотечението й и тя усети в тялото си, че се изцери от болестта. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: "Кой се допре до дрехата Ми?... А жената уплашена и разтреперана, като знаеше за станалото, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир и бъди здрава от болестта си".

Сега сам Христос й казва, че благодарение на вярата тя оздравяла. Тук стоим пред Тайната на Вярата. Тя вярва, че ако се допре до дрехата Му, ще направи контакт със силите, които изтичат от Него и ще оздравее. И Той почувствувал, че излиза сила от Него. И макар, че другите хора отвсякъде

Го притискат без да имат вяра, Той не чувства, че излиза сила от Него. Значи, за да действа върху нас космичната сила, проявена чрез Христа, за да можем да я възприемем направо от Природата и от Бога, трябва да имаме вяра, т.е. да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически.

Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде".

Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството.

При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми!", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот.

* * *

В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас?" А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили.

По-нататък се говори за изпращането на учениците, двама по двама, да проповядват, като им дава власт над нечистите духове и им дава съвети и правила, как да се държат между народа, как да ходят. Това са правила за окултните ученици. И в заключение на това се казва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеряваха".

В следващите стихове, от 14-ти нататък се казва, че Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. От тези думи на Ирод се вижда, че той бил запознат с Тайните на Възкресението, че когато човек добие Възкресение, започват да действат в него мощни Божествени сили. Други казвали, че е Илия, други пък, че е някой от старовременните пророци. Важното тук е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с които Той извършва тези знамения. След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.

В 5-та глава са ни предадени две важни знамения. Първото знамение е изгонването на нечистия дух от човека, който живее в гробищата, а второто знамение е изцелението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението. И в двете знамения са скрити дълбоки окултни истини, както и в цялото Евангелие. В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения свят и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове. Духовете познават Христа, докато хората гледат на Него като на обикновен човек. Нечистите духове, които Го посрещат, казват: " Какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине. на Всевишния Бог? Заклеваме Те в Бога, недей ни мъчи". Исус го пита: "Как ти е името?" То казва: " Легион ми е името, защото сме мнозина". Тук се намираме пред една забележителна среща. Христос се среща с тъмните сили на Земята, които са заробили човешките души. Обсебеният от легиона духове е представител на човечеството, което е обсебено от тъмните духове. С изгонването на тези духове от този човек, Христос дава сила на всеки човек да направи същото със себе си. С помощта на Христос, Който живее дълбоко във всеки човек, той може да изгони бесовете в себе си и да се освободи от тях. Докато преди това човек е бил силен физически и безумен, след изпъждането на духовете става кротък и умът му се намества, и в него се явява желание да следва Христа. На Земята Христос е във война с тъмните сили, които Той е победил в духовните светове. И сега Христос отива на Земята, на физическото поле, където се води генералното сражение между Христа, представител на светлите Божествени сили, и тъмните сили. Тази борба е започнала още преди грехопадането. Тогава тъмните сили победиха и взеха надмощие върху човека, вследствие на което той изпадна в робството на греха. И сега Христос, като ги изпъди от човечеството, ги праща в свинете - емблема на животинското царство, които под тяхно влияние се хвърлят в морето - символ на нисшия или животинския живот. С това Христос дава нов импулс на човешкото развитие, посочва на хората пътя, по който да се освободят от робството на тъмните сили. При първото знамение Христос изгонва един нечист дух, а при шестото знамение - изгонва легион. Това ни показва, че с все по-голямото организиране на Христовата сила в човечеството, тя ще срещне все по-голямо съпротивление, докато дойде Голгота, където тъмните сили, чрез предателството на Юда, приковават Христа на кръста. Но те не знаеха, че с това Той влиза в тяхното царство, разрушава затворите им, като освобождава човешките души от техния плен.

