GDD

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Огнената пещь (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

"А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Адвенаго, паднаха вързани сред горещата огнена пещ. (Данаил 3:23)"

Когато в съвременното общество се дава угощение или банкет, всички гости се интересуват от банкета, но най-важното нещо на трапезата е менюто. Всеки иска да види какво меню ще се сложи на трапезата. Всички разговори се съсредоточават около банкета. Може да се говори за политика, за обществен строй, за финанси, но скритата цел на разговора е менюто: как е сготвено, какъв ефект ще произведе върху благоутробието на присъстващите. Менютата са от различни качества. Някога менюто е хубаво, добре приготвено, има много неща за ядене. Някога менюто не е добре приготвено.

В прочетената глава се предава един, повидимому, исторически разказ в преносен смисъл. Трима младежи имали особено убеждение, от духовен характер, което не се съгласявало с убежденията и вярванията на тогавашните хора. За наказание те били хвърлени в огнената пещ. Ще кажете, че това е станало във варварските времена. – И днес става същото. Светът не се е изменил много. Ако днес някой се осмели да наруши основния закон на държавата, веднага ще се намери в участъка, в затвора, даже и в нагорещена огнена пещ. Така постъпват не само с тия, които се отклонили от общите политически възгледи, но и с ония, които се отличават от своите събратя по религиозните си убеждения и вярвания. И те ще се намерят в огнената пещ. Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата „пещ“ в широк смисъл. Който има убеждение, ще излезе от пещта; който няма убеждение, там ще остане. Момата може да бъде хвърлена в пещта от момъка, но и момъкът може да бъде хвърлен в пещта от момата. Навсякъде виждам хора, хвърлени в пещта. Това е изпитание, или, както го наричаме ние, „еволюция“, т.е. минаване от по-ниско състояние в по-високо.

Сега аз задавам следния философски въпрос: Не може ли сегашният строй, както и тоя на миналите и бъдещи векове, да се прокарат по друг начин? Казвам: Може, и не може. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Това зависи отчасти от причини в самите нас, както и от причини вън от нас. С други думи казано: Всичко, което става в природата, както и в обществото, не се дължи нито само на природата, нито само на нас. Природата не е единственият фактор за разрешаване на тоя обширен въпрос, нито човек сам може да го разреши.

Ще ви задам следния философски въпрос: Защо природата постави човека на два крака? Ще кажете, че човек е отлично устроен. – Отлично е устроен, но още не е съвършен. При най-слабото изгубване на равновесие, машината – човек, изгубва или едно колело, или спица на колелото. Гледам, някой човек се наперил, маха ръце, върви гордо. Казвам: Почакай малко! Колата ти още не е съвършена, има нещо да се довършва. И досега още хората се намират в хипнотичен сън. Те вярват в нещо, но не знаят какви са техните вярвания. Говорят за оня свят без да имат спомен за него. Говорят за Бога без да са Го виждали. Говорят за Любовта, но тя не изпълва сърцата им. Говорят за такива яденета, които никога не са вкусвали. Те живеят в сънно състояние, както героите в приказките „1001 нощ“. Казваш: „Аз съм нещастен“. – Ще бъде чудно да не си нещастен, ако сънуваш, че си царски син, обиколен с блясък и великолепие, със слуги и слугини, а като се събудиш, виждаш, че си обикновен човек, без дворци, без слуги и слугини. – „Значи сънувал съм.“ – Сънувал си, разбира се. За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се пробудил в живота на еволюцията. Който изведнъж се пробуди, става нещастен. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Щом се пробудят, всички хора стават нещастни. Те виждат, че работите им не вървят както трябва и както са мислели. – Как трябва да се постъпва в случая? – Освободете се временно поне от личния си живот и разсъждавайте заедно с мене.

Често вие носите в ума си мисълта, че дължите на някого сто хиляди лева. – Това не са живи левове, т.е. живи лъвове. Ако са живи лъвове, има смисъл да се страхувате; да се страхувате от умрели лъвове, това не разбирам. Това са книжни лъвове. Следователно, нещата, за които се говори в прочетената глава, не е нищо друго, освен самият живот, в който са поставени както индивидът, така и цялото човечество. Някога пещта е силно нагорещена, както пещта, в която пекат хляб; някога пещта е слаба, приятно ти е да стоиш вътре. Има същества, които не могат да живеят при топлината, в която вие живеете. Щом попаднат на тая топлина, веднага умират. Има същества, които живеят при по-висока температура от тая, при която вие живеете. Влезете ли при тях, ще умрете. Ето защо, за да разберете тая мисъл, вие трябва да се освободите от книжните сто хиляди лева, които дължите. Дръжте в ума си мисълта, че сте деца, свободни от всякакви дългове. Казваш: „Аз съм женен, не съм дете“. – Женен си, но на сън. Като умреш, ще бъдеш ли женен? Като умреш, ще дължиш ли, ще имаш ли полици? Един ден, когато всички хора умрат, кой на кого ще дължи? На кого дължим? Кой е истинският ни кредитор? Казвате: „Така е писано в закона. Така е определено от Бога“. – Де е писал Господ, че така трябва да бъде? Не фалшифицирайте подписа на Бога. Не злоупотребявайте с Неговото име! Малцина познават истината. Когато има да взима, човек говори истината; щом има да дава, той не говори истината. От това гледище съществуват два вида хора: едните си служат с истината, когато имат да взимат; другите, когато искат да докажат, че няма да дават. И в двата случая те използват истината за свой интерес. Казвате, че си служите с абсолютната истина. – Абсолютната истина не си служи с взимане и даване.

Какво представя истината? – Особено състояние на човешката душа, когато се намира в абсолютен покой, в хармония с Източника на живота. Истината определя отношенията на човека към Вечното Начало на живота. Когато свалим истината от нейната висока и я поставим на уровена на обществения живот, това е нашата истина, а не абсолютната, вечна истина. Аз наричам човешката истина с думата „истина“. Който има такава истина, истѝна, простудява се, треска го хваща. Казваш: „Не трябва да се говори истината“. – Да, не трябва да изстиваш. Следователно, като измениш ударението на думата „истина“, дохождаш до човешката истина – истѝна.

„Тези трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Тия младежи имаха характер. Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно? – Това е тайна на автора. Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“. – Господ не я написал. Той не се занимава с такива драми. Кой ваш баща написа тази драма? Мислите ли, че той е бил много благороден? Мислите ли, че и майка ви е била много благородна? Бог имал голямо доверие в майка ви и баща ви и ги постави в рая. Майка ви наруши законите, затова Бог изпъди и двамата от рая. Като излезе от рая, баща ви написа тази драма и каза: „Нека знае бъдещето поколение какви са били родителите му“. Нека знае, какви герои са били те – герои, които могат да се противопоставят на Господа.

В живота на тримата младежи са взимали участие, от една страна, умът, сърцето и волята, а от друга, духът, душата и тялото. Като говорим за първата тройка – ум, сърце и воля, всички я приемат; като се говори за втората тройка – дух, душа и тяло, приемат само тялото, а другите два елемента отхвърлят. Единственият култ на човечеството, върху който се спират всички хора, е тялото. А духът и душата остават като елементи на небето. Казват: „На земята дух и душа не съществуват“. Въпреки това, мнозина се запитват: „Наистина, човек има ли дух и душа?“ Аз не се занимавам с този въпрос; той е личен, всеки сам да го разреши. Вижте какво е писал баща ви по тоя въпрос. Виждали ли сте духа си? Виждали ли сте душата си? Не може да се говори за неща, които не сте виждали. Думата „веди“, значи да говорим за неща, които сме видели и знаем. Понятията, с които си служите, не трябва да бъдат разбъркани в ума ви, но да представят стройна, велика истина. Всеки, който търси щастието извън себе си, е Дон Кихот.

И тъй, съвременните хора приличат на Дон Кихот. Понякога мъжът е Дон Кихот, а жената – Санчо Панса; някога жената е Дон Кихот, а мъжът – Санчо Панса. Не се обиждайте от това сравнение. Не ви считам като личности, а ви разглеждам като идейни хора. Аз разглеждам живота на сцената, а не реалния живот. Аз разглеждам драмата на вашия баща. Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината.

В древността живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота. Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му. Това се продължило 10 години. По едно време започнали да говорят лошо за него. Казвали, че животът му не бил тъй чист, както изглеждал. Нещо тайнствено ставало около него. – Кои говорели лошо за него? – Жените. Мъжете се държали настрана. Най-после го дали под съд. В съда се явили 40 моми пострадали от него. Царят издал заповед да го обезглавят. Преди да изпълнят присъдата момъкът казал: „Не бързайте, преди да ми отсечете главата, съблечете ме гол“. Какво се оказало? Тоя момък бил мома. Питам: Как е могло да опозори тия моми, да им направи зло? Обвинението паднало само по себе си. Така и във вашата драма: всички сте завели дело против красивия момък, че сте опорочени от него. Достатъчно е да го съблечете гол, за да се убедите, че никакво зло не е направил.

„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ – Това беше изпит, който те издържаха добре. Някога изпитът може да бъде от политически характер, някога може да бъде от религиозен характер, някога – от семеен характер, а някога – от личен характер. От какъвто и да е характер, изпитът трябва да се издържи. Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ, който си поставил, не се кланяме. Твоя воля е, може и да ни изгориш, безразлично е за нас. Ние ще останем твърди на убеждението си“. – Как мислите, мъже или жени бяха тримата момци? Външно бяха мъже, но какви бяха по характер, не се знае.

Сега, аз няма да се впускам надълбоко да развивам тая драма, но казвам, че всички грехове и престъпления, за които говорят хората, са илюзии в техните умове. Закон е: Никакво същество, никаква сила вън от вас не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни. В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие. – Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте!“ – Какво? – Великата истина. Не играйте роля на актьори, да мислите, че сте царе. Временно, на сцената, сте цар, но не и в живота. На сцената сте намерили истината, но не и в живота. Който е намерил великата истина, той е в положението на тримата момци. Той е готов да влезе в огнената пещ, да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на земята. Следователно, на оня, който е намерил великата истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил истината. Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили истината. Трябва ли и вие да постъпвате като иманярите?

Един летен ден бях в едно провадийско село. Тръгнах да се разходя край нивите. Един селянин ми извика: „Господине, де отиваш?“ – На разходка, да се порадвам на природата. – „Струва ми се, че си иманяр. И аз се занимавам с тая работа. На път съм да открия едно голямо богатство. Намерих вече деветте знака, остава последният. Можеш ли да ми помогнеш да го открия? Десетият знак се намира мъчно.“ – Така е, приятелю, прав си, но сам трябва да търсиш богатството си. Аз отдавна съм намерил своето богатство. Ако искаш богатство, ела с мене. – „Намери ли го наистина?“ – Намерих го. – „Тогава ти не си като мене, диване, да се блъскаш толкова години.“

Сега, аз тълкувам думата „диване“. Диване, диван означава човек, който стои прав и мисли какво да прави. Той казва: „Още много трябва да мисля, за да намеря последния знак“. Този знак е потребен за вашата душа, за вашия дух и за вашия ум. Само така човек може да разреши оня важен въпрос, който му се задава: Да си легнеш да спиш, или да влезеш в новия живот? Кой живот е за предпочитане: животът на пияния, или на трезвия; животът на спящия, или на пробудения? Пияницата постоянно вдига пълна чаша с вино и казва: „Да живее България! Нашите побеждават, дай още едно кило!“ Като загубят българите, той се чуди как е станала тая работа. – Много естествено, когато хората пият, всякога губят. Обаче, ония, които работят на нивата, които горят в огнената пещ, само те са хора на реалността, те повдигат човечеството. Кой има пришки на ума, на сърцето и на волята си, това са знакове, че той е работил на нивата. Според сегашните разбирания на хората човек трябва да има бели, чисти ръце, без никакви пришки. Тялото също да бъде бяло, чисто, без никакви рани и белези. Старите римляни са обръщали голямо внимание на тялото си. И досега още хората пазят лицата и ръцете си: лицата си запазват с воали, на пръстите си слагат пръстени. Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна. Аз говоря за красота на душата, на характера, да издържа и на най-тежките изпити. Ангелите отгоре наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в огъня и да издържи. Огнената пещ е създадена с цел да изпитва човешкия характер.

Питам: Как ще постъпят жените и мъжете, ако някой цар издаде строга заповед, всяка жена да напусне мъжа си и всеки мъж – жена си, и да се оженят за други? Който не се подчини на тая заповед, ще бъде хвърлен в огнената пещ. Колко жени ще останат верни на мъжете си? Колко мъже ще останат верни на жените си? И едните, и другите ще кажат: „Тъкмо това търсехме и ние“. От благодарност жените ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, дето ни избави от мъжете ни!“ И мъжете ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, че ни избави от жените ни!“ Казвам: Тоя закон не може да разреши социалните въпроси. Животът има дълбок вътрешен смисъл. Не е важно дали ще напуснете мъжете и жените си. Важно е, де ще бъдете след сто години, например, и какво положение ще заемете. Може да бъдете лист, цвят, клон или плод на дървото на живота, а може да бъдете и лист или цвят, паднал на земята.

Често богословите проповядват на хората, че едни от тях ще бъдат в ада, а други – в рая. Ония, които се удоволствали в живота, ще бъдат в ада, а праведните ще бъдат в рая. Всъщност, това е така, но такъв ад, както го описват, не съществува. Хората сами са създали ада. Там живеят души, които не са издържали изпита си. Адът подразбира лошите, отрицателните мисли, които търсят условия да се проявят.

„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ Те заемали високо обществено положение, но за убеждението си били подложени на изпитание. Царят им казал: „Ако не се поклоните на златния образ, ще ви отнема положението, което заемате, и ще ви хвърля в огнената пещ, отдето никой не може да ви избави“. И сега се повтаря времето на Седрах, Мисах и Авденаго. Днес хвърлят всички хора в огнената пещ. Ако не се поклониш на известни мнения, системи или вярвания, ще влезеш в огнената пещ. Днес няма свобода; днес малтретират всички хора и то как! По незаконен начин. Слагат законността като претекст на справедливост, но тая законност почива на насилие. Кого изнасилват? – Благородните и добрите хора.

Да се върнем към личния, индивидуалния живот на човека. Всъщност, човек живее на земята. Ако тоя живот му създава страдания за векове, питам: Има ли смисъл да живее? Ако отричането от живота носи щастие за вековете, няма ли смисъл да се отречеш? Де се крие щастието? – В самия човек. Твоето щастие е в доброто ти разположение. В тоя смисъл реално е това, което изпитваш в дадения момент. Щастието е в светлината на твоето съзнание. Това състояние може да се прекъсне, а може и отново да се яви; то може да съществува и хиляди години. Когато иска да разреши един въпрос, човек трябва да се вглъби в себе си и да каже: „Искам да видя, какво е писано в моята душа, да разбера как мисля по тоя въпрос“. За да реши правилно въпроса, той трябва да се откаже от своите слабости, от своя личен живот и да се представи, че за пръв път е дошъл на земята; че няма връзки с никого, никакво взимане-даване; че не е направил нито добро, нито зло. Само така човек може да разреши важните социални въпроси. А сега, срещнеш едного, усмихне ти се, друг ти се намръщи. Защо единият ти се усмихва, а другият ти се мръщи?

Двама младежи вървят по улицата. Срещат една млада, красива госпожица. И двамата я познават – поздравяват я. Тя се усмихва и заминава. След това други двама срещат една млада госпожица. Поглеждат я, но не я поздравяват. Тя се намръщи и продължава пътя си. Аз зная причината и за усмивката, и за намръщването. И двете моми спят и сънуват. Едната сънува хубав сън и е доволна от него, затова се усмихва. Другата сънува лош сън, затова е недоволна и се мръщи. Момата, която се усмихва на момците, казва: „Това са отлични, благородни момци, от високо произхождение“. Момата, която се мръщи, казва: „Това са ахмаци, диванета, нямат нищо в главите си – само се перчат“. Това е вътрешен разговор. Според мене и едните, и другите младежи са под един знаменател. Обаче, и двете моми са благородни. Едната има свобода да изяви радостта си, а другата – своето възмущение. И двете моми се заблуждават, че момците могат да ги ощастливят. Казвам: Не търсете щастието си отвън. Който се събудил веднъж, трябва да търси щастието в себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, силна воля, ти си щастлив. Докато умът, сърцето и волята са в рамките на твоя живот, ти си щастлив; щом излязат вън от тия рамки, ти си нещастен. На богатия всички свалят шапка – щастлив е. Бедния всички побутват – нещастен е. Много естествено, от бедния няма какво да вземат.

„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ И от вас се иска смелост, както тая на тримата момци. Чрез какво се изявяват тая смелост? – Чрез ума и мислите, чрез сърцето и чувствата, чрез волята и действията. Прави мисли, прави чувства и прави постъпки се изискват от всички хора. Вие, които ме слушате сега, направете опит да видите колко сте смели и просветени. Опитайте се да се освободите от дисхармонията във вашия ум. Ако не можете напълно да се освободите, намалете поне 50% от дисхармонията в домовете си, от препятствията, които срещате в живота си. Правете опити за засилване на волята си, без да разказвате на другите какво правите. Опитите са условия за намиране на истината, която се основава на математически принципи.

Сега ще ви продиктувам няколко числа, между които има известно съотношение: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80. Това са живи числа, това е човекът. Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 7, 6, 9, 8. Какво разбрахте от тия числа? Редът, в който ви дадох числата, представят джунгур-лунгур-пух. Числото 35 показва, че човек е обиколил слънцето 35 пъти. Казвате: „Може ли да се обиколи слънцето 35 пъти?“ Когато земята обиколи един път слънцето, и вие обикаляте заедно с нея. Значи вярно е, че човек е обиколил 35 пъти слънцето. Когато човек обиколи 35 пъти слънцето, главата му обикаля 57 пъти своя център. Намерете отношението на скоростта между тия две числа – 35:57. Коя бързина е по-голяма? Мога да преведа всички тия числа към това отношение, за да се види бързината на движението на всеки орган в човешката глава. По формата на очите, на веждите, ушите може да се изчисли, от колко милиона години е започнало създаването им. Такива изчисления могат да се направят за органите на цялото тяло. Може да се изчисли също количеството енергия, която се изразходва при движението на всеки орган. Това са отвлечени истини. В бъдеще, когато дойдете до положение да разбирате тези истини, ще знаете как да устроите живота си. Какво става днес? Жената очаква на мъжа си, той да работи, да ѝ остави пенсия. Какво ще стане ако държавата един ден фалира, или мъжът не може да ѝ осигури пенсия? Всичко може да се измени. На земята нещата не са абсолютни. Тогава, на какво може да се разчита? Съществува един велик Божествен закон, в който няма никакво изключение. Той регулира отношенията между всички хора. Това е велик математически закон. Животът на всички народи и общества се движи по тоя определен математически закон. Виждам, че всички народи, в края на краищата, ще стигнат до целта, която този закон е определил. И вие, с всичките си недоразумения, ще се пробудите и ще стигнете до тази цел. Тогава няма да бъдете в тези тела; няма да ходите на два крака; нито на четири крака; нито като птиците да хвъркате. Как ще се движите тогава? Кажете ми, как се движи светлината: с два, с четири крака или с криле? Въпреки това, от светлината излизат всички същества, които пътуват из цялото пространство. Всеки светлинен лъч е живо същество, което се простира от слънцето до крайния предел на земята. Щом стигне до крайния предел, той се свива, прибира се. След него излиза втори лъч.

– „Възможно ли е това, което ни се говори?“ – Възможно е, ако се разбере животът. Единственият въпрос, върху който няма спор, това е животът. Философите спорят върху всички въпроси, но щом дойдат до живота, всички го схващат еднакво. Животът подразбира всички благоприятни условия, чрез които се изразяват човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. За да се разбере животът, нужна е жива вяра по отношение на самата реалност – да не гледаме на нея като на нещо отвлечено. Бог е великата реалност. Той е невидим, защото вие сте Го направили такъв. Вие се движите в противоположна посока на Него. Затова е казано: „Бога никой никога не е видял“. Вярно е, без светлина човек не може да види Бога. Бог е истинската светлина, няма какво да виждаме. Видимото не може да се види. Светлината не може да се види. Тя разкрива нещата, прави ги видими, но тя самата не може да се види. Мярката, с която определяте реалността, не може да се измерва. Единицата, като мярка на нещата, не може да се измерва. Следователно, Бог е невидим. Той е единица, с която мерим всички неща. Речете ли да Го измервате, ще изгубите всички съотношения на нещата. Идеята ви, че Бог е невидим, се потвърждава с мисълта за греха. Казвате: „Грешни сме, затова не можем да видим Господа“. Не е така. Вие не виждате Господа, защото Той, сам по себе си, е реален, с нищо не се измерва. Казваш: „Като любя, любовта ми реална ли е?“ Обичаш едного, обичаш другиго и питаш, любов ли е това. Какво нещо е любовта? При любовта се забелязва слабо повишаване на температурата. Това разширява нещата. Премерете врата на момата, преди да се е влюбила; премерете врата ѝ, когато се влюби. Във втория случай ще забележите слабо разширяване на вярата, поне на един милиметър. Също така и ръцете и се разширяват.

И тъй, всяко увеличаване, разширяване или придаване към организма наричаме любов. Дето няма разширяване в организма, там любовта отсъства. Казваш: „Религиозен човек съм“. – Премери врата и ръцете си и виж, има ли някакво разширяване. Ако има, религиозен си. – „Аз съм политически деец.“ Премери врата и ръцете си и виж, има ли малко разширяване. Тия неща могат поне лесно да се проверяват. Лесно е да се говори, че някой бил политически деец, общественик; че направил добрини на България. – Направил добрини! Пет принесъл, сто отнесъл. Това били добродетелни хора! Едно време правел добрини. – Не, в наше време какво е направил. В сърцето ви всякога трябва да стават промени – да се дойде до едно рационално число. Днес започваш една работа, на другия ден я отменяш. Казваш: „Решил съм да живея чист, благочестив живот“. На другия ден се натъкваш на препятствия: слагат те в огнената пещ. Ти отлагаш намерението си и казваш: „Днес не е време за това“. Ти си от бързите хора. Ония, които са ненавременно родени, които бързат, скоро умират. Но и ония, които не бързат, и те умират. Който се ражда навреме, само той не умира. Ето защо в сърцата ви трябва да стане коренна промяна. Любовта ви не трябва да бъде променлива като вятъра; тя трябва да бъде трайна, непроменлива.

„Трима младежи паднаха вързани в огнена пещ.“ Интересно е, че, след като хвърлили трима момци, видели и четвърто лице в пещта. Царят запитал: „Нали бяха трима души? Кой е четвъртият между тях?“ – Това е единият милиметър, с който се разширили, т.е. присъствието на Любовта. Царят заповядал да ги извадят от пещта, да кажат какво има там. Той казал: „Там има някаква реалност“. Питам: Де е вашата реалност? Като говоря по тоя начин, някои изопачават думите ми, но това нищо не значи. Аз зная обратния закон. Когато положителната истина се превърне в отрицателна величина, аз взимам още една отрицателна величина и, от две отрицателни величини, образувам една положителна, както при умножението в алгебрата. Например, някой ви обиди. Той превръща положителната величина в отрицателна. Кажете: „Заслужавам тая обида“. Значи вие отговаряте на отрицателната величина с отрицателна и така получавате положителна величина. Който ви обидил, ще почне да се извинява. Така вие се домогвате до оная велика истина, при която хората престават да ви обиждат. – Кога обиждат жената? – Когато няма мъж. Щом има мъж, никой не я обижда. Под „мъж“ разбирам ум. Следователно, когато имаш ум, никой не те обижда. Когато истината е в тебе, никой не те обижда. С други думи казано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда. Ето защо вие трябва да се стремите да намерите Оня Господ, Който живее във вас. Казвате: „Ние сме опитали тоя Господ. Той всякога ни е помагал“. – Уверени ли сте, че Той ви е помагал? Утре може да се разколебаете във вашето вярване. Някои от вас вярват в мене повече, отколкото в Господа. Те казват: „Тъй ни говори господин Дънов“. Обаче, каже ли някой нещо лошо за мене, и те ще потвърдят същото. Така постъпиха и с Христа. Посрещаха Го с финикови вейки, викаха: „Осанна във вишних!“ След три дни викаха: „Разпнете Го!“ – Това не е убеждение, това не е никаква религия. Докато обществениците и религиозните хора променят убежденията си всеки ден, всякога ще има актьори на сцената, всякога хората ще се опозоряват. Така е писал вашият баща.