След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал. В това време се явява буря и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И рече им: Защо се страхувате? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе. И те си казваха един на друг: Кой е прочее Този, че и вятърът, и морето да Му се подчиняват." (4,35-40)

Тук имаме едно окултно явление - Христос, въплътеният Логос, е в морето с ладия и се повдига буря. Бурята и вятърът, бушуването на морето са резултат на природните стихии, на природните духове. И Христос се обръща не към механичния вятър, но към тези, които го произвеждат - духовете на вятъра и водата, и се казва: "И смъмра вятъра и каза на морето: Млъкни!" Той говори на живи същества и те Го слушат. Защото Той е господар на природните стихии, на природните духове. Също ни е показано, че учениците още не Го познават, не познават Неговата Божествена сила и мощ, а Го имат още като един Учител, Който ги учи. С укротяването на вятъра и морето ни е показано, че Христос е господар на елементалния свят и че има власт над всички сили на Природата. С това укротяване на вятъра Той иска да покаже на човечеството, че с вяра в Божествените сили в себе си хората могат да укротяват както външните бури и вълнения, така и вътрешните бури, които бушуват в душите на хората. Вярата в Божественото в себе си, това е пътят за укротяване на бурите и вълненията в човека.

След като учениците са избрани за ученици и образуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето и на вятъра им е предаден първият окултен урок - как да укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в самите тях. А това става, когато човек уповава, когато се опре на Божественото в себе си, вярва в неговата мощ и сила, в неговите Божествени възможности. Тук не става въпрос за вярване, а за вяра.

От 13-ти до 19-ти стих на трета глава се описва призоваването на учениците. По-рано говорих за това, но тук е дадено по особен начин, затова ще кажа няколко думи и за него. В предния стих се описва, че около Него се е събрал много народ. В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове. Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."

Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие.

Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма. Това не е случайно и произволно. Камъкът е от земно естество и има отношение към елемента Земя, а Гърмът е от огнено естество и има отношение към елемента Огън. И те при един случай искат да свалят Огън от Небето. Чрез тези имена, които Христос им дава, ни показва, че тези ученици са имали връзка с т.н. елемен-тален или етерен свят, който е първият надсетивен свят. Те са били във връзка с него и са били господари на стихиите и на духовете, които са свързани с тях. Това ни е посочено с тези специални имена. Елементалният свят е съставен от четири области, които древните са наричали с имената: Земя, Вода, Въздух и Огън. А съвременната окултна наука ги определя като четири етерни области - светлинен етер, топлинен етер, жизнен и химически етер. Този свят е населен с множество същества, между които са и т.н. природни духове, които са свързани със стихията и се използват от черните магьосници за провеждане на различни явления във физическия свят. Защото този елементален свят е част от физическия свят.

При призоваването на учениците се казва, че Христос се изкачил на хълма, т.е. на планината, на високо място и повикал тези, които си искал. В окултните писания, когато се говори за планина, за море, за къща, не се разбира само физическите такива. Тези думи винаги имат окултно значение. Това са различни състояния на съзнанието. На планината Той избира дванадесетте и ги натоварва с една окултна задача. Тук имаме работа с едно окултно възпитание. Преображението също става на планината, то също така е окултно явление. А вкъщи Своите Му Го обвиняват за човек не на Себе Си. А за морето се казва, че Христос ходи по морето. Това са все окултни факти с голямо значение.

Тук между другото, за изяснение на горното, ще кажа, че според окултната наука, и Учителят го потвърждава, на планината има най-благоприятни условия за окултна работа, да работи човек над себе си. Защото първо, на планината атмосферата е по-чиста, така да се каже Небето е по-близо до Земята, защото планините са обиталище на светли същества и тъмните същества не се качват там, за да смущават човека. Също така на морето има добри условия за окултна работа, защото контактът с морето благоприятства проявлението на окултното виждане и приложението на окултните сили. Най-трудно се проявяват окултните способности, когато човек е у дома си, вкъщи. Когато човек е в къщи и се занимава окултно, окръжаващите обикновено имат впечатление, че той не е на себе си. Затова за окултно обучение са най-подходящи усамотени планински места, на второ място морето. А най-неудобен за окултна работа е градът.

По-нататък следват забележителни неща. В 20-ти и 21-ви стих е казано: "И дохожда в една къща. И пак се събра народ, така щото те не можеха нито хляб да ядат. И Своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат, защото казваха, че не е на Себе Си". Тук ни е показано какво отношение са имали близките на Исус към Него и Неговото дело. Считали са, че не е на Себе Си. Същото се случва със всеки, който е в дома си и в средата на своите практикува окултно възпитание. В повечето случаи те го считат за ненормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат, да го вкарат " в правия път" на живота.

По-нататък книжниците казват, че Той има Велзевул и че изгонва бесовете с началника на бесовете. Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка".

За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях. И затова в древността такива хора, които са били достигнали известна степен на окултно развитие, са били наричани безотечественици, бездомци, защото те фактически не принадлежат на никаква нация. Те са се издигнали над народа и семейството и принадлежат на една Духовна общност, която изпълнява Волята Божия. И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но Син Человечески няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения.

В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12).

Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците. Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на Божието Царство. На външните всичко бива в притчи". Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката душа и чакат времето за своето проявление. Затова е казано, че Царството Божие е вътре в нас.

След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показано как действа законът на кармата. По-нататък казва едни силни думи, които, ако се разберат в социално отношение, са жестоки. Но те имат окултно значение и аз подробно се спрях на тях в Евангелието на Матей. Той казва: "Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има". И след това започва да обяснява идеята за Царството Божие с притчи. Тези, които имат, са окултните ученици, които имат Светлина да разбират нещата и разполагат с окултни сили. На такива ще се даде по-голяма Светлина и повече сила, защото те работят в това направление. А които нямат, т.е. които нямат тази вътрешна Светлина за разбиране на нещата, ще им се отнеме и това малкото, което имат, защото малкото Светлина в случая обърква човека и събужда гордостта в него, че знае нещо. Затова на такива ще се отнеме и това, което имат, за да не се заблуждават да мислят, че са нещо. Защото, за да има човек истинска Светлина, трябва да има смирение, да знае и да разбира, че това, което има, не е негово, а е на Бога, Който живее в него. И затова Христос често, като говори за такива неща, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И в 34-ти стих на 4-та глава се казва: "Без притчи не им говореше. Но насаме обясняваше всичко на Своите ученици..."

Както виждаме от гореказаното, след като Исус събрал около Себе Си много хора чрез знаменията, които извършвал пред тях, и се изявил като Божествен пратеник, като Велик Учител, Христос пристъпва по-нататък в провеждането на Своята работа. От множеството Свои слушатели Той избира онези, които са готови за окултно обучение и образува един езотеричен кръг, на който Той разкрива Тайните на Царството Божие, т.е. посочва им пътищата и методите, с които като работят, ще укрепят Божественото в себе си и ще влязат във връзка с духовния и Божествения свят. С други думи, Той открива Окултната школа, която не е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа на живота. Учениците сега ще учат и работят в света, та да се подготвят за апостоли, които да предадат учението на света. Това е новата фаза на ученичеството, които методи и Учителят прилага в наше време. Школата, която в миналото е била уединена в планините, се пренася в света, в живота и чрез това, което става в света и живота, учениците се учат, като същевременно отделно им се дават специални методи и наставления за вътрешна работа.

В началото на трета глава се описва случката с изцеляването на човека с изсъхналата ръка. Казано е: "И влезе пак в синагогата; и там имаше человек с изсъхнала ръка. И наблюдаваха Го, дали ще го издери в съботен ден, за да Го обвинят. Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред! Тогаз на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцето им, каза на човека: Простри ръката си. Той я простря; и ръката му оздравя".