Коя черта от характера на тримата момци заслужава внимание? – Смелостта им да влязат в огнената пещ. Сега и вие се намирате пред изпита да влезете в пещта, да се изчистите, за да дойде четвъртият. Той е единият милиметър, с който сте се разширили. Влезте в пещта без никакъв страх, без никакво движение отвън. Вътре, в душата си може да се движите, но не и отвън. Като срещнете една красива мома, усмихвате се; като срещнете грозна мома, мръщите се. Жената символизира душата. Докато гледате на нея като на външна форма, всякога ще грешите. Казвате за някого, че е грозен; за друг, че е лош. Нито едното е вярно, нито другото. Това са временни прояви, които не определят човешкия характер. Истинският човек се познава тогава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа. Той лесно решава задачите си и помага, както на себе си, така и на своите близки.

Питам: Като ме слушате толкова години, какво сте научили? Много неща сте научили, но, въпреки това, се намирате в положението на оня иманяр, който се домогвал до деветте знака, а търси десетия – последният знак. Казвате: „Да четем книги, може да е писано някъде за десетия знак“. – Никъде не е писано за тоя знак – нито в свещените книги, нито в светските. Аз съм намерил тоя знак. Ако влезете в моята стая, ще ви кажа де можете и вие да го намерите. И като влезете в стаята ми, ще кажа само на оня, който се отрекъл от всичко, т.е. който се е самоотрекъл от живота. Престанете да мислите за всякакви обиди. Мислете, че сте дошли за пръв път на земята. Бъдете добре разположени към всички хора. (Учителят написа във въздуха някаква формула.) Ето, дадох ви тайната на тоя въпрос. Знаете ли на какво прилича това?

В Индия живял един голям философ, който можел да се разговаря с движения на ръцете и пръстите си. Той срещнал един прост човек, който му казал, че знае също да се заговаря с движения на ръцете. Философът си казал: „Ето един човек, с когото ще си поговоря“. Философът вдигнал единия си пръст нагоре, простият човек вдигнал двата си пръста. Философът прострял едната си ръка с пръсти, обърнати надолу; простият човек също прострял едната си ръка, но с пръсти, насочени нагоре. Като запитали философа какво говори с простия човек, той казал: „Аз му посочих единия си пръст, с което му казах, че съществува само един цар в света – Бог. Той ми отговори: „Двама царе съществуват – Бог и царят на нашата държава“. После му казах, че ще вали изобилен дъжд. Той ми отговори, че след тоя дъжд ще поникнат всички растения, ще цъфнат всички цветя“. След това запитали простия човек какво разбрал от разговора с философа. Той казал: „Философът се закани да ми извади едното око. Аз казах, че ще му извадя двете очи. После той каза, че ще излезе срещу мене с пет души войници; аз му отговорих, че ще изляза срещу него с други пет души“. Казвам: Опасен е езикът на предполагаемите числа. Формулата, която ви написах, ще бъде разбрана за вас, когато се освободите от частната собственост, от всяка завист, омраза и започнете да мислите, че сте дошли за пръв път на земята.

И тъй, истинската реална величина, това е висшата Любов, която няма нищо общо с обикновените човешки чувства и разположения. Тая Любов се познава по това, че когато се докосне до глупавия, прави го умен и мъдър; когато се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява; когато се докосне до прокажения, проказата веднага изчезва; когато се докосне до обезсърчения, обезсърчението му изчезва. Висшата Любов върши чудеса. Дето мине, тя твори и пресъздава. Тая Любов трябва да се изучава! Всички знания на човечеството, събрани от осем хиляди години, не могат да се сравнят с най-малката проява на великата Божия Любов. Следователно, има още много да учите. Вие сте се пробудили вече. Бъдете смели! Не се поддавайте на никакви съмнения и подозрения. Каквото и да ви говорят, бъдете верни на своя ум, на своето сърце и на своята воля; бъдете верни на своя дух и на своята душа. Това е първият принцип. Щом сте верни на себе си, ще бъдете верни на всички; ако не сте верни на себе си, не може да бъдете верни и на другите. Някой казва: „Ти трябва да ми бъдеш верен“. – Аз поставям въпроса другояче: Верен ли си на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля; верен ли си на твоя дух и на твоята душа? – Верен съм. – Щом е така, ще бъдеш верен и на мене. Започнеш ли да отклоняваш отговора, на твоята вярност не може да се разчита. Момък пише писмо на една мома. Напише няколко реда, сложи многоточие; напише още няколко реда, пак многоточие. Многоточието е ирационална величина. Тоя момък работи с няколко неизвестни. Казвам: Приятелю, трябва да превърнеш тия числа. Между вас трябва да се установят правилни отношения. И момата пише писмо на момъка. През всеки два–три реда поставя многоточие. Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм дама от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания. Като чете писмото, той се спира, мисли какво иска да каже тя с многоточието. – Много проста работа. Точките са пари, златни колелца, английски или американски. Казваш за двама млади: „Много се обичат тия млади“. – Погледнете писмата им, да видите, на колко места има многоточия. Който се жени с многоточие, свършва пак с многоточие. Женете се така, че нито едно многоточие да не влиза в писмата. Думите „ако“ и „прочие“ ще изхвърлите навън. Речта ви трябва да бъде определена. Кажете: „Аз ще ти бъда верен тъй, както съм верен на своя ум, сърце и воля, както съм верен на своя дух и душа“. – Тогава дайте ръката си. Това е характер! И да не ни избави нашият Бог, ние трябва да сме готови да жертваме всичко за Него.

„Трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Те са познавали истината, затова четвъртият слезе между тях, за да види какво става. Те били девствени души, три възвишени ангела, въплътени на земята, нито като мъже, нито като жени. Питам: Слизал ли е вашият ангел при вас? Това е въпрос, на който не можете да отговорите. Казвате: „Да видим още какво има да ни се каже“. Аз ви казах една от великите истини на живота. Казвате: „Чакайте!“ – Няма какво да се чака. Оня, който тръгва на път, казвали на трена: „Чакай!“ Когато учителят преподава, учениците са приготвили вече тетрадките си. Трябва ли да кажат на учителя си да чака малко, докато извадят тетрадките си? Те трябва да бъдат на местата си поне пет минути по-рано. Слънцето не чака! И тъй, освободете се от всичко, което ви спъва. Аз виждам в умовете и сърцата ви толкова изопачени мисли и чувства, че сам се чудя с какъв маркуч да ги изчистя отвътре. Че ще се очистите, че ще минете през огън, че ще паднат връзките ви, в това не се съмнявам. Важно е да не минавате през излишни страдания. Задайте си въпроса: Бихте ли издържали изпита на тримата момци? Не бързайте да отговорите; не бързайте да кажете на някого, че го обичате. Любовта не бърза. Тя и не говори. Тя казва и върши. Кажеш ли на някого, че го обичаш, аз ще те запитам: Готов ли си да дадеш за него всичко? – „А-а-а!“ Тогава няма защо да казваш, че го обичаш. Или всичко ще дадеш, или нищо. Който търси Любовта, трябва да даде абсолютно всичко.

Казвам: Влезте в хармония с цялото Битие. Ще ударите с нож да прережете всички стари връзки и да кажете: „Всичко отново!“ Не казвайте, че се отвращавате от своето минало. Върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож. Целунете ръка на оня, който ви е взел парите. Който ви е мушнал с нож, искал да изтече кръвта ви, за да не извършите голямо престъпление. Който ви е взел парите, той ви освободил от разврат. Ще приведа следния разказ: Един богат търговец имал две деца – момче и момиче, които оставил на грижите на свой слуга, в когото имал пълно доверие. След време той умрял. Слугата намислил да лиши от наследство малките наследници, затова ги продал роби. След големи страдания, скитания и лутания, щастието се усмихнало и на тях. Момичето пораснало, станало красива мома и след време се оженила за царския син на съседното царство. Така тя станала царица. След дълги лутания и момчето успяло да заеме високо положение в държавата. Царят на тая държава воювал със съседния цар, дето живял техният предишен слуга, който завладял наследството им. Синът на търговеца решил да иска сметка от техния благодетел – слуга. И започнал да го търси из цялото царство. Най-после той го намерил. Слугата живеел богато и охолно с жена си, с петте си дъщери и синове. Сестрата, като научила от брата си за положението на техния бивш слуга, разказала цялата история на мъжа си. И двамата решили да го хванат и заслужено да го накажат. Не се минало много време, слугата изгубил едно след друго дъщерите си, а после и синовете си. Четирите сина били отвлечени далеч някъде. След това пропаднали къщите, имотите, нивите на слугата. Започнал и добитъкът да умира, докато един ден останал съвършено сам, беден, окъсан. Той си казал: „Защо ми даде Бог толкова наказания?“ Най-после му дошла мисълта, че наказанието му е, че направил престъпление, като продал децата на своя господар. Казвате: „Това е разказ“. – Да, разказ, който става всеки ден в живота.

Питам: Не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господар? Де е вашият дух? Де е вашата душа? Не сте ли ги продали? Казано е в Писанието: „Какво се ползвам, ако спечеля цял свят, а продам душата си?“ Страданията реформират човека. Те събуждат висшето му съзнание, докато най-после той реши да води чист и светъл живот. Това, което става сега в света, се дължи на вашите деца, които ви изпращат отгоре наказания. Кажете ми кой слуга или господар, коя жена или кой мъж не са изневерили на Бога? Няма човек, който да не е изневерил на Бога, и то не само за момент, но през целия си живот. Кой е бил честен и искрен към Бога? Ето защо на всички хора казвам да се облекат във вретище и да заживеят по нов, духовен начин. Казвате: „Ние сме от високо произхождение. Ние, българите, сме измъчвани от съседните народи“. – Оставете това! Всички хора, всички народи, заедно със своите свещеници и проповедници, всички мъже и жени са вършили големи престъпления. Всички трябва да се обърнете към Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили много престъпления, отдалечили сме се от Тебе. Искаме да започнем нов, чист живот“. – Вретище на всички! Покаяние, а не насилие! Престанете вече – тоя да колите, оня да бесите! От всички се иска покаяние, а не от един! Откажете се от всички богове и заживейте с новото разбиране на великата Любов. Какво правите сега? Делите се на православни, на хора от нови учения. Сложете рязко ножа на старото и кажете: „Всичко, или нищо!“

Казвате: Добре ни говориш, но чакаме добри условия. Какви ще бъдат тия условия? Утре ще дойдат червейчета да изядат всичко, което имате. Ако гърците ви наричат дебелоглави, не може ли главата ви да изтънее? Като ме слушате, някои от вас се огорчават, наскърбяват и казват: „Прекали го много!“ – Вие не прекалихте ли? Ако има приятел, който ви казва истината, това съм аз. Посочвам ви пътя, който трябва да следвате. Да забравим миналото! Да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големите страдания! Да забравим грешките и да заживеем с добродетелите си!

Питам ви сега: Има ли хармония между вас? Де е хармонията? В Православната църква я няма. В Евангелската църква я няма, в Будическата я няма, в Новото учение – също. Тук идват много хора, но със стария си багаж. Не приемаме такива. Ако старото влезе тук, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живеем в името на великата Любов и, като каже някой, че ви обича, да знаете, че обича. И ако някой каже, че ще направи нещо, да знаете, че ще го изпълни както обещава. Казвате: „Няма условия за това“. – За доброто всякога има условия. Не мислете, че Бог иска това от вас. Той гледа спокойно на всичко и казва: „Моите деца спят още. Лош сън сънуват“. Детето спи неспокойно и вика в съня си. – „Какво има, мама?“ – „Сънувах нещо лошо.“ – „Какво сънува, мама?“ – „Гонеха ме.“ – „Няма нищо, сън е това.“ На сутринта майката казва: „Снощи детето ми сънува лош сън. Умът му щеше да изхвръкне от страх“. И аз казвам: Няма нищо, мама, сън е това! Но Господ казва: „Спят моите деца и лоши сънища виждат“. Казано е в Писанието, че в последните дни ще пророкуват.

Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта. Тя още не е дошла между вас. Не искам да ви обезсърчавам, но казвам веднъж завинаги да сложите кръст на миналото. Не забравяйте миналото, но кажете: „Започвам в името на Любовта. Отварям нова страница в живота си и, колкото съм бил лош, толкова добър ще стана. Ще градя в името на Любовта и ще подам ръка на всички“. Нека се носи живото Слово по цял свят! Бог, Когото ви проповядвам, е особен. Никога не сте слушали Неговия глас. Никога не сте виждали Неговото лице. Той не живее в църкви, нито в Ерусалим. Той слиза от своето жилище и иде между вас. Обърнете се към Него, а не към мене. Заблуждение е да се кланяте на човека! Ето една истина. Някои казват, че трябвало да вярват в мене. – Не вярвайте абсолютно в никого. Това да не ви обижда. Не вярвайте и в мене, не вярвайте и в себе си. Това не значи да нямате вяра в нищо, но обръщам погледа ви към Бога. Вярвайте в Божията Любов, която урежда всички неща. Това е великото и мощното в света.

Желая всички да станете безверници. – „Тогава?“ – Ще ликвидирате с всичко старо. – „В какво да вярваме?“ – В Любовта, в онази единица, която променя всички величини, която осмисля живота и слага основа на новия живот. Изхвърлете от ума си всички философи, които са говорили за Бога, и кажете: „Искаме да видим тоя Бог, Който иде за пръв път по новия начин в света. Искаме сами да Го видим с очите си, без никакви посредници“. Това се отнася до ония, които се отказват от частната собственост, от своето минало, а не за ония, които казват: „Да си помислим малко!“

Върнете се сега по домовете си и носете в умовете си мисълта за Седрах, Мисах и Авденаго. Началните букви на тия имена са „С“, „М“, „А“. Каква французка дума бихте образували от тия букви? – „C'est moi.“ На български бих образувал думата „семена“. На кой Господ искате да служите сега? Ще кажете, че искате да служите на Господа Исуса Христа, Който е живял преди две хиляди години на земята и бил разпнат на кръст. Радвам се, че вярвате в Христа, но де са плодовете на вашата вяра? Нали на кръста Христос каза: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят!“ Защо след тия думи още имате грехове? Какво направиха европейските народи, последователи на Христа? Казаха ли те, като Христа, същите думи, когато бяха разпнати на кръст? Свещениците казаха ли като Христа? Сега се събират на конференции да оправят работите си. – Не, с лъжа светът не се оправя. Един ден ще държа беседа, в която ще докажа математически защо светът не може да се оправи с лъжа. Ще докажа как се е създала лъжата като величина.

Обърнете се към вашата душа, да намерите оня живот, който още не е бутнат и за който нищо не знаете. Обърнете се към себе си и започнете новия живот. Върнете се по домовете си и започнете да работите, без да говорите. Новият живот ще произведе потресаващо действие върху вас и ще ви преобрази. Няма да се объркате, но ще станете герои. Нова сила ще се влее във вас и ще трансформира условията, в които живеете. Вашият вътрешен свят ще се измени, а с това, заедно и целият външен свят. Тогава Господ ще каже: Понеже вие се изменихте и аз ще изменя отношенията си към вас. Това значи да дойде мирът на земята.

Върнете се по домовете и намерете, де са вашите Седрах, Мисах и Авденаго. Единият живее в ума, ще го търсите на небето. Другият живее в сърцето, ще го търсите в астралния свят. Третият живее на земята. Четвъртият иде сега отгоре. Понеже страданията ви са големи, Бог изпраща своя лъч и казва: „Голям вик се чува от земята“. Иди да видиш, какво става там, за да се сложи край на тия страдания! Като ме слушате сега, някои казват: „Говори ли истината тоя човек, или ни замотава?“ – Това, което ви говоря, може да се опита. Аз съм ви давал различни методи, препоръчвал съм ви много опити, но досега никой не ги е направил, за да опита силата им. Много опити сте правили, но не и тоя, сериозният, решителният опит. Понеже ви казах да не вярвате в никого, няма да вярвате и в себе си. Не се обезсърчавайте. Казвам ви да не вярвате в това, което сте днес. Вярвайте в онова начало, което някога е живяло във вас – в Божественото начало. Не какви сте днес, но какви сте били първоначално, при създаването на света. Върнете се в онова време и кажете: „Това сме ние“. Като дойдете до това състояние, тръгнете напред.

Приемете Любовта, която иде вече в света. Тя ще ви направи щастливи. Тя ще ви покаже де са вашите възлюбени. Нали сега сърцата ви говорят от любов? Казвате: „Сърцата ни туптят“. – Сърцата ви туптят, но вашите възлюбени ги няма още. Те сега слизат на земята. Вие виждате само техните отражения, затова се разочаровате и казвате: „И моят възлюбен има слабости“. – Да, истината още не е в тях. Когато дойдат възлюбените ви отгоре, тогава ще разберете истината.

Питам: Обиждате ли се от това, което ви говоря? Ще ме държите ли отговорен за думите ми? Аз не обичам да нося отговорност за това, което говоря. Искам още сега да си платя. Не искам да кажа особеното си мнение, но искам още сега да се отплатя. Казвам: Този е истинският път, но само за чистосърдечните, които искат да се развиват и да живеят при новите условия. Изведнъж не може да хвръкнете горе, обаче, новият живот изисква ново разбиране. Природата не търпи нищо старо. Не е възможно в бъдеще да живеете като гъсеници и буби. Ония, които идат след вас, могат да живеят като вас, но вие не можете да живеете по стар начин. Влезете ли в пещта, оковите ви ще падат. Сега всички сте в пещта.

Желая, на всички да паднат оковите! Да дойде четвъртият между вас и да кажете: „Няма друг Бог, като този на Седрах, Мисах и Авденаго. Няма друг Бог като Този, Който слага ред и хармония между всички братя, сестри и приятели. Няма сила подобна на Любовта“. Щом е така, приемете Любовта съзнателно, според законите на абсолютното отричане. Когато се отказваш от дявола, църквата те пита: „Отричаш ли се от дявола?“ – „Отричам се.“ Това значи да не вярваш в дявола, който е наредил всичко в света. Той обхванал Божествените работи, държи ги в ръцете си и под тях поставил своя подпис. Кажете си: „Отричаме се от всичко старо, от всичко дяволско“.

И тъй, няма Бог, като Бога на Седрах, Мисах и Авденаго. Желая да се върнете към вашия Бог. Той е и мой Бог. Моят Бог е и ваш. Той е един. Откак светът съществува, за пръв път Той праща един лъч към синовете на човечеството и казва чрез пророка: „Обърнете се към мене. Приемете моята любов. Сложете моя закон. Внесете братството навсякъде. Сложете насилието настрана. Ни помен от лъжата! Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела“.

Желая на всички, като се върнете по домовете си, да се откажете от миналото, че като дойдете следната неделя, поне една десета от вас да сте излезли от пещта.

Напред, другари! Напред! Сражението е ваше. Не се колебайте!

Сега вие стоите и се питате: „Как ще стане тая работа?“ – Напред, нищо повече! Така се каза и за войната: „Напред!“ – и войната се започна. За всяка работа се казва: „Напред!“

Социалистите казват: „Напред, другари!“ Аз казвам: Напред, братя! Напред, българи! Ще дадем главното сражение по всички правила! Ще открием огън, артилерия по всички правила. Напред! Да живее Братството! Амин!

Единственото нещо, което отсега нататък ще живее, това е Братството. То ще владее над всичко. Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото Царство на земята.

Беседа от Учителя, държана на 17 април 1921 г. в София

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Любовь – носителка на вѣчния животъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

А той рече: „Още по-блажени са, които слушат Словото Божие и Го пазят“. (Лука 11:28)

В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи. Някой мисли, че, ако започне да говори за идеите си, нужни му са години. Всъщност, като държи две–три беседи, всичкият материал се изчерпва. Идеите не се изчерпват, но формите, чрез които се проявяват, се изчерпват. Всеки човек може да излюпи по 600 пиленца, но всеки не може да ги отхрани и отгледа. Въпросът за идеите, сам по себе си, е прост; важно е, как да се отглеждат и отхранват тия идеи.

И тъй, не е достатъчно само да се зачеват мисли, чувства и желания; нужно е те да се реализират и приложат. Реализирането или изпълнението на една идея, както и отлагането ѝ, произвеждат два различни резултата. Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането ѝ. Неизпълнението на идеите произвежда обратни действия върху човешкия характер. Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. Някой казва: „Как бих желал да съм гений, или велик човек!“ – Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се излюпват сега. За да се родиш гений, трябва да си работил в миналото върху своите възвишени мисли и желания, да си ги реализирал и изпълнил.

„По-блажени са, които слушат Словото Божие и Го изпълняват“. Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни докато се създаде сегашното слово! Някои ясновидци, както и много от заминалите, които са проникнали във висшите полета на духовния свят, казват, че този свят е безмълвен. Те считат, че той е свят на абсолютно мълчание; той е абсолютно идеен свят. Който е ходил на оня свят и се върнал на земята, казва: „Втори път не отивам там“. – Защо? – Защото там владее абсолютно мълчание. Там всеки живее за себе си. Казвам: Това е най-голямото заблуждение. Божественият свят не е на мълчание, но свят на пълна хармония, на красив музикален говор. Най-красивата реч е тая на Божествения свят. За да разбере това, човек трябва да притежава такива органи, чрез които да възприема висшите вибрации на Божественото Слово. В окултната литература се говори за различните полета на висшите светове, които се именуват различно: физическо поле, астрално, висше ментално, ментално или умствено, каузално или причинно и други. Не е важно, че съществуват различни полета; важно е защо на едното поле е дадено името физическо, на другото поле – астрално, ментално и други. Важно е също какво е отношението между мислите и чувствата, между чувствата и действията, между мислите и действията, или между мислите и причините на нещата. Това е дълбока философия, която нито християните, нито вие можете да разрешите. Всеки свят се определя от степента на развитието на разумните същества, които живеят там. Всяка форма на физичния свят е резултат на дейността на разумна сила, която я създала в миналото. Всяко ограничение на физичния свят показва, че зад ограничението се крият разумни същества, които сами се бранят, сами си слагат граници. Ако градината ви е заградена с колци, това показва, че зад тях се крие едно живо, разумно същество. Ако дойда в дома ви и намеря, че навсякъде е заключено, това показва нещо. Ако вляза в един град и видя, че вратите и прозорците на всички къщи са затворени, аз правя заключение за културата на тоя град. Това показва, че жителите на тоя град нямат доверие един към друг, или обичат да пооткрадват. Ако жените на тоя град са забрадени, това говори за морала на тия граждани. Видя ли, че мъжете на тоя град носят дълги бради, аз вадя известно заключение. Мъжете не обичат брадати жени. Мъжът казва: „Аз се наситих на брада от себе си, не искам да гледам жена с брада“. Жената казва: „Не обичам мъже без брада и мустаци“. Защо жената обича мъж с брада и мустаци, а мъжът обича жена без брада и мустаци? Казвате: „Природата е наредила така“. Ако някой обръсне главата ти, и това ли е направила природата?

Колко грехове и престъпления вършат хората! Природата ли е виновна за това? Учените – химици и лекари, са открили различни течности, които вкарват в кръвта на човешкия организъм, и по тоя начин придават черен цвят на лицето. Това природата ли прави? Не хвърляйте греховете си върху природата. Тя не прави грешки. Тя не върши глупости. Грешките, глупостите принадлежат на хората, а донякъде и на ангелите. – Може ли ангел да греши? – Макар че са културни същества, и ангелите грешат. Когато ангелите грешат, положението на хората се затруднява. Защо мъжът иска жената да бъде без брада и мустаци? – Много естествено. Когато земеделецът се готви да оре, той търси нива, поле или ливада, а не гора. Той казва: „Аз не се нуждая от гори, от места, покрити с бради и мустаци. Аз търся гладки, равни места“. Когато си строи къща, човек има нужда от камъни, от тухли и греди, а не от бради и мустаци. Мъжът оре, а жената гради; мъжът обича полето, а жената – гората. Полето и гората са символи, които трябва да се преведат на ваш език.

„Които слушат Словото Божие.“ Словото представя човек без брада и мустаци. В невидимия свят няма помен от човешките бради и мустаци. Там брадати и мустакати хора не съществуват. Когато слизат на земята, хората се дегизират. Значи брадите и мустаците са необходимост само за физическия свят. Когато някой иска да се представи по-благороден, отколкото е всъщност, той си пуша брада и мустаци. Който го види казва: „Голям благородник е тоя човек!“ Но като отиде на небето, там не дават пет пари за неговата брада. Няма по-смешно нещо от брадат и мустакат човек. Когато мъжът иска да обърне внимание на хората, особено на жените, започва да глади брадата и мустаците си. Той иска да си придаде по-голяма тежест. Когато глади брадата и мустаците си, мъжът иска да каже на жена си: „Нали искаш да градиш? Ето, вземи от мене дървета, греди. Аз имам цяла гора, богат човек съм. Сечи, колкото искаш“. Брадат, мустакат и богат човек, това е едно и също нещо. Ония от вас, които искат да живеят разумно, трябва да имат дълбоко разбиране за живота.

Като казвам, че трябва да се живее разумно, старите казват: „Ние отживяхме времето си. Сега младите трябва да живеят“. Ще дойде време, когато и те ще живеят разумно. Има време за вдълбочаване в живота. – Наистина, старите са отживели, но ако и младите живеят като тях, на кого трябва да се разчита? Отживяване и отвяване е едно и също нещо. Какво показва отвяването на житото? – Че е отживяло. Казвам: Нещата не трябва да се отживяват, но трябва да се живее разумно, съзнателно. Това е живот на вътрешна, Божествена хармония. Казвате: „И ние желаем да живеем така, но как може да се живее по тоя начин в тъй грешния и нечист земен живот?“ Вашето положение не е по-лошо от това на млекопитаещите. Чрез труд, усилия и постоянство човек може да преодолее всички мъчнотии в живота си. Много начини има за преодоляване на мъчнотиите. В притчите на Соломон е казано: „Мека душа смекчава, остра дума ожесточава“. Аз казвам: Огънят смекчава, студът смразява, т.е. втвърдява.

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази“. Значи не е важно при какви условия съм се родил, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е дали слушам Словото и Го пазя. Ако не спазвам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си.

Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели? – „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и сиромашията. Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях. Под „борба“ не разбирам такава, каквато сегашните хора водят. Те разбогатяха, извадиха ножовете си и почнаха да се бият с неприятелите си. От човешко гледище богатството и сиромашията са две състояния, срещу които човек трябва да се бори, за да преодолее мъчнотиите. Както и богатството, и сиромашията, така и в силата и безсилието, в знанието и невежеството се срещат мъчнотии и изкушения. – Кой създава мъчнотиите и изкушенията на човека? – Той сам, както и окръжаващите. Значи хората не страдат от това, че са невежи, или че са много умни. И глупавият страда, както и умният. Обаче, умните страдат повече от глупавите. Често българинът казва: „Напил се като магаре“. – Отде е произлязла тая поговорка? Според мене магарето не пие. Аз не съм видял пияно магаре. Да се каже за някого, че се напил със студена и чиста вода като магаре, разбирам; обаче, да се каже, че пил вино като магаре, това не разбирам. Друг е въпросът, ако искате да кажете, че някой човек не знае, де има чиста вода, както магарето. Народните поговорки и умотворения са толкова изопачени, че не може да намерите истината в тях. За да се предаде тая истина, трябва да сеем навсякъде. Иначе, тя ще остане за дълго време все така изопачена.

И тъй, дойдете ли до грешките на хората, ще знаете, че много от тях са създадени от глупавия и неразумен живот; много грешки са създадени и от съзнателния и разумен живот на хората. Обаче, съзнателният и разумен живот е създал много добрини, много добродетели. Глупавият и умният човек коренно се различават. Глупавият, като прави добро, не иска отплата; като прави зло, не мисли, че ще бъде наказан. – Защо? – Защото и в единия, и в другия случай не съзнава ясно това, което върши. Умният, обаче, има съзнание за това, което върши. Ето защо, когато човек минава от едно състояние в друго, това е за изправяне на грешките в съзнателния живот. Въпреки това вместо да вземе поука от грешките си, той изпада в нови. – На какво се дължат грешките? – На желанието на човека да измени живота си, да наложи своите разбирания. В това отношение човек изпада в положението на оня царски син, който още в деня на сватбата си трябвало да бъде наказан.

Царският син се влюбил в млада, красива мома, също от царски произход. И двамата се обичали и добре разбирали. Само в едно не се схождали: той обичал да яде чесън, а тя имала голямо отвращение от чесъна. В деня на сватбата били приготвени вкусни яденета, но повечето от тях с чесън. Царският син се увлякъл във вкусно приготвените блюда и хапнал повече, отколкото трябвало. Вечерта, като се прибирали в стаята си, царската дъщеря усетила миризмата на чесъна и като ужилена скочила от мястото си, недоволна от своя възлюбен. Тя веднага извикала слугите си и им казала: „Моля, ударете няколко тояги на тоя човек, да се научи друг път да не яде чесън“. Той казал: „Друг път няма да ям чесън. Много ще мисля, докато се реша да ям, или да се откажа от чесъна“.

Какво представя царската дъщеря? – Истината. Тя не търпи миризмата на чесъна. Обаче, българинът обича чесъна. Като преведете думата „чесън“, ще видите какво влияние ще окаже той, както върху вашия характер, така и върху характера на окръжаващите. Както вие, така и окръжаващите, съдържате елементи, т.е. мисли с неприятна миризма, както чесънът. – Защо някои хора ви са неприятни? – Защото в тяхната кръв, както и в техните мисли и чувства, има нещо, което не отговаря на вашия вкус. Ако обонянието ви е силно развито и приятелят ви, който ял чесън, ви целуне, едва ли след една година ще се освободите от тая миризма. Ако ви целуне човек, който е извършил някакво убийство, едва ли след десет години ще се освободите от преследването на тая постъпка.

С една приказка ще ви представя силата на нечистата мисъл или на греха изобщо. В един манастир живял един калугер – светия. Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде. Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това манастирът запустял. Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти манастира. Страшно нещо е грехът! Той е най-силната отрова, най-лошата миризма, която хората познават. За да се неутрализира силата на греха, хората се принуждават да ядат чесън. Подобното с подобно се лекува.

Сега, аз ви говоря на символичен език. Взимам чесъна като символ. Той е добро лечебно средство. Когато иска да дезинфекцира устата си, или да подобри състоянието на стомаха и на гърдите си, човек трябва да яде чесън. На болния предписвам чесън, но не и на здравия. На болния препоръчвам ряпа, но не и на здравия. Ако стомахът ти е разстроен, свари ряпа и пий сока ѝ. Щом оздравееш, не я употребявай повече. Ако стомахът ти е слаб, пий по една малка чашка вино; щом оздравееш, никакво вино не се позволява. Забранява се ферментиралото вино, а не сладкото.

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“. Словото носи великите идеи в света. Те идат отнякъде. Човек може да възприеме тия идеи само след като влезе в хармония с Божественото начало в себе си. Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемете тия идеи от сегашния свят. Тоя свят е безидеен. Покажете ми в сегашната литература една нова, велика идея. Всички идеи, които занимават сегашното човечество, са стари, отживели времето си. Те са повече преживявания на миналото. Посещавал съм големи концерти, слушал съм видни музиканти-виртуози, всички повтарят старото. Американците и досега пеят своите старинни песни. В музикално отношение те са слаби, затова повтарят едно и също нещо. Преди години те поканили един голям чешки композитор да събере техните народни песни, да обработи народната им музика. – Защо американците не са музикални? – Защото са много практични. Те разглеждат нещата повече с ума, отколкото със сърцето.

Един млад американец бил на гости при баща си. Когато си тръгнал, баща му представил една бележка, в която написал сметката – дългът на сина за прекараното време. Бащата казал: „Синко, ти прекара при мене 31 дена. На ден ти се падаше по два долара. Значи за всичкото време ми дължиш 62 долара“. Синът взел сметката, но добавил: „Татко, три дни бях на гости у своя приятел. Като извадя сумата шест долара, дължа ти 56 долара“. Платил тая сума на баща си и се разделили приятелски. Казвате: „Културни хора са американците!“ – Да, културни са, честни, справедливи са, но това не е култура. Когато бащата иска да изиграе сина си и синът – да изиграе бащата, това не е култура. Когато бащата очаква на децата си те да го поддържат, и когато децата разчитат на богатството на баща си да ги осигури, това не е култура.

Сегашните християнски народи са изопачили Христовото учение, както и служенето на Бога. Днес се служи на църквата, а не на Бога. Днес правят църкви, икони позлатяват, банки отварят, но това не е съществено. Добродетелите са същественото в живота. Те трябва да се насаждат и култивират. Днес лъжата се шири навсякъде, но въпреки това хората ходят на черква; свещеникът ги миросва. Казвате: „Тоя човек не е истински православен“. – Смешно е да се говори за православие! Кой човек е православен? Кой е математик? Истински математик е тоя, който решава задачите на живота добре. Кой човек може да се нарече астроном, физик, химик, астролог, социолог? Всеки, който разбира предмета си и решава правилно задачите си, достойно носи името си. Всеки, който иска да преустрои обществото, трябва да разбира законите, които го управляват, и начините, по които може да се преустрои. Казвате: „Ние сме решили да преустроим обществото и няма какво да мислим“. – Трябва да се мисли, и много да се мисли! Какво правят птичките? – Преди да снесат яйцата си те обмислят де да направят гнездото си и как да го направят. След това те снасят яйцата си и започват да ги мътят. Ето защо, когато се заемете с преустройване на обществото, първо ще мислите, а после ще действате. Трябва да се постави рязка граница между старото и новото! Старото не може да се кърпи. Старите и новите възгледи не могат да се примиряват. Стари и нови истини не могат да се съгласуват. Истината е една. Следователно, не може да се говори за стара и нова истина. Който говори за старата истина, той не разбира Божествения закон. Истината е една, неизменна; тя е необходима за всеки човешки живот.

„По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази.“ Под „Слово“ разбираме разумния живот, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове. В тоя живот всеки тон, всяка дума има свой определен смисъл. Правили ли сте опит да произнесете една дума правилно и да опитате резултата ѝ? Произнесете думата „здраве“ и вижте, какъв резултат ще имате. Според окултната наука, всяка дума има свой определен ключ. Ако намерите ключа на думата „здраве“ и я произнесете три пъти пред някой болен, той непременно ще оздравее. Като произнасяте правилно думите, ще проверите силата, която се съдържа в тях. Както водата от чешмата, която минава през дървото, измива нечистотиите на далечно разстояние, така и думите, правилно произнесени, измиват всички нечистотии, които срещнат на пътя си. Казваш: „Искам да бъда здрав, но дано Бог даде!“ – Ти сам си затворил крана, а чакаш да дойде Господ отнякъде, Той да ти отключи. Щом искаш да бъдеш здрав, Господ ти казва: „Научи се да произнасяш правилно думата „здрав“. Нещастен си – научи се да произнасяш правилно думата „щастлив“. Глупав си – научи се да произнасяш правилно думата „мъдрост“. Ти искаш да бъдеш щастлив, здрав, умен, а не се замисляш, че от правилното произнасяне на тия думи зависи твоето щастие, здраве и разумност.

Мъжът казва на жена си: „Моля ти се, заколи днес една кокошка и я наготви. Знаеш ли, как се готви?“ – „Не зная, миличък, кажи ми ти.“ Той започва: „Ще заколиш кокошката, ще я попариш с вряла вода, да я оскубеш. След това ще изчистиш вътрешността ѝ. После ще я напълниш с ориз и стафиди, ще я запържиш в масло и лук и ще я оставиш да изстине. Ще внимаваш да не изгори“. Жената слуша наставленията на мъжа си и постъпва според нареждането. Като се върне от работа, мъжът сяда пред трапезата и казва: „Слава Богу, добре е сготвила жената“. Казвам: Ако жената имаше търпение да изслуша мъжа си, и ако той имаше търпение да разкаже всичко, защо и двамата нямат търпение да изслушат как се придобива щастието? Това е метод, това е закон, който съществува дълбоко някъде в човешката душа. Как ще наредите живота си, ако нямате щастие? Без щастие животът представя редица разочарования, мъчнотии и страдания. Без щастие животът няма смисъл. Това се отнася до вас, а не до светските хора. Колко пъти сте се спъвали от най-малките изпитания!

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Словото включва всичко в себе си. То носи Любовта, която се проявява само в разумния живот, между разумни хора. В неразумния живот никаква Любов не съществува. – Трябва да се обичаме! – Ако придобиете разумния живот, ще се обичате. Влезе ли между вас, с един замах само, тя изправя всички криви неща. Значи идването на Любовта се предшества от разумния живот. Днес повечето хора се надлъгват. – Защо се надлъгват? – Защото не познават истината и любовта. Който проповядва, не познава истината; който твори, пише и създава, също не познава истината. Обаче, всички говорят за истината, представят си, че я познават.

Ще ви разкажа една приказка за надлъгванията на хората. Трима другари отишли заедно на една воденица. Те носели в торбата си хляб и една печена кокошка. Започнали да вечерят. Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят. Най-после решили да легнат, да се наспят добре, и който сънува най-хубав сън, той ще получи кокошката. Спали един час, след това се събудили и започнали да разказват какво са сънували. Първият казал: „Сънувах, че се пренесох на небето, между ангелите. Какво ли не видях и чух там! Ангели с бели премени, с венци на главите си, пееха и свиреха. Какви песни, каква музика!“ Вторият казал: „Аз се пренесох на луната. Не мога да опиша това, което видях там! Цели дни и нощи да говоря, няма да го изкажа“. Третият казал: „Аз, като видях, че единият отиде на небето, а другият на луната, разбрах, че няма да се върнете, и реших сам да изям кокошката. Станах, изядох кокошката и благодарих, че си хапнах добре“.

И досега някои хора ни залъгват, че са били на небето, други – на луната, а трети – използват случаите да си хапнат и пийнат. Обаче, и трите категории хора не се домогват до смисъла на живота. Социалните въпроси трябва да се разрешат! Животът трябва да се осмисли! Има само един начин за прилагане на разумността. Тоя начин ще се наложи. Хората ще изнемогнат, ще се стопят, ще се превърнат на вода, и Бог ще ги прекара през ситни филтри, докато ги пречисти. Само така те ще постигнат абсолютна чистота. От тях няма да остане никаква твърда материя, никаква брада, никакви косми.

Какво се разбира под понятието „вода“? – Човек, чист в своите мисли, чувства и постъпки. Той е смел и решителен във всичките си работи. Няма сила по-голяма от водата. Тя е пъргава, пластична и подвижна. Дето мине, все ще свърши някаква работа. Въпреки това хората не се стремят да бъдат като водата и казват: „Стани твърд, як като желязото“. Те не разбират още качествата на водата. Човек става твърд и як като желязото и камъка, но нищо не излиза от него. Като изсъхне, става твърд, изгубва пластичността си и казва: „Умът ми не може да побере тая истина“. – Започнал си да изсъхваш. – „Не мога вече да обичам.“ – Сърцето ти се е втвърдило, изсъхнало е. – „Не мога да работя.“ – Изсъхнал си вече. Стани вода и кажи: „Всичко мога да направя. Мога да се качвам, мога и да слизам“. Това значи да бъдеш герой.

Като казвам, че трябва да живеете според изискванията на разумния живот, отговаряте: „Да живеем така, това значи да умрем от глад“. Както и да живеете, все ще умрете гладни. Ще дойде ден, когато гърлото ви ще пресъхне, няма да приема нищо; очите ви ще се затворят. Вярно е, че ще умрете гладни, но ако вървите в кривия път. В тоя път ще срещнете бесилки, затвори. След всичко това ще се говори за ред и порядък! Дето има страдания и болести, бесилки и затвори, никакъв ред и порядък не съществува. Тоя свят е свят на анархия. В Господната молитва е казано: „Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“. Стремете се към Царството Божие, към Божествения свят. Човешкият свят няма да ви даде нищо: нито почитание, нито слава. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога“. Има смисъл да търсите слава от разумни хора, които се хранят с чисти и възвишени мисли и чувства. Няма смисъл да търсите слава от хора, които живеят само за себе си.

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Разумният живот се заключава в чистотата и здравето. Значи разумният човек трябва да бъде чист и здрав. Един от древните царе имал дъщеря, която била много умна, но минавала за ексцентрична и крайно своенравна. Тя знаела добре окултните закони и могла да се преобразява така, че се представяла в седем различни образа. Като дошъл първият кандидат да иска ръката ѝ, също царски син, тя му се явила като червенокожа, с червен цвят на лицето. Той я гледал, гледал, и най-после си казал: „Тая мома не е за мене“. Тя си отговорила: „И той не е за мене, не ме познава“. Дошъл вторият царски син, кандидат за царската дъщеря. Тя се явила пред него като чернокожа, красива арабка, с дебели устни. Той я гледал, но си казал: „Тая мома не е за мене“. Така се изредили шест кандидата, но никой не я харесал. Като дошъл седмият, истинският избраник, тя му се явила в оня образ, в който се явявала пред Бога. Той познал своята възлюбена.

Сега и вие търсите истината, но не я харесвате. – Защо? – Защото тя ви се представя в различни цветове: червена, черна, жълта, зелена, синя, но това не е истината, която душата ви търси. Когато видите истинската царска дъщеря, с бял цвят на лицето, ще познаете истината. Вие така ще се преобразите, че сами ще се учудите. Във вас ще стане такъв преврат, че никой няма да смее да ви мръдне от мястото ви. Сегашният свят ще бъде измет за вас. Всичко, което ви е смущавало, ще бъде играчка за вас. Животът ви ще се преобрази.

Често наблюдавам мравките и други бубулечици и си правя извода. Някои от тях, като намерят на пътя си извержения, започват да ги търкалят, докато ги превърнат в малки топчици, с които започват да си играят. Те ги бутат ту с предните, ту с задните си крачка – играят си. Който ме види как наблюдавам тая игра, ще си каже: „Заслужава ли човек да си губи времето с играта на тия бубулечици?“ Понякога и хората – мъже и жени, си правят такива топчици от нечистотиите по пътя и си играят. Невидимият свят се чуди на тия занимания. Някой учи, става богат, знаменит човек. – Защо? – За да придобие високо обществено положение, да стане владика, патриарх, цар.

Смисълът на живота не е в високото положение, което заемаш. Смисълът на живота е в това да бъдем здрави, разумни, добри, да се радваме на всичко, което работим и преживяваме. Ядеш – да знаеш, защо ядеш. Пееш, свириш – да знаеш, защо пееш и свириш. Всяко действие трябва да се осмисли. Какво казват лекарите за яденето? Каква храна трябва да се яде? По колко часа трябва да се спи? Колкото лекари има, толкова мнения по въпроса за храненето и съня. Няма нито един опит, който да е дал абсолютен резултат. Като дойдем до въпроса за църквата, пак се натъкваме на различни мнения. Православната църква счита, че тя е най-права и казва: „Повярвай в Христа, за да бъдеш спасен ти и дома ти“. Евангелската църква казва: „Повярвай в Евангелието“. Мохамеданите казват: „Повярвай в Корана“.

Питам: Де е Истината? По колко начина може да бъде спасен човек? – Само по един начин – по пътя на Любовта. Ние спасяваме хората чрез Любовта. Казвам: Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и ще бъдеш спасен ти и дома ти, и народът ти, и цялото човечество. Възлюби Господа и прекарай любовта си през цялото си същество. Тогава не само ще бъдеш спасен, но ще станеш наследник на Царството Божие. Питаш: „Спасен ли съм аз?“ – Моята диагноза става лесно. Питам те: Любовта ти влиза ли в сърцето, в душата, в ума и в силата ти? Казваш: „Е-е-е!“ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“. Това „е“ е връзка. Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение. Всеки може да си послужи с тая диагноза. – „Ще вляза ли в Царството Божие?“ – Виж, дали Любовта ти е влязла в сърцето, в душата, в ума и в силата ти. Ако е влязла, и ти ще влезеш в Царството Божие. – „Ще възкръсна ли?“ – Виж, имаш ли Любов в сърцето, в душата, в ума и в силата си. Ако имаш, ще възкръснеш; ако нямаш, каквото и да ти се говори, няма да възкръснеш. От Божествено гледище това е великата истина. От това гледище каквато и да е Любовта ви, тя трябва да прониква цялото ви същество.

Иде нашата партия отгоре! Всички ще превърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, каквото имате. Като дойдем ние, ще превърнем света на вода. Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще сложим всичко под общ знаменател. След това ще създадем нови риби, птици, млекопитаещи. Най-после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая. Велика програма имаме ние! Сегашните бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове – всичко ще се превърне на вода. Ние сме опасни хора. Най-опасните хора в света, това сме ние. Получихме вече последната телеграма от слънцето. Там са насочили своята артилерия към земята. Това коренно ще преобрази умовете на хората. Няма да остане глава на земята, която да не узрее. В Индия се срещат особен род слонове, известни по своята крайна упоритост. Индийците са намерили начин да ги заставят да отстъпват. Те ги обръщат на гърба и няколко пъти ги търкалят на земята. След това те стават толкова меки и отстъпчиви, че не можеш да ги познаеш. Така и Бог ще постъпи с всички хора. Ще хване всички до един – мъже, жени, свещеници, проповедници, учители, съдии, ще ги търколи на земята, ще ги обърне няколко пъти и ще ги пусне във водата. Всички ще кажат: „Господи, познахме Те!“ Във водата няма частна собственост. – „Ще бъдем ли свидетели на това време? Ще го дочакаме ли?“ – Не чакайте това време. Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам“. Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна.

Сега и на вас казвам: Не стойте в бездействие, но се гответе. Казвате: „Ние сме готови“. Като дойде времето, ще изпълним Божията воля. – Това не е готовност. Като говоря така, не искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, чрез което да разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, за да ви избавя от излишни страдания. Земният живот е микроскопическа частица от великия Божествен живот. Ето защо ние трябва да се приготвим за великия Божествен свят, на който трябва да станем граждани.