Човешката ръка е свързана с човешката воля, тя е израз на волята. Когато се казва, че човекът имал изсъхнала ръка, с това се подразбира, че неговата воля била парализирана. И Христос като казва: " Простри ръката си", с това апелира към силите на волята у самия човек. Те се стимулират и с помощта на Христа възстановяват първоначалното състояние. И човек простира ръката си и вижда, че ръката му оздравяла. С това Христос дава импулс на волята на човечеството да се укрепи, за да може да върши добро, а не зло. При разговора, който Христос има с фарисеите, като ги пита позволено ли е човек да прави добро в съботен ден или зло, пак има отношение към волята. Когато човешката воля е в своето възходящо направление, когато е под влияние на Божественото Начало, тя прави добро. А когато нейните енергии имат низходящо направление, човек прави зло. И затова Христос, давайки импулса за укрепване на човешката воля, прави я да може тя да върши добро. С това се укрепва вече и човешкия живот, защото Доброто е основа на Живота.

От 10-ти до 20-ти стих на трета глава е казано: "Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него. И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божи Син. Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват". Тук ясно е показано пак, че хората познават Христа по делата Му, като ги изцелява, а нечистите духове Го познават, като Го виждат. Те виждат в Него Божията сила и се плашат от нея. Но Той им забранява да Го изявяват.

От първи до пети стих на втора глава се описва, че Исус бил вкъщи и много народ бил събран, че не могло да се влезе при Него през вратата. В това време четирима души носили един парализиран и понеже нямали възможност да влязат през вратата от многото народ, разкрили покрива на къщата и спуснали болния с постелката, на която лежал парализираният. От 5-ти до 12-ти стих се казва: "А Исус, като видя вярата им, каза на парализирания: Синко, прощават ти се греховете. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Тоя защо говори така? Той богохулства! Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Исус, като разбра веднага с Духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете или да река: Стани, дигни постелката си и ходи! Но за да познаете, Че Човешкият Син има власт на Земята да прощава грехове, (казва на парализирания): Тебе казвам: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И той стана, веднага дигна постелката, и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо".

В целия този пасаж са скрити много дълбоки окултни истини. Първо, у парализирания е тежко засегната нервната система, включително и някои от мозъчните центрове, които са свързани с етерното тяло. С изцелението на парализирания Христос възстановява здравословното състояние на нервната система на човечеството, като внася в нея нова, Божествена енергия, възстановявайки хармонията на етерното тяло, носител на Живота. В петия стих е казано: "А Исус като видя вярата им, каза на парализирания: Синко, прощават ти се греховете". Греховете са резултат на нарушение на Божествените закони. Те са една морална болест, която в случая напада нервната система. Христос като казва " Прощават ти се греховете", премахва причината за болестта и след това казва на болния "Синко, ти си вече здрав. Стани и ходи!" В случая, за да се заеме Христос да го лекува, причината за това е тяхната вяра, че Христос има власт над болестите и може да им помогне. Значи, тяхната вяра е предизвикала Христа да прояви Своята сила и да внесе нова нервна енергия в организма на болния, и той оздравява.

По-нататък се казва, че книжниците роптаели против това, че Исус казал "Прощават ти се греховете". И в 8-ми стих се казва: "А Исус, като разбра веднага с Духа Си, че така размишляват в сърцата си, рече им: Защо размишлявате така в сърцата си?" С това ясно е подчертано, че Христос с ясновидски поглед прониква в сърцата на хората и вижда какво мислят. Изразът " разбра с Духа Си" подразбира видя с Духа Си, т.е. с духовните Си очи. На много места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството и ред други още качества, които са достояние на Великите посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява.

Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете". Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото време, Той започва да действа от вътрешността на човека, от неговия Аз.

С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката душа. Там сега е слязъл свръхестественият свят, там сега обитава Бог, слязъл на Земята.

Както казах, в древността е имало лекари, които са били подготвени в специални училища, ръководени от Мистериите. Те получавали в своята власт сили, които са действали чрез тях от духовния свят. Така щото тогавашните лекари са били един вид медиуми на духовните сили. Чрез своите медиумични способности те са пренасяли духовните сили, до които са се издигали благодарение на това. че са преминавали през лекарските училища на Мистериите. И когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били негови, а това са били сили от духовния свят, на които той е бил проводник. Той е бил като един канал за действане-то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало като особено чудо за тогавашния човек. Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили. Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека. Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях.

Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние.

Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние".

След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството.

След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето. Това е подчертано на много места в Евангелието.

В 40-ти стих на първа глава е казано: "И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил пред Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той се смили, простре ръка и се допре до него, и му каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави и той си отиде."

Тук първо се вижда, че прокаженият имал вяра, че Христос може да го излекува. И затова Той веднага се съгласява и простира ръката Си, допирайки се до него, и проказата го напуща. В древността е имало много учители, които са лекували с допиране на ръцете си до болния, чрез предаване на магнетизъм. Те са следвали специални училища при Мистериите за лекари, като са лекували с магнетизъм. Някои мислят, че и Христос е лекувал по този начин. Може в някои случаи и Той да е използвал този метод, но при лекуването при Христа е имало нещо по-специфично. Той се е стремял да предизвика вътрешните сили на душата на болния, което става чрез вярата, която болният има. Затова Той често казва " Да бъде според вярата ти". И тук ние виждаме, че прокаженият е вярвал, че Исус може да го излекува. Тази вяра събужда неговите вътрешни сили и само допирането на Христа, който дава стимул на неговите сили, е достатъчно и той е излекуван.

От друга страна проказата е болест на кръвта и показва слабост на Аза на човека, защото кръвта е свързана с Аза. Следователно тя е болест, която показва, че кръвта на човека, която е носител на Живота, е примесена с чужди елементи, противодействащи на Живота. Затова човек трябва да намери сили в себе си, в своята душа. за да се справи с тези чужди елементи в кръвта си. А това става чрез вярата. Значи човек трябва да повярва в своята Божествена природа, че има сила в себе си да се справи с вредните елементи в живота си.

С очистването на прокажения Христос дава импулс на човешкия Аз, като укрепва неговите вътрешни сили. Очиствайки прокажения, Христос стимулира енергиите на Аза на човечеството да укрепне и да добие вяра в себе си. Така че, след изгонването на бесовете на човека и човечеството, Христос въздейства върху Аза на човечеството, за да го укрепи и така той да намери сили в себе си да противодейства на всички елементи, вредни за живота и за прогреса на човешката душа.

По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят.

В 32ри стих на първа глава се казва: "И когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и хванати от бяс. И целият град се събра пред вратата. И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове. И не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха".

От описаното в първа глава се вижда, че още от началото на Своята дейност Христос не проповядва, а действа, излива силата Си върху човечеството, давайки начало на един нов импулс, който трябва да обнови човечеството с течение на времето и да го освободи от влиянието на нечистите духове.

В 35ти стих на първа глава се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше". С това ни е показано, че и Христос, макар и Бог въплътен в плът, имал нужда да се моли. за да поддържа връзката Си с духовните сили, които се изливат чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена енергия е най-силен. И ако Христос е правил това, толкова повече ние трябва да го правим. И Учителят ни предаде тази Тайна на ранното посрещане на Слънцето с молитва и песни. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици. Това е една практика на всички окултни школи на древността, както и на съвременните такива. Знае се за Питагор и неговите ученици, че те с молитва и песни са посрещали изгревите на Слънцето.

Когато един нов импулс влиза в живота, той навлиза последователно на етапи, тъй както изгрява Слънцето - най-напред леко се зазорява и после все повече се усилва светлината, докато се покаже и самото Слънце. В този смисъл и знаменията, които ни описва Марко, ни показват етапите на навлизането на Новия импулс в живота на човечеството. Всяко знамение, при каквато и обстановка да е извършено, има отношение към цялото човечество. С него се внася една нова енергия в живота, прави се нещо, което има отношение към цялото човечество.