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Който има опитности и преживявания от другия свят, и болен да е, лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение. Днес хората се страхуват от нищо и никакво. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? За търговеца свързване не съществува. Само връзката на Любовта е вечна и неразривна. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзка. Ако нямате тая връзка, всичко ще се превърне на прах и пепел. Идете на гробищата да видите, че там всичко е превърнато на прах и пепел. Искате ли и вие да опитате това? Така е говорил Христос на ония, които Го разбирали и които се стремели към бъдещия живот. Той ги съветвал да възприемат Любовта чрез Словото. Ако и вие възприемате по тоя начин Любовта, ще разрешите правилно въпросите на живота. Така ще определите и отношенията си към хората. Любовта се проявява в хиляди форми, но вие трябва да бъдете искрени към нея. Ако хвана една кокошка с искреното желание да я погаля, да ѝ се порадвам, така трябва да изразя чувствата си, че тя да пристъпи свободно към мене, без никакъв страх. Ако я хвана и я погаля, а в себе си имам желание да ѝ сложа ножа, това не е достойно за мене, като човек. Ако срещна бедна, красива мома и ѝ услужа, а вътре в мене се яви желание да я използвам, това е нечестна, недостойна постъпка. Сторената услуга сама по себе си пада. Любовта не търпи две противоположни прояви, разбирания или желания. Във всичките ни мисли, чувства и действия трябва да лъха чистота и искреност. Любовта изисква само изпълнение на Божията воля.

Сега вие ме слушате, но като си отидете по домовете ще живеете по стария начин. Ще ви дам нов метод за работа: Вземете съществителното „любов“ и го скланяйте във всички падежни форми. После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще. Правете това упражнение всеки ден. Казвате: „Ние обичаме Господа“. – Да, но ако Господ дойде на земята, първата ви работа ще бъде да се оплачете, че хората не ви обичат, не ви разбират. Как мислите: Ще бъде ли доволен Господ от вас? Като дойде Господ, кажете Му: „Господи, доволен съм, че ми даде и добри, и лоши условия в живота, за да науча закона на Любовта“. Какво правите вие? – Всеки ден отваряте старите си тефтери и казвате: „Иван ми изяде 1000 лева. Като беше на власт Драган ме обиди. Стоян ме излъга“. Всеки ден преглеждате старите си сметки и мислите, че сте културни. Идете в София или в кой да е голям европейски град да видите, че всичко се съсредоточило към едно: как да се изиграят един друг. Това не са идейни, не са културни хора. Малко са хората, които мислят добро за другите. Ученият мисли, как да изнамери отровни газове, да се стрелят на по-далечни разстояния. Всички нови изобретения са за унищожаване на човечеството. Ние трябва да кажем: „Стига вече, братя! Сити сме на тези изобретения!“ Всички опасни изобретения да се превърнат на добро.

Казвате: „Ние ли трябва да оправим света?“ – Нали вие го развалихте? Вие ще оправите това, което сте развалили. Знаят ли българите, колко неща са развалили? – „Как, вярно ли е това?“ – Нещастията на българите, в миналото и сега, са резултат на омразата, която българите хранят към гърците. Тази омраза е развалила много хубави неща. Българинът има характер и сила, а гъркът – ум. С тия качества те взаимно поддържат омразата един към друг. Четете историята и ще видите, че и днес се повтаря същото. Обаче, омразата не може да разреши важните обществени въпроси. Някои казват: „Да бъдем националисти!“ – И национализмът не разрешава въпросите. Всеки има свои лични интереси. Правилно е тия интереси да бъдат общи за всички. Обществото е един организъм, който се нуждае от подкрепата на всички частни и общи сили. Същото се отнася и за човешкия организъм. Ако човек усилва едно качество или орган за сметка на друг, той създава голяма дисхармония в организма си. Ето защо невидимият свят не може да гледа спокойно на издигането на един народ над други. И гърците сега изкупуват греховете си.

И тъй, старото, с което сега живеете, ще се превърне на вода. Аз ви говоря в мека форма, но Петър, в своето послание, казва, че всичко ще мине през огън, т.е. всичко ще се стопи. Аз говоря за вода, а Петър – за огън. Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“. Като правите това упражнение, следете дали хората около вас стават по-добри или по-лоши. Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с едно влошаване; после по-голямо подобряване, след което ще дойде по-голямо влошаване. Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни. Това се дължи и на разумното Слово, което работи във вас. – „Може да осиромашеем.“ – Не се плашете от сиромашията. Няма сиромашия в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си. Като богат, ти ще познаеш неприятелите си. Който е богат, да се справи с неприятелите си; който е сиромах, да се справи с приятелите си. В това се крие разрешаването на съвременните обществени проблеми. Днес всички хора в Европа се справят с неприятелите си. Това е първата фаза на живота. В църквата, в религиозните и светски общества, навсякъде хората се борят, защото имат неприятели. Един народ се бие с друг, защото са богати, имат неприятели. Докога ще се бият? – Докато станат сиромаси. – Щом обеднеят, ще кажат: „Братя, доста сме се били. Можем да живеем и по друг начин“. – Може, може да се живее и по друг начин, но вяра е нужна. Сегашните културни хора – вярващи и безверници, попадат в крайностите на живота. Ония, които вярваха в Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не направиха; ония, които не вярваха в Бога и не изпълниха Неговата воля, пак нищо не направиха. – Защо? – „Защото и едните, и другите вършеха своята воля“. Според мене и едните и другите са вярващи, но в себе си. Няма по-големи безверници от религиозните хора. Няма по-големи безверници от свещениците, владиците, проповедниците, брамините, от майките и бащите. Всички болести в съвременното човечество са резултат на изопачената човешка мисъл. Вие вярвате в Бога, но вашата вяра не определя точно де е Бог. Едни казват, че Бог е на небето, други – вътре във вас. Че е горе на небето, зная; че е във вас, и това зная, но Той е заключен там, спи, чака да Му отворите. Бог хлопа на вратата, а вие казвате: „Господи, почакай малко да се приготвя, да се облека добре“. Жената казва: „Господи, почакай малко! Снощи имах неприятности с мъжа си“. Мъжът казва: „Господи, почакай малко! Снощи имах неприятности с жена си“. Търговецът казва: „Господи, почакай малко, да прегледам старите си тефтери“. Господ отговаря едновременно на всички: „Няма време за чакане. Съборете всичко старо!“ Мъже, жени, свещеници, търговци, всички ще станете на вода. Само така ще се оправи светът.

Моето желание е всички да станете на вода. Да бъдете чисти и кристални като водата, че като пият от нея, да кажат: „Ето, в какво се изразява животът“. Желая тая вода да минава през всички души, да ги мие и повдига. Какво става днес? Хората се срещат и едни от други се страхуват. Мъжът се плаши от жената, жената – от мъжа; търговецът се плаши от съдружника си. Казваш за някого: „Той е лъжец, крадец и разбойник“. По-добре кажи: „Приятелю, и ти, и аз крадем и лъжем. Хайде, и двамата да се изправим!“ Казваш: „По-благороден съм от него“. – Как се проявява твоето благородство? Ако отидеш в другия свят и Бог разгъне лентата на твоите минали съществувания, знаеш ли какво ще видиш? Ти ще видиш най-ужасните картини, каквито никога не си виждал. Такова нещо представя човешкият живот. Някои казват: „Ние сме много добри, все ще си наредим работите“. – Не се уреждат лесно работите. Веднъж завинаги трябва да сложите Любовта в сърцата, в душите, в умовете и в силата си. Да изпълните цялото си същество с Любовта!

Иде огънят! Който няма Любов, нищо няма да остане от него. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да се мине дълго време, ще проверите това, което ви казвам. Само Любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. Нищо няма да остане от плановете на европейската политика. Това трябва да го знаят европейските дипломати! Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви. Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим. Сегашните хора казват: „Да се молим за оръжието, за добрия изход от войната, за подобряване на материалното ни положение“. – Такава молитва не се приема вече. Който се нарича българин, трябва да има нещо Божествено в себе си. Няма ли нещо Божествено, той е дебела глава, както го наричат гърците. Който няма Любов в сърцето, в душата, в ума и в духа си, той не е истински човек. Неговата глава е дебела и не увира лесно. Слушайте, приятели, друг път аз няма да ви говоря така. Ако ме слушате, ще спечелите, работата ще върви добре; ако не ме слушате, още утре ще станете на вода. Казвате: „Млади сме още“. – Всички вие – бащи, майки, трябва да станете млади, чисти, красиви като ангели, че като срещате хората, да не ги убивате. Като срещнете неприятеля си, ударите го с шрапнел в гърдите, с топуз по главата, и той, ще-не ще, казва: „Аз съм с вас“. Сега и ние действаме с топуз. Няма да пощадим никого! Ще видите как ще гласувате за нас! Сега ще има топуз за всички мъже и жени, братя и сестри, за всички общества и народи. Така е решил невидимият свят. Сушата, която имате сега, е начало, предсказание за всичко, което предстои да става. Хората ще разберат, че невидимият свят определя живота и събитията във видимия свят. От невидимия свят се казва: „Дажбите, с които хората се ползват сега, са големи. Трябва да им се дава по-малко“. Предвиждам, че след две–три години хората ще имат по-малко хляб от тоя, който сега получават. След десетина години ще имат още по-малко хляб. Не искам да ви плаша, но казвам какво ще донесе законът, който сега работи на земята. Време е вече да заработи на земята законът на Любовта, да могат всички хора заедно да възприемат благата, които идат в света. Благата, които земята дава – жито, ябълки, круши, са Божии блага, а трудът е на човека. Ето защо, трудът трябва да се разпредели между всички като общо достояние. Любовта ще разреши тоя въпрос. – Как? – Като слушате Божието Слово и Го пазите. Искам всички да се впрегнете на работа. Казвате: „Ние сме на особено мнение“. – Оставете особеното мнение настрана! Направете опит!

Сега, като се върнете по домовете си, ще си кажете: „Защо отидохме да слушаме тоя човек? Той говори толкова страшни работи! Сърцата ни се смутиха, нямаме мир в себе си“. – Аз не искам да ви плаша, да ви качвам на бесилки; нито съм палячо да ви забавлявам. Казвам: Върнете се от пътя, по който вървите. Тоя път ще ви изведе на лош край. Бог и природата няма да изменят законите си заради вас, но вие трябва да се справите с тия закони. Ако работите разумно, ще влезете в разумния живот. Който иде отсега нататък при мене, нека прочете надписа, поставен на вратата ми. Надписът е следният: „Ако идеш при мене с две лица, не те приемам. Ако не носиш любовта в сърцето, душата, ума и духа си, не те приемам“. Казваш: „Искам да ме лекуваш“. – Проникнала ли е Любовта в цялото ти същество? – „Е, е, е.“ Не казвай „Е, е, е“, но кажи: „Бог е Любов. Любовта е проникнала в сърцето, душата, ума и духа ми“. Ако кажеш така, ела при мене да те лекувам. Ако си гладен, ще те нахраня, пак по същия закон. – Отде ще дойде яденето? – Не мисли за това и не се страхувай. Между вас има много страхливци, но аз съм приготвил топуза си и за мъже, и за жени. Ще святкам с него, дето завърна. Очите ви ще се отворят на четири. Не сте ли виждали как удрям с топуза си като Крали Марко? Достатъчно е да ударя един път с топуза си, за да кажете: „Познах Те, Господи! Любовта живее в сърцето, душата, ума и духа ми“. За да изрази любовта към мъжа си, жената казва: „Дай, миличък, да те целуна!“ – Целувката не е израз на любов. На вода ще станете и ти, и мъжът ти.

Новото учение казва: Българите трябва да разберат, че пътят на спасението е в абсолютната чистота на живота. Ако разберат учението така, добре; ако не го разберат, пак добре. Разберете ме поне вие, които ме слушате. Направете опит в това, което ви говоря. Това иска Живият Христос, Когото аз виждам. – „Как Го виждаш?“ – На бял кон, с голяма свита, въоръжена с топузи в ръка. Когото ударят с топуза, веднага ще поумнее. Казвате: „Нали Бог е Любов? Защо удря с топуз?“ – Топузът не е ли Любов? Сега, като говоря, аз не си правя илюзии, но съм уверен, че от вас ще излезе нещо. Всеки от вас е работил, ако не сега, поне в миналото. Помнете надписа на вратата ми: „Не приемам човек с две лица“. Не приемам човек, който няма Любов в сърцето, душата, ума и духа си. Ако дойде при мене човек с две лица, ще му светна с топуза си и втори път няма да смее да влезе. Приложете и вие същия закон. Сложете същия надпис на вратата си. Пишете: „Не приемам човек с две лица. Не приемам човек без Любов“. Дойде ли такъв човек, светнете му с топуза си. Святкайте по всичките правила на Любовта!

Двама кърджалии тръгнали да продават тютюн. Като минали край едно лозе, единият от тях казал: „Хайде да се отбием, да си наберем малко грозде. Аз зная български, отдалеч ще чуя и разбера да не би някой да ни хване. Ако чуеш, че някой каже „удари го!“ – бягай“. Започнали да си берат грозде. По едно време пъдарят ги забелязал, взел един голям прът и си казал: „Чакай да им светна по една на тия крадци!“ – „Ех“, казал оня, който мислел, че знае български, „не разбрах думите „да им светна по една“. Аз знаех само „удари го“. – В Любовта има и други думи: „светни му“. Всички знаете само думата „удари“, но има и друга дума – „светни“! Когато дойдеш до последната фаза на Любовта, която се определя с думата „светни му“, очите ти ще се отворят. Ако влезете в Божествения свят и правите каквото си искате, ще дойде пъдарят и ще каже: „Светни на тоя!“ Казвате: „Тук имало и святкане!“ – Да, ще светнат на тоя, ще светнат на оня, докато целият свят се превърне на чиста вода и се оправи.

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“. И аз желая да спазвате Словото и да бъдете полезни на братята си. Бъдете смели и решителни и говорете само истината! Ако говорите за любовта, която изпълва само сърцето ви, говорете за любовта на сърцето; ако любовта изпълва само душата ви, говорете за любовта на душата; ако любовта изпълва само ума ви, говорете за любовта на ума; ако любовта изпълва само духа ви, говорете за любовта на духа. Изобщо, говорете само за ония неща, които сте изпитали. Не говорете за неща, които не сте изпитали и преживяли.

„Слушайте Словото и Го пазете!“ Това е живото Слово. Това е великият Дух. Това е Живият Христос, Който изисква от всички хора Любов – носителка на вечния живот.

Беседа от Учителя, държана на 10 април 1921 г. в София

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

„Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ (Йоана 6:53)

Ако беше казано: „Ако не ядете, няма да имате живот в себе си“, всички щяха да разберат тая мисъл добре. Обаче, вметнатите думи „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“ пречат за разбирането на тоя стих. Сегашният живот, разгледан от човешко гледище, се състои от ред противоречия. Значи животът започва с противоречия и свършва с противоречия. Въпреки това хората не се спират върху тях, не ги взимат във внимание и търсят само положителното в живота. Тази е причината, дето се натъкват на големи мъчнотии. И младите, въпреки опитността на старите, пак не обръщат внимание на противоречията и търсят лесния път в живота. В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота. За да разбере живота, човек първо трябва да се справи с противоречията. Само те го заставят да мисли. Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука, а в последно време – и трудовата повинност. Без страдания и мъчнотии трудовата повинност не съществува. Като се намериха в тежко материално положение, българите създадоха трудовата повинност. Богати и бедни, като се затрудниха, изпаднаха в противоречия. Това ги накара да приложат в действие труда. Бедният казва: „Добро нещо е трудовата повинност“. Богатият казва: „Роби ли сме, че трябва да изпълняваме трудова повинност? Какъв е тоя закон?“ Значи бедните са плюс, положителна величина, а богатите минус – отрицателна величина. Сега, ще се спра върху въпроса за храненето. Да се храни човек, това е най-същественото в живота. По-велика музикална ария от храненето не съществува. Първо започват да нареждат трапезата, да слагат чинии, вилици, лъжици, ножове, най-после слагат и яденето. Веднага се чува плющене на струни от цигулки, мандолини и китари – цял оркестър. Чиниите, вилиците, лъжиците, ножовете са инструментите в тоя велик оркестър. Изкуство е да знаеш добре да свириш, т.е. да знаеш как да сложиш лъжицата в устата си и да хапнеш. Изкуство е също да знаеш как да теглиш лъка върху струните на цигулката, за да излезе нещо хубаво. Някоя жена се сърди на мъжа си, не му говори, не отваря устата си да му каже поне една дума. Той казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“. – Не е вярно, я покани жена си на трапезата да видиш как ще бръкне с лъжицата в чорбата и ще я сложи в устата си! За ядене веднага отваря устата си. И жената казва: „Мъжът ми от едно време мълчи като кютюк, не отваря устата си“. – Сложи ядене на трапезата да видиш как ще си отвори устата. – Защо отваря устата си? Защото храната съдържа нещо ценно в себе си. Чрез нея се изявява една положителна истина. Ето защо животът трябва да се разбере с всички свои противоречия, а също и да се намери причината на тия противоречия. Зад всяка причина стои друга причина, зад всяко следствие – друго следствие и зад всеки резултат – друг резултат.

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, нямате живот в себе си“. В тоя стих важни думи са „ако не ядете“. Аз добавям: ако не ядете, ако не чувствате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нямате живот в себе си. Всичко това слагам под еднакъв знаменател. Една от възвишените работи е да вземеш лъжицата и да отвориш устата си. Казват за някого: „Тоя човек е отличен философ“. Според мене всеки, който отваря устата си и слага лъжицата в нея, може да стане отличен философ. Който не си отваря устата, не може да стане философ. Някоя майка казва: „Искам дъщеря ми да стане духовна“. – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, тя може да стане духовна. – „Искам дъщеря ми да стане умна.“ – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, може да стане умна. Религиозните поддържат, че човек трябва да яде малко. – Тия хора са минус, т.е. отрицателна величина. Обаче, между религиозни и духовни има разлика. Религиозните не са разбрали живота в неговата пълнота, духовните го разбират. Богатите поддържат мисълта, че човек трябва да яде много. Те са плюс, т.е. положителна величина. Религиозният е разбрал живота в едно отношение, а духовният – в друго отношение. Математиците си служат в изчисленията си с плюс и минус като две необходимости. За да напълниш шишето с ново съдържание, трябва да излееш старото съдържание. Минусът показва действие със съдържание отвътре-навън, а плюсът – действие със съдържание отвън-навътре. Приемаш нещо навътре, това е плюс; изхвърляш нещо навън, това е минус. Отварянето на устата и гълтането съдържанието на лъжицата, това е плюс. Казвам: вие, както и всички мислещи същества, трябва да разбирате ония закони на природата, върху които почива изобщо животът. Трябва да знаете, защо ядете. Според някои не е нужно човек да знае защо яде. – Нужно е. Ти се нахраниш и казваш: „Вече не ми трябва нито лъжица, нито чиния“. – Не ти трябват, защото си сит, но като огладнееш, ще ги търсиш. – „Не ми трябва наука, не ми трябва вяра.“ – Не ти трябват, защото си сит; като огладнееш, ще ги търсиш. Ако можете да разрешите всички въпроси и противоречия, които изникват около храненето, ще ги разрешите и при останалите въпроси. Задавали ли сте си въпроса защо се явява гладът, защо към някои храни имате разположение, а към други нямате? Ще кажете, че природата е наредила така. – Не е вярно. Ако си математик, трябва точно да знаеш защо една величина е положителна, а друга – отрицателна; защо една величина е по-голяма, а друга – по-малка. Когато учениците ти зададат един въпрос, ти трябва да им отговориш правилно. Ученикът може да каже на учителя си, че така е писано в учебника, но учителят трябва да бъде готов да обясни на ученика си това, което е писано там. Ако детето ни пита защо ядем, трябва ли да му отговорим с думите, че така е наредил Бог? Хората страдат от това, че всичко обясняват с думите: „Така е писано“, „така е казано“, „така е наредено“, „така е пророкувано“. – Знаеш ли ти какво е казал пророкът? – „Има писани закони.“ – Знаеш ли защо са писани тия закони. Когато поданикът изпълнява законите, трябва да знае защо са писани тия закони. Смешно е, когато един адвокат вземе едно дело, а не знае по кои закони ще ги защищава. Отиваш на черква и се молиш. Знаеш ли, защо се молиш? Казваш: „Както ям и пия, така трябва и да се моля“. Това е бързо разрешение на въпроса. Така са мислили много философи и така са разрешавали въпросите. И въпросът за храненето се разрешава бързо. – „Защо трябва да ядем?“ – Така е наредено от природата.

Религиозните казват, че трябва да се живее добре, за да наследим вечния живот. – Животът на земята не е ли вечен? Вие не разбирате временния живот, а говорите за вечния. Себе си не разбирате, а говорите за Бога. Първо трябва да разберете своя живот, своя ум и сърце, а после ще говорите за живота на другите хора и за вечния живот. Ако не разбирате близките неща, далечните съвсем няма да разберете. Прескочите ли близките неща, вашата математика ще бъде лишена от логика, съдържание и смисъл.

Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че речта ми била несвързана. Не зная коя реч е несвързана, моята, или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини – с плюс и минус, а вие си служите с една от тях – някога с плюс, а някога с минус.

Следователно, според вас аз съм нелогичен, но според мене вие сте нелогични. Сега аз ще ви задам темата: Защо трябва да ядем? Задайте тоя въпрос на вашите професори, свещеници и проповедници да видите какво ще отговорят те. Мислете всички върху смисъла на храненето. Аз не отричам храненето. Напротив, яжте, но по всички правила на храненето. Ще ядете като юнаци. Казваш: „Не зная, защо не ми се яде“. – Не ти се яде, защото си болен. Детето казва: „Мамо, днес не ми се яде“. – Защо не му се яде? – Защото е минус. Утре, като стане от сън, ще каже: „Мамо, днес ми се яде“. – Яде му се, защото е плюс. Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде. – Много просто, дъщерята си определила някаква среща. Тя казва: „Мамо, днес имам важна работа, нямам време за ядене“. Тя има гост, затова не може да яде. Щом си отиде гостът, тя има желание за ядене. Когато момата иска да се разхубави, яде много. Тя яде повече масло, за да затлъстее; повече месо, за да развие мускулите си, а за да придобие по-ясен поглед, яде повече тестени работи. Колкото повече яде, тя притуря нещо към лицето си: боядисва го с червенко и го заглажда. Добре прави момата, знае как да замаже лицето си. Тя използва яденето за мазане на къщата си, да я харесват другарките и другарите ѝ.

И тъй, ако питате какво представя животът, отговарям: животът е сбор от процеси. Храненето е един от тия процеси, резултат на една велика причина. Един от важните стимули в съвременната култура е въпросът за храненето. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Някой философ пише книги, философства все за яденето. Адвокатът защитава хората, професорът преподава – всички осигуряват яденето. Материалистите казват: „Хлебец, бабам, хлебец! Той е смисълът на живота“.

Ще продължа мисълта си с едно разяснение върху материалистическите възгледи. Това може да бъде неразбрано за вас, но, покрай много неразбрани неща, нека остане още нещо неразбрано. Когато се роди дете в едно семейство, родителите веднага внасят в пощата или в банката на негово име известна сума за определен срок. Щом мине определеното време, те взимат парите, с лихвите заедно. Един знаменит математик правил изчисление в каква сума ще се превърнат пет стотинки дадени под сложна лихва в името на Христа, от деня на раждането Му до 1880 година. Той изчислил, че се получава едно грамадно число, образувано от 39 цифри. Математикът продължил по-нататък изчисленията си. Според него, земята тежи 5,875 секстилиона килограма. Ако беше направена от злато, земята щеше да тежи три и половина пъти повече от сегашното си тегло, т.е. 20,562 секстилиона килограма. Теглото ѝ в злато, изчислено в пари, възлиза на два милиарда по два милиарда английски стерлинги. Стойността на цялата земя пак не може да се сравни със сумата, получена от петте стотинки дадени в името на Христа. Значи цената на цялата земя би могла да изплати само една част от капитала, получен от петте стотинки. Ако всяка минута падаше от небето по едно златно кълбо, голямо като земята, нужни са 4,900 милиона кълба в продължение на 9,300 години, за да се изплати сумата, до която е достигнал капиталът от петте стотинки. – Как е възможно това? – Възможно е. Математиците, когато нямат работа, правят подобни изчисления. Дали е вярно това или не, то е друг въпрос. Важно е, че те са дошли до заключението: малките причини произвеждат големи последствия. Ако пет стотинки в определен срок нараснаха на такава голяма сума, колко по-голям ще бъде резултатът на по-големите причини.

Като знаете това, приложете тоя закон и при храненето. Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш. Човек трябва да има широки разбирания.

„Ако не ядете, нямате живот в себе си.“ Аз не отричам процеса на яденето, но трябва да знаем начина за трансформиране на енергията. Като се нахраниш, трябва да трансформираш енергията, която си възприел. Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная, какво ми става, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи“. Викаш лекар, взимаш очистително, но апетитът ти не се връща. Тоя закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на сърдечния и умствения свят. Законът е един и същ, но методите са различни. Искаш да любиш, но в сърцето ти е влязло тягостно чувство и казваш: „Не мога да любя, сърцето ми е закоравяло“. Искаш да ядеш, но не можеш. Казваш: „Някакъв дявол е влязъл в мене“. – Никакъв дявол не е влязъл.

Питам: как си представяте дявола? Има ли той форма, съдържание и смисъл? Рационално число ли е той, или ирационално? Въплътеният дявол е самият човек. Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема си. Дяволът се движи много, поради което се уморява. Като разбереш, че е много уморен, ти му казваш: „Приятелю, сега ще почиваш“. Под „почивка“ разбирам пост. Значи щом не можеш да ядеш, ще постиш. Пост, почивка, глад са синоними. Религиозният мисли, че постът може да го спаси. Не е така. Енергията трябва да се трансформира. Как става това? – Чрез пост. Природата изпраща на човека някаква болест, която го заставя да лежи известно време и да не яде. Като пости, стомахът му постепенно се подобрява, апетитът се връща и той оздравява. Майката се радва, че детето ѝ напълняло. Аз виждам, че след време то ще заболее и ще стане слабо като кука. Пълнотата е като надута гайда. Като свири гайдарджията, тя се надува до пръсване. Щом престане да свири, тя се изпразва и от нея се чуват звукове „пи-у-у“. После пак се надува и започва да свири. Гайдарджията разбира добре законите. Като не му се свири, той свие гайдата, сложи я под мишница и пак тръгва. – Закъде? – Дето има сватба. Там ще надуе гайдата и всички ще го обиколят. Той ще свири, те ще играят. Така ще стане обмяна. Учените питат: „Как така ще играем?“ – Ще играете, разбира се. Когато един свири, друг играе. После първият играе, вторият свири. Ако единият не свири, а другият не играе, и двамата ще постят, ще държат ръцете си на благоутробието, или главата си в ръцете, и ще минават за религиозни. Да играеш и да свириш правилно, това значи да се научиш правилно да ядеш и да мислиш. Това значи да свиеш гайдата си и да отидеш на друго място да свириш. Това, върху което ви говоря днес, е важно за вас. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени ще станете, нито религиозни. Една турска поговорка казва: „Теле дошъл, вол си отишъл“. Ако кажеш на някого, че не знае, той се обижда. Обаче, ние знаем, че не знаем. Съществува философия на незнанието, наречена „агностицизъм“. Тя твърди, че хората нищо не знаят. Каква философия има в това да мислиш, че нищо не знаеш? Агностицизмът, според мене, е наука да знаеш как да изпразваш шишето. Изпразването е отрицателна величина, т.е. минус. Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш да наливаш нещо в него. Значи съществуват две философии: агностицизъм, с минус, и гностицизъм – с плюс. И двете спорят върху въпроса трябва ли да се пие кръв, или не трябва. Като ядете, трябва да разберете дълбокия смисъл на храненето, да разберете защо природата ви го е наложила. Това ви се вижда смешно, обаче, аз често си служа със смешни работи, за да не заспите.

Един знаменит евангелски проповедник държал една хубава, съдържателна проповед. Залата, в която държал проповедта, била голяма и се проветрявала с много вентилатори. Тоя ден забравили да отворят вентилаторите, поради което въздухът се развалил от образувания въгледвуокис при дишането. От нечистия въздух хората започнали един след друг да заспиват. Полузаспали те едва разбирали какво им се говори и казвали: „Така е, право говориш“. Като видял това, проповедникът извикал: „Огън!“ – „Къде?“ – „В ада.“ Значи когато се говори на хората за възвишени работи, те спят. Когато чуят думата „огън“, те веднага скачат и питат де е огънят. Сега пак ви питам: Защо природата е наложила яденето?

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Значи има хляб, който не е жив. Изкуство е да се храниш със живия хляб, със живата храна. Хората се хранят с мъртва, заразена храна, поради което страдат. – „Вярно ли е, че ядем нечиста, заразена храна?“ – Вземете малко месо и го сложете под микроскоп да видите какви бацили има в него. Според някои лекари и най-издръжливите бацили при 100 градуса вече умират. Не, има бацили, които и при 2,000 градуса не умират. Значи не е безопасно да ядеш месо, което е стояло два–три дни закачено на кука. В него се развили вече бацили, които внасят своята отрова в организма и причиняват различни болести. Сегашната медицина е дошла до невъзможност да се справи с многобройните болести, особено нервните. Лекарите не знаят вече как да ги именуват, затова на всяка нова нервна болест дават общото име „американичи“. Един знаменит американски лекар изследвал нервните болести в Америка и дошъл до положение да не знае какви имена да им даде. Всеки ден той се натъквал на различни вариации нервни болести и най-после ги нарекъл с общото име „американичи“. В същото положение се намира и математикът, като дели ирационалните числа. Дели, дели и все остатък получава. Най-после той казва: „Получава се еди-какво си число с остатък“. Колкото и да се дели това число, краят му не може да се намери. – Защо? – Защото числото е несъизмеримо. Ще изнеса един научен факт, който е толкова неразбран, колкото примера за петте стотинки, дадени под сложна лихва за 1880 години. Представете си, че поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти, една малка инфузория. При това увеличение тя се вижда много голяма. Тя има стомах, нервна система и други. Има известен род инфузории с 20 стомаха. Ученият, който прави наблюдение, казва: „Ако приемем, че инфузорията не представя една хилядна част от затвореното пространство на микроскопа, но един метър, то всяка молекула от нея ще бъде един милиметър от големината ѝ, атомът ѝ пък съставя една милионна част от метъра“. Същият учен изчислява колко атома има в главичката на една игла с два милиметра в диаметър. За колко време могат да се преброят тия атоми? Ако всяка секунда преброяваме по един милиард атоми от главичката на иглата, ще ни бъдат нужни 250,000 години, за да преброим числото на всичките атоми, които се равняват на едно число, с начална цифра 8 и 21 нули накрая. Какво печелим ако преброим всичките атоми, които съставят главичката на иглата?

И тъй, животът на сегашните хора не е нищо друго освен проверка на това, което са правели в миналото. Вашите мисли и чувства, които имате, са проверка на миналия ви живот, но всичко това е толкова разхвърляно у вас, че не знаете кое отде иде и защо иде. Един ден си въодушевен, на другия ден си сгушен, не знаеш, какво да правиш; един ден си гладен, на другия – сит; един ден си болен, на другия – здрав. Като не знаете защо става така, казвате: „Това е американичи!“ – минавате за учен човек. Казвате: „Съвременната наука е разрешила всичко“. – Ако наистина е разрешила всичко, тя трябва да ни покаже как да устроим живота си. Ако социологията е разрешила важните въпроси, тя трябва да покаже как да се оправят отношенията между всички народи и общества, как да се избягват войните. Нека дойде една жена – домакиня, да ни обясни как вади масло от млякото. Освен чрез биене не може ли и по друг начин да го получи? Защо вадят масло от млякото? Защо квасят млякото? Ще кажете, че според професор Мечников киселото мляко съдържало известни бацили, които продължават живота. Проверихте ли това? Вие си служите с непотвърдени истини. Когато Христос казва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“, Той подразбира великите закони на Битието. Следователно, който разбира Божията Мъдрост и яде по всички правила на Божествената наука, той има живот в себе си. Сега аз говоря върху въпроса за яденето от практична гледна точка. Всички майки и бащи, всички учени, цялото общество търсят начин за подобряване на живота си. Тоя въпрос зависи от правилното хранене. Разрешаването на всички социални и икономични въпроси зависи от правилното хранене. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Ако знаеш как да гребнеш с лъжицата, как да отвориш устата си, ти си разрешил много въпроси. Трябва да се справите със своята нервност, с пиянството. – Защо треперят ръцете на пияницата? – За да се отвикне да пие. Природата нарочно разслабва ръцете му, за да не пие. Той взима чашата с вино и, докато я донесе до устата си, тя се разлее. Вземе втора чаша, и нея разлива. Казва си: „Кой е тоя дявол, който ме мъчи?“ Връзва чашата с връв, но пак я разлива. Той започва да мисли как да се справи с дявола. Казвате: „Да вържем дявола с букаи за ръцете и краката“. – Така не се разрешава въпросът. По-скоро ще го усложните, отколкото да го разрешите. Следователно, когато яденето ви се разлива, ще знаете, че някой дявол ви пречи. – Какво трябва да се прави? – Не връзвайте дявола! Ръцете ви трябва да бъдат свободни! Като сложите лъжицата в устата си, да се чува хубава музика. Чупете хляба си по всички правила. Дъвчете го дълго време, да възприемете всичката енергия, която той съдържа. Казвате: „Важно е да ядем, макар и да не е по всички правила на храненето“. – Нямам нищо против това, но и последствията на яденето ще бъдат такива. Христос казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, има живот в себе си; който не яде по тия правила, няма живот в себе си“. Да се храним по новия начин: с малко хляб – с живия хляб, слязъл от небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината за различните болести. Когато гредите на къщата ви започнат да се изкривяват, това показва, че тя се нуждае от нови греди. Видите ли прегърбен човек казвате, че е остарял. – Не е остарял той, но е грешил в храненето. Боли те глава, грешил си в яденето; болят те гърдите, грешил си в яденето; боли те стомах, грешил си в яденето. Ако лекувам болен, каквато и да е болестта му, ще кажа: Приятелю, грешил си в яденето. Трябва да се научиш да ядеш правилно. – „Знаем как да ядем.“ – Не знаете.

Правете опити да видите, че моето учение почива на велики закони. Задайте си за цел в продължение на една седмица да бъдете добри, внимателни с всички хора; да ядете и пиете по всички правила на храненето. Вижте след това каква енергия ще придобиете, каква радост ще внесете в дома си. Казвате: „Бог да оправя работите, ние нищо не можем да направим“. Бог да оправи света! Бог е дошъл на земята да оправи работите, но с минуси. Той е решил да изпразни всички пълни шишета. Той е решил да изпразни всички каси, в които с години са трупани богатства. Той е решил да изпразни всички хамбари и навсякъде по света да засее новото семе. По какъв начин ще направи това Бог, нямам намерение да превеждам на ваш език. Ако го преведа, гащите ви ще почнат да треперят. Няма да изнеса цялата истина. Опасно е да се говори истината на хората. Когато прекарваш страхливия през някаква пропаст, завържи очите му да не вижда отде минава. Като не вижда по какъв път го водиш, ще мине благополучно. И за вас казвам: Ако развържа връзките, с които временно сте превързани, косите ви ще побелеят. Превръзките ви още трябва да стоят. – Развържи ги! – Не, превръзките ви ще стоят, докато минете пропастта. Като излезете благополучно на другия край, ще кажете: „Пътешествието беше хубаво“. Сега ще мислите за ядене. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това означава: Ако не възприемете в себе си Духът и Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Страшни неща идат, но трябва да бъдете герои. И войникът на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой.

Един полковник ми разправяше за геройството си, проявено на Солунския фронт. Той казва: „Стоим, аз и генералът, и наблюдаваме как върви сражението. Страшно сражение беше. Цял треперя от страх. Генералът ме пита: „Как сте?“ – „Много добре съм. Вие, господин генерал?“ – „И аз съм много добре.“ И двамата се тресем от страх, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералът се обърна към мене с думите: „Видяхте ли какви герои излязохме? Такива трябва да бъдат всички войници!“ – Когато човек влиза в живота с идейни разбирания, зъбите му не трябва да тракат от страх. Човек трябва да знае, че яде, за да живее. Животът на човека трябва да бъде насочен към великото, възвишеното и красивото. Човек трябва да знае, защо се жертва.

И тъй, направете опит в продължение на една седмица да се храните по правилата на Божествената наука. Яжте с разположение на духа, без никакво вътрешно смущение. През всичкото време бъдете бодри и весели. Като се храните, бъдете хладнокръвни, като Сократ. Един ден, като му дошли гости, жена му започнала да тропа, да вдига шум. С това тя изразявала недоволството си от гостите. Те запитали Сократ: „Как търпиш това?“ – „Нищо, аз често слушам красноречието на жена си. Тя е много красноречива, произвежда гръм и светкавици, след което иде и дъжд.“ Докато Сократ се разговарял с учениците си, жена му не закъсняла да произведе и дъжда. Взела един леген с вода и заляла Сократ и учениците му. Той спокойно и невъзмутимо казал: „Няма нищо, без дъжд нищо не може да расте“.

Често и при мене идват хора и ми казват: „Лоши сме станали, само се критикуваме“. – Тия, които обичат да критикуват и одумват, са пощаджии. Те носят писмата на хората, с които им съобщават, че някой умрял, друг спечелил или изгубил и т.н. Вината за неприятните известия не е в пощаджията. Той е назначен от бюрото на „трудовата повинност“ да носи писма, за което аз го поздравявам. Като свърши работата си, той е вече свободен. И природата е наложила на човека трудова повинност, той трябва да яде. Който не яде според нейните правила и закони, тя го наказва. – Как наказва природата? – Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и други. Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.

Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.

Сега, като заболее някой, веднага вика лекар. Обаче, ако е болен и не може да плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка. Вината не е в лекаря. Лекарите са учители на днешното човечество. За да нямате нужда от лекар, трябва да се научите да ядете правилно. Колкото и пари да ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска да ви научи да се храните правилно. В това отношение и духовните, и светските хора са под еднакъв знаменател. В бъдеще хората трябва да се научат да ядат правилно, за да няма болни и гладни. Природата не търпи гладни хора, защото те развалят духа и разположението на ситите. Когато яде един, трябва да има за всички. Пълненето трябва да бъде за всички, но и изпразването трябва да бъде за всички. Сегашните революции не са нищо друго, освен резултат на дългогодишното неправилно хранене. Сега Бог казва на бедните: „Идете да изхвърлите богатите, да заемете местата им“. След две хиляди години, като дойда отново на земята, ще уравновеся сметките между богатите и бедните. Това е закон. Ако не можете да се храните правилно, революцията неизбежно ще дойде. Тя ще стане в главата, в дробовете, в стомаха – навсякъде.

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Ако вашите мисли, чувства и постъпки не са разумни, ще дойдат лошите последствия в живота. Това е философията на живота, която може да се приложи. Направете тоя опит за една седмица. Който не го направи, ще бъде съден от природата. Тя ще го осъди на две хилядно годишно робство и ще го сложи на работа в трудовата повинност. – Какво представя трудовата повинност в психичния живот на човека? – Нищо друго, освен болести, мъчнотии и страдания.

И тъй, разбирането или неразбирането на хората се дължи на начина, по който се хранят. Храненето разрешава всички въпроси. Ако дойде в дома ви неприятел, не го гонете, но нахранете го добре. Това препоръчва Евангелието. Казано е: Когато в дома ти дойде неприятелят, ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напои го. Щом си богат, давай на всички, които се нуждаят. Ако всички постъпват така, навсякъде ще има радост и веселие. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христос дава плътта си и кръвта си, т.е. всичко, което има. Хората казват: „Христос всичко дава, но ние не даваме“. – Щом не давате, животът ви ще бъде пълен с положителни и отрицателни величини: ще боледувате, ще страдате и ще се мъчите. Така ще бъде за ония, които не дават. Ония, които дават като Христа, ще имат живот в себе си и ще се ползват от плодовете на великото учение. Като ме слушате да говоря, мнозина казват: „Говори, каквото искаш, ние ще правим, каквото знаем“. – Правете, каквото искате, но ще плащате. Най-простото учение, което може още сега да приложите, е учението за правилното хранене. Съветвам всички ви да слезете до учението за храненето, да не мислите, че сте влезли вече в небето. Никой още не живее на небето. Набожни хора още няма. – „Той е религиозен човек.“ – Отвън фирмата му е на религиозен, но вътре в него няма нищо религиозно и набожно. – Той вярва в Бога. – Външната му фирма е такава, но вътре няма никаква вяра. Казваш: „Голяма вяра имам“. – Дай ми тогава хиляда лева на заем. – „Не мога да ти дам, нямам на разположение; не давам пари без поръчителство.“ – Твоята вяра не е достигнала още до хиляда лева. От друг искат сто лева на заем. – „Ех, нямам сега.“ – Каже ли „ех“, ще знаеш, че тоя човек няма вяра.

Доста вече лъжи! Престанете да се лъжете. Не говорете това, което не е; говорете само това, което е. Мъже с мъже, жени с жени, братя с братя, сестри със сестри, говорете само истината! Говорете истината и на себе си! Вие не говорите истината, защото не ядете правилно. Боли те корем, пъшкаш. В това време един твой приятел иде да те види. Ти казваш: „Махни се от очите ми! Корем ме боли“. – Той едва могъл да намери един час свободно време да те посети от любов, а ти го пъдиш. Казвам му: Приятелю, коремът те боли, защото си ял нечиста храна. Пази се да не разстроиш стомаха си, за да не развалиш добрите си отношения със своя брат и приятел. Неправилното хранене разваля добрите отношения между хората. Вън от правилното хранене никаква философия не признавам. Яжте по правилата на природата. Само така ще се разрешат въпросите на живота. Мислете върху храненето, както и аз мисля, прилагам правилата на природата и наблюдавам какви резултати имам. Правете и вие опити.

Като излезете оттук, помнете думите, които ви казах: Яжте правилно! Като вземеш един варен картоф в ръката си, кажи: „Братко, ще ме извиниш, че събличам дрешката ти. Ще те изпратя да се разходиш из стомаха ми, в дробовете и сърцето ми. Там няма да бъдеш добре, но като минеш през мен, ще влезеш в светлата страна на моя живот, ще разбереш какъв е моят ум и моето сърце. Там ще си дадем по една братска целувка“. Така ще постъпите и с ябълката, и с крушата. Като минат през вас, пак ще се целунете. Като се нахраните, ще благодарите за посещението, което сте имали на обяд. Който чуе как се разговаряте с картофите и плодовете, ще каже, че говорите с духове. Кажи: „Разговарям се с храната, която влиза в мене, благодаря ѝ и давам ѝ една целувка. След това моля тия гости да не разказват на никого какво сме говорили“. Когато се храните и вашите братя и сестри отидат в другия свят, ще кажат: „Хората се научиха вече да живеят и да ядат правилно. Заслужават да ги посещаваме“.

Направете тоя малък опит, който ви дадох днес. Като успеете, той ще усили вярата ви в бъдещите опити.

Беседа от Учителя, държана на 3 април 1921 г. в София.

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Сѣятельтъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

И говори им много с притчи и казваше: „Ето, излезе сеятелят да сее“. (Матея 13:3)

В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.

Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.

Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.

Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.

Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт!“ Това значи: „Да става, каквото ще!“ – Не е така. Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.

„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?“ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.

И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце!“ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!“ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.

В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета?“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.

„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.

Друг пример. Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството. Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.

И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.

Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.

Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“. – Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.

Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.

Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство!

„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне. Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство. Знанието е сила, а богатството – условие за развитие. Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.

Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах?“ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.

„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях. Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си. Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.

Какво представя животът на сегашния човек? – Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.

Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.

И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим?“ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света?“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото?“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.

Какво показва тоя пример? – Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват?“ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал!“ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли?“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа. Без работа нищо не се придобива.

Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. – Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп!“ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?

Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета. Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.

„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?

Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите!“ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“. Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.

Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения. – Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си?“ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак!“ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години. Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.

Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога. Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.

Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството. Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли?“ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път. Старото отмина, не може да се върне назад.

И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?“ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене!“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята?“ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа!“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!“

Беседа от Учителя, държана на 27 март 1921 г. в София

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Фарисей и садукей (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

А Исус им рече: „Гледайте и пазете се от кваса фарисейски и садукейски“. (Матея 16:6)

Всичко изпитвайте, доброто дръжте. (I Сол. 5:21)

Квасът е необходимост, стимул в живота. Няма човек, който да е лишен от някакъв квас в себе си. Всеки е заквасен с нещо. Злото не е в кваса. Важно е какъв е резултатът от кваса. „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Всеки е чел тоя стих и разбира какво значи да нарекат някого фарисей или садукей. Това е външно разбиране на въпроса. Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина. Те са индуските брамини. Какво означава на съвременен език думата „брамин“? Вие сами ще си преведете тая дума. Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“. Садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“. Фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите. Садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар, че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите. Всеки, който се отклони от тяхното учение, може да бъде осъден от самите тях на смърт. Те казват за него: „Той е еретик, враг на държавата, на отечеството, на цялото човечество“. Фарисеите ходят на черква, палят свещи. Като минат край някоя черква, не я отминават, докато не се прекръстят няколко пъти. Каквото говорят, не изпущат случай да споменат името на Господа най-малко десетина пъти. С това те се хвалят пред Господа. Садукеите се хвалят със своето неверие. Дето седнат-станат, навсякъде поддържат идеята, че Бог не съществува. Значи едните се хвалят с вярата си, а другите – с безверието си.

В Посланието си към Солуняните, Павел казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ И фарисеите, и садукеите имат добри и лоши страни. Че има Бог в света, това е вярно, но Той не е такъв, какъвто фарисеите си Го представят. Че няма Бог в света, и това е вярно, но не точно така, както садукеите казват. Ще кажете, че това е противоречие. Наистина, това е противоречие, но когато твърдим, че Бог е всесилен, всеблаг, а същевременно в Негово име бесим, колим и осъждаме хората на чиста правдина, там ли е Бог? – Не, Бог не благоволи в смъртта и наказанието на хората. Дето правдата отсъства, там не е Бог. Не че Бог не съществува, но Той не може да съществува в умовете и сърцата на такива хора. Учението на фарисеите е стремеж на човека да се приближи към Бога по форма. Учението на садукеите е стремеж на човека да се отдалечи от Бога по форма.

Ще се запитате, коя е причината за съществуването на тия две противоположни учения? За мене причината е ясна. Какво прави момъкът, когато се влюби в някоя мома? Той обикаля къщата ѝ по няколко пъти на ден, среща я, дава ѝ цветя – кръсти се пред нея, казва ѝ: „Не мога без тебе“. От време-навреме момата поглежда през прозореца и се усмихва. Той не престава да обикаля къщата ѝ, моли се. Казват за момъка: „Тоя човек е много набожен“. Да, фарисей е той.