Така от 21^-ви стих на първата глава се казва: "И дохожда в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците". Тук ни е показано различието между един посветен, в когото Духът говори, и един обикновен книжник, който само от книгите е получил своето знание. Този, у когото Духът говори, в неговото слово се чувства сила, мощ, живот. Той дава нещо от себе си на слушателите и затова те чувстват, че тук говори един, който има власт. Над какво има власт? Той има власт да дава живот, той има власт да заповядва на духовете, които създават болестите, и с това отнемат живота на хората. Той има власт над нечистите духове, които обсебват хората и им причиняват хиляди страдания. И по-нататък, от 23^-ти стих на първата глава се казва: "И скоро след това се намираше в синагогата им човек, хванат от нечист дух, който извика, думайки: "Остави ни Ти! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те кой си, Святий Божий". Тук е важно, че нечистите духове познават Христа, Който се проявява чрез Исус, познават Неговата сила и власт, а хората около Него не Го познават. И затова, щом Го вижда, нечистият дух почва да вика, защото знае, че ще бъде изхвърлен от човека. "Но Исус го смъмра, казвайки му: Млъкни и излез от него. Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него. И всички се чудеха, тъй щото разискваха по между си, думайки: Що е това? - Едно ново учение! С власт заповядва на нечистите духове и те Му се покоряват". Тук ясно е показано, че Исус само с присъствието Си и с една дума изгонва нечистите духове от човека, което показва, че Той разполага със знания и сила.

С това ни е показано, че със слизането на Христа на Земята, Той внася една нова сила в човешкото развитие, която трябва да се справи с нечистите духове, които още при грехопадението са овладяли човешката душа и спъват нейното развитие. С това първо знамение Христос въздейства, дава импулс на всички човешки души да намерят сила в себе си, като се опрат на Божественото, да изпъдят от себе си нечистите духове, да скъсат връзката си с тях и да направят връзка с Бога и със светлите Божествени същества, за да поемат правилния път на своето развитие.

Христос е едно Велико космично Същество, Което, за да бъде разбрано, трябва да бъде разгледано от различни гледища. По-рано изтъкнах на основа на Евангелието, че Христос е носител на Любовта, която най-силно е изразена в Евангелието на Лука, че Христос е носител на Мъдростта, която е най-силно изразена в Евангелието на Йоан и че Христос е носител на Вечния Живот, който най-силно е изразен в Евангелието на Матей. Понеже Истината в този смисъл, в който тука я употребяваме, е синтез на Любовта и Мъдростта, или с други думи е реализиране на Любовта и Мъдростта, затова тя има отношение към волята. Тя е, така да се каже, космичната, мировата Воля, която се проявява чрез владеене на мировите сили. Затова казваме, че Евангелието на Марко е Евангелие на Истината и Волята. И в Писанието е казано: "Да се освети Името Божие, да дойде Царството Божие и да бъде Волята Божия". Учителят превежда тази мисъл по следния начин: Името Божие има отношение към Любовта. Без Любовта човек не може да освети Името Божие. Царството Божие и Неговата Правда имат отношение към Мъдростта. Без Мъдростта човек не може да влезе в Царството Божие. А Волята Божия има отношение към Истината. Без Истината човек не може да изпълни Волята Божия, не може да служи на Бога. Затова и Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество на Силата, Същество на Истината, Което провежда в живота Си само Волята Божия. И затова в това Евангелие Христос още отначало започва с действията, изцеляването, а не с проповеди и поучения. Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни дела. А за да се изрази едно дело, не са необходими много думи. Всичко в това Евангелие е конкретно, ясно, сбито и силно.

Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така преплетени, че човек мъчно може да ги различи. И както и другите Евангелия, така и Евангелието на Марко е плод на едно откровение, на едно ясновидство, което му разкрива Христос такъв, какъвто ни Го описва. Както казах по-рано, той е бил ученик на Петър и след това се отделя от него, отива в Александрия, където по това време е била на висотата си неоплатоническата Мъдрост или така наречения езически гносис. Там той се запознава с великите Тайни на Битието и достига до ясновидство, с помощта на което, написва своето Евангелие. В него ни представя Христа като едно Велико космично Същество, Което чрез Своето слизане на земята в тялото на Исус от Назарет дава нов, мощен импулс на човешкото развитие. Този нов, мощен импулс поставя едно ново начало, нова изходна база на човешкото развитие.