В Пловдив имало две евангелски училища: мъжко и женско. Те били едно срещу друго. Един от учениците на мъжкото училище, способен младеж, се готвел за проповедник. Според изискванията на евангелската черква, който иска да стане проповедник, трябва да се разкае и изповяда греховете си пред Бога. За да го приемат за проповедник, трябвало да го следят, да видят, как живее. Забелязали, че той много плаче, и си казвали: „Тоя млад човек е достоен за проповедник. Обича Христа, плаче и се разкайва за грешките си“. Да, неговият Христос е на прозореца на женското училище. Той бил влюбен в една от ученичките на евангелското училище, постоянно поглеждал към нея и плачел. Следователно, когато кажат за някого, че е православен, аз зная, че неговото православие е на прозореца. За друг казват, че е евангелист. – Неговият евангелизъм е на прозореца. Какъвто и да е човек по вяра или убеждение, той все гледа към някой прозорец. – Защо човек става садукей? – Много просто, момата, която обича, го отхвърлила и се влюбила в друг. Той казва: „Не се интересувам повече от тая мома, не искам да зная нищо за нея, за мене тя не съществува“. Като минава край дома ѝ, под прозореца, дето тя поглежда, той плюе и отминава. Така постъпват много хора с Бога. Докато имат власт, пари, те са фарисеи и казват: „Има Бог в света!“ Щом изгубят властта, парите и службата си, те казват: „Бог ли? Не искаме да Го знаем! Не се интересуваме от такъв несправедлив Бог“. – Това са съвременните християни. Те се смеят на езичниците, че вярвали в идоли. Аз не намирам голяма разлика между сегашните християни и едновремешните езичници. Те се различават по форма, но не и по съдържание.

Влезте между християните, да видите каква външна култура имат! Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал. Те носят това убеждение вътре, в себе си.

Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството? Грехопадането се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън!“ – Пари, разбира се, в ада се намираш.

И тъй, и когато приемаме Бога, и когато Го отричаме, това са все човешки изкривени разбирания. Щом казваш, че вярваш в Бога, готов ли си да се пожертваш за Него и за ония, които Го любят, и които ти любиш? Готов ли си да се пожертваш и за ония, които Бог люби? Ако кажа, че любовта на Бога е еднаква към всички живи същества, от най-малките до най-големите, ще ми възразите, че не сте съгласни с мене. – Защо не сте съгласни? – Защото човек стои най-високо от всички живи същества. Вярно е, че човек стои по-високо от всяко животно. Обаче, по същество между човека и гълъбчето, например, няма никаква разлика. След време гълъбът може да стане човек, а човек трябва да има стремежа на гълъба, да хвръкне високо в пространството, да се храни със зрънца като него. Гълъбът се храни с най-чиста храна. Ако вашият мъж беше гълъб, нямаше ли да живеете като гълъбите? И ако вашата жена беше гълъбица, нямаше ли да се храните и да живеете като гълъбите? Казвате: „Сега толкова много плачем и страдаме!“ Питам: Плачът спасява ли хората? От хиляди години хората плачат – мъже, жени и деца – всички плачат, но с плач никой не се е спасил. Заблуждение е да мислите, че плачът ще ви спаси. – „Тогава кой ще ни спаси?“ – Любовта. Освен Любовта, няма друга сила, която може да спаси човечеството. Това е абсолютна истина. Ако някой каже, че друга сила, вън от Любовта, може да ви спаси, той не разбира Божиите истини.

Казвам: Ако има сила в света, която може да спаси човечеството, това е Божията Любов. Ако има сила, която може да посочи правия път на хората, това е вярата. Ако има принцип, който да внесе светлина и знание в човешките умове, това е Божията Мъдрост. Значи Любовта спасява, Мъдростта прави човека мъдър и му посочва начин, как да живее. Вън от тези истини всяко друго учение е фарисейско и садукейско. – „Докажи това!“ – Лесно ще го докажа. Ако сега, като ви проповядвам, имам предвид да събера от вас известна сума, да построим църква, моите мисли и чувства не са чисти. В тях има нещо фарисейско. Колко трябва да плащаме на слънцето, което грее отгоре? Колко трябва да плащаме на майка си, която ни е родила и отгледала? Ако майка ми каже, че трябва да ѝ плащам и да се грижа за нея, защото ме е родила, тя не е истинска майка. Под „майка“ разбирам същество на абсолютно безкористие; братът е същество на абсолютно безкористие; сестрата е същество на абсолютно безкористие. Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува. Това е принципиален въпрос.

Като говоря така, някои може да се обиждат от думите ми – това нищо не значи. Ония, които обиждат Любовта, и аз ще ги обидя. На ония, които не обиждат Любовта, ще дам своето целование. Ония, които обиждат Мъдростта, и аз ще ги обидя. На ония, които носят Мъдростта в себе си, ще дам своето целование. Казвате: „Който ни обижда, да му мисли!“ – Вие да му мислите, няма защо аз да мисля. – Кога мисли човек? – Когато работите му не вървят добре. Кога мисли жената? – Когато мъжът ѝ замине за другия свят. Докато е жив тя знае само да иска и да заповядва. Щом остане сама, тя започва да съжалява за мъжа си; вижда, че друг като него не може да намери. Най-после си казва: „Трябва да се заема за някаква работа!“ Както казва жената, така казва и мъжът. Каквото решение вземе жената, такова взима и мъжът. Добре е да се работи! Значи човек започва да мисли, когато фалира. Според мене повечето хора са фалирали търговци, които обръщат тефтерите си, да видят, как да оправят сметките си, т.е. как да оправят света. Как ще оправите света? С изгнилите греди ли? Здрави основи са нужни и яки, железни греди. След всичко това ще препоръчват на хората да се хранят с месо. Аз говоря по въпроса за храненето от принципиално гледище, а не от вегетарианско гледище. Смешно е да ме наричат хората вегетарианец. Никакъв вегетарианец не съм. Аз мисля върху първичната храна, която Господ ни е дал. Месната храна прави ли хората здрави и щастливи? – Не ги прави, но няма какво да се яде. Смешно е да се говори, че днес няма какво да се яде, че животът бил скъп! – Защо е скъп? – Защото трябвало да се купува сирене, масло, зехтин, яйца – все скъпи продукти. Минавам през пазара и слушам как се разговарят селянка и гражданка. Последната иска да купи няколко килограма масло. Селянката иска 200 лева за килограм. Гражданката намира, че маслото е много скъпо. От свое гледище тя е права. Обаче, нека си направи друга сметка, да види, колко евтин може да излезе животът ѝ. Днес един килограм жито струва четири лева. Човек се нуждае дневно от 250 грама жито, значи всичко един лев; оризът струва 14 лева килограма – сто грама дневно правят 1,40 лева, за огъня ще дадете един лев на ден – всичко 4–5 лева дневно за един обяд. Сега колко лева изразходва един човек на ден? – Около 50–60 лева. При това положение животът наистина е скъп. Нужно е да се научи човек да яде правилно, да използва всичката енергия на храната.

Сега, не е важно как живеете и как се храните; важно е да не се оплаквате. Прилагайте живата математика в живота си. Лекарите казват, че, ако не яде месо, човек отслабва. Когато майката ражда, не отслабва ли тя? Аз не се радвам на много угоени, нито на много сухи хора. Радвам се на хора, на които умът и сърцето не са фарисейски и садукейски. Радвам се на хора, които мислят право. Питат ме: „Твоето учение съгласно ли е с Православната църква?“ – Аз не признавам никаква църква. Като мярка в живота аз признавам само Божията Любов и Божията Мъдрост. Сега съм в Божия дом и ще постъпвам така, както там постъпват. Като дойда във вашия дом, тогава, искам–не искам, ще правя това, което вие правите и което искате от мене. Майката заставя детето да прави това, което тя иска; учи детето си да яде това, което на нея е приятно. Като порасне, то казва: „Мамо, вие ме излъгахте, научихте ме да живея според вашите разбирания“. Като умре човек казва на родителите си: „Втори път няма да дойда във вашия дом“. Майката пита за децата си: „Какво правят моите ангелчета на оня свят?“ Те казват: „Друг път няма да дойдем в същия дом“. Когато дъщерята почне да слабее и пожълтява, майката казва: „Хапни си, майка, месце; хапни си, да се поправиш, да станеш бяла и червена. Момците обичат червеничките“.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Когато някои мисли ви смущават и произвеждат съмнение и подозрение във вас, търсете причината, как и защо са дошли те, и ги проверявайте. Когато се касае за болестите, вие определено казвате, че те са резултат на известни микроби. Знайте, че в човека се загнездват ония микроби, към които той има известно предразположение. Те стават съдружници с него и започват да черпят от неговите енергии. Незабелязано той заболява и става жертва на тях. Невъзможно е да се загнезди в тебе микроб, с който да не си в съгласие. Ако си в хармония с Божественото Начало, невъзможно е да живееш в дисхармония с окръжаващите и със себе си. Вложете в ума и в сърцето си идеята да възприемете Божията Любов и Мъдрост, да не сте нито фарисеи, нито садукеи. Не твърдете, че Бог съществува, нито Го отричайте, но Той да живее във вас. И с живота си покажете на хората, дали сте вярващи, или не. Питат ме: „Вярваш ли в Бога?“ – Аз съм скъсал вече с вярванията. За мене е важно Любовта и Мъдростта да се въплътят в живота ми. Какво се ползувам от моето учение и от моите теории, ако спъвам всеки човек, който се издига? Какво ще допринеса на човечеството със своите идеи, ако съм готов да подлея вода на всеки, който се изпречи на пътя ми? Какъв християнин съм, ако сърцето ми се свива болно при срещата ми с един учен и разумен човек? Християнинът трябва да се радва на доброто!

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Изпитвайте и доброто, и злото, но задържайте само доброто, като условие за вашето повдигане. Доброто, като принцип, не е нещо отвлечено. Когато не разбират нещо, хората казват: „Това е отвлечена работа“. Българите казват, че някоя мома е отвлечена. Ако момата пристане на този момък, това отвличане ли е? Отвлечен въпрос е оня, който сме оставили на заден план. За да не е отвлечен, трябва да го оставим близо до себе си и да се заемем с решаването му.

Като ви наблюдавам виждам, че някои от вас ще излязат скоро от ада. Какво ще правите, като излезете от ада? Излизането от ада подразбира влизане в новата култура. Какво ще стане с вас, като влезете в тая култура с сегашните си умове? – Ще ви върнат назад. Една опасност ви очаква. Ако започнете да се изкачвате нагоре със старите си вярвания и възгледи, колата ви няма да издържи: ще се откачи и отново ще падне в ада. Англичаните наричат това състояние „backsliders“ т.е. отпадане на вярата. Причината на това състояние се дължи на скъсване на връзката между Божията Любов и Мъдрост и човешката душа. Няма човек в света – свещеник, владика, майка или баща, който, като престъпи Божествения закон, да не попадне под състоянието „backsliders“. Тоя закон действа безпощадно. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура“. Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете“. Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва.

Казано е в Писанието: „Ако повярваш в Господа, ще бъдеш спасен ти и дома ти“. От друга страна е казано: „За да наследиш Царството Божие, трябва да се отречеш от богатството си, от майка си и баща си, и най-после от себе си“. Един ден, когато стане тая промяна с вас, никой не трябва да забележи, че сте се изменили. Какво става сега? Едва замислите известна реформа, всички я знаят вече. Преди да се осъществила тя става известна на цял свят. Така стана с 14-те точки на Уилсона. Българите казаха: „14-те точки на Уилсона ще оправят обърканите работи на света“. Обаче, това яйце не се измъти. Процесът, който спасява хора и оправя света, е вътрешен, а не външен. Никой човек не е в състояние да измъти такова яйце, което да спаси света. Всеки може да измъти такова яйце за себе си, но горко на оня, който оставя друг да мъти яйцето му. Ако оставиш работата си друг да я мъти, ще се намериш отново на дъното на ада. Какво ти липсва сега? Защо не седнеш сам да мътиш яйцето си?

Казвате: „Светът ще се оправи, когато се въведат нови реформи. България ще се оправи, когато се смени правителството, когато ни дадат земи в Македония, в Тракия“. Колко пъти досега българите са владели тия земи! Оправени ли са работите им? – Не са оправени. Колко земи владеят англичаните! Оправени ли са всичките им работи? – Не са оправени. Казвате, че европейците са културни хора. – Културни са, но и те обират, колят и бесят, както и некултурните, само че по-деликатно. Всички хора преследват една и съща цел, но си служат с различни средства и методи за постигането ѝ. Паякът, вълкът и тигърът имат една цел – да удушат жертвата си и да изсмучат кръвта ѝ, но методите им на действие са различни. За мене е безразлично, кой ще ме удуши. В края на краищата месото и масчицата им ще изчезнат. Казваш: „Паяк ме ухапа“. – Е, братко, паякът и вълкът са съдружници.

Сега, като ви наблюдавам, изглеждате много благочестиви, като че се готвите да тръгнете за небето. – „Ако не сме готови, ще се приготвим.“ – Не мислете, че можете да ме излъжете. Аз съм опитал и фарисейското, и садукейското учение – познавам техните плодове. Аз лекувам и фарисейството, и садукейството. Приготвил съм един специалитет за тях. Има едно лекарство, панацея, за лекуване на всички болести. То е хиляди пъти по-ефикасно от пенкилера. – „Да опитаме това лекарство, да видим, какво е!“ – Ще кажа само името му: Любов и Мъдрост. – „Ние не сме толкова глупави, да не познаваме Любовта и Мъдростта. Изпитали сме ги.“ – Вие имате само опитността на различни чувствания и мъдрувания, но не сте опитали още Любовта и Мъдростта. Момък хване ръката на момата. На нея ѝ става приятно, и тя казва: „Колко ме обича той!“ – Да, но той ще те изяде. Така постъпва някой благородник с агнето. Хване го, помилва го с ръката си, след това го пипне по гръбнака, да види изхранено ли е, и казва на жена си: „Това агне е вече за колене. Добре е да го заколим“. Следователно, всеки, който те пипа и глади по гърба, обмисля по какъв начин да забие ножа в гърлото ти. Не вярвайте в културата на ножа.

Казвате: „Как да се проповядва Новото учение?“ – Господ иска от нас да сме справедливи към всички беззащитни същества, колкото и да са малки. Дави се едно малко животно – спаси го. – „Аз не се занимавам с такива работи.“ – С какви работи се занимаваш? – „Искам да оправя България.“ – Ти ще я оправиш толкова, колкото всички българи я оправиха. С един пример ще ви обясня, как ще се оправи България. Това се случило в града Джонстаун в Америка. Гражданите, за да си доставят удоволствия през зимата, решили да заприщят една река над града, за да се пързалят. За тая цел те издигнали висока бетонена стена – бент, и заприщили реката. Няколко години наред те се пързаляли. Обаче, при едно голямо наводнение бетонената стена се съборила, заляла града и 2,000 души се издавили. След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонената стена, но две хиляди души отишли. Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си? Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат. Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки. Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори! Джонстаун ще отиде.

И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят. Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде! Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа?“ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът. Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат. Само така ще проверят истинността на моите думи.

Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън. Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни. Срам е да се наричате такива. Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри. Не, повдигнете се една степен по-високо от любовта, която имате. Да обичаш брата си или сестра си, това е естествено. Да обичаш врага си, това е геройство! – Как ще обичаме врага си? Представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк. Такъв дойде той в дома ти да иска помощ. Ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си. Когато ноктите и зъбите на вълка опадат, може да го приемеш в дома си. Докато ноктите и зъбите му стоят, докато не се е преобразил, дръж го далеч от себе си.

„Пазете се от учението на фарисеите и садукеите!“ Това учение е обхванало целия свят. То е обладало науката, политическия живот, изкуството, музиката – целокупния живот. Ако мислите, че в науката ще намерите смисъла на вашия живот, вие сте на крив път. Друг е въпросът, ако употребите науката като средство за развитието на вашия ум. Тогава сте на прав път. Ако приложите политическия живот за развиване на добродетелите си, на прав път сте; ако го използвате като средство за прехрана и за благуване, на крив път сте. Ако употребите религията за добри дела, на прав път сте; ако я употребите като средство за прехрана, за лични изгоди, на крив път сте. Душата на всички хора трябва да се изпълни с възвишени и благородни стремежи, да служите на ближния си, на цялото човечество. Казваш: „Не мога да бъда полезен на другите; не мога да служа на човечеството“. – Всеки човек може да извърши голяма реформа в себе си. Това се иска от него, то е предвидено. Отде знаеш, че, като завъртиш своя ключ, след тебе няма да тръгнат хиляди души? Хиляди души, като завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат един милион хора. – „Ние не можем да направим това, не можем да оправим света.“ – Няма защо да оправяте света. Ще завъртите ключа на вашата възвишена Любов и Мъдрост, ще изхвърлите навън всички лъжи, всякаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бъдем служители на доброто, на Любовта и на Истината, да станем истински човеци!“

Сега, ще ме извините, че ще издам една ваша тайна. Като наблюдавам хората – и грешниците, и праведните, на лицата на всички виждам маска, която им предава благочестив вид. Някой пита: „Как си?“ – „Много добре съм. Ти как си?“ – „И аз съм много добре, благодаря на Бога.“ – Това е актьорство. И двамата не са добре. Човек трябва да бъде естествен. Душата му трябва да е пълна с Любов. Като влезеш в някой дом, трябва да носиш благословение за всички. Ако има болен в тоя дом, ще се впрегнеш на работа: ще изпереш дрехите на всички, ще изчистиш и наредиш къщата. Ако се окаже, че тия хора нямат пари да си купят хляб, ще им донесеш малко брашно, да си направят нещо, да задоволят глада си. – „Мога ли всеки ден да правя това?“ – Ти го направи днес, защото си дежурен, а за утре не мисли. Утре ще дойде друг дежурен, който ще изпълни програмата на деня. Казвате: „Като дойде Христос, тогава ще изпълним каквото се иска от нас. Сега сме още грешни хора, не може да служим на доброто“. – Не е така. С тая беседа съм решил да ви заставя да вършите добро. Помнете: Няма да се освободите от мене. Ще хвана всички хора за гушата и ще ги питам: Готови ли сте да служите на доброто, или не? Като искаш да кажеш лоша дума, хвани се за гърлото. Като кажеш една добра дума, отпусни гърлото си. Ще кажете: „И тебе могат да те душат“. – Ако кажа лоша дума, нека ме хванат за гърлото. Аз ще благодаря и целуна всеки, който направи това с мене.

Новото учение, което ви проповядвам, е свързано с името Божие, с Неговата Любов и Мъдрост. Любовта и Мъдростта са вложени във всеки човек – трябва само да се проявят. От проявата на тия велики сили във вас зависи разбирането ви за духовния свят и връзката ви с него. Никой човек не може да изпълни добре службата на майка и баща, на общественик или реформатор, ако тия сили не работят в ума и в сърцето му. Няма две мнения по тоя въпрос. Ако искате да бъдете силни, да разбирате живота, въоръжете се с Любовта и Мъдростта, които единствени могат да произведат преврат във вас. Аз не искам да постъпвате точно като мене. За големия котел е нужно много пара, за малкия котел – малко пара. Направете малка реформа в себе си, но да бъде абсолютна, да няма две мисли в ума ви, да се колебаете, дали сте постъпили добре, или не. В новото учение – учението на Любовта и Мъдростта, няма никакво изключение. Ако бих станал причина само за едно изключение в законите на Любовта и Мъдростта, бих се превърнал на въглен. Няма същество на земята, което да е изопачило тия закони и да не е станало на въглен. Ако и вие изопачите тия закони, ще станете на въглени; ако ги изпълните, ще се превърнете на диаманти. Казвате: „Тежка работа е тая“. – Не е тежка. Тя е по-лека от това, което вие вършите. Вие вършите много по-тежки работи от учението на Любовта и Мъдростта.

Аз не ви говоря за охолния живот, но казвам, че както живеете, ще имате големи мъчнотии. Това не трябва да ви плаши, но бъдете будни, да използвате мъчнотиите за своето развитие и облагородяване. Мислили ли сте някога, защо ви са дадени ръката, лакътя, юмрука? Ще кажете, че юмрукът ви е даден за удряне, лакетът – за блъскане, когато искате да си пробиете път. Не е така. Ръката е дадена на човека да носи с нея благословение и помощ на страдащите. Ръката е дадена не да подписва смъртни присъди, а да ги отменява; да гаси пожари, да помага на болни, немощни и страдащи. Днес много хора използват ръката си не на място: с нея убиват, колят, удушават. След това спокойно казват: „Еди-кой си човек умрял“. – Не е умрял той, но в устата му сте пъхнали кърпа, да не вика, и сте го задушили. Колко умрели хора виждам да се движат по улиците! Колко живи виждам да носят на гробищата. Пъхнат по една кърпа в устата им и ги занасят на гробищата. Ако кажа, че тия хора не са умрели, ще ме считат за луд. Като срещна такъв умрял, казвам му: Мълчи си сега. Като дойдеш втори път на земята, ще живееш по закона на Любовта и Мъдростта, и никой няма да посегне върху тебе. Той казва: „Тежко, много ми е тежко“. – Едно време ти пъхаше кърпи в устата на хората, сега опитваш резултата на това, което си правил. Сега и на вас казвам: Ако не изпълните закона на Бога, ще ви турят кърпа в устата и ще казват за вас: „Бог да ги прости!“

Какво трябва да се прави сега? – Фарисейското учение да се превърне в Любов, а садукейството – в Мъдрост. Както учените превръщат водата в пара, а енергията на парата в електричеството, така и вие трябва да научите тоя велик закон за трансформиране – да превръщате злото в добро. Не е лошо нещо злото, но кога? Когато се използва като сила за трансформиране на всички отрицателни сили в добро. Павел казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Поддържайте доброто, както в себе си, така и във всички хора. Знаете ли какво щеше да бъде, ако София представяше висок духовен и умствен център и всички софиянци отправят ума си към Бога към всички души в света, към всички добри и праведни хора по земята. Работите на България щяха да се оправят много скоро. Какво правят българите днес? – Изпращат комисии в Англия, дано някак се оправят работите им. С комисии нищо не може да се постигне. Англичаните от време-навреме им отварят по едно малко прозорче, отдето иде малко светлина. В това отношение англичаните приличат на банкери, които, колкото повече дават, толкова повече взимат. Бог е поставил българите на тясно, за да се научат да мислят право. Всеки сам трябва да се изправи. Казвам: Не очаквайте от никого нищо. Бъдете доволни на това, което Бог ви е дал. Уповавайте само на Бога. Бъдете вътрешно силни. Дайте ход на вътрешния подтик в себе си, който може да оправи всичките ви объркани работи. Казвате: „Не можем да направим това“. – Как можахте да направите толкова неща на фронта? Там бяхте герои. Ако кажем на свещениците да изпълнят закона на Любовта, и те ще кажат като вас, че не могат да Го изпълнят. Не е вярно, че не могат да Го изпълнят, но не е в интереса на църквата. Когато отиваха на война, в интереса на църквата ли беше това? – Какъв е интересът на църквата? – Да се проповядва Любовта и Мъдростта в тяхната пълнота. Ще кажете, че трябва да се вярва в църквата и нейните служители. Вярвайте в Живия Господ, в живата Любов и Мъдрост, които ни дават светлината и великите блага на живота. Бъдещето носи едно чудо за света: вярващите ще станат безверници, а безверниците – вярващи. Ония, които са в Царството Божие, ще бъдат изпъдени навън, а тия, които са вън, ще влязат в Царството Божие. Това се очаква да стане на земята. За да не ви изпъдят от Царството Божие, излезте преждевременно, за да помагате на братята си, които искат да влязат вътре. Христос иска да ви види с безверниците и заедно с тях да влезете в Царството Божие. Христос казва: „Синовете на Бога ще бъдат изпъдени от Царството Божие“. Като знаете това, кажете в себе си: „Господи, искам да бъда в света, да работя за по-малките си братя“. Казваш: „Господ е добър към мене“. – Господ е еднакво добър към всички, но вашите отношения към хората не са еднакви. И отношенията на всички хора към Бога не са еднакви. Когато кажеш, че Бог не е добър към тебе, причината се крие в лошото, на което си дал път в себе си. Като види това, Бог те натисне и започва да те разтрива. Бог ще разтрие всички хора, всички народи по лицето на земята. Няма да остане на земята човек, на когото коремът да не се изпразни.

Желая на всички да заживеете според закона на Любовта, да се възстанови между вас пълна хармония и единство. Когато срещна на пътя и видя, че не е в хармония с Любовта, ще го хвана за гушата. Решил съм да си служа с бързата процедура. Ще действам бързо, както постъпват крадците с богатите. Влиза такъв родолюбец в дома на един голям богаташ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството или за народа“. Богаташът се замисля и казва: „Имам жена и деца, има за кого да се грижа и кого да поддържам. При това, жена ми не е съгласна да давам пари навън“. След дълго колебание той дава една малка сума на просителя. Някога при богаташа дойде един апаш с револвер в ръка и му казва: „Готов ли си доброволно да дадеш една голяма сума за нашето дело? Ако не дадеш нещо доброволно, ще платиш с живота си“. Богаташът веднага изважда кесията си и брои, колкото му искат. Като си излезе апашът, той казва: „Слава Богу, че не ме уби“. Като насочва револвера си срещу богатия, апашът казва: „Ти, разбойнико, който никога не си изпълнил Божията воля, давай скоро, каквото ти искам“. Богатият даде сумата, която му искат, но после завежда углавно дело за изнудване. Че той изнудил стотици хора, не мисли за това. Ти завеждаш дело против някого, но не знаеш, че на небето има заведени много дела против тебе. Как ще отговориш за тия дела? Всички ще бъдете съдени. Всички ще бъдете душени. Това е една велика истина, която всички ще проверите. Небето и земята ще преминат, но законите на Божията Любов и Мъдрост ще се приложат. Да служиш на тия закони, това значи да чувстваш, че нещо те закриля и повдига. Когато всички почувстват това, те ще оказват добро въздействие на окръжаващите. Днес, като се съберат двама–трима души, веднага образуват партия. Други двама–трима образуват друга партия. Мъжете образуват една партия, жените – друга партия. Много партии има в България. Всички мислят, че разрешават важни въпроси. Долу вашето партизанство!

Като ме слушате да говоря, казвате: „Чакай да видим, още какво ново има да ни се каже“. – Новото е, че ще ви дам едно угощение. Ще дойдете в моята гостилница, ще съблечете дрехите си, ще събуете обувките си; аз ще ви дам нови дрехи и нови обувки. И аз сам ще ви прислужвам да се нахраните. След това ще ви дам по една целувка и ще кажа: Братя, искам и вие да постъпвате по същия начин. Само така ще имате моето благословение, както и благословението на всички добри и праведни хора. Този е пътят, който Христос открива за човечеството. В тоя път ще срещнете Христа, Който ще ви каже: „Дерзайте, аз съм с вас!“ Да не ме разберете криво! Христос е вътре във вас и вън от вас. Търсете Го в светлината, която е вън от вас, и ще Го намерите.

„Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.“ И днес Христос казва: „Изхвърлете фарисейството и садукейското учение от сърцата и умовете си. Аз ще се вселя във вас, и Божието благословение ще дойде върху вас“. Като се върнете по домовете си, всички ще почувствате това благословение: един по-скоро, друг – по-късно; един след десетина години, а други – след 20–30 години. Няма да остане човек на земята, който да не почувства това благословение. Ще дойде ден, когато думите, които ви говоря, ще светят и горят, а вие ще играете ръченица. Хубаво нещо е ръченицата. И в доброто има игра. Защо играят само здравите? Според мене и болните трябва да играят. Аз бих желал всички хора да играят. Някой казва: „Утробата, умът, сърцето ми заигра“. Играта е отлично средство за тониране. – „Сега не ни е до игра.“ – Докато сте в злото, не трябва да играете, но щом влезете в доброто, и на млади, и на стари препоръчвам да играят. Има игра на карти, на пиано, на цигулка – на всичко играйте, но така, че вашият ум и сърце да бъдат бодри и весели.

Сега, да не останете с мисълта, че, като ви срещна на пътя, ще ви удуша. Ако видя, че в гърлото си имате цирей и умирате, веднага ще бръкна в устата ви да пробия цирея. Ако сте настинали, ще ви разтрия. Казвам: Всяко ваше действие трябва да бъде за добро.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че половината от вас сте герои. Казвате: „Убедихме се вече в това, което ни се говори“. Другата половина казва: „Да си помислим малко!“ – Може да мислите, колкото искате. Дадох ви срок хиляда години. Ако искате, още днес може да се заемете за работа; ако искате, може и по-късно. Фарисеят и садукеят трябва да излязат вън от вас, и всеки да мисли добро за брата си и за сестра си. Геройство е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци. Понякога една обида струва повече от една целувка. Например, някой изгубил съзнание и припада. За да го свестят, удрят му плесници. В тоя случай, плесницата е за предпочитане пред целувката.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.

Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв. Работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно. Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи. Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.

Сега вие мислите, че ще ви преситя и си казвате: „Ние искаме да ни кажеш нещо съществено, как може да се оправи България“. Божественият свят е оправен, но вашият не е още оправен. Няма да минат много години и вашият свят ще се оправи. Вложете повече вяра в Живия Господ. Нека възкръсне Той в душите ви! Идват вашите ангели отгоре, да вдигнат камъка от гроба ви и да кажат: „Лазаре, излез вън!“ Като ви извикат, ще ги послушате ли? Лазар чу тия думи и веднага излезе вън, дето свалиха плащаницата му. Последното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излез вън!“

Сега и на вас казвам: Излезте от гробницата на фарисейството и садукейството и влезте в Божествения свят на Любовта и Мъдростта. Снемете плащницата от себе си! Тогава ще видите лицето на Божиите ангели, и всички ще се зарадваме – и вие, и аз.

Беседа от Учителя, държана на 20 март 1921 г. в София.

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Новиятъ човѣкъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

И облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал. (Ефес. 4:24,25)

Съвременните хора страдат от това, че говорят на много езици. Понеже всички езици нямат еднакъв знаменател, то и думите им не изразяват едно и също нещо. Това показва, че всички народи са на разни степени на развитие. Тази е причината, дето сегашните културни хора не разбират първичния, т.е. Божествения език и, като превеждат Божественото, правят грешки. Кой е Божественият език, малцина знаят. Повечето хора и народи си служат с преводи. Като изучавате математиката и геометрията виждате, че правилата, формулите и законите им са едни и същи. Дали ще ги изучавате като французин, руснак, англичанин, българин, японец или китаец, правилата и формулите им са едни и същи. Ето защо аз гледам на математиката и геометрията като пръв символичен превод на Божествения език. Основата на геометрията е точката, а на математиката – единицата. Следователно, който научи смисъла и значението на единицата, ще знае всичките правила и формули в математиката; който научи смисъла и значението на точката, ще знае цялата геометрия. Известна ви е аксиомата, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. – Защо? – Защото правата линия се образува от две разумни точки, т.е. от две разумни същества, които избират най-късото разстояние за общение помежду си. Като се движат едно към друго, те непременно ще образуват права линия.

И тъй, правата линия не е нищо друго, освен общение, връзка, път между две разумни същества. В математиката правата линия е единицата, която съдържа в себе си всичко. Сам човек не може да образува права линия. Казвате, че от движението на точката се образува правата линия. Не, една точка не образува права линия. За да се образува права линия, трябва да се движат две точки една към друга. Две разумни същества трябва да си подадат взаимно ръка, за да образуват права линия. Обикновено хората се ръкуват с дясната си ръка. Значи дясната ръка е права линия, създадена от човешкия ум. Едното разумно същество е умът, а другото – сърцето. Умът се съединява със сърцето и образуват права линия. Всички хора, които се съединяват по права линия, имат прави дела; тия, които се съединяват по крива линия, имат криви дела.

В 25-ти стих е казано: „Недейте говори лъжа един на друг“. Питам: Как искате да се свържете с мене: по права, или по крива линия? Когато вълкът напада овцата, никога не иде по права линия, но отзад. Той обикаля отзад и неочаквано я напада. Обаче, разумните същества се движат винаги по права линия, съединяват се в едно и образуват единицата. После тия същества взимат нова посока и образуват два прави ъгъла, които се съединяват и дават плоскост – четириъгълник – с четири точки. Той може да бъде и квадрат. Като прекараме диагонал, квадратът се дели на два равни правоъгълни триъгълника с обща хипотенуза – диагоналът. Хипотенузата е производната сила на двете величини, т.е. на двата катета. На човешки език казано, единият катет представя бащата, другият катет – майката, а хипотенузата – синът или дъщерята. Хипотенузата е равнодействащата сила, която регулира отношенията между всички разумни същества. Значи синът и дъщерята регулират отношенията и между майката и бащата. В тоя смисъл родителите са противоположни сили, които преследват различни интереси. Благодарение на това отношенията между мъжа и жената в семейството имат повече търговски характер. Казват за някоя жена, че много плаче за умрелия си мъж. На нейните сълзи може да се вярва само 25%. Такива са сълзите и на мъжа за жената. Жената казва на мъжа си: „Колко те обичам! Умирам за тебе“. И мъжът казва, че умира за жена си. Умират те!

И тъй, квадратът представя полесражението, т.е. физическия свят. Диагоналът в квадрата, или хипотенузата в правоъгълния триъгълник, представя оня велик закон, който примирява противоречията. В математиката хипотенузата е единицата, а в Божествения свят – Бог. Значи думите хипотенуза, единица, Бог са преводи на двете точки, които се движат една срещу друга, за да образуват правата линия. Двете точки, т.е. двете разумни същества, като се движат едно срещу друго, са създали небето и земята, т.е. висшия Господ. Кой богослов, учен, философ или светия може да каже какво нещо е Бог. Кой може да Го опише? Бог не е такъв, какъвто ние си Го представяме. И жената не е такава, каквато мъжът си я представя. Нито мъжът е такъв, какъвто жената си го представя. Че това е факт, виждаме от недоволството на мъжа и жената веднага след женитбата им. Едва изминал един месец от женитбата им, и те са недоволни един от друг. Мъжът става сериозен и замислен, и жената също. – Защо са недоволни? – Защото търсят щастието вън от себе си. Щастието, доволството е в самия човек. Който мисли, че може да го намери вън от себе си, той живее в света на илюзиите. Двамата влюбени, като се оженят, стават огледало един за друг. Те са недоволни от своето огледало. Много естествено, в огледалото няма живот. Това е старото учение – учение на лъжата; да се лъжем, че се обичаме. Чудно е, когато майката кръщава детето си преди да го роди! Може ли да се даде име на детето, преди то да се роди? Сегашните хора кръщават децата си преди да се родят. Майката иска да се кръсти детето на нейно име или на някого от нейния род; бащата иска да носи името на неговата майка или на неговия баща, и започват да спорят помежду си. Не говорете за името на детето, което още не се е родило.

„Не говорете лъжа един на друг!“ С други думи казано: Говорете помежду си с положителен език. Говорете за името на детето само след като се оформи и роди. Преди да се е родило, мълчете. В източната наука се казва, че преди да се свърши една работа, трябва да се мълчи. Ония, които не разбират дълбокия математически език, се учат на мълчание. Сега има и стари, и млади хора, които изучават мълчанието. Питам: Можеш ли да мълчиш, когато си гладен? Да мълчиш, когато си сит, разбирам, но когато си гладен, ще говориш по всички правила, ще разрешаваш всички математически въпроси и ще питаш стомаха си: „Какво искаш, братко?“ Той ще ти отговори: „Много съм гладен. Ти си по-умен, услужи ми. Ти си вън, аз съм вътре, лесно можеш да ми помогнеш“. – „Лоши са външните условия, не мога да ти помогна.“ – „Нахрани ме, иначе, и аз, и ти ще страдаме.“ – Коя е правата линия или най-късото разстояние, по което слиза храната? – Хранопроводът. Някога лекарите хранят болния по друг начин, но той не е естествен. Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал“. Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение. Виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска. И ако се изказва много, пак не е истинска. Ще бъде чудно, ако свещта не издава светлината си. Христос казва, че не трябва да я крием под шиник, но не трябва да я излагаме на течение.

Питам: Защо е необходима равнодействащата сила? – За да регулира човешките чувства. Задавали ли сте си въпрос как се раждат омразата и лъжата? Защо хората мразят и лъжат? Въпреки това, Христос казва: „Да любим враговете си“. Той е обосновал това с един велик вътрешен закон. Според вас това е неестествено. Казваш: „Невъзможно е да любя врага си“. – Де се ражда омразата? – В човешкия ум. Опитайте се да отнемете възлюбената на някой момък, да видите какво ще стане с него. Той веднага ще започне да мрази. Той е образувал с момата права линия. Щом отнемете момата, образува се крива линия и той започва да мрази. Дето има омраза, там любовта отсъства. – Как да се излекуваме от омразата? – Като върнете момата на момъка. – Как да дадем хубавата мома на недостоен момък? Кой момък е достоен? Според мене, ако един момък е достоен, всички момци са достойни; ако един момък е недостоен, всички момци са недостойни. Такъв е законът в математиката. Всички момци имат общ знаменател, а различни числители; всички моми имат общ знаменател, а различни числители.

За обяснение на тази идея, ще приведа един стар, окултен разказ, известен на всички народи. Когато Господ създал света, пожелал да види как живеят хората на земята, затова слязъл някъде на изток, при един брамин. Тръгнали двамата по света. Брамът задава различни философски въпроси на Господа, с цел да научи нещо. По едно време той усетил голяма жажда и казал: „Господи, жаден съм, искам вода“. – „Ще попитаме тоя говедар там, де има вода“ – отговорил Господ. Говедата си пасели спокойно, затова говедарят легнал на меката трева, вдигнал краката си нагоре и свирел с кавала си. Господ се спрял пред него и го запитал: „Знаеш ли де има наблизо вода?“ Говедарят показал с крака си де има вода и продължил да си свири. – „Колко мързелив човек! Млад е, но го мързи да се повдигне и лежешком ни посочва, де има вода“ – казал браминът. Говедарят свирел, мислел за своята възлюбена и си казвал: „Господ е в мене, не Го търси отвън“.

Пътниците продължили по-нататък и срещнали млада, стройна мома, с кобилица на рамо. Тя се връщала от близкия извор, с пълни съдове с вода. Господ казал на брамина: „Виждаш ли тая мома? Ще я дам на говедаря“. – „Той не я заслужава!“ – „Не, той е най-добрият момък, когото можеш да срещнеш в света. Той заслужава тая мома.“ От ваше гледище тоя избор не е прав. – Кой избор е прав? Бих желал да срещна момък и мома, които през целия си живот да не са пороптали. И след като се оженят да живеят един за друг, да са готови да се жертват взаимно, както за Господа. Има ли такива хора в света? – Няма. Мъже и жени, всички пъшкат и се оплакват. Мъжът казва: „Тая дяволица ме измами“. Жената казва: „Тоя дявол ме измами“. – Защо се измамили? – Защото интересите им не се съвпадали. Измамата произтича от противоположни интереси. Като се оженят, мъжът иска да му се роди син, да излезе първо неговият образ. Горко, ако се роди момиче! Бащата казва: „Момиче се роди, пак жена“. Ако майката иска да се роди момиче, а дойде момче, тя е също недоволна. Те не изказват недоволството си пред хората, но помежду си и двамата са недоволни. Така майката и бащата оказват лошо влияние върху възпитанието на детето. Колкото и да е малко недоволството им, то се отразява върху развитието на ума и сърцето на детето. Несъзнателно те подтикват детето към грешки и престъпления. Тия родители не са направени по образ на Бога, Който ги е създал. От Божествено гледище не е важно дали момчето, или момичето, е дошло по-рано на земята. Приемете детето си с благодарност и му кажете: „Добре дошло!“ Обикновено синът се ражда пръв. При създаването на първия човек, който бил направен по образ и подобие на Бога, синът и дъщерята се родили едновременно. При второто създаване на човека от пръст, първо се родил братът, синът, а после сестрата, т.е. дъщерята. Тя била направена от реброто на брата си. Ще кажете, че това е по-особено. Вие знаете, че Адам е първият човек, баща на човечеството. – Адам не е никакъв баща. Бог е Баща на човечеството. Той извади едно ребро от Адам и направи жената – Ева.

Казано е в Писанието: „Който люби баща си и майка си повече от мене, не е достоен да бъде мой ученик“. Това значи: Който люби външната форма повече от мене, не е достоен да бъде мой ученик. Следователно синът и дъщерята, които сте родили на земята, само по форма са наши син и дъщеря. Вие имате друг син и друга дъщеря. Те са създадени по образ и подобие на Бога и носят истинското знание. Когато дойдат на земята, те ще донесат такова знание и любов, че и бащата, и майката ще бъдат доволни.

И тъй, квадратът образува дома: майката, бащата и двете деца – момче и момиче. Когато квадратът, т.е. домът, се движи, образува се обществото, т.е. кубът. Когато стените на куба се движат отвън–навътре, образува се права линия. При движението на двете срещуположни страни на куба се образува права линия, единица; при движение на другите две срещуположни страни пак се образува права линия, единица. Когато се срещнат, двете единици дохождат в стълкновение и, като не могат да отидат нито нагоре, нито надолу, образуват буквата „Т“, т.е. квадратът. Следователно, когато се казва, че трябва да гледаш навътре, това подразбира четвъртото измерение. То има отношение към духовния свят. За да влезеш в тоя свят, ще се концентрираш, ще отправиш ума си навътре, в проекция. Няма да ви разправям, де е тоя свят – вие знаете това. Когато казвате, че не знаете де е духовният свят, вие сте в положението на мома, която изпитва момъка дали я обича, или не. Тя знае това, няма защо да го изпитва. Ако я обича, умът и сърцето са съединени в него и се проявяват хармонично; ако не я обича, умът и сърцето му не са в хармония. Тогава и двамата са недоволни. И детето е недоволно, когато взимат играчките му. Това показва, че всички видове недоволства имат материален характер. Хората искат къщи, земя, пари. Ако нямат това, те са недоволни. – Как ще се оправи светът? – Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа. Момък и мома са недоволни. Оженете ги. Ако са недоволни пак, дайте им къща, ниви, да има какво да работят. Ако са недоволни още, дайте им волове, коне, каруца. Най-после тия неща започват да им говорят, и те се задоволяват. Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от великите закони на Битието.

И тъй, спазвайте тоя закон. Не спъвайте човека в развитието му. Не казвайте, че тоя или оня е недостоен за нещо. Всеки човек, според разбирането си, е достоен за това, което му се дава. Ако според твоя ум намираш, че някой е недостоен, ти спъваш себе си. Аз говоря за това като за математична величина. В такъв случай всяка мисъл, която се явява в ума ти, и всяко желание, което се явява в сърцето ти, са на място. Престъпление е да спъваш развитието на човешкия ум и на човешкото сърце. Дето и да погледнем в обществото, виждаме, че престъпленията се дължат, именно, на това. Някъде мъж и жена си живеят добре, но между тях влезе друг мъж, който не могъл да си намери мома според изискванията си, и хвърли поглед на тая жена. После дойде втори, трети мъж. Всички хвърлят око на същата жена и започват да се карат и бият помежду си. Те се явяват съперници един на друг, но жената е неделима. Тя казва: „Имайте търпение, да родя няколко дъщери. Тогава ще ви оженя всички“. Тя ще ги примири. Това ви се вижда смешно.

Казвате: „Може ли да се говорят такива неща? В тях няма нищо религиозно“. Питам: Какво са допринесли досегашните религиозни форми на човечеството? Ако те носеха нещо хармонично в себе си, щеше ли да има толкова много страдания в света? В тях има нещо дисхармонично, нещо грапаво, което трябва да се изглади. Те внесоха злото в света. Казвате, че не съм правоверен. Как ще определите дали съм правоверен, или не? Това се определя чрез единицата мярка, а тая единица е Бог на Любовта и на Мъдростта. Значи като се проявил в Любов и Мъдрост, Бог създал единицата. Тя е човекът. Като се разделила, единицата създала мъжа и жената. С други думи казано: Бог извадил единицата, или кривото ребро, от мъжа и направил жената. Значи докато била в мъжа, жената се изкривила. Затова Бог я извадил оттам и казал: „Ти не трябва да ходиш вече тъй изкривена, както си била досега. Отсега нататък ще ходиш права!“ Понеже тя още не може да напусне стария си обичай, все ще прегърне някого, като ребро ще го хване. И до днес още все ребра се прегръщат. Едно ребро ще прегърне друго и ще каже: „Моето пиленце!“ Обаче, светът не върви добре. Ние не се нуждаем от прегръдките на кривите ребра. Никакви прегръдки! Когато двама влюбени се срещнат, не трябва да се прегръщат, но да се съединят по права линия и да се целунат, без да се приближават. След това да се отдалечат.

Всички целувки, придружени с прегръщания, са криви ребра, които носят лоши последствия. Това се разбира и в буквален, и в преносен смисъл. С други думи казано: Не допущай никакво раздвояване в мислите и желанията си. Имаш едно желание, но казваш: „Желанието ми може да е криво“. – Не се раздвоявай. Ако е криво, не го изнасяй навън. Бъди абсолютно верен на себе си! Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си. Не мисли, че си направил нещо, от което да се срамуваш. Ако видя една мома с изкривена уста и, като я целуна, устата ѝ се изправи, ще ме осъди ли някой? Обаче, ако целуна една красива мома, и от целувката ми устата ѝ се изкриви, ще ме осъди ли някой? Който види това, ще каже: „Ето един нехранимайко!“ Вие се усмихвате, но казвам: Вие, момци, на колко моми сте изкривили устата! Вие, моми, на колко момци сте изкривили устата! И вие, останалите, на колко хора сте изкривили устата! Сега ще се заемете да изправите устата на всички, на които сте ги изкривили. – Как? – Като ги целунете. Само така ще изправите грешките си. Това е Божественото учение. Това изисква то от всички хора.

Сега аз говоря на всички. Знайте, че между вас няма нито един праведен. Не казвай: „Аз не съм много грешен“. Който се мисли за праведен, той се хвали с греховете си. Дали имаш един грях, или сто гряха, това е равносилно. От една въшка произлизат сто въшки. Едната и стоте са едно и също нещо. Казват за някого: „Той е православен, евангелист, или човек от новото учение“. Според мене, безразлично е, какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там. Нищо не струва небето. Там ме посрещнаха с букети и венци, с музика и песни, какви ли обещания не ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но, въпреки това, не искам да остана между тях“. Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят. Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там. Тя казва: „Искам да живея на земята, тук да стопля сърцето си“. Всички казваха, че тая жена е смахната. Мъжът ѝ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата. – Умна е тая жена, тя е влязла в пътя на спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега.