Затова Евангелието на Марко започва с думите " Начало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божии" . В това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро-шим, за да разберем Евангелието на Марко. Първата загадка е - за какво начало става въпрос? Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е- Исус Христос Божи Син? И още по-интересно е, че това първо изречение на Марко е непосредствено свързано с думите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". Следователно старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят".

А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно-

Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза. Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните. И Евангелието на Марко ни описва именно това начало, началото на този Божествен импулс, който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс. Това значи, че Евангелието продължава. Това начало е поставено със слизането на Христос на Земята и цялото развитие на човечеството е едно продължение на това начало.

След това следва Кръщението, което е описано по следния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение". Това е един процес на Посвещение, при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него слиза Духът, но другите не са го видели. Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре. И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".

После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е: " И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази пустиня? - Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от Сатаната. Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия. От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека.

После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас". Кое е това Царство Божие, вътре в човека? - Това е пробуждането на Божественото Начало в човека, което се изразява в най-слаба степен в раждането на Аза.

След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев. Той минава покрай тях и им казва: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на человеци". И те тръгват след Него, което показва, че те са били подготвени за това. От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия. Затова щом ги повиква, те веднага тръгват след Него. С това е сложено началото на новите времена, на новия импулс, който навлиза в човечеството. Този импулс с течение на времето ще преобрази човечеството, като постепенно събуди Божественото в него, и ще даде един нов облик на живота на човека и човечеството.

Евангелист Марко е свързан с най-различните групи на първичното християнство. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.

Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.

Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа.

Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля.

Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука.

Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на

Евангелието на Марко.

Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля.

Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието.

Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата.

Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс.

Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие.

И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант.

Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете.

Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.

Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите.

В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко.

Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и делата на физическия свят.

Евангелието на Марко не е богато на притчи. По отношение броя на притчите, то далеч не може да се мери с Матей и още по-малко с Лука. Обаче в притчите, които Марко предава в своето Евангелие, се изразява цялата същност на възгледа на Христос. Евангелието на Марко съдържа четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 12-та глава. Първите три Христос казва на народа в Галилея при брега на морето. Последната Той отправя срещу своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за зърното и семето. Последната е притча на жътвата.

Трите притчи за посева на Марко са: притча за сеятеля, притчата за саморастящото семе и притчата за синаповото семе. Централната притча тука е втората, за саморастящото семе. Върху нея, така да се каже, се спират останалите две.

Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало.

Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания. При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи. Това е свойствено на Марка. Другото, което е скрито в този разказ е, че изцеленият най-първо проглежда в етерният свят и след това във физическия.

Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето

на Христа в Гетсимания. Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този. Когото те искат да хванат. Процесът на отделянето е започнал. Това. което държат в ръцете си. е един съсъд и една обвивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.

Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13). Тук не ни се описват опасностите за човешкото същество в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука. а изпитанието. което лежи само по себе си в човешкото битие. Човек стои между животното и ангела. Но тази среда не може никога да бъде нещо спокойно, неподвижно. Тя .може да бъде извоювана и утвърдена в непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре. човекът потъва надолу до животното. Човешкото достойнство се основава само в непрестанно извоюваното равновесие. В това се проявява и величието на Евангелието на Марко, че тук. където трябва да бъде описано човекоставането на Христа, той намира класическия израз на Тайната на човешкото битие. Когато Христос става човек. Той изведнъж се намира в средата между животното и ангела и заедно с всички други човеци трябваше да издържа изпитанието на постоянно възобновяваното равновесие.

Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението. Така се образува рамката, в която е изложено цялото Евангелие. Евангелието на Марко изпъква със своята първична, собствена особеност в разказа за Възнесението. Този разказ не е изложен богато и подробно. Отново и тук имаме точно обратното. Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук. в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише.

Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него.

Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не.

Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.