„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание.“ – В познание на какво? – На истината. Тя е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега, като говоря, ще ви направя една операция; искам да бъдете герои да издържите без упойка. Аз мога да направя операцията и с упойка, но това се отнася до страхливците. На героите направо ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „ох“. Като направя операцията добре, ще останете доволни. Тази операция има за цел да премахне лъжата в света. За да се успее, трябва да обичате истината. Ако не я обикнете, лъжата неизбежно ще дойде. Ако жената не люби един мъж, тя ще извърши някакво престъпление; ако мъжът не люби една жена, и той ще направи някакво престъпление. Това е закон. Все трябва да обичаш някого. Най-малкото нещо да е, трябва да любиш. То може да бъде мушица, бръмбар, цветенце, птичка, животно или човек, но все трябва да любиш. Ако можеш да любиш всички, още по-добре. Започни с любовта към истината. Като тръгнеш на тая любов, ще си създадеш мярка, с която ще измерваш всичко.

„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал.“ Знания трябва да имате! Аз бих ви препоръчал да прочетете всички хубави книги, които досега са напечатани. Това може да ви отнеме хиляди години, но ще ги прочетете. След това ще изучавате Библията и Новия Завет. Тия, които са писали Свещената книга, говорят за фазите, през които е минала земята. Знаете ли каква е била по-рано слънчевата система? Какво знаете за миналото на земята? Между всички планети били прокарани пътища и съобщения за жителите от една планета с жителите на друга. Всяка планета се въртяла както около себе си, така и около своето слънце. Между планетите се породило нещо, което причинило раздор, който, в края на краищата, ги поставил на съответното им място. Слънцето заело централно място, а около него започнали да обикалят останалите планети.

Сега, да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите в слънчевата система показва първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум. Венера е емблема на човешкото сърце, т.е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. Отношенията между тях не са правилни. Някой иска да се прояви, да обича някого, но се страхува и казва: „Ако ме излъже тоя човек?“ Питам: Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар че някои от тях вършат престъпления. Някога престъпленията са фиктивни; те съществуват само в човешкото въображение и произвеждат външна дисхармония между хората. Мразиш някого и си въобразяваш, че той ще ти причини някаква пакост. Ти сам си създаваш зло. В Божествения свят не съществува никакво зло, никаква дисхармония. Обаче, в човешкия свят, между хората произлизат недоразумения, които им причиняват пришки на ръцете. Дълго време трябва да се лекуват пришките, докато заздравеят. Ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.

Питате: „Защо светът е създаден така, а не иначе?“ – Светът е създаден много добре. Той лежи в обятията на Любовта и Мъдростта. Това може да се провери, да се направи един жив опит. Някои религиозни хора казват: „Да напуснем земята, да отидем на небето“. Така говорят и ленивите хора. Те мислят само за пари, за богатство и казват: „Дано по-скоро умре баща ми, майка ми, да ми оставят наследство, да живея по-богато“. Същото се казва и за политиката: „Дано ни дадат повече земя, да поживеем по-добре“. Така заграбват колкото земя искат, без да мислят за последствията. Земята, за която всички хора спорят, е дадена от Господа в наследство на цялото човечество. Тя не принадлежи само на един народ. Ако имате Божествената Любов в себе си, щяхте да се ползвате от всички блага на земята. Обръщам вниманието ви да поправите старите си канализации и да подновите старите си връзки, които Бог е направил. Мъжът, който лъже жената на приятеля си, да се откаже от лъжата. Той отнема жената на приятеля си, като обещава, че ще ѝ даде всичката си любов. Тя повярва на обещанието му, но остава излъгана. Един ден тя се връща при мъжа си разочарована, изнемощяла и окъсана, както блудният син се връща при баща си. Гол, окъсан, беден, той иска да стане слуга на баща си, да изправи грешката си.

Закон е: Ако първият мъж не може да ви даде любов, вторият никога няма да ви я даде. Ако първата мисъл не даде плод, втората никога няма да даде. От злото излиза зло, от доброто – добро. Правете разлика между любовта и вярата. Любовта е създала човешкото сърце, а вярата е съдействала за проява на ума. Тя го подтиква към дейност. Значи соковете на ума са във вярата. За да бъдеш интелигентен, трябва да имаш абсолютна вяра, а не вярвания. Да имаш вяра, но в какво? – В Първата Причина, в Любовта, във великата Разумност на живота. Любовта първо мисли, после говори. В нея всичко е свято, чисто, разумно. В Любовта се крият всички условия за развиване на ума. Любовта е с отворени очи, а не както казват „сляпа любов“. Ако влезете в света на Любовта без вяра, ще си създадете най-голямата дисхармония. Ако обичате някого, не се съмнявайте, дали и той ви обича. Във всяка жива форма, във всеки човек живее Бог. Във всички форми, във всички същества се проявява една и съща единица – Бог. Ако обичате Бога, Той никога няма да ви излъже. Ако се съмнявате в Него, ще опитате горчивините на живота. Затова се казва, че Бог ще изпита всички, които Го любят.

Питате: Какво е заключението от всичко говорено досега? Какво трябва да правим? Аз не правя никакви заключения, не заключвам нещата, но ги отключвам. Сегашната логика казва: „Дай заключението си!“ Ние страдаме само от заключения. Ето едно съвременно логично заключение: „Човек има два крака. Значи всяко същество с два крака е човек“. Право ли е това заключение? От геометрията се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. В математиката се казва, че единицата е основа на всички единици. Как е възможно мъртвата, неразумна единица да образува останалите единици? Значи първата единица е жива и разумна. Тя може да се размножава. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура имат жителите на слънцето? – Има ли хора на слънцето? – Има. При това те са по-разумни и по-културни от хората на земята. Най-простите същества на слънцето са хиляди пъти по-разумни и по-културни от най-умните хора на земята. Представете си тогава какво нещо са най-умните същества на слънцето. Колко по-високо стоят те от най-умните хора на земята!

Казвате: „Науката твърди, че слънцето се намира в огнено състояние. Тогава как живеят там същества?“ Ако, наистина, слънцето е в огнено състояние и там живеят хора, тъкмо това показва, колко разумни са те, за да могат да се справят с огъня. Има ли по-голям огън от Любовта? Когато една мома люби някой момък и не знае как да прояви любовта си, казва: „Изгори ме тоя огън!“ – Защо я изгорил огънят? – Защото не може да люби. Когато два противоположни елемента не могат да любят, непременно ще изгорят. Грешникът не може да живее в огъня на Любовта, затова изгаря. Праведният, обаче, свободно живее в тоя огън и не изгаря. Казано е, че земята ще мине седем пъти през огън. Като чуват това, грешниците казват: „Дано тоя огън не дойде в наше време!“ – Иде вече тоя огън! Мъже и жени, моми и момци, всички ще минат през огъня. Ония, които са готови, ще се целуват по права линия; които не са готови, ще скърцат със зъби. Това е движение по крива линия. Нека всичко върви по права линия. Да няма никакво скърцане със зъби. Казват, че на оня свят цяло да има скърцане със зъби. Днес повечето хора се намират в положението на слугата Стоян, по когото господарят му, свещеник, изпратил на приятеля си писмо и пет хубави, добре опечени риби. Той писал на приятеля си: „Преподобни, изпращам ти по слугата си пет риби“. Стоян взел писмото и рибите и тръгнал да свърши възложената му работа. Понеже рибите го съблазнявали, отвреме-навреме той хапвал по малко, докато изял всичките. Като стигнал в дома на приятеля, също свещеник, Стоян влязъл вътре и подал писмото. Свещеникът прочел писмото и казал: „Стояне, тук има пет риби“. – „Добре, че ги намерихте, дядо попе. Цял треперех от страх, да не би да ги няма.“

Мнозина намират изядените риби само в писмата. Момата чете писмо: „Моя мила възлюбена, изпратих ти пет риби. Много те обичам“. Така, но рибите ги няма, изядени са. Момата се радва, но това не обич. Рибите, рибите! Обичта не е само в писмото. Не трябва само да пише, че е готов да направи всичко за нея. Това са далавери. Наблюдавал съм как момата чете писмо от своя възлюбен. Чете и цяла сияе. После туря писмото близо до сърцето си и се радва. Да, но рибите ги няма, Стоян ги изял. Кой е Стоян? Той е дяволът. Не давайте на Стоян нито риби да носи, нито писма да пише. Когато птичките се любят, пишат ли си писма? Те се срещнат, целунат се и веднага се разделят. Какво прави момъкът, когато люби? Той минава край къщата на момата, страда, мъчи се, че не може да я види. После ѝ пише писма. Ако не знае да пише, взима писмовник и дава на някого да му напише едно писмо. Той изпраща чуждо писмо, готово написано, копирано от писмовника. Пише: „Откак те видях, изгубих мира си, по цели нощи не мога да спя“. Казвам на момата: Като се ожениш, и ти не ще можеш да спиш. Какво дърво! Ако аз пиша на мома, ще кажа: Любезна моя, откак те видях, започнах спокойно да спя. По-рано не можех да спя по цели нощи, но сега съм спокоен. Дай Боже, да бъде така во веки веков!

Какви писма си пишат сегашните мъже и жени? Мъжът заминава някъде по работа, а жената пише: „Откак замина, не съм спокойна, не мога да спя по цели нощи“. И мъжът пише същото. Това не е любов. Жената трябва да пише на мъжа си: „Откак замина по работа, напълно се успокоих. Не бързай да се връщаш. Гледай да свършиш добре работата, за която отиде. Бог да те благослови!“ В същия дух и мъжът трябва да пише на жена си. Сега и мъжът, и жената са неспокойни, не могат да спят, и работите им не вървят добре. – Защо? – Дяволът изял рибите. Това са лъжливи чувства, от които не може да се очаква нищо добро. Не ви упреквам за чувствата, но казвам, че това е лъжливо състояние. Когато мъжът отива на работа, жената трябва да се радва; и да ѝ е мъчно понякога, тя не трябва да му пише за своята мъка. Трябва да се моли за него и да му изпраща добри мисли. Такива трябва да бъдат отношенията между всички хора. Две съседки не си живеят добре. Всяка от тях казва: „Кога ще се освободя от моята съседка?“ – Няма да се освободиш, и двете сте в ада. За да излезете оттам, вие трябва да се освободите от лъжата и да се въоръжите с Истината и Любовта. Тогава Христос ще каже: „Мой възлюбени, ти вече не лъжеш“. Ще простре ръката си върху тебе и ще те благослови. Казваш: „Господи, не виждаш ли, как се мъча? Защо си ме оставил?“ Бог отговаря: „Доволен съм, че се отдалечи от мене. Така ще научиш мъчението и ще се освободиш от лъжата. Тогава ще простра ръката си върху тебе, по права линия, и ще те спася“. Да се движиш по права линия, това е Истината. Тя има само едно измерение. Тя е основа на всички измерения. Точката е единица, начало на всички единици. Наблюдавайте как се тъче. Тъкането върви по права линия. Всички точки се движат едновременно в три посоки.

И тъй, освен движението по права линия има още много движения, които не се виждат. Те стават в човешките мисли и чувства. Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение. Те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път. Спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо, и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“. – „В окови съм.“ Кажи: „Радвам се, че съм окован“. – „Плюят ме и ме хулят.“ Кажи: „Радвам се, че ме плюят“. По-добре да те плюят, отколкото да не те плюят. Живот без оплюване е по-страшен от живота в ада. Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа. Радвайте се, защото е голяма вашата заплата на небеса“. Небесата представят свят на хармония.

Сега, ако очаквате светът да се оправи отвън, нищо няма да постигнете. Каквото управление да дойде, и то ще коли и беси, както и предишните. Светът трябва да се оправи отвътре, всички хора да съзнаят, че са братя. Всички хора трябва да видят грешките си и да ги изправят. Сегашните хора се страхуват от собствените си идоли. Те сами създадоха идолите си. Те сами ги правеха, осветяваха, молеха им се, докато най-после започнаха да се страхуват от тях. Те се молеха на Ваала и казваха: „Ваале, да не ни напакостиш“. – Един чук на Ваала! Никакви идоли, никакви вааловци не ни трябват! Да отидем при Бога, Който ни е създал по образ и подобие свое, и да заживеем в Неговата Любов. Само така ще се разрешат всички научни проблеми, всички въпроси на живота. Пред нас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. Всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени. Навсякъде ще виждате само остатъци от миналото. След това ще дойде новата, велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло. За старото не съжалявайте! Трябва ли сегашните ученици да съжаляват за едновремешните фалаги, с които учителите възпитаваха учениците си? Учителите казваха за учениците си: „Фалаги трябва за тях!“ – Най-добрата фалата е любовта. Най-добрата фалага е вярата. Следователно, ако искаш да изправиш човека, тури го между фалагата на любовта и вярата. Никой не може да се възпита и изправи с бой. Боят не е нищо друго, освен изтърсване на праха от дрехите. Прахът и без изтърсване може да се махне. Сегашните хора, със своя ред и порядък, приличат на жените, които взимат метлата и тръгват с нея от стая в стая, да метат и чистят. Най-после казват: „Изметохме вече“. – Изметохте, но въздухът в стаите е пълен с прах, какъвто по-рано нямаше. Вместо да го изчистят, те го раздвижиха и пръснаха във въздуха.

Дойде един нов проповедник между хората и започна да говори: „Трябва да се живее по нов начин, а не както досега“. Той вземе метлата си и вдигне праха из цялата къща. Не, първо той трябва да отвори прозорците и тогава да мете. Прахът трябва да излезе вън от вашите умове. Българите се нуждаят от нов живот. Те трябва да мислят по нов начин, да започнат с Любовта. Ако рекат да създават своя култура, нищо няма да постигнат. Каквото и да правят, по-висока култура от европейската не могат да създадат. От тая култура по-висока не може да се създаде. Бялата раса е достигнала вече най-високата точка на своето развитие. Ако тя не впрегне силата на своя ум с Любовта, ще дойде най-голямото разрушаване в света. Тая култура ще донесе най-голямата икономична борба за надмощие, кой да има повече, кой да господарува. Това е процес на разрушаване и разлагане. Тоя процес е предвиден в самата природа, затова човечеството взима нова посока на движение. Днес всички разумни хора, мъже и жени, стъпват на краката си и започват да работят съзнателно. Те не мислят вече за това, обича ли ги Бог, обичат ли ги хората, но работят. – За кой Господ говорят те? – За Оня, Който живее в сърцата им. Казвате: „Бог живее на небето“. – Де е небето? – Пак във вас. Аз не говоря за вярата на някой благочестив калугер, който скръсти ръце на благоутробието си и казва: „Аз вярвам“. – Вярваш, но в благоутробието си, а не в Господа. Той отива при владиката и му казва: „Владико пресвети, аз вярвам в това, в което и ти вярваш“. – „Да те благослови Господ!“

Сега, аз не говоря за човешкото благоутробие, но за човешката душа, която се храни с възвишени мисли и чувства. Твоят възлюбен трябва да работи, а не да седи със скръстени ръце на корема. Ако момата скръсти ръцете си по същия начин пред момъка, това значи: „Готов ли си да се жертваш за моето благоутробие?“ Ако и момъкът скръсти ръцете си пред момата, това значи: „Готова ли си да ми дадеш парички, да се пожертваш за моето благоутробие?“ Не, ръцете трябва да бъдат свободни, а не скръстени. Момата и момъкът трябва да седнат един до други и да се запитат: „Готови ли сме, в името на Любовта, да се жертваме един за друг?“ И двамата трябва да се откажат от материални блага, но да са готови сами, със собствен труд, да свият гнездо, в което да снасят яйцата си. Под „яйца“ разбирам идеите и желанията на двамата. Тогава Бог ще им каже: „Да бъде благословено вашето гнездо! Аз ще изпратя своето слънце, своите светли духове, да излеят благодатта им върху вас и вашите пиленца“.

Желая ви повече да не грешите. Това не може да стане изведнъж. Важно е, без да ви налагам, да се проникнете от мисълта за доброто в света. Мислете върху това, което ви говоря. Ако не приемете всичко, приемете за вярно поне 25% от това, което ви говоря. Давам ви срок от хиляда години, да изпълните всичко, което ви говорих и продължавам да говоря. Ония, които не са доволни от тоя срок, да изпълнят всичко за сто години. Ако и това им се вижда много, да го изпълнят за десет години. Ще кажете, че и десет години са много. Тогава намалявам срока на една година, на шест месеца, на три седмици, или на един ден. Ако и тоя срок е дълъг, намалявам на шест часа, три часа, един час, половин час, десет минути, една минута, или една секунда. Най-малкият срок е една секунда. Който се е спрял на срок от една секунда, да му мисли! Дадох ви различни срокове, всеки да си избере който срок иска. Ако доброволно не се наместите на един от дадените срокове, вятърът ще ви намести. От срока, който изберете, ще зависи, кое място ще заемете: първото, или последното. Някои искат да се изправят след хиляда години, а седнали на първо място и скръстили ръцете си на корема. Не ви искам със скръстени ръце. Дясната ръка е на Мъдростта, тя е създадена за благословение. Лявата ръка е на Любовта, с нея човек помага на слабите и страдащите. Следователно, като поставим ръцете си над някого, чрез тях внасям сила в него. Като простреш ръката си върху човека, ти можеш да отправиш към него всичкото благословение, а можеш да отправиш и всичкото проклятие на света. Ти може да бъдеш проводник на злото, но може да бъдеш проводник и на доброто. Чрез ръцете можеш да опиташ всички добрини и всички злини. Преди да простре някой ръцете си, трябва да се запита: „С ада ли съм свързан, или с небето?“ Ако е свързан с ада, нека държи ръцете си на корема; ако е свързан с небето, нека простре ръцете си над бедните и страдащите, да им помага.

„Като се съблякохте вече от стария человек.“ Има ли някои от вас, които искат още да живеят по образа на стария човек? Знаете ли колко кожи е одрал старият човек? Окултистите казват, че за да завърши развитието си на земята, човек трябва да се преражда 777 пъти, и то епохални прераждания. Значи толкова пъти ви е одирал кожата! Толкова пъти сте орали на неговата нива! Какво сте придобили от тая работа? – Нищо не сте придобили. Сега живият Господ, Който ви е създал, казва: „Деца, облякохте се в новия человек, който се подновява в познание. Живейте по неговия закон!“

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас ме обичат повече, а други – по-малко. Защо ме обичате? – Защото давам. Мнозина мислят, че могат да ме излъжат, а да вземат повече. Никой не може да ме излъже. Не искам да ме обичате, само защото давам. Оставете Бог да се прояви свободно във вас. Изявете свободно ония мисли и желания, които Бог е вложил първоначално във вас, преди слизането ви на земята. Оставете настрана ония второстепенни, чужди мисли и желания, които минават през вас. Някои казват: „Аз те обичам много“. – Знаете ли, че тия, които казват, че ме обичат много, са ми причинили най-големи пакости; тия, които ме мразят много, те са ми направили най-голямо добро. Като пътувам из България, най-голямо добро ми направиха комунистите. Свещениците ме хулеха, говореха лошо за мене, пращаха хора да ме шпионират. Защо трябваше да ме шпионират? Не можеха ли те сами да дойдат при мене? Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика държава; ако го отхвърли, ще пропадне.

Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече „Дъновизъм“. Какво име ще му се даде, не е важно. То учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват. Те трябва да се обичат. Това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми. Аз проповядвам едно: „Всички хора трябва да се обичат“. – Как да се обичат? Една е Любовта. Тя съгражда дома, семейството, обществото и държавата. Аз бих желал всички хора да познаят Живия Господ, от Когото са излезли. Една воля съществува – Божията воля. Един Господ – Бог на Любовта. Никакъв Дънов! Когато влезете в Любовта на Бога, тогава ще се напишат имената на всички, които са работили за тая Любов. Кой е бил Дънов в миналото, никой не знае. В бъдеще той ще дойде под друго име. Ще говорят, отде е дошъл Дънов, кой е баща му и коя – майка му, де е роден и т.н. Други казват, че той е учен, свет човек. – Не, само Бог е учен. Само Бог е свят. Ако в мене живеят Божията Любов и Божията Мъдрост, тогава мога да бъда учен, мога да бъда и свят човек. Не е свят човек оня, в когото не живеят Божията Любов и Мъдрост. Свещеници и проповедници, в които не живеят Божията Любов и Мъдрост, не са никакви свещеници и проповедници. Това не значи, че трябва да се нахвърляте върху хората, да казвате, че Любовта и Мъдростта не живеят в тях, но вие да бъдете образци, да докажете, че се отличавате от тях.

И тъй, да вложим любовта си в истината, да подтикнем мисълта си към добро, да създадем новия живот. След това да се вслушаме в мощния глас на Живия Господ, да чуем, какво ни говори Той чрез новото учение, чрез Божествената наука. Това е науката, чрез която сърцето може да се стопли, да придобие температура 35 милиона градуса, а умът да придобие такава светлина, през която да се вижда всичко. Нека светлината на нашите умове освети, ако не цялата вселена, поне нашата земя. Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. След хиляда години ще има зачатъци от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава“. – Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там. Щом дойдем до ограничено пространство и късо време, дохождаме до робството. Казват, че духовният свят е безпространствен. Това значи: В безпространствения свят се включва пространственият. Той го е създал. В тоя смисъл духовният свят е пространствен, само че времето и пространството в него не са както тия във физическия свят. Това е в разрез със съвременните философски възгледи, но то да не ви разколебава. Вложете в себе си любовта и вярата на принцип. Стремете се да познаете любовта и вярата. Обиколете цялата земя от единия край до другия, в краен случай, идете и на небето, но научете, какво нещо е любовта и какво – вярата. Само тогава можете да кажете: „Любовта е път към съвършенството“.

Днес ви изпращам от училището с пожелание да не се прегръщате. Освен това, обръщам вниманието ви на следното: каквито геометрични фигури рисувате, да бъдат с прави линии. Дали ще бъдат петоъгълници, шестоъгълници, или други някакви, страните им да бъдат прави линии. Числата, с които работите, да бъдат цели, не дробни. Дробите са числа за другия свят. Който си играе с дроби, греши. Когато вървиш с човек, който носи със себе си дробта, каквото и да ти каже, не му вярвай. Ако имаш да даваш на някого един лев, а той иска и стотинките, които си забравил, не очаквай много от тоя човек. Стотинките, дробните числа остават за другия свят. Те са величини от духовния свят. Те имат отношение към човешкия дух. На земята трябва да се работи само с реални величини, и то само с четни числа: 2 по 2, 4 по 2 и т.н. Могат ли седем души да живеят на земята? – Не могат. – Сам човек може ли да живее на земята? – Не може. – Тринадесет души могат ли да живеят на земята? – Не могат. – Ами дванадесет души могат ли? – Могат. – Шест души? – Могат.

Казвам: Вложете вярата в ума си, любовта в сърцето си, за да познаете Бога като истина. Щом познаете Бога, ще се освободите от всички стари връзки. И като срещнете своя възлюбен, ще го познаете. Знаете ли името му? Не знаете. Казано е в Писанието, че Той ще дойде инкогнито. Той има особен език, не като вашия. Ако знаете Божествения език, ще се разберете с Него. Той има особен знак на челото си. Само тоя ще Го познае, който има любов и вяра в себе си. Като Го види, сестрата ще каже: „Това е моят брат“. Приятелят ще каже: „Този е моят приятел“. В бъдеще хората ще се познаят по тоя знак. Видят ли го, никой не може да ги излъже. Казвате, че дяволът дошъл в света и турил печат на хората. Наистина, само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати?

Сега, за да не останете в невежество, ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и други.

Днес и Христос, и антихрист поставят печат върху челото на хората. Не се плашете. Видите ли на челото на някой човек печата на Христа, подайте му братски ръката си. Видите ли на челото на някой човек печата на антихриста, т.е. на дявола, заобиколете го!

Беседа от Учителя, държана на 13 март 1921 г. в София.